Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 / 14.3.2017г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският
районен съд в публично заседание на петнадесети февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: ДИМИТЪР
МАРИНОВ
Съдебни заседатели:1…………………………
2…………………………
при секретаря................Д.Е..........
и в присъствието на прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 153 по описа за 2016 година, и за да се произнесе взе предвид:
Производството по настоящото дело е било образувано по повод на
подадената искова молба от Б.Н.С. с
която тя е предявила срещу ответника ЗКПУ Чубра – 93 село Чубра иск по чл. 224 ал.1 от КТ който е трудов иск по смисъла на чл. 357 от КТ и с който тя моли
съда да постанови решение с което да осъди ответната ЗКПУ Чубра- 93 село Чубра да й заплати съответно обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в размер на общата сума от 2 300 лв. ,което
обезщетение й се дължи за неползван
платен годишен отпуск за по на 26
дни за година или общо за 130 дни или по 460 лв. за година , ведно със
законната лихва върху същата главница , начиная от датата на предявяването на
иска в КРС до окончателното й изплащане
, като същият ищец моли съдът да му присъди направените от него съдебни
разноски по делото.
Ответната страна в преклузивния
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, в която
оспорва горепосоченият предявен иск, като напълно неоснователен и недоказан и
моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв по съображения изложени в отговора
на исковата молба, като същата твърди и е направила многобройни възражения за изтекла давност за претендирането на вземането ,респ. правото
на предявяване на иска и които водят до недължимост и неоснователност на същото
, а именно: възражения за изтекла
давност за недължимост и неоснователност
на претендираното вземане поради факта , че правото на ищеца за ползването на платения годишен отпуск е погасено по давност, възражения за изтекла
давност за погасяване правото на иск на
ищеца по повод на претенцията му за заплащане
на обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ като погасен по давност на
основание чл. 358 от Кт и възражения за
погасяване по давност на претендираното право
за обезщетение на ищеца на
основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД които съдът е приел за разглеждане в
настоящото производство поради това , че са направени в горепосочения
преклузивен срок . Същиятответник моли съда да осъди ищеца да му заплати направените от него съдебни разноски по настоящото дело .
В съдебно заседание ищеца респ. ищцата поддържа така предявения иск, чрез
процесуалният си представител и иска неговото уважаване изцяло, така както е предявен.
Ответникът редовно призован, се явява лично в съдебно заседание неговия
законен представител и чрез процесуалния
представител оспорва същият иск като неоснователен и недоказан и моли съдът да
го отхвърли изцяло . Същият ответник чрез процесуалният си представител моли съда
да му присъди направените от него съдебни
разноски по настоящото дело.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Признава
се от страните по делото , а е и видно
от приложените писмени доказателства към трудовото досие на ищцата Б.Н.С. е че същата е работила в ответната
ЗКПУ Чубра- 93 село Чубра на щатната
длъжност счетоводител до 01.12.2014 г.
когато трудовото й правоотношение е било прекратено от ответната кооперация със
Заповед № 2 от 01.12.2014 г. поради
придобиването от страна на ищцата на
пенсия за осигурителен стаж и възраст . Това обстоятелство се признава от
страните по делото. С настоящия си иск ищцата С. *** – 93 село Чубра да й
изплати неизплатеното й и полагащото й се обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на общата сума от 2 300 лв. поради прекратяването на трудовото й
правоотношение с горепосочената заповед
за горепосочените 2010, 2011, 2012 , 2013 и 2014 години и е за всяка година по 26 бр. дни платен годишен отпуск или по 460 лв. на година , като иска се
поддържа и се иска неговото уважаване изцяло.
Ответната
страна е направила многобройни възражения за погасяването по давност на правото
на иска на ищцата и отделно и
погасяването по давност и вземанията на ищцата за горепосочените години изцяло
, както бе посочено по- горе и които съдът е приел за разглеждане.С оглед на
същите възражения настоящия съд намира , че настоящия иск по чл. 224 ал.1 от КТ
е трудов иск , по трудов спор и е самостоятелен по своята същност и са него са приложими специалните правила за
давността по смисъла на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ , която е 3- годишна . По-
нататък в чл. 358 ал. 2 т. 2 е посочено ,
че тази давност започва да тече от деня в който правото предмет на иска е
станало изискуемо или е могло да бъде упражнено , като при парични вземания изискуемостта се
смята за настъпила в деня в който по вземането е следвало да се извърши плащане
по надлежния ред. В случая следва да се приложи общия гражданскоправен принцип
, че давността започва да тебе от деня в който
вземането е станало изискуемо по смисъла на разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД . В конкретния
случай правопораждащия факт или началния момент на вземането и започването на погасителната
му давност давността да тече е деня на връчването на заповедна за прекратяването на трудовото му правоотношение съгласно чл. 335
ал.2 т.2 от КТ , защото след този момент по силата на тази разпоредба трудовото
му правоотношение се прекратява. От този момент
трудовия договор престава да
действа за в бъдеще и да обвързва и двете страни по него - работодателя – ответната ЗКПУ Чубра- 93 и
работника или служителя . От този момент започват да текат и сроковете – в
случая 3 годишния срок за претендирането на
настоящото обезщетение респ. за
времето за което се дължи обезщетението.
В случая трудовото правоотношение с ищцата е прекратено от датата на
уволнителната заповед посочена по - горе
01.12.2014 година и от тази дата започва да тече този 3- годишен срок .Понеже
исковата молба е постъпила на 16.03.2016 г. в Районен съд Карнобат то този срок не е изпуснат и искът е валидно
предявен понеже се явява допустим и като такъв следва да бъде разгледан по
същество. В този смисъл решение № 420 от
17.8.2010 г. на ВКС гр. София по гр.д. №
905 / 2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС.
За да
прецени размера на обезщетението което се дължи от ответната ЗКПУ е назначена по делото съдебно – счетоводна
експертиза , по която е дало заключение вещото лице К.А. , чието заключение като неоспорено от
страните по делото в съдебно заседание , съдът е приел като единственото
абсолютно доказателство по делото в тази насока., въпреки представените такива
от ответната страна , която ги представя в своя защита и полза по делото.
Същото вещо лице в заключението си посочва , че за претендирания период
ищцата С. е ползвала
основен платен годишен отпуск по
чл. 155 ал.1 от КТ в размер на 145 дни, като към датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение в размер на 28 работни дни от които 10 дни за 2013 година и 18 дни за
2014 година , като е изчислило размера на претендираното обезщетение в размер
на общата сума от 964, 04 лв. Тъй като съдът намира, че този платен годишен
отпуск не е ползван от ищцата и не се явява погасен по давност и като такъв се
явява дължим , то ответната страна ЗКПУ Чубра- 93 село Чубра следва да бъде
осъдена да го заплати на ищцата т.е. ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовата такава обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в размера посочен
от вещото лице – 964, 04 лв. понеже искът се явява основателен и доказан в тази
му част , ведно с претендираната законна лихва , като в останалата му част до
пълния му предявен размер от 2 300 лв. , искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Освен това съдът намира , че следва да допусне
предварително изпълнение на решението в тази му част на уважено обезщетение на
основание чл. 242 ал.1 от ГПК. Освен това на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски съразмерно уважения размер на предявения
иск на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
.
Ответникът
е поискал да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски по делото
, но това не следва да се уважава съобразно забранителната императивна
разпоредба на чл. 359 от КТ. Освен това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Районен съд Карнобат съответната държавна такса и направените от
съда разноски по производството.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗКПУ
Чубра- 93 със седалище и адрес
на управление село Чубра , Община
Сунгурларе , обл. Бургаска с ЕИК ********* да заплати на Б.Н.С. с ЕГН ********** *** , същата
със съдебен адрес за получаване на съобщения и книжа - гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. Сашо
Кофарджиев № 2 – адв. Т.Т. обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ- за неползван платен годишен отпуск в
размер на общата сума от 964, 04 лв ,което обезщетение
й се дължи за неползван платен годишен отпуск в размер на 28 работни дни от които 10 дни за 2013 година и 18 дни за
2014 година , ведно
със законната лихва върху същата главница от 964, 06 лв. , начиная от датата на
предявяването на иска в КРС – 16.03.2016 година до окончателното й изплащане ,
като ОТХВЪРЛЯ същия иск в останалата му
част до пълния му предявен размер от 2300 лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в тази му част на присъдено
обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск .
ОСЪЖДА ЗКПУ Чубра- 93 със
седалище и адрес на управление
село Чубра , Община Сунгурларе , обл. Бургаска с ЕИК *********, да заплати на Б.Н.С. с
ЕГН ********** *** , същата със съдебен адрес за получаване на съобщения
и книжа - гр. Карнобат, обл. Бургаска
ул. Сашо Кофарджиев № 2 – адв. Т.Т. сумата от 205 лв., представляващи
направените от нея съдебни разноски по настоящото дело съобразно
уважения размер на предявения иск на основание чл. 78 ал.1 от ГПК..
ОСЪЖДА ЗКПУ Чубра- 93 със седалище и адрес
на управление село Чубра , Община
Сунгурларе , обл. Бургаска с ЕИК ********* да заплати на Районен съд Карнобат сумата от 50 лв., представляващи
направените съдебни разноски по
настоящото дело, както и сумата от 50 лв. представляваща дължима се държавна
такса , както и сумата от по на 5 лв. за издаването на всеки изпълнителен лист
за горепосочените суми , които суми
следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: