РЕШЕНИЕ№ 260933
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 2073 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от В.Г.А. против „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 242 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 4
500 лв., представляваща размерът на възникналото суброгационно право срещу
застрахователя по заплатено от ищеца задължение на неговия наследодател Г. В. А.
по договор за потребителски кредит от 08.04.2010 г., сключен с „Обединена
българска банка“ АД, който договор за кредит е включен в Групова застраховка
„Живот“, съгласно застрахователно удостоверение № 378048 по Групова
застрахователна полица № .., ведно със законна мораторна лихва върху главницата
от датата на депозиране а исковата молба в съда – 10.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди,
че е наследник на Г. В. А., починал на….., който е имал качеството на
кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 08.04.2010 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД. По
силата на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя заемна
сума в размер на 6332 лв., която следвало да се върне на 94 анюитетни
погасителни вноски, всяка в размер на 123,66 лв., с падеж на последната вноска
– 08.02.2018 г. Съгласно чл. 23 от договора за кредит за обезпечаване на
вземанията на кредитора е сключена застраховка в полза на банката върху живота
и здравето на кредитополучателя със срок на застрахователното покритие – срокът
на договора. Твърди, че кредитополучателят починал на …., поради което се
реализирал и покрит застрахователен риск по договора за имуществено застраховане.
Банката насочила претенциите си към наследниците на длъжника, като било
образувано ч.гр.д. № 10573 по описа за 2017 г., Районен съд Пловдив, XIV
граждански състав, по което срещу тях била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по договора за кредит. Твърди, че
на основание издадените заповеди за изпълнение е образувано изпълнително дело №
….. С договор за цесия от 31.01.2018 г. кредиторът прехвърлил вземанията си по
процесния договор за кредит на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което било конституирано
като взискател по изпълнителното дело. Наследниците на кредитиполучателя
оспорили вземанията по заповедта за изпълнение, като депозирали възражение,
поради което кредиторът предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по гр.д. №
18101 по описа за 2017 г. на Районен съд - Пловдив, XVI гр.състав. Сочи, че в
производството по това дело ответното застрахователно дружество (с предишно
наименование „ОББ – Метлайф Животозастраховане“ АД) е конституирано като трето
лице помагач на страната на ответниците. Предявените от банката искове били
уважени с влязло в сила съдебно решение, като ищецът бил осъден да заплати
следните суми: 2 555, 81 лв. – ½ част от главницата, 225, 19 лв. – ½
част от договорната лихва, 2 260, 37 лв. – ½ част от наказателната
лихва, сумата от 127, 03 лв. – съдебни разноски в заповедното производство и
сумата от 1 407, 35 лв. – разноски в исковото производство. Ищецът заплатил в
полза на цесионера сумата от 4 500 лв. – сконтирани главница и лихви и сумата
от 1 847 лв. – съдебни разноски, съгласно постигнато между тях споразумение от
11.10.2018 г. Твърди, че наследодателят му е имал сключен в полза на „Обединена
българска банка“ АД Групова застраховка „Живот“ съгласно застрахователно
удостоверение № 378048 по Групова застрахователна полица № . Поддържа, че с
извършване на плащането по договора за кредит, ищецът се е суброгирал в правата
на кредитора като трето ползващо се лице против застрахователя, предвид
разпоредбата на чл. 242 КЗ (отм.). Сочи, че предявил застрахователната си
претенция на 19.11.2019 г. към ответника, но последният отказал да извърши
плащане с възражение за погасяване по давност на плащането. Намира, че
вземането не е погасено по давност, доколкото плащането е извършено на дата
17.10.2018 г. и от този момент е възникнало субрагационното право на наследника
спрямо застрахователя. По така изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск.
Ответникът
„ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Прави искане на основание чл. 213, ал. 1 ГПК
производството по настоящото дело да бъде съединено с това по гр.д. № 2074/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, което производство
е образувано на същото основание от другия наследник на починалия наследодател,
която отговорност е била застрахована при ответника. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователен сертификат .. към групова полица 2023, сключена между
„Обединена българска банка“ АД и застрахователя, чийто правоприемник е
ответното дружество. Твърди, че претенцията на ищеца е погасена по давност,
като се позовава на разпоредбата на чл. 197 КЗ (отм.). Поддържа, че давността е
изтекла на 09.03.2017 г., т.е. 5 години след настъпване на застрахователното
събитие. Оспорва началният момент на течение на давността да е заплащане на
задължението по договора за кредит. Оспорва изложеното от страна на ищеца, че
не е знаел за наличието на задължения на своя наследодател и на сключена
застраховка „Живот“ за периода от 09.03.2012 г. до 10.07.2017 г., тъй като това
обстоятелство се опровергава от обстоятелствата по делото. Твърди, че ищецът е
могъл да ангажира отговорността на застрахователя чрез банката като
застраховащ, но тази отговорност е пропусната. Позовава се на практика на
Върховния касационен съд, съгласно която, макар да липсва изрична норма в
закона, наследниците могат да предявят пряк иск срещу застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, като правото им произтича от общата
разпоредба на чл. 134 ЗЗД. Твърди, че отговорността на застрахователя не е
безусловна, като с постановеното решение, в което последният е участвал като
трето лице – помагач, не е установен покрит застрахователен риск и причините за
настъпването му. Счита, че е неясен начина на формиране на сумата от 4 500 лв.
и какви задължения на наследодателя по договора са погасени със заплащането й.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 242 КЗ
(отм.).
Възникване на спорното
суброгационно право в полза на наследника се обуславя от положителното
установяване на следните материалноправни предпоставки: 1. наличие на
действително облигационно правоотношение по договор за кредит, по който
кредитополучател е наследодателя на ищеца; 2. договор за застраховка с предмет
живота и здравето на кредитополучателя, в полза на кредитора; 3. настъпил
покрит застрахователен риск – смърт на длъжника, по време на застрахователното
покритие; 4. ищецът да е наследник на кредитополучателя; 5. да е заплатил в
полза на кредитора, респективно в полза на негов частен или универсален
правоприемник задълженията по договора за кредит.
От представените в
производството по делото доказателства се установява, че между „Обединена българска банка“ АД и Г. В. А., е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
08.04.2010 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
заемна сума в размер на 6 332 лв., която следвало да се върне на 94 анюитетни
погасителни вноски, всяка в размер на 123, 66 лв., с падеж на последната вноска
– 08.02.2018 г. В клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договора страните са уговорили,
че в случаите, когато кредитополучателят е сключил застраховка „Живот“,
дължимите застрахователни премии в размер от 6, 27 лв. месечно се издължават
заедно с дължимите месечни вноски на кредита и се прибавят към размера на
погасителната вноска, като кредитодателят се
задължава да заплати средствата за заплащане на застрахователната премия.
Между страните по
делото е безспорно, че кредитополучателят е бил застрахован съгласно
застрахователно удостоверение № 378048/09.04.2010 г. по групова застрахователна
полица 2023, сключена между „Обединена българска банка“ АД и застрахователя,
чийто правоприемник е ответното дружество. По силата на възникналото
застрахователно правоотношение, застрахователят е обезпечил настъпването на
следните застрахователни рискове „смърт, пълна трайна нетрудоспособност и
временна пълна нетрудоспособност“ при настъпване на които е застрахователят е
поел задължение за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
бенефициента „Обединена българска банка“ АД, което при настъпване на
застрахователно събитие „смърт“ е в размер на остатъчната стойност на кредита
към датата на застрахователното събитие.
По делото е
представено Удостоверение за наследници изх. № 15133/ 0.03.2014 г., издадено от
Община Пловдив, Район Южен, се установява, че ищецът В.Г.А. и И.Г.А. са наследници
на кредитополучателя Г. В. А., починал на ……..
