№ 13194
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158451 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на з срещу с, с която е
предявен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в
размер на 3853,07 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни
разноски за вреди на МПС „Хонда CR-V“, с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на
18.06.2019 г. в гр. София, кв. „Горна баня“, на ул. „Дага“, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г., до окончателното плащане,
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1239,66
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2020 г. до 24.10.2023 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 3843,07 лева, като в
този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Твърди, че причина за ПТП е
попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
поради което виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да
стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. По така изложените съображения
предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на ПТП,
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и
размера на твърдените вреди. В условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в несъобразяване
поведението на водача на МПС с пътната обстановка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица №
0306Х0404891 от 27.07.2018 г., се установява, че към датата на настъпване на ПТП –
18.06.2019 г. между ищеца и собственика на МПС „Хонда CR-V“ с рег. № , е било налице
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“. Не се спори
между страните, а и от неоспореното и прието по делото преводно нареждане се установява,
че ищецът е заплатил на 19.11.2019 г. застрахователно обезщетение за процесното събитие в
общ размер на 3843,07 лева. Освен това по делото са представени и общи условия на ЗАД
Армеец“ АД за застраховка на моторни превозни средства, от които е видно, че покритието
обхваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от сблъскване
на МПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, от удар с хора и
животни, от препятствия на пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена
цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и
летателни тела.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – уведомление-
декларация за щета, декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от
нарушена цялост на пътното покритие, опис на щетите по претенция, доклад по щета, опис-
заключение по щета, както и показанията на свидетеля С. Х. л, се установява, че на
18.06.2019 г. в гр. София, във в.з. Горна баня при движение по ул. „Дага“ процесното МПС
„Хонда CR-V“ с рег. № , преминало през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно пълна с вода. Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени
доказателства, но и от показанията на свидетеля С. Х. л, управлявала процесното МПС при
настъпване на ПТП, която подробно описва настъпването на събитието, като посочва, че с
МПС „Хонда CR-V“ с рег. № , е преминала през дупка разположена на цялото пътно платно,
която е била пълна с вода, при което са били причинени щети на посоченото МПС. Не е
налице основание показанията на свидетеля да не бъдат взети предвид, доколкото същите са
последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени. В тази връзка следва да бъде
посочено, че в същия смисъл е и отбелязването в декларацията, попълнена от водача след
настъпване на ПТП, т.е. не са налице противоречия с изложеното от свидетеля. В същия
смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и
обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Хонда CR-V“ с рег. № ,, за
които ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.
1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по управлението му е именно с.
Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи необезопасената дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. При това
положение се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД
на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
2
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 3844,37 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми
– на действителните вреди и на извършеното плащане /3843,07 лева/ - в случая - на
извършеното плащане. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата
от 10 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. При това положение за процесното събитие ответникът
дължи сумата в общ размер на 3853,07 лева, представляваща сбор от платеното от ищеца
обезщетение и 10 лева ликвидационни разноски.
Предвид изложеното се налага извод за основателност на предявения иск, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По така предявения акцесорен иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването от ответника. Между страните не се
спори, а и от представената по делото регресна покана се установява, че ответникът е
получил покана за заплащане на процесната сума на 02.12.2019 г. Ето защо съдът намира, че
с оглед доказването на главния дълг и получаването на съобщението от с, ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което
определено по реда на чл. 162 ГПК за процесния период от 25.10.2020 г. до 24.10.2023 г.
възлиза на сумата от 1239,66 лева в какъвто размер е и предявеният иск. При това
положение акцесорната претенция на ищеца за обезщетение за забава в размер на 1239,66
лева за периода 25.10.2020 г. до 24.10.2023 г. се явява основателна и също следва да бъде
уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в общ размер на 724,12
лева, от които 204,12 лева – платена държавна такса, 350 лева – депозит за вещо лице, 70
лева – депозит за свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА с, с БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на з, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в
размер на 3853,07 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни
разноски за вреди на МПС „Хонда CR-V“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на
18.06.2019 г. в гр. София, кв. „Горна баня“, на ул. „Дага“, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
сумата от 25.10.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 1239,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2020 г. до
24.10.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 724,12 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4