№ 6777
гр. София, 19.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110136561 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу ЮЛ. ЕМ. М., която е
редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.01.2022г. от 10.30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр. дело № 60095/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на определението да
заяви с писмена молба с препис за насрещната страна дали оспорва автентичността на
обратна разписка с бар код 9120091501686 с оглед въведените с отговора на исковата молба
оспорвания.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „****“ ЕАД срещу ЮЛ. ЕМ. М.
за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата от 12936,19 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №****г. ведно със законна
1
лихва от 01.12.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 3425,97 лв.
за периода от 15.11.2019г. до 20.10.2020г., обезщетение за забава в размер на 630,96 лв. за
периода от 15.11.2019г. до 16.11.2020г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 60095/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че на 10.10.2019г. е бил сключен с ответника Договор за
потребителски кредит № **********, въз основа на който била предоставена сума в размер
на 12990,36 лева. В чл. 7, ал. 1 от договора бил посочен размер на предоставения кредит-
8900 лева, като към него била включена еднократна такса за оценка на риска в размер на
1391,82 лева, дължима в деня на подписване на кредита, която се финансирала от кредитора
и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. В случаите, когато потребителят пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждали от кредитора към
сметката на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие
с подписване на договора. В конкретния случай потребителят бил пожелал да сключи
застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ в размер на 2338,89 лева и застраховка
„BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 359,65 лева. Общото крайно задължение по
договора възлизало на 20354,29 лева, която сума била разсрочена на 36 погасителни месечни
вноски в размер на 565,40 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 565,29
лева. Договореният между страните лихвен процент бил в размер на 31,95 %. Сочи, че
длъжникът бил преустановил плащанията по кредита, считано от 15.11.2019г. и считано от
20.10.2020г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението съгласно чл. 16.2
от договора. Твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост било получено лично.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват претенциите изцяло по основание и размер. Поддържа, че процесният договор е
недействителен, респ. нищожен съгласно разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Сочи, че
ищцовото дружество нито твърди, нито доказва, че е представило по пълен и разбираем
начин преддоговорна информация, която е необходима за сключване на договора за кредит в
условията на информираност от страна на потребителя. Твърди, че информацията не била
предоставена в писмен вид под формата на стандартен европейски формуляр. Договорът
бил недействителен и поради неспазването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и изискванията,
предвидени в чл. 11 ЗПК относно задължителните реквизити на договорите за
потребителски кредит. Не било спазено и изискването, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК,
липсвал и погасителен план към него. На следващо място твърди, че клаузата, предвиждаща
такса оценка на риска в размер на 1391,82 лева била нищожна. Същата сума, без да
представлявала част от главницата, била включена в нея и в месечните вноски и се
олихвявала. Поддържа, че към момента на твърдяното просрочие не са съществували
задължения в твърдения размер, тъй като са били заплатени с предходните месечни вноски.
Сочи, че начисляването на такса „оценка на риска“ е в противоречие с чл. 143, т. 19 ЗЗП вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че оценката на риска не е услуга, а задължение на кредитора,
като реално среща тази „такса“ не получава насрещна престация, поради което клаузата е
нищожна поради липса на основание за начисляването й и достатъчно определено съгласие
на страните. Оспорва обстоятелството процесните суми реално да са били предоставени.
Сочи, че няма никакви доказателства, че е получила сумите по договора, какви суми е
получила, поради което не може да се приеме, че за нея съществува задължение да ги върне
в размерите, твърдени от ищцовото дружество. Твърди, че не е настъпила предсрочна
изискуемост и установителните искове са неоснователни. Счита, че обективната
предпоставка- непогасяване на три месечни вноски на твърдените падежи, не е налице
поради недължимостта на такса „оценка на риска“. Наред с това не била налице и
субективната предпоставка, а именно не била уведомена за обявената предсрочна
2
изискуемост преди депозиране на заявлението. Оспорва, че пратката е получена от нея,
както и съдържанието на писмото, както и че дори и да е получила някакво писмо, то
същото е съдържало уведомление за обявената от банката предсрочна изискуемост. Твърди,
че обратната разписка на пощенските пратки не е безспорно доказателство за съдържанието
на писмата. Поддържа, че дори и да е настъпила предсрочна изискуемост, то претенцията на
ищцовото дружество е неоснователна в пълния й предявен размер по отношение както на
главницата, така и на обезщетението за забава и договорната лихва. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва, че дължи суми по двете застраховки поради
недействителност на договора. На следващо място липсвали доказателства, че подобни
застраховки реално били преведени на застрахователно дружество. Счита, че застраховките
не били направени по нейно желание, не били индивидуално договорени клаузи, а били
включени в ДПК от ищцовото дружество. Сочи, че клаузите за оценка на риска и
застраховка представлявали допълнителни скрити лихви и били формулирани като различни
такси, за да не бъдат включени в ГПР. Твърди, че клаузата за договорна лихва била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за
потребителски кредит №****г., обстоятелството, че Ю.М. е усвоила твърдения от ищеца
кредит в размер, посочен в исковата молба, уговорената между страните възнаградителна
лихва; непогасеният размер на възнаградителната лихва; забавата на кредитополучателя по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на
дължимата мораторна лихва; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните
обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №****г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
3
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4