От представените в
производството по делото доказателства се установява, че кредитодателят се е
снабдил със Заповед № 6899/19.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10573/2017 г. на Районен съд –
Пловдив, по силата на която е разпоредено ищецът В.Г.А. да заплати на
„Обединена българска банка“АД ½ от задълженията на своя наследодател, възникнали
на основание договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
08.04.2010 г., а именно сумата от 2 555, 81 лв. – главница, 225, 19 лв. –
договорна лихва и сумата от 2260, 37 лв. – наказателна лихва, ведно с
разноските. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение, поради което
с Решение № 2937/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18101/2017 г. по описа
на Районен съд Пловдив, XVI граждански състав, влязло в сила, предявените от
кредитора искове за уважени. В производството по делото и в качеството му на
трето лице помагач на длъжника е конституиран „ОББ – Метлайф
Животозастрахователно дружество“ АД – праводател на ответника ДЗИ
Животозастраховане“ ЕАД. В хода на производството делото процесното вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като
дружеството е конституирано като взискател по изпълнително дело № …..,
образувано въз основа на издадения на основание заповедта за изпълнение изпълнителен
лист.
Между новия кредитор –
цесионер и длъжникът в хода на изпълнителното производство е сключено
споразумение от 11.10.2018 г., като страните са постигнали съгласие за
погасяване от длъжника на сумата от общо 6 347 лв., от които сумата от
4 500 лв. – сконтирана главница и лихва и сумата от 1 847 лв. –
разноски в изпълнителното производство. Установено е, че задължението следва да
бъде заплатено в срок до 19.10.2018 г.
Между страните в
производството е безспорно, като това правнорелевантно обстоятелство се
установява от представената по делото преводно нареждане, че дължимата сума е
заплатена в полза на новия кредитор на 17.10.2018 г.
При действието на
Кодекса на застраховането – отменен, който намира приложение в конкретния
случай, доколкото процесният застрахователен договор е сключен при действието
му, не е предвиден пряк иск на наследника да починал кредитополучател да
предяви иск срещу застрахователя, преди да заплати задължението на своя
наследодател. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.) когато
застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза
на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск
срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния
договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие.
Практиката на
Върховния касационен съд е разширила приложението на посочената правна норма,
като е приела, че наследници имат право да упражняват правата на кредитора по
реда на чл. 134 ЗЗД против застрахователя – в този смисъл е посочената от
ответника практика на касационната инстанция. Право на пряк иск в полза на
наследниците, преди заплащане на задължението не е предвидено, в който смисъл
съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата
молба.
Следователно кредитополучателят,
чието неимуществено благо е застраховано не е страна по застрахователния
договор и правоприемниците му имат единствено иск срещу застрахователя, в
случай на плащане на кредитодателя, за да може да се суброгират в правата на
Банката и да искат дължимата застрахователна сума ,на основание чл. 242, ал. 1 КЗ.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало
претендираното суброгационно право по чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.), доколкото в
производството по делото се установи, че наследодателят на ищеца е бил страна
по валидна застраховка „Живот“, сключена в полза на неговия кредитодател
„Обединена българска банка“ АД“, както и че последният в качеството му на кредитополучател
е починал на 09.03.2012 г., преди погасяване на задълженията си по договора за
кредит. Следователно настъпил е покрит застрахователен риск на 09.03.2012 г.
Установява се, че банката е предявила претенцията си за вземането по договора
за кредит срещу универсалните правоприемници на кредитополучателя, които след
установяване на вземането по съдебен ред, са погасили задълженията си, като
ищецът е заплатил в полза на цесионера – кредитор сумата от общо 6347 лв., от
които сумата от 4 500 лв. – сконтирана главница
и лихва и сумата от 1 847 лв. – разноски в изпълнителното производство, на
17.10.2018 г.
С настъпването на покрития
застрахователен риск – смъртта на кредитополучателя, в полза на банката -
кредитор е възникнало правото да ангажира отговорността на застрахователя по
застрахователния договор. За кредитора обаче е съществувала и друга възможност,
която е упражнена в случая, а именно – да насочи претенциите си срещу
наследниците на длъжника. Последните са оспорили задължението на техния наследодател,
като след установяването му по основание и размер в състезателен исков процес,
са заплатили задълженията. Следователно в случая безспорно установено в
производството по делото е наличие на задължение за лицето, чиито живот е бил
застрахован, като доколкото ответникът е участвал в качеството му на трето лице
– помагач на страната на ответника, последният е обвързан
от мотивите на постановеното съдебно решение на основание чл. 223. ал. 2 ГПК.
