Решение по дело №2079/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 27.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

         Марина Гюрова

 

при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов …..в.гр.дело № 2 079..по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от З. „Б.и.“ АД, с която обжалва решение № 125 816 от 22.05.2017 г., постановено по гр.д. № 14 327/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, в осъдителната част. Инвокирани са доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. В тази връзка навежда доводи свързани с получените травматични увреждания, както и че съдът не се съобразил със срока на възстановяване, съпоставен с минималната работна заплата в страната. Инвокира доводи за неправилност на изводите на съда по отношение на съпричиняването.Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, или са намали присъденото обезщетение, както и се измени постановеното решение, в частта за разноските. Претендира и разноски пред настоящата и първата инстанция, при уважаване на жалбата.

                        Ответникът по въззивната жалба М.К.К. редовно уведомен оспорва същата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни. Споделя изводите на първоинстанционния съд и моли съда да постанови решение, с което да се потвърди атакуваното, като претендира разноски.

                        С насрещна въззивна жалба М.К.К. обжалва решение № 125 816 от 22.05.2017 г., постановено по гр.д. № 14 327/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, в отхвърлителната част. Твърди, че в тази част решението е немотивирано, както и че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства относно болките и страданията. Твърди, че при определяне на обезщетението съдът не се е съобразил с вредите, поради което неправилно е определил размера на обезщетението, което ще репарира тези вреди. Моли съда да постанови решение, с което да ответи атакуваното в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск в пълен размер, като претендира и разноски.

                        Ответникът по насрещната въззивна жалба З. „Б.и.“ АД оспорва същата. Моли съда да я остави без уважение.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от решение  № 125 816 от 22.05.2017 г., постановено по гр.д. № 14 327/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, че съдът е осъдил З. „Б.и." АД да заплати на М.К.К. сума в размер на 19 000 лева, представляваща подлежащи на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност" неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14. XI. 2014 година, изразяващи се в болки и страдания, ведно с мораторна лихва върху тези суми за времето от 14. XI. 2014 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лева; осъдил е З. „Б.и.“ АД да заплати на М.К.К. сума в размер на 960 лева, представляваща подлежащи на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност" имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14. XI. 2014 година, ведно с мораторна лихва върху тези суми за времето от 14.XI.2014             година до окончателното изплащане на сумата; осъдил е ЗД „Б.“АД да заплати на адвокат Р.Ц. сума в размер на 1 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв на М.К.К. и е осъдил З. „Б.и.“ АД да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса и разноски за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 1 100 лева.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 03.01. 2014 година между И.М.И.и ответното застрахователно дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност" на моторно превозно средство за времето от 00.00 часа на 04.01.2014 година до 23.59 часа на 03.01.2015 година с обект на застраховане лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с регистрационен № *******.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 14.11.2014 година около 22.05 часа в гр. ********(римски път) И.М.И., управлява лек автомобил марка „Фолксваген Голф" с регистрационен № *******, собственост на И.М.И., при движение с превишена скорост, автомобилът напуска пътното платно в ляво по посоката на движение и се блъска в купчина пясък, като за това е съставен акт, в които е посочено, че в следствие на произшествието са настъпили материални вреди и е пострадало едно лице - ищцата. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на акта е издадено НП №14-0359- 000943, с което наложено административно наказание - глоба за извършено административно нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

                        Не се спори, а се установява и от представената епикриза, иЗ.адена от Т.ската „Многопрофилна болница за активно лечение - Т." АД, че ищцата постъпва в болницата на 17.11.2014 година и е изписана на 19.11.2014 година.

           Не се спори, а се установява и от представената по делото фактура №********** за сумата от 960 лева, че на ищцата са извършени дентални услуги.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 25.02. 2016 година ответното дружество изплаща на ищцата сумата от 2 000 лв.

           От заключението на допуснатата автотехническа експертиза, че уврежданията, отразени в представения по делото протокол, от техническа гледна точка могат да настъпят при процесното пътнотранспортно произшествие.

           От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на ищцата е поставена диагноза лицева травма, счупване на предните зъби, контузия на носа. Горното може да се определи като временно разстройство на З.равето, неопасно за живота. Три от зъбите на ищцата са извадени, поради което се затруднява дъвченето и говоренето. Вида на травмите може да се обясни с механизма на процесното пътнотранспортно произшествие. Установено е и мозъчно сътресение. Травмите са отшумели за две или три седмици. Мозъчното сътресение е отшумяло за около месец. От медицинската документация можела да се предположи малка вероятност ищцата да е пътувала с поставен предпазен колан.

           В показанията си свидетеля К.Б.М.твърди, че е оказал помощ на ищцата непосредствено след пътнотранспортното произшествие. Свидетелят депозира показания относно протичането на лечението на ищцата. Лечението на зъбите продължило няколко месеца, през които ищцата не можела да дъвче. Главоболието и световъртежът продължавали и до момента на снемането на показанията на свидетеля. Ищцата изпитвала и страх да пътува с автомобил.

           В показанията си свидетеля, водач, причинил пътнотранспортното произшествие И.М.И.описва подробно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и твърди, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Предявени са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл.226 КЗ (отм.), вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 960 лв.

            С атакуваното решение  № 125 816 от 22.05.2017 г., постановено по гр.д. № 14 327/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, съдът е осъдил З. „Б.и." АД да заплати на М.К.К. сума в размер на 19 000 лева, представляваща подлежащи на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност" неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14. XI. 2014 година, изразяващи се в болки и страдания, ведно с мораторна лихва върху тези суми за времето от 14. XI. 2014 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лева; осъдил е ЗД „Б.и.“ АД да заплати на М.К.К. сума в размер на 960 лева, представляваща подлежащи на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност" имуществени вреди            от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14. XI. 2014 година, ведно с мораторна лихва върху тези суми за времето от 14.XI.2014 година до окончателното изплащане на сумата; осъдил е ЗД „Б.“АД дазаплати на адвокат Р.Ц. сума в размер на 1 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв на М.К.К. и е осъдил З. „Б.и.“ АД да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса и разноски за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 1 100 лева.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба и насрещна въззивна жалба:

            По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

             Релевираните от ответникът доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилното определяне на размера на присъденото обезщетение със данните по делото и константната съдебна практика, както и за неправилни изводи по отношение на наличието на съпричиняване. Релевираните във насрещната въззивна жалба доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилно определяне на размера на обезщетението, необходимо да репарира вредите от ПТП.

    Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за  частично основателни. За да бъде проведен успешно прекият иск на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят по безспорен начин наличието на две групи факти: да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди.

    По отношение на доводите свързани с допуснати нарушения при определяне на размера на обезщетението, настоящият съдебен състав намира следното:

    При определяне на размера на обезщетението съдът, следва да се ръководи от задължителните указания дадени с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС по отношение на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, че същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в цитираното постановление, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения. В конкретния случай претенцията се основава на търпени от ищeцът болки и страдания в резултат на настъпилите травматични увреждания. Съдът следва да отчете характера и вида на уврежданията - лицева травма, счупване на предните зъби, контузия на носа, периода на отшумяването за две или три седмици, състоянието на затрудненост при дъвчене и хранене при определяне на размера на обезщетението. Отчитайки това, настоящия съдебен състав намира, че справедливото обезщетение следва да се определи на сумата от 15 000 лв.

    По отношение на второто наведено основание за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързано с наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът намира, че същото е основателно. В константната практика на ВКС и съдилищата е прието, че за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо. На същата плоскост следва да почива и преценката за липсата на съпричиняване. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, тъй като същите почиват на предположения. Видно от заключението на СМЕ ищцата е пътувала без предпазен колен, като този извод почива на получените обективни травми и мвеханизма на настъпването на ПТП. В тази връзка не следва да се кредитират и показанията на разпитания по делото водач, причинител на вредата, с оглед на неговата евентуална заинтересованост от изхода на спора. Отчитайки това настоящият състав намира, че следва да се определи 30% съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.

    С оглед на изложеното и предвид неоспорения факт на плащане на обезщетение в размер на 2 000 лв. от ответника, съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 8 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.

    По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да се отмени в частта, в която съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 8 000 лв. до присъдения размер от 19 000 лв., както и в частта над присъдения размер от 720 лв., представляващо възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса над сумата от 320 лв.

    В останалата част атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

                        Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 125 816 от 22.05.2017 г., постановено по гр.д. № 14 327/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, в частта, в която съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 8 000 лв. до присъдения размер от 19 000 лв., както и в частта над присъдения размер от 720 лв., представляващо възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса над сумата от 320 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.К.К., ЕГН:**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гp. София на бул. „******, чрез пълномощника адвокат Р.И.Ц. срещу ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** иск, с правно основание чл.226 от КЗ(отм), вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

            Потвърждава № 125 816 от 22.05.2017 г., постановено по гр.д. № 14 327/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, в останалата час, като правилно и законосъобразно.

              Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването на съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

                                              

                                                                                                                     

                                                                                                                                  2.