РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. В. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:А.П.
Членове:В.М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от В.Й. М. Въззивно гражданско дело №
20211300500195 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба от В. С. Е. В. С. Е. с ЕГН
**********, адрес-с.С, ул.“Д.Б. № * , чрез адв.Л.И. против решение №
662/12.11.2020 по грд № 3497/2019г по описа на ВдРс, с което се признава за
установено , че дължи на „ЧЕЗ Е.*”АД със седалище и адрес на управление: гр.
С., район М., бул. Ц.Ш. *, бл. Б.М., Б.Ц. с ЕИК * сумата в общ размер от 1488.97
лева, включваща сумата от 245.82 лева, представляваща задължение по фактура №
*/12.07.2016г. за периода от 02.04.2016г. до 30.06.2016г., сумата от 483.14 лева,
представляваща задължение по фактура № */11.04.2017г. за периода 06.01.2017г.
– 05.04.2017г. и сумата от 760.01 лева, представляваща задължение по фактура №
*/21.05.2018г. за периода от 17.02.2018г. до 17.05.2018г., както и сумата от 264.01
лева – лихва върху общия размер на главницата за периода от 26.07.2016г. до
12.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда – 19.07.2019г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед №
1705-РЗ от 09.09.2019г. по ч.гр.д. № 2478/2019г. по описа на РС – В., както и
направените по делото разноски.
Подържа се във въззивната жалба, че постановено решение е неправилно,
тъй като не са обсъдени в съвкупност доказателствата по делото и са направени
1
погрешни изводи.
Посочва, че е установено , че в имота са се самонастанили лица, които са
подписали и документите на електроразпределителното дружество, установено е
кой е обитавал имота и е използвал ел. Енергията.
Молят съда да постанови решение, с което отмени решението на ВдРс и
отхвърли предявеният иск , с произтичащите от това последици.
Ответната по жалба страна «ЧЕЗ Е.Б. «АД, оспорва въззивната жалба, като
подържа, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Наведени са доводи, че оспореното вземане, обективирано в процесните
фактури е резултат от изпълнение от страна на ответното дружество на
задължителен за страните нормативен административен акт, издаден от
ДКЕВР, сега КЕВР, и по-конкретно - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по
т. 3 с Протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, във вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г./ и ОУ на ответното
дружество и на „ЧЕЗ Разпределение" АД.Посочено е също, че с Решение на
ВАС по адм.д. № 2385/2016г. 5-членен състав на ВАС, не са отменени
текстовете от чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ, които са послужили като основание
за извършване на корекцията, както и не е отменен чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 51 от ПИКЕЕ, предпоставящи правото на доставчика за извършване на
корекции. Ответникът по жалба счита, че става въпрос за нормативно
предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия
състав дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на
клиента, като не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за
упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на
едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване
на ел. енергия.
ВОС, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа страна :
Не се спори, че процесния имот е наследствен на ответницата. Същият е бил
снабден с ел. енергия, за което е открита партида № *, договорна сметка : *, аб. №
* с адрес на потребление: с. С. ул. Д.Б. *.
Не е спорно също, че за процесния период в имота е имало обитатели, което
2
се установи от показанията на разпитаните свидетели.
Служители на Отдел «Нетехнически загуби» при «ЧЕЗ Р.», са извършили
няколко проверки на адреса на потребеление, видно от представените по делото
констативни протоколи, като при всяко посещение са установили промяна в
схемата на свързване на СТИ.
Въз основа на така извършените проверки, служители на ищеца са
съставили предложение за корекция на сметка, утвърдена от ръководител отдел
„Нетехнически загуби”. Впоследствие направените корекции на сметката са
заведени в счетоводството на ищеца и са изпратени писма до ответницата за
заплащане на тези суми.
От приложената преписка рег. № */2019г. по описа на РУ – Л., образувана
по жалба на ответницата до РП – Л. от 02.10.2019г., се установява, че същата е
приключена с отказ да се образува ДП поради липса на престъпление от общ
характер. От материалите по преписката е видно, че процесната къща в с. С. е
обитавана от лицето Т.Б.К. , но същият излага данни за наемни отношения. РП –
Л. е приела, че са налице неуредени граждански правоотношения.
Жалбоподателката не ангажира доказателства и пред въззивната инстанция
да е дала изрично съгласие друго лице да е потребител на ел.енергия за
процесния имот, нито е ангажирала доказателства да е уведомила ищцовото
дружество, че процесния имот не се обитава.
От представената по делото преписка от РП – Л., се установява, че са
налице данни за наличие и неуредени облигационни отношения на
жалбоподателката с лицето, което е ползвало имота.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ответницата е потребител на
ел.енергия за процесния имот и за процесния период.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно- техническа експертиза е
посочило, че описаните в КП констатации водят до извода, че ел. енергията в
имота не се отчита от СТИ, налице е промяна в схемата на свързване на СТИ,
което представлява умишлена целенасочена манипулация на три пъти. Според
заключението на вещото лице, дължимите суми са изчислени правилно.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза
е посочило, че всяка фактура е включена в дневниците за продажба през месеца, в
3
който е издадена. Вещото лице е посочило, че общата стойност на главниците по
издадените фактури е 1488.97 лева, а на лихвата за забава за процесния период е в
размер на 267.51 лева.
При тази фактическа обстановка ВОС прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК,
въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение,
а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания
и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
4
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Безспорно е по делото, че жалбоподателката е клиент на ищеца и
абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният
електромер е отчитал консумация на жилищен обект.
Основният въпрос по делото е това дали са били налице
предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката
за електроенергия чрез начисляване според методиката на допълнителната за
плащане сума.
Извършената едностранна корекция на сметката е на основание на
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 Закона за
енергетиката вр. с чл. 48, чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми,
условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, според
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В раздел IX на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е
посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско
измерване или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни.
Периодът, за който е извършена корекцията, е след измененията на чл.98а от
ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ с
5
решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г.
Приложимата правна норма в случая е тази на Чл.48 ал.2 ПИККЕ ,по
силата на която когато при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз
основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на
констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и
второ- на субективно въздействие върху измервателната система. Така
корекция се допуска от една страна при липса на средство за търговско
измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на СТИ със заложените нормативи, водещо до
неизмерване на консумацията, а от друга - при случаите, когато при
извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се
променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно
отчитане на потребената електроенергия.
Двата случая са регламентирани в Чл.48 ал.1 и в Чл.48 ал.2 ПИККЕ.
Съгласно задължителната съдебна практика,обективирана в Решение №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, в предвидената в
раздел IX на ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни
правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена
електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна
уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване. С оглед на това е прието, че правото на крайния снабдител на
6
електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството
доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е
обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради
това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение.
Въззивната инстанция счита ,че ответникът при условията на пълно и
главно доказване е доказал ,че са налице всички условия за извършване на
корекционна процедура в съответствие със законовите изисквания .
Съгласно изменението на чл. 98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите
редакции на закона,но е предвидено в Общите условия на
ответника,като ответното дружество е изпълнило задълженията си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а именно да предвиди в Общите
условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Изпълнен
е фактическият състав, пораждащ правото на ЧЕЗ да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като
снабдителят е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да
издаде и публикува ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в
цитираната нова законова регламентация, тъй като и в заварените общи
условия е уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
Районният съд е достигнал до същите изводи.
Въззивният съд приема,че горните правни доводи са правилни поради
следното :
Принципните положения, от които следва да се изхожда при
отговора на въпроса налице ли е правно основание за корекция на сметката
на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
7
измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на
Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл.48,
49. 50. 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., са видът на правоотношенията и
целите на правното регулиране на тези правоотношения. Правоотношенията
между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/
на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори,
част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в
Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени
потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи
поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която
не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената
електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ,
бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а. ал.2. т.6 и чл.104а от този закон.
Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не
променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за
продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на Закона за
задълженията и договорите във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от
ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно
е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /в този
смисъл решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на
ВКС/.
В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за
енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа
подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката
на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
8
отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да
е необходимо виновно поведение на потребителя/решение №115
от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо
отговорът на въпроса е, че трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до
51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени
едва с решение на ВАС,обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице
непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира
равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да
се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора
въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви
са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а. ал.1. т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а ал.1. т.6 от
Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.В този смисъл е задължителната съдебна практика ,формулилана в
решение № 124/ 18.06.2019 г. на ВКС ,трето отделение на Гражданска колегия
по гр. д. № 2991 по описа за 2018 г.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи и следното :
При доказано неправомерно въздействие върху средство за търговско
измерване на потребената ел.енергия /което съставлява и престъпление по
Чл.234в НК/ доставчикът на ел.енергия има правото да получи цената на
потребената ел.енергия както по силата на общата забрана за неоснователно
обогатяване /Чл.59 ал.1 ЗЗД /,така и по силата на специалната норма на
9
Чл.183 ал.1 ЗЗД ,предвиждаща ,че продавачът има право да получи цената на
продадената вещ .Това право съществува независимо от това дали има или
няма специални правила за определяне на цената на електическата енергия
,или съществуващите правила са неясни или непълни.В случай ,че няма
специални правила за определяне на цената на електическата енергия или
съществуващите правила са неясни или непълни ,съдът следва да приложи
общия разум на закона ,основните начала на правото ,обичая и морала /Чл.5
ГПК/-обратното означава отказ от правосъдие ,който е неприсъщ на една
правова държава. При доказано неправомерно въздействие върху средство за
търговско измерване на потребената ел.енергия искът винаги е доказан по
основание ,като съдът следва да определи само неговия размер.При липса на
данни за размера на вземането съдът не следва да отхвърля иска ,а да
определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо
лице.В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС в постановени
по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по
гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д.
№ 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г.
на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III
г. о. и др./. В тях е прието, че при наличие на доказателства за основателност
на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно
данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162
ГПК да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на
вещо лице. Ако отхвърли иска, който счита за основателен,
съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
В конкретния случай е било констатирано променена схема на
свързване , водещо до неотчитане на консумираната електрическа енергия в
полза на потребителя. Позовавайки се на чл.48 от ПИКЕЕ, дружеството е
изчислило за период от 90 дни преди проверката стойността на допълнително
изразходваната електрическа енергия и е уведомило потребителя.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение, с което е отхвърлен
изцяло предявения иск е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото В. С. Е. с ЕГН **********, адрес-с.С.,
10
ул.“Д.Б. № следва да заплати на „ЧЕЗ Е.Б. "АД със седалище и адрес на
управление: гр. С., район М., бул. Ц.Ш. *, бл. Б.М. рк, Б.Ц. с ЕИК * –
разноски по настоящото производство в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл.271 ал.1 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 662/12.11.2020 по грд № 3497/2019г по
описа на ВдРс.
ОСЪЖДА В. СТ. ЕВЛ. с ЕГН **********, адрес-с.С., ул.“Д.Б. № *
да заплати на „ЧЕЗ Е.Б. ”АД със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район М., бул. Ц.Ш. *, бл. Б.М. , Б.Ц. с ЕИК * – разноски по настоящото
производство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11