О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Сливен, 22. 02. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на двадесет и
втори февруари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от административния съдия
частно административно дело № 55 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 – ал. 8 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 188 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „ Б.“ ООД с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Б.“ № *, със съдебен адрес: гр. С.,
бул. „Ц. О.“ № *, представлявано от у. П. И. Б., против Разпореждане за
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-35-0343244 от 20.02.2019 г., издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
постановена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект
– ф.ф. „“, находящ се в: гр.
С., кв. „Б.“ **, стопанисван от „ Б.“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп
до него за срок от 15 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка /ПАМ/.
С жалбата е заявено искане за отмяна на Разпореждането
за предварително изпълнение и за спиране предварителното изпълнение на
заповедта. Твърди се, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно. Изложени
са съображения, че: не са налице правните основания за допуснатото
предварително изпълнение; разпореждането е немотивирано; липсват доказателства
за системност в поведението на търговеца; с предварителното изпълнение на
заповедта ще се нанесат значителни вреди на търговеца; описаното в заповедта
административно нарушение не отговаря не истината.
Административен съд – Сливен, като съобрази наведените
в жалбата доводи и приложените писмени доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От представените към жалбата документи се установява,
че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-35-0343244 от 20.02.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка
с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е постановена ПАМ:
запечатване на търговски обект – ф. ф. „ Б.“, находящ
се в: гр. С., кв. „Б.“ **, стопанисван от „ Б.“ ООД с ЕИК: *******, и забрана
за достъп до него за срок от 15 дни. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с
чл. 60 от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ. За издаване
на разпореждането са изложени мотиви, че: предварителното изпълнение е
наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно
интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от
закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди
за бюджета; следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се
предотврати веднага възможността неотразяването на продажби чрез неиздаване на
ФКБ да се превърне в системно нарушение; констатираното нарушение обосновава
извод за укриване на приходи, води до ощетяване на бюджета и следователно е от
значим интерес за държавата и за обществото.
В жалбата се оспорват посочените от административния
орган факти относно извършената проверка и неиздаването на фискален бон.
Оспорват се и фактическите и правните изводи на административния орган, които
произтичат от тези факти, както и правилното прилагане на закона, доколкото
това се обективира в изложените към разпореждането мотиви.
Разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на заповедта, е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран текстът препраща
към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Тази норма предвижда
възможност административният орган да включи в административния акт
разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този
смисъл законодателят не е презюмирал наличието на подобни интереси. В тежест на
административният орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя
от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането
му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да
бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането,
подплатени с надлежни доказателства.
Целта на предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка е различна, поради което е недопустимо
мотивиране на акта по чл. 60, ал. 1 от АПК с постигане на целите на ПАМ -
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
охрана интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и
определяне размера на публичните задължения. Така описаните в разпореждането по
чл. 60, ал. 1 от АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които са различни от необходимостта да се промени незабавно досегашното
фактическо положение. Тази промяна може да се разпореди с оглед охрана на
значими държавни и обществени интереси, визирани в чл. 60, ал. 1 от АПК,
свързани с живота, здравето, сигурността на значителна маса хора или осуетяване
изпълнението на конкретния индивидуален административен акт, което би обезсмислило
издаването му. Утежняващата мярка следва да съдържа мотиви в подкрепа на
защитимите по чл. 60, ал. 1 от АПК интереси, относими към всеки конкретен
случай. Такива индивидуални мотиви обаче в случая не са изложени, което
препятства, както съдебния контрол за законосъобразност на разпореждането, така
и правото на защита на засегнатото лице. Посоченото нарушение, че за извършена
продажба на един брой аламинутка и един брой милинка
на обща стойност 1,90 лева не е издаден фискален бон, е относимо към законосъобразността
на наложената ПАМ. Чрез допускане на предварително изпълнение на ПАМ, респ.
незабавно запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него, не се
постига целта на предварителното изпълнение, включително относно интересите на
фиска по правилно определяне на реализираните доходи и публичните задължения на
лицето, при липса на съответен анализ на другите намерени в търговския обект
счетоводни документи, които да указват на системност в поведението на лицето по
избягване на данъчните му задължения. Изводът, направен от административният
орган, за укрити приходи от извършвана дейност, е основан на предположения във
връзка с местоположението на обекта и
средно-дневни обороти за такъв тип дейност. С налагането на ПАМ при всички
случаи на неиздаване на касова бележка, което е приравнено на нанасяне на вреда
на бюджета и при липса на анализ на конкретната ситуация, се въвежда
презумпцията за значим държавен интерес по чл. 60 от АПК. Самият факт на
неиздаване на касов бон е определен от законодателя като императивно основание
за налагане на процесната ПАМ. Но не фактът на неиздаване на касов бон е
основанието за допускане на предварителното изпълнение - в противен случай би
се касаело за допускане на предварително изпълнение по силата на закона при
презюмиран от законодателя защитим държавен интерес. В случая обаче ЗДДС
препраща към АПК и предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, като особено важният
държавен интерес следва да се мотивира от органа за всеки конкретен случай. Контролът
върху заплащането на данъците и правилното им определяне при реално отчитане на
продажбите сам по себе си е с цел защита интереса на фиска. Но при липса на
законова разпоредба, която да постановява, че ПАМ за неиздаване на касов бон
подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, органът е длъжен да
мотивира особено важния държавен интерес, като базира изводите си на
конкретните факти по спора и анализ на същите във връзка със значимостта на
този интерес за конкретния случай. Бланкетното позоваване
на интереса на държавата с оглед защита на фиска, който интерес е водещ във
всички случаи и който императивно налага разпореждането за ПАМ, не представлява
мотивираност на разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. При това
целта на наложената принудителна административна мярка е различна от целта на
предварителното изпълнение, поради което е недопустимо мотивиране на акта по
чл. 60, ал. 1 от АПК с постигане на целите на ПАМ.
Действително обществените отношения, свързани с
коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските
обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат
засилена охрана в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл.
4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК).
Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното
изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да
са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел. В случая
административното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, се състои в
неиздаване на фискален бон за покупка на стойност 1,90 лев. Не става ясно при
тези данни с какво се обосновава особено важният държавен интерес в конкретния
случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде
осуетено или сериозно затруднено и че от закъснение на изпълнението могат да
последват значителни и трудно поправими вреди. Очевидно законодателят не счита,
че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се
констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС,
тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на
закона.
Неспазването на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба съставлява нарушение, но не обосновава в достатъчна степен
необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна
административна мярка. В случая от административния орган не е направено
прецизно разграничение между правомощието по чл. 186 от ЗДДС – да налага
принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни" и
това по чл. 60, ал. 1 АПК – за допускане на предварително изпълнение. В
конкретния случай общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане
на принудителна административна мярка и продължителността на същата /15 дни/,
без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително
изпълнение.
Предварителното изпълнение на наложената мярка само по
себе си не гарантира, че продажбите ще бъдат законосъобразно отчитани чрез
фискалното устройство, поради което допускането на предварително изпълнение с
мотив да се предотврати веднага възможността неиздаването на фискален бон да се
превърне в системно нарушение, е неоправдано. Приходният орган не сочи
конкретни и относими обстоятелства във връзка с това, че от закъснението за
налагане на мярката може да последва значителна или трудно поправима вреда за
бюджета. Твърдението за настъпващи значителни вреди за фиска следва да бъде
подкрепено с конкретни факти и доказателства, въз основа на анализ на дейността
на търговеца, реализираните от него приходи, съответно дължимите данъци и
съпоставка със загубата/вредите за бюджета от евентуално продължаване на
извършване на твърдяното нарушение в случай, че не бъде предварително изпълнена
принудителната мярка. В случая твърденията не са подкрепени с конкретни доводи,
указващи по какъв начин от по-късното изпълнение на мярката ще възникнат вреди
за фиска, нито е посочен, въз основа на конкретни доказателства от дейността на
търговеца, приблизителен размер, за да може да се квалифицират като
"значителни" или "трудно поправими".
С оглед на изложеното, допуснатото с Разпореждане на
административния орган предварително изпълнение на принудителната административна
мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-35-0343244 от 20.02.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Изложените съображения за незаконосъобразност на Разпореждането
за допускане на предварително изпълнение правят основателно искането за спиране
на предварителното изпълнение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 и
ал. 7 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-35-0343244 от
20.02.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-35-0343244 от 20.02.2019 г., издадена
от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, до
окончателното решаване на жалбата.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: