№ 62
гр. Пловдив, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900478 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предявен е иск от Г. А. М., ЕГН **********, с адрес: ******* против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А за заплащане на сумата от 300 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, а имено претърпени болки и страдания в резултат на настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на дата 13.10.2021 г., около 18:15
часа, на път II – 86, км. 33-000 между с. Бачково и гр.Асеновград, при което
между управлявания от Н. Р. Е. влекач марка „ДАФ“, модел „ХФ 95-480“, с
рег. № *****, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц С01“, с рег.
№ ***** и управляваният от Г. А. М. лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Купе“, с рег.№ ***** е настъпило произшествие, при което при взимането на
завой с несъобразена скорост от страна на управляващия влекача Н. Р. Е.
полуремаркето е напуснало пътното платно за движение на влекача и е
навлязло в пътното платно за движение на л.а. „Хюндай“,модел „Купе“, с рег.
№ *****, като е осъществен удар с него, вследствие на което на Г. А. М. са му
нанесени следните телесни увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на лявата
слепоочна кост;
Счупване на черепната основа с наличие на кръв в левия синосовиден
израстък;
Минимален кръвоизлив в под твърдата мозъчна обвивка;
Кръвоизлив под меката мозъчна обвивка;
1
Дифузна контузия на мозъка със загуба на съзнание до степен на
травматична кома;
Счупване на лява яблъчна (зигоматична) кост;
Счупване на предна и странична стена на ляв горночелюстен синус с
наличие на кръв;
Счупване на предна и задна стена на ляв челен синус с наличие на кръв в
него и навлизане на въздух в черепната кухина (пневмоцефалия в ляво
фронтално);
Контузия на белите дробове;
Парализа на очевдигателния нерв в ляво;
Разкъсно-контузна рана на лява ябълчна област;
Оток и кръвонасядане на в ляво слепоочно с подкожна кръвна колекция;
Оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око;
Контузия на тялото;
Нарушения в двигателните функции, изразяващи се в пареза на лява
страна - лява ръка, ляв крак,
ведно със законна лихва върху претендираната претенция за
неимуществени вреди, начиная от уведомяването на ответника за
настъпилото ПТП, а именно 08.03.2022 г., като освен това се претендира и
заплащане на сумата от 2047.66 лева, представляваща претърпените от
пострадалото лице имуществени вреди, а именно направените разходи за
медикаменти, престой в болничното заведение и други разходи за
възстановяването на пострадалия, индивидуализирани по фактури, а именно:
Фактура № **********/07.02.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност
75.80 лв., касаеща разходи за лекарствени медикаменти; Фактура №
**********/07.02.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 15 лв.,
касаеща разходи за медицински консумативи; Фактура №
**********/07.02.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 15 лв.,
касаеща разходи за медицински консумативи; Фактура №
*********/12.02.2022 г. , издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 79.97 лв.,
придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински консумативи и
лекарствени изделия; Фактура № **********/19.02.2022 г., издадена от „Н.
99“ ЕООД, на стойност 92.50 лв., придружена с фискален бон, касаеща
разходи за медицински консумативи; Фактура № **********/04.03.2022 г.,
издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 195.17 лв., придружена с фискален
бон, касаеща разходи за медицински консумативи и лекарствени изделия;
Фактура № **********/17.03.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност
136.10 лв., придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински
консумативи и лекарствени изделия; Фактура № **********/07.04.2022 г.,
издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 75.04 лв., придружена с фискален бон,
касаеща разходи за медицински консумативи и лекарствени изделия; Фактура
№ **********/13.04.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 54.38 лв.,
придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински консумативи и
лекарствени изделия; Фактура № **********/16.04.2022 г., издадена от „Н.
2
99“ ЕООД, на стойност 63.61 лв., придружена с фискален бон, касаеща
разходи за медицински консумативи и лекарствени изделия; Фактура №
**********/09.05.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 8.12 лв.,
придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински консумативи и
лекарствени изделия; Фактура № **********/09.05.2022 г., издадена от „Н.
99“ ЕООД, на стойност 58.14 лв., придружена с фискален бон, касаеща
разходи за медицински консумативи; Фактура № 292/16.01.2023 г., издадена
от „Медиоклин“ ООД, на стойност 150 лв., касаеща разходи за наемане на
електрическо легло; Фактура № 294/13.02.2023 г . , издадена от „Медиоклин“
ООД, на стойност 150 лв., касаеща разходи за наемане на електрическо легло;
Фактура № 295/13.03.2023 г., издадена от „Медиоклин“ ООД, на стойност 150
лв., касаеща разходи за наемане на електрическо легло; Фактура №
297/18.04.2023 г., издадена от „Медиоклин“ ООД, на стойност 150 лв.,
касаеща разходи за наемане на електрическо легло. Фактура №
**********/09.08.2022 г. Фактура № **********/01.10.2022 г. Фактура №
**********/08.10.2022 г. Фактура № **********/26.10.2022 г. Фактура №
**********/26.10.2022 г. Фактура № **********/28.10.2022 г. Фактура №
**********/23.08.2023 г. Фактура № **********/24.08.2023 г. Фактура №
**********/09.09.2022 г. Фактура № **********/09.08.2022 г. Фактура №
**********/09.09.2023 г. Фактура № **********/09.08.2023 г. Фактура №
**********/09.09.2023 г. Фактура № **********/22.09.2023 г. , ведно със
законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя, а именно
08.03.2022 г. до окончателното изплащане.
Твърди се от ищеца, че е налице пареза на цялата лява страна. В
исковата молба подробно се установяват настъпилите телесни увреждания,
проследяват се извършените хирургически интервенции, лечение,
възстановителен процес, обосновават се подробни обстоятелствата във връзка
с наличието на претърпените от ищеца неимуществени и неимуществени
вреди. Твърди се от ищеца, че по повод на настъпилото ПТП и във връзка с
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/22/121002580548, валидна към дата на
произшествието, която застрахователна полица е сключена по отношение на
виновния участник в ПТП-то Н. Р. Е. по повод на влекач марка „ДАФ“, модел
„ХФ 95-480“, с рег. № *****, е отправил искане до застрахователя, но
плащане не е постъпило.
Ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А
оспорва исковете. Възразява се по повод на претендираните обезщетения, за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, изразяващо се в нарушения на ЗДвП, а именно, че същият не е
поставил обезопасителен колан, управлявайки лекия си автомобил марка
„Хюндай“,модел „Купе“, с рег.№ *****. Твърди се от ответника, че при
поставен обезопасителен колан нямаше да е налице толкова тежко
травматично увреждане на здравето на пострадалото лице. Възразява се и
3
против размера на неимуществените вреди.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно, че на посочената в исковата молба дата,
място и час е настъпило ПТП с участие на индивидуализираните лица в
исковата молба. Също така безспорно установено е между страните, че на
ищеца са му нанесени по повод на ПТП-то посочените в исковата молба
телесни увреждания, както и че е налице застрахователно правоотношение по
повод на цитираната по-горе полица № BG/22/121002580548 относно влекач
марка „ДАФ“, модел „ХФ 95-480“, с рег. № *****. Безспорно е, че ищеца е
отправил искане до застрахователя за репарация на настъпилите имуществени
и неимуществени вреди. Установява се също така, че НОХД № 3820/2021г. по
описа на РС Асеновград е приключило с окончателен съдебен акт, с който
делинквентът Н. Р. Е. е признат за виновен в това, че е извършил
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предложение 1, вр. с чл.342, ал.1 от НК-
за това, че на 13.10.21г. в землището на село Бачково, област Пловдив на път
II- 85, в посока гр. Асеновград- гр.Смолян, при управление на МПС товарен
влекач марка ДАФ, модел 95 XF, с рег. № *****, с прикачено полуремарке
ШМИТЦ С01 с рег. № ***** е нарушил правилата за движение по пътищата
/чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП/ и е причинил на Г.
А. М. тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Чл. 300 от ГПК
определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като това правило аналогично следва да се приложи и
към споразумението, с което е приключило наказателното производство.
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод
за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице
виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера
на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
4
делинквента, което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен
резултат. /чл.300 от ГПК/
В тази посока са и констатациите на вещото лице Б. и вещо лице Б. по
назначената СМЕ, които също несъмнено установяват причинно –
следствената връзка между активното поведение на причинителя на
увреждането и вредоносния резултат. Установява се от експертите настъпване на
всички увреждания вследствие на процесното ПТП посочени от пострадалия в
исковата молба. Приема се от вещите лица, че на ищеца при процесното ПТП са му
били нанесени следните телесни увреждания, а именно: Тежка черепно-мозъчна
травма с многофрагментно счупване на лява слепоочна кост. Счупване на черепната
основа с наличието на кръв в левия сисовиден израстък. Минимален кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка. Дифузна
контузия на мозъка със загуба на съзнание до степен на травматична кома.
Постравматична еннефалопатия, довела до травмена промяна на личността. Парализа
на крайниците. Счупване на лявата ябълчна кост. Счупване на предната и страничната
стена на ляв горночелюстен синус с наличие на кръв. Счупване на предната и задната
стена на ляв челен синус с наличието на кръв в него и навлизането на въздух в
черепната кухина. Контузия на белите дробове. Парализа на левия очедвигателен нерв.
Разкъсно- контузна рана на лява яблъчна област. Оток и кръвонасядане в ляво
слепоочно с подкожна кръвна колекция. Оток и кръвонасядане на клепачите на ляво
око. Контузия на тялото.
Установява се, че, лечението на травматичните увреждания е било консервативно
в болнично заведение, чрез активно наблюдение и влИ.ия на водно солеви разствори,
отбъбващи, болкоуспокоителни, антибиотици и др. По време на престоя в болница и
след това са се наложили и някои хирургични интервенции, извършени от различни
специалисти в условията на болнична хоспитализация в съответните клиники: втора
хирургия - за поставяне, ревизия и премахване на гастростомата, унг к-ка: за поставяне,
ревизия на трахеостомната канюла, затваряне на трахеокутанна фистула, а накрая и за
отстраняване на самата канюла и к-ка по пластична хирургия: за хирургична обработка
на декубиталната рана и пластика на липсващата кожа.
Оздравителният процес е приключил в рамките на 6-8 месеца. Към момента на
изготвяне на експертизата възстановителният процес не е приключил. Общото
здравословно състояние на Г. М. към момента на прегледа е сравнително добро, що се
отнася до функционирането на основните органи и системи. Персистира общата
мускулна хипотония (слабост) и левостранната еластична хемипареза, които не му
позволяват да се придвижва и самообслужва самостоятелно. Хипотрофията на
мускулатурата и парезата се преодоляват с лечебна гимнастика, рехабилитация,
активно раздвижване ежедневно на засегнатите от хемипарезата мускули, за да не се
получат контрактури (трайни и болезнени ограничения в свободното движения на
мускули и стави поради ио-дълъг период на пареза и обездвижване) на ставите на
крайниците. Последиците за функциите на мозъка на М. след претърпяната тежка
черепно-мозъчна травма се дефинират с понятието посттравмепа ееиефалопатия,
която е една от най- тежките последици след черепно-мозъчна травма. Дължи се на
тежка черепно-мозъчна травма са в резултат на органично увреждане на важни
мозъчни структури и функции. По принцип, при пооттравмената енцефалопатия освен
манифестният неврологичен дефицит, се засяга способността за запаметяване,
концентрацията на вниманието, понижава се прагът на умствената умора. В този
смисъл, развилата се като усложнение постравмена енцефалопатия с травмена промяна
на личността обуславя продължително качествено разстройство на съзнанието. Към
настоящия момент коректна прогноза на продължителността на възстановителния
период не може да се направи, тъй като лечението на пострадалия продължава, а
рехабилитационният процес протича строго индивидуално. По отношение на
наличието на обща мускулна слабост и хемипареза на левите крайници е необходимо
5
динамично проследяване на състоянието на пострадалия. Възстановяването му много
зависи от своевременното лечение, рехабилитация, хранително-диетичен режим.
Получената от ищеца тежка черепно-мозъчна травма може да отключи
така наречената „пост-травматична епилепсия“. При 50 % от болните
посттравматичната епилепсия се изявява още през първата година след
травмата, но може да се прояви и след 10 и повече години. В заключението
освен това се сочат и други възможни последици от черепно-мозъчна травма
в аспекта, че могат да възникнат и други усложнения и допълнителни
увреждания на здравето - посттравматична церебрастения и постравматична
хидроцефалия.
Нарушените при ищеца нормални биологични процеси след
претърпяната тежка черепно-мозъчна травма са: Говор - налице е
средностепенна по обем частична моторна афазия (нарушена говорна
функция и затрудненото произнасяне на по-сложни и дълги думи, поради
функционално засягане на говорния център в мозъка). В хода на
възстановяване, тези говорни смущения може да се подобрят и практически
да отзвучат.
Памет - налице е ретроградна амнезия (липса на спомени от
преживяното), пациентът няма ясен спомен за много от миналите събития и
проведено лечение в болнична обстановка. Освен това, в момента М. има
проблеми с краткотрайната памет- лесно забравя, бърка някои обстоятелства.
Ретроградната амнезия е трайна и невъзвратима, смущенията в
краткотрайната памет хипотетично са възвратими.
Равновесие - в момента на изготвяне на експертизата, М. се
вертикализира с чужда помощ и трудно би могло да се прецени дали може да
пази равновесие. На този етап от възстановяването му, равновесните функиии
на мозъка са засегнати, което се засилва и от съществуващата слабост и
пареза на крайниците. Смущенията в равновесието са временни и биха могли
да се излекуват. Нуждата и чувството за ходене по марка и голяма нужда са
частично засегнати и то в смисъл по-трудно задържане, но като цяло - М.
контролира изпразването на тазови резервоари- пикочен мехур и дебело
черво, но се нуждае от помощта на обгрижващ го придружител.
По отношение на слух и обоняние, в приложената Епикриза, издадена от
УНГ Клиника при УМБАЛ „Св. Г." ЕАД гр. Пловдив, където М. е постъпил
на 30.05.2022г. в 08,20ч. и изписан на 01.06.2026г. в 08,20ч.е отбелязано: "
Наличие на трахеокутанна фистула в областта на трахеостомата. от
която изтича секрет и слюнка. Други ЛОР органи б.о", което преведено на
обикновен език означава: наличие на фистула (проход между две
повърхности, в случая- между трахеята и кожата на шията), от която изтича
течност- секрети и слюнка. Други Ларинго-Ото-Ринологични /гьрдено-ушни-
носни/ органи- без особености! Т.е. няма данни за увреда на слух и обоняние.
Не се установиха и клинични данни за смущения в слуха и обонянието и по
време на консултацията от вещите лица.
Налице са трайни последици за здравословното състояние на Г. М.,
получени вследствие на процесиите увреждания (болезнен и/или ограничен
обем на движенията в областта на фрактурите, видими и загрозяващи белези
и др.).
Основната трайна последица от претърпяната тежка черепно-мозъчна
травма е посттравматичната ениефалопатия. която се изразява в
съществуване на неврологичен дефицит (обща мускулна слабост и по-
изразена пареза на левите крайници, афазия- говорни смущения и тежка
пареза на левият Нервус окуломоториус), както и нарушенията в нормалната
6
мозъчна дейност- със засягане способността за запаметяване, снишаване
концентрацията на вниманието, понижен праг на умствената умора,
когнитивни (познавателни, самообучаващи се) дисфункции на мозъка. В
медицинската практика, постравмената енцефалопатия води до травмена
промяна на личността, която обуславя продължително разстройство на
съзнанието, особено в психичната сфера.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията
на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече
необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след
настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитана свидетелката С.П.,
която обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от ищеца болки и страдания. Съдът не счита,
че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки
обстоятелството, че живее на семейни начала с пострадалия. Това е така, тъй
като данните обективирани от свидетелката са в унисон с останалия по делото
доказателствен материал, като освен това са плод на непосредствени и лични
7
впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че по принцип
лицата оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития са от
най- близкия им родствен и семеен кръг по обясними причини. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират Очевидно е, че се
касае за комплексно и изключително тежко увреждане свързано с високи по
степен болки и страдания, които продължават и до момента и ще продължат и
занапред. Налагали са се редица хирургически интервенции и е провеждано
комплексно лечение, но се установява, че част от уврежданията ще останат до
края на живота, а за друга част не може да се прогнозира сигурно
преодоляване изцяло. Съществуват негативни прогнози и за евентуално
отключване на епилепсия и т.н. Изобщо съвкупния анализ на събраните
доказателства обосновава извод, че се касае за изключително тежка
интервенция в неимуществената сфера на М. и съществено увреждане на
здравето с трайни и необратими последици. Съдът отчита при определяне
размера на обезщетението обстоятелствата, че е налице трайна промяна на
личността на пострадалия. В този аспект е и заключението на назначената по
делото СПЕ. Установява се от същата, че е налице увреда и липса на мозъчна
тъкан, което говори за трайни нарушения в психичната деятелност в аспекта
на афективно волеви и напредващ когнитивно паметов дефицит. Т.е. налице
са съществени нарушения в емоционално волевата сфера и възможността за
мислене. Съществуват тежки когнитивни нарушения, нарушение на
соматовегетативни прояви, нарушение на паметта с амнезия, нарушение на
зрението и речта. М. е напълно зависим от грижи, но не осъзнава тежестта на
състоянието си поради напреднали когнитивни нарушения, като същият е с
чести афективни кризи. Касае се за тежки и необратими мозъчни увреди,
което води до видими нарушения в психиката. Установява се, че тежката
травма на М. ще остави последици за цял живот. Налице е органично
разстройство на личността с нарушение на всички обеми, като могат да се
предвидят и възможни тежки, трайни посттравматични усложнения, като
деменция, психоза, епилепсия и др. Изложението на в.л. К. разгледано в
контекста на свидетелските показания и съдържанието на СМЕ очертават
ситуация на комплексно физическо и психическо увреждано с трайни и
необратими последици.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
8
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и
страдания, във връзка с претърпените съществени увреждания, е в размер на
300 000 лева.
Наред с това съобразно представените от ищцата писмени
доказателства и заключението на в.л. по КСМЕ следва да се приеме, че и
искът за репарация на имуществените вреди също е доказан по основание и
размер.
При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се
разгледа направените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата,
е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На
следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши
с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен,
ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да
бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалата, при което същата е предприела определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
9
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед
установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия
деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира
относно процентното съотношение на съпричиняването.
Направените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия съдът намира за
неоснователни. Твърди се от застрахователя, че пострадалият Г. М. не е
поставил обезопасителен колан, управлявайки лекия си автомобил марка
„Хюндай“,модел „Купе“, с рег.№ *****. Твърди се от ответника, че при
поставен обезопасителен колан нямаше да е налице толкова тежко
травматично увреждане на здравето на пострадалото лице. Посоченото
възражение за съпричиняване остава в процеса недоказано. Изрично вещото
лице Г. по назначената САТЕ е посочил, че дори и да е имало поставен
обезопасителен колан, пътният инцидент е с такъв характер и особености, че
уврежданията отново биха настъпили, поради факта, че част от купето на
автомобила при удара би достигнало главата на пострадалия.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ
е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
10
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в
обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща
или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане
на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430
ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване
на застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от
двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на
застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент. Видно от приложените доказателства, застрахователната
претенция от увреденото лице е предявена пред застрахователя на
08.03.2022г. Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от
датата на увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е
с начало един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от
отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“
забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от
момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но
на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429
ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. След
като застрахователната претенция от увреденото лице е предявена пред
застрахователя на 08.03.2022г. /доколкото по делото не е установена друга
дата на уведомяване от застрахования/, законната лихва за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
11
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента, която е и
предмет на претенцията на ищеца, се дължи от тази дата.
На осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавна такса и
разноски. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице
следва да понесе дължимата за производството по уважения иск такса.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 12081. 90 лв. по
сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за
работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или
сумата от 1283. 40 лв.
Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено и е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да
окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории
лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато
насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът
присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено изрично
искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание конкретно
посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. В
случая ищецът представя договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено подобно обстоятелство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден
да заплати на АД „Г. и М.“ сумата от 16731.91 лева.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на Г. А. М., ЕГН **********, с адрес:
******* сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, а имено претърпени болки и страдания в
резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на дата
13.10.2021 г., около 18:15 часа, на път II – 86, км. 33-000 между с. Бачково и
12
гр.Асеновград, при което между управлявания от Н. Р. Е. влекач марка
„ДАФ“, модел „ХФ 95-480“, с рег. № *****, с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитц С01“, с рег.№ ***** и управляваният от Г. А. М.
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Купе“, с рег.№ ***** е настъпило
произшествие, при което при взимането на завой с несъобразена скорост от
страна на управляващия влекача Н. Р. Е. полуремаркето е напуснало пътното
платно за движение на влекача и е навлязло в пътното платно за движение на
л.а. „Хюндай“,модел „Купе“, с рег. № *****, като е осъществен удар с него,
вследствие на което на Г. А. М. са му нанесени следните телесни увреждания:
Тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на лявата
слепоочна кост;
Счупване на черепната основа с наличие на кръв в левия синосовиден
израстък;
Минимален кръвоизлив в под твърдата мозъчна обвивка;
Кръвоизлив под меката мозъчна обвивка;
Дифузна контузия на мозъка със загуба на съзнание до степен на
травматична кома;
Счупване на лява яблъчна (зигоматична) кост;
Счупване на предна и странична стена на ляв горночелюстен синус с
наличие на кръв;
Счупване на предна и задна стена на ляв челен синус с наличие на кръв в
него и навлизане на въздух в черепната кухина (пневмоцефалия в ляво
фронтално);
Контузия на белите дробове;
Парализа на очевдигателния нерв в ляво;
Разкъсно-контузна рана на лява ябълчна област;
Оток и кръвонасядане на в ляво слепоочно с подкожна кръвна колекция;
Оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око;
Контузия на тялото;
Нарушения в двигателните функции, изразяващи се в пареза на лява
страна - лява ръка, ляв крак,
ведно със законна лихва върху претендираната претенция за
неимуществени вреди, начиная от уведомяването на ответника за
настъпилото ПТП, а именно 08.03.2022 г., както и да заплати сумата от
2047.66 лева, представляваща претърпените от пострадалото лице
имуществени вреди, а именно направените разходи за медикаменти, престой в
болничното заведение и други разходи за възстановяването на пострадалия,
индивидуализирани по фактури, а именно: Фактура № **********/07.02.2022
г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 75.80 лв., касаеща разходи за
лекарствени медикаменти; Фактура № **********/07.02.2022 г., издадена от
„Н. 99“ ЕООД, на стойност 15 лв., касаеща разходи за медицински
консумативи; Фактура № **********/07.02.2022 г., издадена от „Н. 99“
ЕООД, на стойност 15 лв., касаеща разходи за медицински консумативи;
Фактура № *********/12.02.2022 г. , издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност
79.97 лв., придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински
13
консумативи и лекарствени изделия; Фактура № **********/19.02.2022 г.,
издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 92.50 лв., придружена с фискален бон,
касаеща разходи за медицински консумативи; Фактура №
**********/04.03.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 195.17 лв.,
придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински консумативи и
лекарствени изделия; Фактура № **********/17.03.2022 г., издадена от „Н.
99“ ЕООД, на стойност 136.10 лв., придружена с фискален бон, касаеща
разходи за медицински консумативи и лекарствени изделия; Фактура №
**********/07.04.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 75.04 лв.,
придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински консумативи и
лекарствени изделия; Фактура № **********/13.04.2022 г., издадена от „Н.
99“ ЕООД, на стойност 54.38 лв., придружена с фискален бон, касаеща
разходи за медицински консумативи и лекарствени изделия; Фактура №
**********/16.04.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 63.61 лв.,
придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински консумативи и
лекарствени изделия; Фактура № **********/09.05.2022 г., издадена от „Н.
99“ ЕООД, на стойност 8.12 лв., придружена с фискален бон, касаеща разходи
за медицински консумативи и лекарствени изделия; Фактура №
**********/09.05.2022 г., издадена от „Н. 99“ ЕООД, на стойност 58.14 лв.,
придружена с фискален бон, касаеща разходи за медицински консумативи;
Фактура № 292/16.01.2023 г., издадена от „Медиоклин“ ООД, на стойност 150
лв., касаеща разходи за наемане на електрическо легло; Фактура №
294/13.02.2023 г . , издадена от „Медиоклин“ ООД, на стойност 150 лв.,
касаеща разходи за наемане на електрическо легло; Фактура № 295/13.03.2023
г., издадена от „Медиоклин“ ООД, на стойност 150 лв., касаеща разходи за
наемане на електрическо легло; Фактура № 297/18.04.2023 г., издадена от
„Медиоклин“ ООД, на стойност 150 лв., касаеща разходи за наемане на
електрическо легло. Фактура № **********/09.08.2022 г. Фактура №
**********/01.10.2022 г. Фактура № **********/08.10.2022 г. Фактура №
**********/26.10.2022 г. Фактура № **********/26.10.2022 г. Фактура №
**********/28.10.2022 г. Фактура № **********/23.08.2023 г. Фактура №
**********/24.08.2023 г. Фактура № **********/09.09.2022 г. Фактура №
**********/09.08.2022 г. Фактура № **********/09.09.2023 г. Фактура №
**********/09.08.2023 г. Фактура № **********/09.09.2023 г. Фактура №
**********/22.09.2023 г. , ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на застрахователя, а именно 08.03.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А да заплати по
сметка на ПОС ДТ в размер на 12081. 90 лева, както и сумата от 1283. 40
лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото
експертизи.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 от ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А
14
да заплати на Адвокатско Дружество Г. И М. с код по БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление София, район Красно Село, бул.
Македония № 10, вх.2, ет.1, ап.12 сумата от 16731.91 адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15