№ 533
гр. София, 27.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20231000500493 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №83713/06.12.2022 година от Е. Х. Б.
срещу определение за спиране, постановено в открито съдебно заседание на
30.11.2022 година по т.д.271/2022 година на СГС, ТО, VI-13-ти състав.
Твърди се в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като за
да бъде постановено спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК
искът по преюдициалния спор следва да е евентуално основателен и да има
достатъчно доказателства в тази насока. Обусловеността между двата спора
се основава на връзката между субективните права, задължения и
правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения и винаги следва да е конкретно съществуваща, безспорно
установена, пряко да касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на
съда по двете дела. В хипотезата на чл.36, ал.3, т.1 ЗМГО, препращаща към
чл.12, ал.5 ЗМГО се споделя законодателното виждане, че
недобросъвестността е налице само ако са нарушени правата на
действителния притежател. Липсват данни „БТВ медиа груп“ ЕАД да е
действителен собственик на марката, а същата дори не е заявена, за да се
превърне в обект на правото, т.е. в обект на защита. Липсват мотиви на съда,
които да сочат идентитет между двата спора, като липсата на мотиви е
1
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение, водеща до
порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съдът
да постанови определение, с което отмени определението на
първоинстанционния съд и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззиваемата страна „БТВ Медиа груп“ ЕАД е депозирала писмен
отговор, с който моли да се потвърди определението на първоинстанционния
съд.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона в
мотивите към т.1 на ТР №1/2017 от 09.07.2019 на ОСГТК на ВКС връзката
между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната
зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо
и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно
установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на
съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в
това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства
упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата
на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови
процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с
решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за
наличие на преюдициална връзка и наличие на акт на съда, постановяващ
спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на
пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да
спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се
противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело,
без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно
дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което
следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, с оглед разпоредбите на
чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса
по обусловеното дело. Вероятната основателност на иска не подлежи на
преценка, както твърди жалбоподателя.
Предмет на образуваното т.д.271 по описа за 2022 година на СГС, ТО,
2
VI-13-ти състав е иск за установяване факта на нарушението на правото на
ищеца Е. Х. Б. върху собствената и словна марка „Променените“, изразяващо
се в неправомерното използване от страна на ответника „БТВ медиа груп“
ЕАД на знак с идентично образно и словно съдържание при разпространение
на медийни услуги, както и за осъждане за обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди във връзка с неправомерното ползване
на регистрираната словесна марка, ведно с обезщетение за забава от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищцовата страна е да установи наличието на права върху
знака с образно и словно съдържание, които са защитими, факта на
нарушението и претърпените вреди, както и причинно-следствената връзка.
Следва да бъде установена и противоправността на деянието.
Не се спори между страните, а и се установява, че в Софийски градски
съд е депозирана искова молба от „БТВ медиа груп“ ЕАД срещу Е. Х. Б. за
признаване за установено в отношенията между страните, че същата като
заявител е действувала недобросъвестно при подаване на заявката за
регистрация на марката, както и, че „БТВ медиа груп“ ЕАД е действителен
притежател на правата, при липса на заявена регистрация.
Изложените в исковата молба на „БТВ медиа груп“ ЕАД обстоятелства
се субсумират под хипотезата на чл.12, ал.5 ЗМГО.
Искът е установителен и е предоставен на лицето, което е действителен
притежател на марка и при липса на предпоставките по ал.4 т.е. при липса на
подадена заявка от действителния притежател на марката при твърдения, че
лицето, което е заявило марката е действувало недобросъвестно. Този
установителен иск е предпоставка за реализиране на действия по заличаване
на марката, което води до отпадане с обратна сила на противоправността на
ползването на марката от фактически ползвател, тъй като заличаването има
обратно действие - от датата на подаване на заявката за регистрация на
марката, т.е. счита се, че регистрираният притежател никога не е придобивал
право върху тази марка. Следователно правният интерес от воденето на този
иск е както икономически /да продължи да ползва марката/ така и
юридически /да се освободи от последиците на ползването в предходен
период. На този интерес на фактически ползвател, който сам не е подал заявка
законът придава правна релевантност в две ограничени хипотези, при
3
наличието на които може да иска заличаване, а именно заявителят да е
действувал недобросъвестно и това да се установи с влязло в сила съдебно
решение.
По допустимостта на този иск, съдът съобразява мотивите в решение
№195/31.01.2018 година по т.д.370/2017 година на ВКС, ТК, I т.о.,
постановено при действието на ЗМГО /1999 година/, но приложими и към
иска по чл.12, ал.5 ЗМГО /2019 година/, а именно, че в това производство
доводите за действително притежание на марката ищецът следва да извежда
от твърдения за фактическо ползване на знака в търговската му дейност,
даващо му право да заяви знака за регистрация, чрез което да получи защита
по ЗМГО, което право обаче не може да бъде упражнено поради наличието на
недобросъвестна извършена от ответника регистрация на този знак. Правният
интерес е обоснован от липсата на защитени от закона по надлежния ред
права, но защитими такива, която не може да бъде осъществена поради
осуетяващи я недобросъвестни действия на ответната страна.
С постановяване на решение по това дело ще се разреши между
страните със сила на пресъдено нещо правният спор, чии права са защитими –
дали на лицето, заявило марката или на лицето, което твърди, че има
качеството действителен притежател. Това разрешение е обуславящо за
изхода на спора по т.д.271/2022 година на СГС защото последиците от
ползването са в пряка причинно-следствена връзка от доказване на
противоправността на деянието. Изводът дали деянието е извършено
противоправно е обусловено от доказването кой е действителният притежател
на марката. Въз основа на решението при уважаване на иска по чл.12, ал.5
ЗМГО е предвидена възможност за заличаване на регистрацията и то с
обратна сила, поради което последицата от положителното решение е
погасяване правата на маркопритежателя. Този юридически факт се явява
релевантен за съществуването на субективното право на ищеца като
притежател на марката, предявено за защита в исковото производство за
присъждане на обезщетение по настоящето дело, поради което и
производството по този иск подлежи на спиране.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение за спиране, постановено в открито
съдебно заседание на 30.11.2022 година по т.д.271/2022 година на СГС, ТО,
VI-13-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5