Безспорно е установено
и настъпването на застрахователното събитие – смъртта на наследодателя -
длъжник на ..., и заплащане на задължението, съобразно дела му в наследствената
маса, от страна на наследника ищец на 17.10.2018 г.
Със заплащане на
задължението на застрахования кредитополучател наследникът е встъпил в правата
на удовлетворения кредитор на основание чл. 242 КЗ (отм.) срещу застрахователя,
поради което предявеният иск е основателен в пълния му предявен размер или за сумата
от 4 500 лв.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по
давност. Това е така, тъй като в случая следва да намери приложение общата
погасителна давност от пет години по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от
възникване на правото на ищеца, а не от настъпване на застрахователното
събитие. Суброгационното право, респ. материалното право на иск в полза на
ищеца е възникнало от датата на погасяване на задължението на наследодателя му,
а именно 17.10.2018 г., от който момент започва да тече погасителната давност,
която към датата на депозиране на исковата молба не е изтекла. Предявеният от
ищеца иск е регресен, респ. последният се основава не на застрахователното
правоотношение, а на факта на плащането на сумите по кредита на застрахованото
лице, предвид разпоредбата на чл. 242 КЗ (отм.). Регресното право на
суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от
самия закон, което отрича приложимостта на разпоредбата на чл. 197 КЗ
(отм.). Последната намира приложение единствено при исковете, основани на
правата, породени от застрахователното правоотношение. По отношение обаче на
суброгационните искове, основание за които е не застрахователният договор, а
извършеното плащане на едно чуждо задължение, приложима е общата норма на чл.
110 ЗЗД - както за размера на давностния срок, така и за неговото начало. По
така изложените съображения в случая не намира приложение разпоредбата на чл.
197 КЗ (отм.), която предвижда специална погасителна давност при
застрахователните договори.
В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена във връзка с приложимата
погасителна давност по други регресни права, възникнали на основание КЗ, но
следва да бъде съобразена и в настоящия случай. В този смисъл е Решение №
127/18.10.2019 г. по т.д. № 2835/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че „…въззивният
съд неправилно е счел, че в случая намира приложение нормата на чл. 197 КЗ
(отм.), като давностният срок тече от датата на настъпване на събитието. С
оглед отговора на поставения правен въпрос, че регресните суброгационни искове
на Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който фондът
изплати обезщетенията на правоимащите лица“. В този смисъл следва да бъде
съобразено и Решение № 173/30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009г. на ВКС, ТК, II
т. о., в което се приема „не може да бъде споделено становището, че по
отношение на регресните суброгационни искове по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ е
приложима разпоредбата на чл. 392 ТЗ /отм./, според която правата по
застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня
на настъпване на застрахователното събитие. ……По отношение обаче на регресните
искове, в т. ч. суброгационните искове, основание за които е не
застрахователният договор, а извършеното плащане на застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на делинквента, т. е. плащането на едно
чуждо задължение, приложима е общата норма на чл. 110 ЗЗД - както за размера на
давностния срок, така и за неговото начало. Следователно, вземането на
суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок и този срок започва
да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение.“.
По
така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в размер на
сумата от 880 лв., от които 180 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 700
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати на В.Г.А., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 242 КЗ (отм.) сумата от 4 500 лв.,
представляваща размерът на възникналото суброгационно право срещу
застрахователя по заплатено от ищеца задължение на неговия наследодател Г. В. А.
по договор за потребителски кредит от 08.04.2010 г., сключен с „Обединена
българска банка“ АД, който договор за кредит е включен в Групова застраховка
„Живот“, съгласно застрахователно удостоверение № 378048 по Групова
застрахователна полица № ..., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата от датата на депозиране а исковата молба в съда – 10.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ДЗИ
Животозастраховане“ ЕАД да заплати на В.Г.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880 лв. – съдебно деловодни разноски в производството по
гр.д. № 2073/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП