№ 59
гр. Пазарджик , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500325 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260020/10.02.2021г., постановено по гр.д.№1039/2019г. по
описа на РС- П. е отхвърлен иск, с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от
ЗЗД, предявен от М. В. ВЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №19
срещу Ц. Т. Ч., с ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, за
прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на договор за
прехвърляне на Н.вижими имот срещу задължение за гледане и издръжка
обективиран в Нотариален акт №13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от 2018г.
на Нотариус Н.М.Т. по силата на които, Е.П.В. е прехвърлил на ответника
Н.вижим самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 55302.501.330.1.1 по
кадастралната карта на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.“А.К. №18, ет.1, в
сграда 1 построена в поземлен имот с идентификатор: 55302.501.330 с
предназначение на обекта- жилище, апартамент на едно ниво с площ от
83кв.м., ведно с 1/2ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от
дворното място, в което е построен.
Унищожен е на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, договор за прехвърляне на
1
Н.вижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в
Нотариален акт №13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от 2018г. на Нотариус
Н.М.Т. с район на действие РС- П., по силата на които Е.П.В., с
ЕГН5812043429 е прехвърлил на Ц. Т. Ч., с ЕГН ********** Н.вижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 55302.501.330.1.1 по
кадастралната карта на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.“А.К. №18, ет.1,
сграда 1 построена в поземлен имот с идентификатор: 55302.501.330 с
предназначение на обекта- жилище, апартамент на едно ниво с площ от
83кв.м., ведно с 1/2ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от
дворно място, в което е построен, като сключен от дееспособно лице- Е.В.,
който при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си,
по иска предявен от М. В. ВЛ. срещу Ц. Т. Ч..
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. В. ВЛ., с
ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №18, да заплати на Ц. Т. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, сумата в размер на 1241лв.,
представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Ч.С. Ч. от АК-
Пазарджик, в качеството му на процесуален представител на Ц. Т. Ч., в частта
в която на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД се унищожава договор за прехвърляне
на Н.вижими имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в
Нотариален акт №13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от 2018г. на Нотариус
Н.М.Т. с район на действие РС- П..
Твърди се, че решението в неговата обжалвана част е неправилно,
защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, с оглед задължението на съда по чл.12, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 от
ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по
делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната
взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните
по вътрешно убеждение и да изложи мотиви за това и в частност при
преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при
сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща
при основателността на предявен иск по чл.31, ал.2 от ЗЗД, длъжен ли е съдът
изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртните
2
експертизи /т.е. определящи са медицинските критерии/, или следва да
направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и
юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински
експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства,
относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент.
В тази насока се цитира съдебна практика.
Визира се, че отново в нарушение напроцесуалните правила, въпреки
изричните оспорвания направени с писмения отговор и протоколирани в
съдебно заседание, съдът е приел, като писмено доказателство заключение по
съдебно- психиатрична експертиза изготвена от вещите лица доц.Н.М., д-р
В.Д. и д-р К.Т., дадени по друго гр.д.№54/2018г. по описа на ОС- Пазарджик,
което пък изцяло е поставено в основата, въпреки изричните оспорвания на
приетите по делото послесмъртни експертизи.
В тази насока се сочи, че не са обсъдени и направените възражения по
отношение на приетите по делото съдебни решения и определения,
постановен от ОС- Пазарджик, АС- Пловдив и ВКС.
Счита се, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено
при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и
при такива несъответстващи на доказателствата по делото.
Визира се, че за да се приеме, че сдЕ.та е подписана от дееспособно
лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си към момента на
изповядването й, следва да се установи и то по един безспорен и категоричен
начин, че към тази дата прехвърлителят не е поставен под пълно ограничение-
което е установено по делото, и че точно в този момент и непосредствени
часове преди и след сключването на договора той е бил в такова състояние-
психическо или физическо, което изключва възможността да се възприеме, че
е бил в невъзможност да проумява случващото се и да ръководи действията
си, което обстоятелство не е установено по един безспорен и категоричен
начин, така както изисква закона и константната практика на ВКС.
Твърди се, че втората двете предпоставки- неспособност за разбиране
или ръководене на действията е налице тогава когато неспособността е
несъзнавана, т.е. налице е тогава когато действалият в това състояние се е
3
намирал в състояние, изключващо постоянно или временно способността му
правилно да оценява фактите от обективната действителност и да съобразява
поведението си с тях.
Приема се, че именно тази предпоставка не се явява безспорно и при
условията на пълно и главно доказване установена посредством изготвената и
приета по делото- съдебно- психиатрична експертиза и комплексната, както
отговорите дадени от експертите в открито съдебно заседание- в която се
говори за вероятност.
Твърди се, че в случая констатациите на назначените по делото
експерти се обосновават на косвени предположения, които поставят под
съмнение медицинските документи в определени части, а в други се
обосновават на тях. Всичко това обосновава извод за тенденциозност и
превратност на тълкуването на медицинската документация.
Визира се, че при наличие на противоречия и вероятност са основание
за отхвърляне на иска, тъй като осуетява извод за пълна и главна доказаност
на неадекватността на В. към месец януари 2018г.
Не може да се приеме, че е безспорна експертизата, при условията на
пълно и главно доказване, тъй като същата подлежи на съвкупен анализ в
систематическата й връзка със свидетелските показания и с останалите
ангажирани по делото доказателства.
Сочи се, че вероятността в заключенията на вещите лица се опровергава
категорично от разпита на св.М.- Т., като обстоятелствата установени от
последната кореспондират и с установеното от св.Ч. и св.Д., както и от приети
писмени доказателства описани в жалбата.
Твърди се, че неправилността на изготвените експертизи намира най-
сетне и във факта, че изповядването на процесната сдЕ. е свързан с напълно
реален, действителен, разумен правен мотив, а именно стремежа на
прехвърлителя да си подсигури един нормален, спокоен и сигурен живот.
Счита се, че на 17.01.2018г., Е.П.В. е прехвърлил на Ц. Т. Ч. Н.вижими
имоти, негова собственост, което действие е извършено от него
самостоятелно, по негово изрично искане, при пълното си съзнание, като е
4
можел да разбира или да ръководи действията си.
Визира се, че безспорно е установено, че ищцата М.В. и нейната майка Е. В.
са оказвали психически и физически тормоз върху прехвърлителя- Е.П.В.,
както и върху ответницата и нейната свекърва, във връзка с поетите от тях
ангажименти.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е отмяна на решението в обжалваната му част, като
неправилно и необосновано и вместо него се постанови друго, с което се
отхвърли предявения иск, с присъждане на сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса- М. В. ВЛ..
С Решение №260038 от 09.03.2021г., постановено по гр.д.№1039/2019г.
по описа на РС- П. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение №260020 от 10.02.2021г., постановено по гр.д.№1039/2019г. по
описа на РС- П., като диспозитива на решението на страница 10, параграф 2,
вместо: „ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. В. ВЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №18, да заплати на Ц. Т. Ч.,
ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, сумата в размер на 1241лв.,
представляваща разноски пред настоящата инстанция, следва да се чете:
„ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц. Т. Ч., ЕГН**********, с
адрес: гр.П., ул.“Л.В.“ №12, да заплати на М. В. ВЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул.“А.С.“ №18, сумата в размер на 1241лв., представляваща
разноски направени пред настоящата инстанция.“.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Ч., в
качеството му на пълномощник на Ц. Т. Ч..
Твърди се, че същото е неправилно, тъй като е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед
задължението на съда по чл.12, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 от ГПК да основе
решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна
5
логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по
вътрешно убеждение и да изложи мотиви затова.
Приема се, че то е неправилно и поради това, че е постановено при
незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при
такива несъответстващи на доказателствата по делото.
Искането е да бъде отменено изцяло обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателят Ц. Т. Ч., редовно призована не се
явява. Не се явява и упълномощения от нея адв.Ч.. От страна на последния е
постъпила молба, в която се изразява становище по хода на делото и по
съществото на спора. Моли се за уважаване на подадените въззивни жалби с
присъждане на сторените разноски, съобразно приет списък на разноските.
Ответникът М. В. ВЛ., редовно призована не се явява. Същата се
представлява от пълномощника й адв.Т.К.. Последната изразява становище в
насока оставяне без уважение на подадените жалби. Моли за потвърждаване
на съдебното решение на първоинстанционния съд. Не претендира разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод
на подадена искова молба от М. В. ВЛ. против Ц. Т. Ч., с която са предявени
обективно съединени искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД, чл.31, ал.1 от ЗЗД и чл.87
от ЗЗД.
