Решение по дело №1343/2019 на Районен съд - Велико Търново

                                        Р Е Ш Е Н И Е №

                                      гр. Велико Търново, 18.11.2019 година

    

Великотърновски районен съд, осми състав ,  в публично заседание на 25.10.2019  г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА РАДЕВА

 

при участието на секретаря Д. Бабекова  и в присъствието на прокурора В.Кърчева  , като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. № 1343 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Иск с правно основание  чл. 150 от СК , обективно съединен с иск по    чл. 132,ал.1,т.2 от СК и предявен при условията на евентуалност към него иск по чл.127а ,ал.2 от СК.  

          Ищцата  П.А.А. сочи, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 848/2014 г. на ВТРС ответникът, като баща на малолетните деца А. и А. е осъден да ѝ заплаща ежемесечна издръжка за децата в размер на по 85 лева за всяко от тях, ведно със законните последици при просрочие. Заявява, че ответникът не заплаща дължимата издръжка.Излага, че нуждите на децата са нараснали, а нейните средства не са достатъчни за задоволяване на потребностите им. От друга страна, ответникът е в работоспособна възраст и следва да заплаща поне минималния установен от закона размер на месечна издръжка. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи присъдената издръжка от 85 лева месечно на по 140 лева месечно за всяко дете , считано от подаване на иска,  до настъпване на причини за изменяването или прекратяването ѝ, ведно със законните последици при забава.   Навежда пълна дезинтересираност на бащата към децата и твърди, през последните години не е контактувал с тях, не е полагал никакви грижи, не е заплащал  дължимата издръжка.  Моли съда да постанови решение, с което да  лиши  ответника от родителски права. При условията на евентуалност моли съда да постанови заместващо съгласие на бащата относно издаване на документи за пътуване на децата в чужбина, както и пътуването им, придружени само от майката.

           Ответникът И.И.К., чрез особения си представител       адв. П. от ВТАК заема становище за допустимост на исковете. Счита иска по чл. 150 от СК за основателен. Заявява неоснователност на иска по             чл. 132,ал.1,т.2 от СК.  В съдебно заседание поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковете по чл.132,ал.1,т.2 и по чл.127а,ал.2 от СК, като неоснователни, а иска по чл.150 от СК да уважи. 

 

           Районна прокуратура гр. Велико Търново  представлявана от прокурор Кърчева  счита предявения иск за лишаване от родителски права за основателен .

           Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

          Страните са родители на малолетните деца А.родена на *** г. и А. родена на *** г. , видно от  приетите по делото удостоверения за раждане на децата. С Решение   № 626/1.07.2014 година по гр.д.№ 848/2014 г., влязло в законна  сила на 16.07.2014 г., ответникът като баща е осъден да заплаща на ищцата в качеството и на майка и законен представител ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на по 85 лева, считано от 1.04.2013 година, до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното изплащане. От приетите служебни бележки е видно, че детето А. е ученичка във втори клас за учебната 2018/2019 година в СУ "Вл.Комаров", а детето А. посещава подготвителна група в ДГ "Рада Войвода". Ищцата е регистрирана като безработно лице до м. февруари 2019 г. , за което е приложила служебна бележка от Агенция по заетостта, "БТ" гр.Велико Търново. С писмо по изп.д.№ 20154110400052 ДСИ при ВТРС е уведомил съда, че по изпълнителното дело образувано на основание изп.лист, издаден по гр.д.№ 848/2014 г. на ВТРС няма постъпили суми за издръжки от длъжника И.И.К.,*** изплаща дължимата в полза на взискателя издръжка на основание НОРИДПИ. Социалният доклад изготвен от ДСП Велико Търново, Отдел "Закрила на детето" сочи , че децата живеят заедно с майка си в тристайно общинско жилище, за което се заплаща месечен наем. Майката работи на 6-часов работен ден и тя е родителят, който единствен полага грижи за децата. От учебните заведения на децата са уведомили социалните работници, че единствено майката контактува с учителите по отношение на децата. Налице е силна емоционална връзка между децата и майката. Майката е споделила, че макар да не е препятствала никога контакта на децата с баща им, той не е проявявал желание да осъществява такъв. Малкото дете дори не го познава, а по-голямото дете изпитва гняв към него. Според социалния доклад двете деца не говорят за бащата.  Майката е тази, която отглежда децата с много обич и всеотдайност и е осигурила всички необходимо за отглеждането и възпитанието им, съобразно възможностите и материалното си положение. Св.Ц.  е съседка на ищцата. Заявява, че от пет години ищцата отглежда сама двете си дъщери  и се грижи за тях, подкрепяна финансово от родителите си и от брат си. Свидетелката  не е виждала бащата на децата, само знае името му. Според нея двете деца имат негативно отношение към бащата, не желаят да го виждат и не го признават, тъй като той въобще не се интересува от тях. Не е звънял дори за рождените им дни, не е изпращал пари или подаръци. Последно е виждал децата преди да замине за Германия, когато малкото е било на една година, тоест преди около шест години.  Св. Г.  също познава ищцата, заедно са отгледали децата си, които са на сходна възраст.Тя познава бащата бегло,    но не го  е виждала повече от пет години. Заявява, че единствено майката се грижи за двете деца и че голямото дете преживява тежко липсата на бащата, а малкото дори не го познава. 

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предявеният иск по чл.150   от СК е процесуално допустим.

          Разгледан по същество се явява основателен.

          От влязлото в сила съдебно  решение по гр.д.№ 848/2014 г. на ВТРС, с което ответникът като баща е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за двете деца в размер на по 85 лева е изминал дълъг период от време - повече от пет години, през който  нуждите на децата са нараснали, което е безспорно установено по делото и икономическите условия в страната са се променили значително. Няколко пъти е увеличен и размерът на минималната работна заплата, според която се определя минималният размер на издръжката. Съгласно чл.142 ,ал.2 от СК минималният размер на дължимата издръжка е равен на 1/4 от минималната работна заплата, установена за страната . Към 01.01.2019 г. МРЗ определена с ПМС № 320/20.12.2018 г. е равен на 560 лева, тоест минимума на дължимата от бащата издръжка за всяко едно от двете деца е 140 лева, като в случая е без значение какви са неговите доходи, доколкото същият е  безусловно задължен да я заплаща. Исковата претенция е основателна и доказана и следва да се уважи, като се измени размера на присъдената издръжка със съдебно решение № 626/1.07.2014 г. по гр.д.№ 828/2014 г. на ВТРС и бъде осъден ответникът като баща да заплаща на майката и законен представител на децата увеличен размер на  издръжката от 85 лева месечно на  140 лева за всяко дете, считано от подаване на иска до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие. Издръжката следва да се плаща до пето число на месеца , за който е дължима. 

           По иска с правно основание чл. 132,ал.1,т.2 от СК:

           Иска е процесуално допустим. По същество е основателен. 

         За да уважи иск по чл.132,ал.1 от СК съдът следва да установи, че е налице някоя от законово визираните хипотези, при които родител може да бъде лишен от родителски права.         В настоящият случай, доколкото безспорно се установи, че ответникът по делото трайно не полага грижи за двете деца и  не предоставя издръжката, за която е осъден с влязло в сила съдебно решение съдът приема, че е налице хипотезата по чл132,ал.1,т.2 от СК и предявеният иск се явява доказан по своето основание, поради което  следва да бъде уважен и да се постанови лишаване на ответника от родителски права върху двете малолетни деца. Събраните писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че от повече от пет години ответникът не е контактувал с децата си. Според показанията на свидетелите, които имат преки впечатления от живота на семейството,  след заминаването си за чужбина ответникът е преустановил всякакви контакти с децата. Той не само не е заплащал дължимата издръжка, за което е налице безспорно доказателство, видно от писмото на  държавния съдебен  изпълнител при ВТРС. Не е посещавал децата, не се е обаждал дори по телефона, не е изпращал подаръци  за рождените им дни,  за Коледа, Нова година, или които и да е празници. Майката сама се грижи за двете момичета , тя е единственият родител, който ги отглежда и възпитава и това се констатира не само от свидетелските показания , а и от социалния доклад, изготвен от социалните работници при ДСП Велико Търново. Показателни са събраните сведения от учителите на двете деца, които са заявили, че майката е единственият им познат родител, интересуващ се от развитието им . Бащата е  заминал, когато по-малкото дете е било на годинка и в резултат на неговата пълна дезинтересираност, то не го помни. По-голямото дете има нужда от квалифицирана помощ на психолог , за да преодолее натрупаните дефицити от липсата на бащата и тоталното неглижиране на съществуването им от негова страна. Поведението на ответника не е спорадично, същото се е проявило трайно във времето, тъй като събраните доказателства недвусмислено сочат, че той е прекъснал всякаква връзка с децата си за период от повече от 5 години преди завеждане на иска. Ответникът не е полагал и дължимата грижа чрез изплащане на парична издръжка за двете деца. Определената със съдебното решение издръжка се изплаща на взискателя- ищца по делото от Община В.Търново.   Показанията на разпитаните свидетели, кредитирани от съда като логични и непротиворечиви, изготвеният социален доклад, както и приобщените писмени доказателства подкрепят изложеното от ищцата в исковата молба досежно трайното неполагане на грижи от страна на бащата спрямо двете деца и липсата на какъвто и да е финансов принос за тяхното отглеждане, при това без основателна причина.  Липсва каквато и да е активност от страна на бащата да осъществи връзка с децата, дори само за да разбере дали са добре , прекъсната е всякаква емоционална близост между него и дъщерите му. Константна е съдебната практика, че лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, но в случая е налице трайно, продължително пренебрегване на родителската отговорност  от страна на ответника спрямо малолетните му деца. Доказаното неизпълнение на родителските му задължения води до извода за основателност на претенцията по чл.132,ал.1,т.2 от СК , поради което иска следва да се уважи.     Съобразно чл.134,т.2 от СК следва да се определи режим на лични контакти на ответника  с малолетните деца. С оглед събраните доказателства за отсъствието му от страната, както и прекъснатата емоционална връзка  между родителя и двете деца съдът намира за подходящ следния режим:  всяка първа събота от месеца от 10 до 13 часа по местоживеене на децата.  

             При уважаване на предявения иск по чл.132,ал.1,т.2 от СК не се дължи произнасяне по евентуалната претенция по чл. 127а,ал.2 от СК за постановяване на заместващо съгласие от съда за издаване на лични документи и разрешение за задгранични пътувания на децата, придружени само от майката. 

             При този изход на делото на основание 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати ДТ   върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на   158,40 лева , ДТ за иска по чл. 132,ал.1, т.2  от СК в размер на 25 лева, както и разноски за възнаграждението на особения си представител в размер на 350 лева,  ведно с  5,00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по  сметка на ВТРС.  

           Тъй като ищцата е представлявана от адвокат, определен от НБПП за предоставяне на правна помощ,  дължимото възнаграждение следва да бъде определено от Адвокатския съвет.

          Съобразно чл.136 от СК следва служебно да се съобщи на Община Велико Търново по постоянния адрес на лицето за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права.

           Препис от решението след влизането му в сила следва да се изпрати на ДСП-Велико Търново  по настоящ адрес на децата.

          Водим от горното  съдът

 

                                                Р Е Ш И:

       

          ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка със съдебно решение          № 626/1.07.2014 г. по гр.д.№ 828/2014 г. на ВТРС, като ОСЪЖДА  И.И.К.   с ЕГН ********** ***   като баща да заплаща за децата А.с ЕГН ********** и А. с ЕГН ********** , чрез тяхната майка и законен представител П.А.А. с ЕГН ********** *** , увеличен размер на  издръжката от 85 /осемдесет и пет/ лева месечно на  140 /сто и четиридесет/ лева месечно  за всяко дете, платими до пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на иска - 9.05.2019 г.  до настъпване на законоустановени причини за изменяването, или прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие.

 

          ЛИШАВА  И.И.К.   с ЕГН ********** ***  ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА върху малолетните деца А.с ЕГН ********** и А. с ЕГН **********.

          ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между И.И.К.   с ЕГН ********** и малолетните деца А.с ЕГН ********** и А. с ЕГН **********, както следва: всяка първа  събота от месеца от 10,00 ч. до 13,00 ч. по местоживеене на децата.  

 

            ОСЪЖДА И.И.К.   с ЕГН ********** ***  да заплати ДТ върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на   158,40 /сто петдесет и осем лева и 40 ст./ , ДТ за иска по чл. 132,ал.1,т.2 от СК в размер на 25 / двадесет и пет/ лева , разноски за възнаграждението на особения  представител в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, както и 5,00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по  сметка на ВТРС.  

 

          ДА СЕ СЪОБЩИ служебно на Община Велико Търново по постоянния адрес на лицето за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен  срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено и обявено, пред Великотърновски окръжен съд, чрез Районен съд Велико Търново .

 

         Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на ДСП-Велико Търново  по настоящ адрес на децата.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………..