№ 35622
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110110862 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване е постъпила е молба от ищеца съдържаща искане за
изменение на решението, в частта за разноските. Прави се искане производството да се
спре, до постановяване на тълкувателно решение по дело № 3/2023г., и до постановяване на
решение по дело на СЕС, образувано по преюдициално запитване на СРС по друго
производство. По съществото на молбата, се прави искане присъденото адвокатско
възнаграждение да се намали, за да съответства на реалната, според молителя, защита, както
и да не се присъжда ДДС върху него..
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор , с който молбата се оспорва като
неоснователна.
Молбата за изменение е процесуално допустима-подадена е в срока за обжалване на
решението.
По искането за спиране на производството, при произнасянето си Софийски районен
съд съобрази, че с определение № 42767/29.11.2023г. по гр. д. № 42769/2022г. на СРС, 26-ти
състав, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните
въпроси:
"Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, § 1, б. "б", чл. 24, § 1, чл. 26, ал. 1, б. "б" и
чл. 28 от Директива 20006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на
ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна
помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна
помощ (probono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна
помощ.
"Безвъзмездна услуга" по смисъла на чл. 26, ал. 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в
смисъл, че представлява:
1.предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по
съдебно дело.
2.предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е
спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
"Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, § 1, б. "б", чл. 24, § 1 и чл. 26, ал. 1, б. "б"
1
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС,
следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ
(pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна
помощ.
"Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се
тълкува в смисъл, че представлява:
1.адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.
2.адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично
адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
СРС съобрази, че решението по делото, извън частта по присъдените разноски, не е
обжалвано и е влязло в сила. Спорът за разноски, макар и част от спора, е несъщински
правен спор, защото предметът на делото е различен.
Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК е приложима, включително и за
състав на съд, различен от състава, отправил преюдициалното запитване, единствено когато
въпросът, по който е отправено преюдициалното запитване, е от значение за правилното
решаване на делото. От самата формулировка е видно, че става въпрос за производството по
основния спор, а не по обусловените от изхода на основното производство спорове. Ето
защо, искането е неоснователно.
По искането за спиране на делото, до постановяване на решение по образувано
тълкувателно дело, следва да се съобрази, че ВКС с ТР № 8/7.5.2014г. по дело № 8/2013г.
изрично прие, че е допустимо производството единствено пред касационната инстанция, но
не и при останалите, да бъде спряно на това основание.
По съществото на искането, СРС намира, че определеното адвокатско
възнаграждение, видно от мотивите на решението, е съобразено с ниската фактическа и
правна сложност на делото. Доводите на молителя, че крайният съдебен акт е вследствие на
съда, а не на процесуалните усилия на адвоката, не следва да се разглеждат от съда, който е
компетентен да направи преценка при присъждането на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв,
съобразно изричната разпоредба по сложността на спора, както и извършените процесуални
действия. Тук е моментът да се посочи, че с решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 г се прие, че ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но
само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен / така се приема
в определение № 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/.
„Съществено надценен“ би бил трудът на адвоката, ако платеното възнаграждение
съществено надвишава предвидения минимален размер. Същото се отнася до определеното
от съда възнаграждение от 400 лева за исковото и 200 лева за заповедното производство,
които са в рамките на минималния размер, определени в съответствие с § 2А ДР на
Наредбата.
По въпроса за дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение и
предпоставките за заплащането му от насрещната страна като част от разноските по чл. 78
ГПК е формирана трайна практика на ВКС, съгласно която начисленото ДДС се счита
неразделна част от възнаграждението, а ако е установено по делото, че адвокатът, за чието
възнаграждение страната е направила разноски, е регистриран по ЗДДС и че страната е
платила на адвоката и сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от
дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждането на
разноските по делото определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на ІІ т. о.;
определение № 149/27.02.2018 г. по ч. т. д. № 2589/2017 г. на ІІ т. о. и др.и Определение №
534 от 19.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 136/2025 г. /, включително и при определяне на
2
възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв, като ВКС аргументира позицията си със субекта –
регистрирано по ДДС данъчно –задължено лице – адвокат, а не с доставката. Тук е
моментът да се посочи, че с нарочната молба за гледане на делото в отсъствие на
представител, процесуалният представител е представил доказателства за регистрация по
ДДС, поради което и противното твърдение на ищеца е неоснователно.
Ето защо, молбата следва да се отхвърли. Поради изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, вр с чл. 631, ал. 2 ГПК, за
спиране на производството по гр. д. №10862/2025г. по описа на СРС, 125-ти състав, до
постановяване на краен акт по дело С-744/2023г. на СЕС и с основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК
за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по дело №
3/2025г..
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248 ГПК № 258579/29.7.2025г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, от ищеца, пред
СГС, с частна жалба. Препис да се връчи и на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3