Първото искане е да се развали договор за издръжка и гледане, за който
е издаден Нотариален акт №13/2018г. на Нотариус Н.М.Т. с peг.№471, с който
е прехвърлен имот представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 55302.501.330.1.1 по кадастралната карта на гр.П., с адрес на
имота: гр.П., ул.„А.К. №18, ет.1, в сграда 1, построена в поземлен имот с
идентификатор: 55302.501.330, с предназначение на обекта- жилище,
апартамент на едно ниво с площ от 83кв.м. ведно с 1/2ид.ч. от общите части
на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е построен. При
6
условията на евентуалност, същия да се обяви за унищожаем, под
евентуалност за нищожен.
Твърди се, че с Нотариален акт №13/2008г. на Нотариус Невяна М.-Т. с
peг.№471, район на действие РС- П., Е. В.- наследодател на ищцата е
прехвърлила на ответника процесния Н.вижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор:55302.501.330.1.1 по кадастралната карта на
гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.„А.К. №18, ет.1 в сграда 1, построена в
поземлен имот с идентификатор:55302.501.330, с предназначение на обекта-
жилище, апартамент на едно ниво с площ от 83кв.м., ведно с 1/2ид.ч. от
общите части на сградата, ведно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е
построен срещу задължение за издръжка и гледане докато е жива, като
същата си е запазила правото на ползване.
Сочи се, че ответникът не изпълнявал задълженията си по сключения
договор, като за периода от година ответницата само 7- 8 пъти е посетила
наследодателя на ищеца заедно със свекърва си.
Твърди се, че вместо нея при прехвърлителя ходела свекърва й В. Д..
При редките посещения, В. Д. винаги е носила някакъв багаж, в който винаги
се е виждала бутилка, като нямало случай, в който приобретателя Ч. да е
отишла при прехвърлителя в дома му, за да му почисти, сготви, остави пари
за ежедневни нужди и разходи. Под активни нужди се имало предвид това, че
прехвърлителят бил сериозно болен, прекарал бил мозъчен инфаркт и бил
трудно подвижен.
Твърди се, че наследодателят бил държан заключен и не е излизал
навън. През месец март 2019г., ищцата, разтревожена от факта, че никой не е
идвал в продължение на дни при чичо й, както и че от етажа на чичо й не се
чува нищо, се обадила на Социални грижи, които са посетили дома на
покойния и са установили, че той действително стои заключен. Молбата до
Социални грижи е подадена от майката на ищцата- Е. В..
Визира се, че на 09.11.2019г., Ц.Ч. заедно с мъжа си С.Д. посетили
прехвърлителя, а на 11.11.2019г., когато В. Д. е отишла при него се
установило, че прехвърлителят е мъртъв. Повиканата Спешна помощ
констатирала, че смъртта на В. е настъпила най-вероятно 24 часа по- рано.
7
Твърди се, че договорът е унищожаем, тъй като наследодателят Е.В.
към момента на сключванe на договора не е могъл да разбира или да
ръководи постъпките си. Това се установявало от Решение № 12 от
06.02.2019г. по описа на ОС- Пазарджик по силата на което Е.В. бил поставен
под ограничено запрещение. Освен това по време на сключване на
елеваторния договор В. претърпял мозъчен инсулт, страдал от алкохолизъм и
това довело до психични и поведенчески разстройства.
Визира се, че процесния договор е нищожен, тьй като към момента на
сключването му, прехвърлителят не е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи същите, като е бил Н.ееспособен.
Моли се за уважаване на исковите претенции в условията па
евентуалност. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. В
него се оспорват предявените искове иск по основание.
Твърди се, че с ответниците е действително е сключен процесния
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,
което е извършено от Е.В. самостоятелно, по негово изрично искане и при
пълното си съзнание, свободно и без външна намеса е формирал волята си за
разпореждане с притежаваните от него имоти.
Приема се освен това, че към момента на изповядване на процесната
сдЕ. В. е можел да разбира или да ръководи действията си. Същата е била
сключена при условията на свободно договаряне, съобразно действителната
му воля, съобразено изцяло с преценката и интересите на прехвърлителя, с
оглед неговите потребности и общоприетите житейски норми.
Твърди се, че ответницата, подпомагана от свекърва си- В. Д. и майка
си- Н.Е. Ч. е изпълнявала договорното си задължение за издръжка и гледане в
съответствие с нуждите и волята на прехвърлителя, осигурявайки му спокоен
живот, съобразно предпочитанията му. Прехвърлителят е приемал този начин
на изпълнение, отговарящ на установените му навици, като здравословното
му състояние не е налагало ответницата ми да живее при него. Същият е
държал да живее самостоятелно.
8
Твърди се, че ответницата е осигурявала на прехвърлителя ежедневната
хигиена на дома му, задоволявала е нуждата му за храна, лекарства и ток.
Освен това прекарала и заплащала цифрова телевизия в дома му и го
придружавала до болничните заведения, където заплащала всички нужди с
престоя му. Впоследствие при смъртта му е поела изцяло разноските свързани
с погребението му.
Приема се, че тези преки грижи за бита на прехвърлителя са отговаряли
изцяло на действителните му нужди, според разбиранията му и този начин на
изпълнение от нейна страна е бил приет от В..
Сочи се, че ищцата и нейната майка- Е. В., оказвали психически и
физически тормоз върху прехвърлителя- Е.П.В., както и върху ответницата и
нейната свекърва, във връзка с поетите от тях ангажименти. Това
обстоятелство наложило именно Е.В. и В. Д. да подадат жалби до РП- П., по
които била образувана прокурорска преписка №168/2018г., като били
съставени протоколи за предупреждение на ищцата и нейната майка.
Оспорва се обстоятелството, че към 17.01.2018г., прехвърлителят е
страдал от заболяване, което към този момент да го е препятствало, той
разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява
волята си за разпореждане с притежаваните от него Н.вижими имоти.
Твърди се, че Е.В. не е страдал нито от съдова деменция, нито е имал
каквото и да е било психическо заболяване, което да обуславя нуждата от
запрещение. При извършеното изследване на В. в „МБАЛ Уни Хоспитал“
ООД не са установени психически отклонения и не е търсена психиатрична
консултация. Тези обстоятелства се потвърждават и от издаденото на
прехвърлителя Решение №870 от 21.03.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ-
гр.Пазарджик.
Искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се
разноски.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Нотариален акт №13, том I, peг.№293, нот. дело №6 от 2018г.
9
на Нотариус Н.М.Т. на 17.01.2018г., Е.В. е прехвърлил на Ц.Ч. Н.вижим имот
находящ се: в гр.П. срещу задължение за издръжка и гледане.
Видно от Удостоверение за наследници №0001569 от 26.11.2019г.
издадено от Община П. се установява, че ищецът е единствен наследник на
прехвърлителя- Е.В..
Видно от заключението на съдебно- психиатрична експертиза изготвена
от вещите лица доц.Н.М., д-р В.Д. и д-р К.Т. по гр.д.№54/2018г. по описа на
ОС- Пазарджик, по което дело е разгледано искането за поставяне на Е.В. под
запрещение се установява, че от страна на вещите лица е посочено, че
последния страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи са на
хронична употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост с
алкохолна характереопатия и дементни прояви. Психотични екзацербации,
състояние след прекаран мозъчен инсулт с трайни остатъчни отпаднали
прояви, което води до невъзможност да се разбира свойството и значение на
извършеното както и да ръководи постъпките си, но не винаги и напълно.
Във връзка с това заключение, правилно от първоинстанционния съд е
посочено, че същото в производство пред него следва да се цени единствено
като писмено доказателство, доколкото представлява експертиза изготвена по
друго дело. Като писмени доказателства следва да се ценят и приетите по
делото съдебни решения и определения постановени от Окръжен съд -
Пазарджик, Апелативен съд - Пловдив и ВКС.
По делото е представена и приета като писмени доказателства
медицинска документация от извършени прегледи на Е.В., ТЕЛК решение,
както и епикриза, които отново правилно са ценени като писмени
доказателства.
В показанията си, свидетелят С. установява, че същият е чичо на Е.В.,
както са и съседи. Заявява, че преди от около 15 години Е. е започнал да
употребява алкохол- ракия, като преди това е помагал на чичо си, като
впоследствие дори спрял да го поздравява. Като го виждал, Е. не го познавал.
Малко след като Е. прехвърлил имота на ответника, същият се опитал да
разговаря с него, като го потърсил в дома му където бил заключен. Тогава
разговарял с него през прозореца на салона, който се намирал на първия етаж,
10
като забелязал, че В. залитал и говорел неразбираемо.
В показанията си св.А. посочва, че познавала Е.В. от около 40 години,
тъй като е бил приятел със съпругът й от деца. СвидетЕ.та посочва, че
последните 15 години Е. започнал да се променя, като им гостувал почти не
се хранел, а само пиел, в повечето случаи ракия. В началото на 2018г.
свидетЕ.та отишла до дома на Е., за да види как се чувства, но около 15- 20
минути тропала и викала. Като чула, че Е. е вътре, но не й отворил, поради
което тя се обадила на тел.112. след което дошла полиция. След време В.
отключил и свидетЕ.та влязла в дома му, като забелязала, че той отмятал
единия си крак. СвидетЕ.та сочи, че това бил последният път когато е видяла
Е..
В показанията си св.Д. дават информация единствено по отношение на
грижите полагани от ответника към В., с оглед изпълнението на поетите
задължения за издръжка и гледане.
В показанията си св.Ч.- майка на ответника посочва, че познава Е.и от
2003г., като същият е помагал за къщата на дъщеря й. СвидетЕ.та сочи, че
никога не е виждала Е. пиян, същият е пийвал само вечер след работа, както и
че никога не е псувал или държал грубо. В останалата част показанията й
носят информация по отношение на изпълнение на задълженията по договора
за издръжка и гледане от страна на ответника.
В показанията си св.Д. посочва, че Е.В. не е употребявал алкохол, като
тя никога не го е виждала пиян. Същата визира, че начинът по който В. е взел
решение за прехвърляне на имота на жената, която се намира във фактическо
съжителство със сина й, като самата тя е дала идеята затова. В останалата
част, показанията на св.Д. носят информация по отношение изпълнението на
задълженията за издръжка и гледане от страна на ответника по процесния
договор.
В показанията си св.М.- Т.- нотариусът изповядал процесната сдЕ.
посочва, че след получаване на призовката си е припомнила човека, като
изяснява, че има спомен, че той сам се е качил до кантората й, която се
намира на втория етаж на сградата. Същият имал проблеми с лявата част на
тялото, които проблеми Е. обяснил с прекаран инсулт. По нейна преценка е
11
било съзнателно решението му за сключване на процесния договор, като не й
е направило впечатление да е в нетрезво състояние.
Видно от приетата послесмъртна съдебно- психиатрична експертиза
изготвена от вещо лице Р.Д. се установява, че приживе Е.В. е страдал от
синдром на алкохолна зависимост с алкохолна характеропатия и дементни
прояви. Посочено е че вследствие на дългогодишна алкохолна злоупотреба е
настъпила органична промяна на личността, с основни характеристики:
снижение на интелекта и паметта, бедно и повърхностно мислене с нарушени
аналитични потребности, нарушение на вниманието, емоциите и волята,
неспособност за планиране и предвиждане, повишена внушаемост и
пасивност, епизодични слухови и зрителни халюцинации, като с оглед на
установеното психично разстройство В. не е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи към 17.01.2018г.
В дадените обяснения в съдебно заседание, вещото лице посочва, че
при изготвяне на своето заключение се е позовало, както на медицинската
документация по делото, така и на останалите събрани писмени и гласни
доказателства. Посочва е от негова страна, че е налице корова атрофия, което
представлява увреждане, което предизвиква промени в мозъчните функции.
Разяснява, че хората, които нямат познания по медицина и психиатрия не
разпознават симптомите, като дава за пример свидетел Т.- М., която не е
забелязала лицевата пареза, която е била налице и забележима.
Видно от заключението на послесмъртната повторна комплексна
съдебно- психиатрична и неврологична експертиза се установява, че В. е
страдал от синдром на алкохолната зависимост, органична промяна на
личността, дементен синдром, което състояние е нарушило психичната му
годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи към дата 17.01.2018г.
В дадените обяснения в съдебно заседание, вещите лица посочват, че
при достигане на крайния си извод са се позовали както на медицинските
документи по делото, така и останалите събрани писмени и гласни
доказателства, като са ги степенували. Вещото лице Шукерски- невролог
посочва, че В. е страдал от корова атрофия.
12
Вещите лица, както в заключението си, така и при изслушването си
посочват, че човек като В. може да изглежда в естествената си среда много
дълго време адаптивен, но това няма общо със способността му за преценка,
като в този смисъл са показанията на Нотариус Т.- М..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Въззивните жалби са допустими- подадени са в законоустановения
срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове.
По отношение на въззивната жалба против Решение №260020 от
10.02.2021г., постановено по гр.д.№1039г. по описа на РС- П..
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът
намира, че решение е валидно и допустимо в неговата обжалвана част, а
именно, в частта в която на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД се унищожава
договор за прехвърляне на Н.вижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане обективиран в Нотариален акт №13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от
2018г. на Нотариус Н.М.Т. с район на действие РС- П..
В останалата част, с която е отхвърлен иск, с правно основание чл.26,
ал.2, предл.2 от ЗЗД, предявен от М. В. ВЛ. срещу Ц. Т. Ч., за прогласяване за
нищожен поради липса на съгласие на договор за прехвърляне на Н.вижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка обективиран в Нотариален акт
№13, том І, рег.№293, нот.дело №6 от 2018г. на Нотариус Н.М.Т. решението
не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което то е влязло в законна
сила.
По същество, същото е правилно и законосъобразно.
Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. В тази връзка,
настоящата инстанция няма основание да не ги приеме изцяло и изложените
съображения в насока, уважаване на предявения иск по чл.31 от ЗЗД.
Несъмнено правната норма прави разграничение между формалната
Н.ееспособност и фактическата невъзможност да се разбира значението и да
13
се ръководят действията от едно лице.
В случая е безспорно, че от една страна към момента на сключване на
атакувания договор- 17.01.2018г., Е.В. не е бил поставен под пълно или
ограничено запрещение, като е била налице съдебна процедура в тази връзка,
но тя е прекратена поради неговата смърт. От правна гледна точка би
следвало да се приеме, че е напълно дееспособен и a priori правните му
действия следва да породят целения ефект. Следва да се посочи, че
Законодателят е предвидил изключение от тази постановка при доказване във
всеки конкретен случай, че дееспособното лице при сключване на договор
/или едностранна сдЕ./, не е могло да разбира или да ръководи действията си,
като двете условия не са поставени в кумулативност- достатъчно е
установяването на кое да е от тях, за да се номинира порок във волята и да се
квалифицира договорът като унищожаем.
Така, по повод възможността на В. да разбира и ръководи действията си
към момента, когато сключен договорът за продажба на Н.вижим имот е
установено, че в действителност такава не е била налице. Той не е имал
осмислена представа за протичащите събития в дългосрочен план, нито пък
капацитета да обхване интелектуално същността и последиците на
действията, които извършва- т.е. не ги е разбирал по смисъла на чл.31 от ЗЗД.
Тези констатации въззивният съд изгражда въз основа на изслушаните и
приетите две съдебни експертизи- единична и повторна, от които по несъмнен
начин се установява, че към датата на сключване на сдЕ.та, Е.В. не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, съответно
подкрепящите ги писмени доказателства, както и показания на ищцовите
свидетели.
Изрично следва да се подчертае, че съществуването на такава
невъзможност не се обективира непременно във всеки един момент с външни,
разпознаваеми от неспециалист, проявни форми на поведение, както и че
липсата на такива не променя субективната невъзможност на лицето да
разбира и ръководи действията си, особено, с оглед конкретната диагноза на
ищеца дадена в заключенията на вещите лица, когато се изисква
интелектуално и психическо усилие, каквото е необходимо при изповядване
на конкретна сдЕ. за продажба на Н.вижим имот.
14
В този случай се установява, че съгласието му всъщност е било
несъзнавано, тъй като когато ищецът го е изразил, макар и формално да е бил
дееспособен, не е могъл да разбира свойството и значението на действията си
и да ги ръководи. По аргументи от чл.31, ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС тази
неспособност се дължи на слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или
деменция, какъвто е настоящия случай/ или на душевна болест, като
посочения дементен процес несъмнено е съществувал към процесния момент
и впоследствие са били предприети и мерки за искане поставянето му под
ограничено запрещение.
Настоящата съдебна инстанция не приема за основателни възраженията
на жалбоподателя и неговата защита в насока, че съдът не е обсъдил всички
правнорелевантни факти от които произтича спорното право, както и не са
обсъдени всички доводи на страните, които имат значение за решаване на
делото.
В тази връзка следва да се посочи, че от приложените съдебни решения
на ОС- Пазарджик, АС- Пловдив и ВКС на РБ, за които се твърди, че не са
обсъждани следва да се посочи, че те установяват на практика процедурата
предприета за налагане на ограничено запрещение спрямо В., която не е
приключила с оглед настъпилата смърт на последния на 11.11.2019г., което е
и довело до обезсилването на решението на АС- Пловдив, с което е било
потвърдено решението на ОС- Пазарджик.
По делото пред окръжния съд е приета тройна съдебно- психиатрична
експертиза допусната по гр.д.№54/2018г. по описа на ОС- Пазарджик. Не би
следвало да има спор, че заключението на последното е прието пред районния
съд, но единствено като писмено доказателство, което реално следва да се
обсъжда в съвкупност с останалите по делото доказателства. Изложените в
него косвени данни следва да се приемат в насока за злоупотреба с алкохол
от страна на В. повлияло на цялостното му състоянието преди, по време и
след сключване на сдЕ.та.
Доказателства в насока на последното, категорично се установява от
възприеманите и от настоящата инстанция показания на свидетелите С., А. и
Л. Д., за които няма основание да се приеме, че са заинтересовани от изхода
на делото. Относно тези свидетели, следва да се посочи, че те дават данни,
15
както преди датата на сдЕ.та, така и след това за състоянието на В..
Неопроверганите са данните излагани от св.А. в насока, че В. е
започнал да прие преди 10- 15 години. Коментира, че при посещения при В.
Д., последния се е връщал пиян. Само ракия е пиел, като е спрял да разговаря
с него, защото е бил неадекватен вече. Свидетелят е категоричен, че
последната година, през месец януари 2018г. го е срещал само пиян и
неадекватен. В. не го е познавал като се срещали, заминавал го е, все едно не
се познават. Същият излага и данни в насока на процесния ден през януари
2018г., когато го е видял и го е попитал, какво е направил, но усещането му
било, че не е в ред, както и е неадекватен.
В относимост на тези констатации са и показанията на св.А., която също
коментира, че в последните 15 години у В. е настъпила промяна в насока
злоупотреба с алкохол. Правило й впечатление, че като й идвал на гости не
иска да яде, а само пие. Също, че не може да разсъждава, без помощта на брат
си. Последният си правел каквото иска, бил като невменяемо дете.
В показанията си св.Д. излага данни в насока, че знае за прехвърляне на
имот, без конкретика, като визира, че В. е посещаван от г-жа В. Д., която да
влиза и излиза от дома на последния. Не са отречени твърденията й, че
последната приютявала в заведението си хора, които не могат да си позволят
да отидат да пият качествено питие, а там питиетата са с лошо качество. Тази
констатация е в относимост с показанията на св.С., че В. е ходил при В. Д. и
винаги се е връщал оттам пиян.
Излаганите от тези свидетели данни относно конкретното състояние на
В. на практика не се опровергани от показанията на св.Н.Е. Ч. и В. Д.. В този
аспект следва да се приеме, че няма основание по отношение на тези
свидетелки да не се кредитират излаганото от тях в насока, че Е.В. не е
злоупотребявал с алкохол. От една страна следва да се посочи, че тези
свидетелки са заинтересовани от изхода на делото, тъй като първата свидетЕ.
е майка на ответницата, а на втората свидетЕ., Ц.Ч. е снаха. От друга те не
отричат, че В. все пак е употребявал алкохол, но това е било в нормални
граници, която тяхна констатация коренно се разминава с данните на
ищцовите свидетели, съответно на послесмъртните експертизи, респ.
приетото като писмено доказателство заключение по делото за запрещение.
16
Няма как да се игнорират данните от Експертизата от 04.01.2018г. в
която е посочено, че при изписването на В. на 04.01.2018г. е с поставена
диагноза- мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
церебралните артерии. Същата дава основание да се приеме, че няколко дни
преди сключване на сдЕ.та независимо от отразеното в този документ, че
състоянието му се е подобрило, а именно: стабилизирано общо състояние, то
принципно в състоянието му се установени последиците от този инфаркт
изразени в отклоняване на езика наляво, изоставане на ляв устен ъгъл,
двигателна дейност- ограничена, мускулен тонус понижен в лява ръка, което
не може да се приеме, че В. е в добра кондиция имайки предвид и
злоупотребата от негова страна с консумация на алкохол.
По делото са приети, като писмени доказателства експертизи, касаещи
последващото състояние на пациента В. след сключването на сдЕ.та на
17.01.2018г., но те са в относимост конкретно към състоянието му след
прекарания мозъчен инфаркт. Излаганите в тях изводи за здравословното
състояние на В. са определяни само от лекари невролози, а не и от психиатри.
Предвид на последния извод, настоящата инстанция не намира основание да
не приеме изцяло, както бе посочено по- горе заключенията на единичната и
впоследствие на допълнителна двойна съдебно- психиатрични експертизи.
Твърдените от защитата доводи, че в представените по делото медицински
документи липсва поставена диагноза „деменция“ не могат да бъдат
споделени. Това, че не е отразено не е основание да се приеме, че той не е
страдал от такова заболяване. Категорични са вещите лица и в двете
експертизи и по- конкретно втората за заболяването на В. в насока, че
последния е страдал от токсична/алкохолна енцефало- миело полиневропатия
с давност поне 10 години преди обсъжданите събития от 2017г.- 2019г., което
е в относимост и с възприетите като достоверни показания на кредитираните
свидетели по делото в насока явна злоупотреба с алкохол и невъзприемане на
околните около него. Не може да се приеме, че е опроверган на база
събраната по делото медицинска документация извода на вещите лица, че
поради възрастта му и свързващия с това риск, В. е реализирал нетежък
исхемичен инсулт през последното тримесечие на 2017г., потвърдено именно
от епикризата от 04.01.2018г. и издадените впоследствие медицински
документи. Вещите лица са категорични, че характерното впоследствие при
17
описания при този вид инциденти, пациента запазва функционалността и
независимостта му в ежедневието, но има значителна промяна във
възможностите за адаптация и успеваемост при нови, необичайни или по-
сложни ситуации, изискващи преценка на обстоятелствата и създаване на
модели за реагиране и адекватно поведение в такива условия, което може да
остане „скрито“ за околните дълго време след инцидента. Именно такива
прояви са налице. В този смисъл не могат да бъдат кредитирани и
показанията на св.М.- Т. за конкретното поведение на В. в деня на сдЕ.та, тъй
като същата не е специалист за да знае конкретното заболяване на същия и
съответно дали той на практика е могъл да разбира и ръководи постъпките си
на инкриминираната дата на която е реализирана процесната сдЕ.. Ето защо
възраженията, че към датата сдЕ.та той е адекватен и разумен не следва да се
споделят
Неотносими се явяват възраженията в насока, че ответницата,
подпомагана от свекърва си- В. Д. е изпълнявала договорното си
възнаграждение за издръжка и гледане, с оглед на това, че за съществото на
спора се изясняват други обстоятелства касаещи именно психичното
състояние на прехвърлителя по време на сдЕ.та.
Няма основание да се приемат и възраженията за доказаност на оказван
психически и физически тормоз върху прехвърлителя от страна на М.В. и
нейната майка Е. В.. В тази връзка следва да се отбележи, че е отказано да
бъде образувано наказателно производство от страна на прокуратурата. От
друга страна, на база издадените протоколи за предупреждение по отношение
на тези жени не са достатъчно основание да се приеме, че е доказано такова
твърдение. Следва да се отбележи, че и това възражение не е относимо по
съществото на спора.
Няма основание да се приемат, като достоверни твърденията, че Е. е
съзнавал проблемите си и в тази връзка е пиел лекарствата си под
непосредствения контрол на св.Д. и ответницата. Както бе посочено по- горе
показанията на ангажираните от страна на ответницата свидетели не се
кредитират.
При тези данни, въззивният съд намира, че предявения от ищцата иск
по чл.31 от ЗЗД е основателен и доказан, с оглед на което правилно е уважен
18
от районния съд.
Предвид на тези съображения, подадената въззивна жалба срещу
решението в обжалваната част следва да се остави без уважение, а
постановения съдебен акт се потвърди.
По отношение на въззивната жалба против Решение №260238 от
09.03.2021г., постановено по гр.д.№1039г. по описа на РС- П..
В конкретният казус, същата е допустима, но по съществото си е
неоснователна.
Основанието за това се определя от изводите на въззивната инстанция в
насока потвърждаване на решението под №260020/10.02.2021г., като
правилно и законосъобразно и оставяне без уважение подадената срещу него
въззивна жалба.
В случая, действително е допусната очевидна фактическа грешка, тъй
като неправилно първоинстанционния съд първоначално е присъдил разноски
на Ц. Т. Ч., която с оглед на изхода на делото няма основание да й се
присъждат разноски, а такива се дължат реално на М. В. ВЛ.. Тази грешка на
практика е отстранена в обжалваното решение, което се явява правилно и
законосъобразно. В тази връзка, последното следва да се потвърди, а
подадената срещу него въззивна жалба, като неоснователна да се остави без
уважение.
С оглед съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с
тези на въззивния съд, решението на първия следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, а въззивните жалби, като неоснователни да се
оставят без уважение.
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, предвид на което
независимо от този изход на делото няма основание за присъждане на такива.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260020/10.02.2021г., постановено по гр.д.
19
№1039/2019г. по описа на РС- П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260238 от 09.03.2021г., постановено по
гр.д.№1039/2019г. по описа на РС- П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20