№ / 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, I касационен състав, на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и втора година, в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Елена
Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№681/2022
г.,по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ Сис груп холдинг
„ЕООД ЕИК***** с представляващ С.Д.П. срещу
Решение № 121/25.01.2022г., постановено по НАХД 20213110204335 по описа на Районен съд- Варна за 2021г.,
с което е изменено НП № 600656-F622667/ 17.09.2021г. на Началник отдел „ОД“
Варна в ЦУ на НАП, с което на „Сис Груп Холдинг” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 600 лева
на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, като е намален размера на наложеното
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" от 600лв. на 500 лева. Със същото решение „Сис Груп Холдинг” ЕООД е
осъдено да заплати на ТД НАП гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
66,67 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Касаторът релевира основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим
по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния
закон. Посочва, че в решението си, ВРС
неправилно е заимствал доводи от оспореното пред него наказателно
постановление, без да провери фактите. В подробност, посочва отделни грешки,
като пояснява, че въпреки, че в хода на административното производство е
депозирал възражение, в НП, така и в решението на ВРС неправилно се посочва, че
това не е сторено. Също така, неправилно са коментирани показания на свидетел,
който не е изслушан от съда. Първостепенният съд без коментар е оставил
твърдението на дружеството, че в деня на проверката нарушението е отстранено. В
допълнение, коментирал е касовата наличност, като е приел, че дружеството не е
отбелязало нейна промяна и в този аспект неправилно е изложил мотиви, досежно
приложението на чл.28 ЗАНН. Излагайки мотивирани съображения в подкрепа на противното
си твърдение, дружеството-жалбоподател
настоява за отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се
представлява. Подадена е молба вх.№ 6167/15.04.2022г., в която представляващият дружеството заявява, че се
придържа към жалбата.
Касационният ответник - началник отдел „Оперативни дейности” - Варна не се представлява. Негов пълномощник представя писмено
становище вх.№5478/05.04.2022г., в което е въведено
искане за отхвърляне на жалбата.
Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура –
Варна приема жалбата за основателна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по
чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е неоснователна.
С проверяваното тук решение, ВРС е изменил НП № 600656-F622667/
17.09.2021г. на Началник отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „Сис Груп
Холдинг” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 600 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС,
като е намалил размера на наложеното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ"
от 600лв. на 500 лева.
От фактическа страна е приел, че при извършена проверка на
09.08.2021г. на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС -
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, *****, стопанисван от „СИС
ГРУП ХОЛДИНГ" ЕООД с ЕИК ***** е установено, че в обекта е монтирано и въведено
в експлоатация фискално устройство(ФУ) модел TREMOL М20, с индивидуален номер
ZK137821 и номер на фискалната памет 50175092. Съдът е приел, че на 09.08.2021г в 12:10 часа преди да се
легитимират, органите по приходите
извършили контролна покупка на 2бр. минерална вода(0,500мл) с единична
цена 0.70лв и обща стойност 1.40лв. Покупката е заплатена в брой от старши инспектор по приходите и е издадена
фискална касова бележка № 204759/09.08.2021г.
Констатирал е, че същата не съдържа указаните в
чл. 26, ал. 1, т.7 на Наредба №Н-18/2006г. на МФ задължителни реквизити:
наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени
стоки или услуги; че на издадения фискален касов бон като наименование на
стоката е изписано „хр. стоки" вместо закупената реална стока „минерална
вода"; че към момента на проверката ФУ не притежава департамент с
наименование „минерална вода" или „безалкохолни напитки". Съдът
констатирал, че за установеното бил съставен акт за административно нарушение,
в който актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.33 от
Наредба № Н18/2006г. на Министъра на финансите. ВРС приел, че актът за
административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника.
Действително, в констатациите по фактите, първостепенния съд приел,
че в предвидения срок жалбоподателят не направил писмени възражения, които да
бъдат коментирани от АНО в наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, ВРС приел от правна страна, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Директора на ТД на НАП-
гр.Варна. В накзателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
сочени в акта за нарушение. Съдът намерил, че правилно, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н18/2006г. на Министъра
на финансите и на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС и ангажирал
отговорността на дружеството. Изложил е доводи, че е безспорно от страните, че
при извършената покупка е издаден фискален бон №204759/ 09.08.2021г. на обща
стойност 1,40 лева от въведеното в експлоатация, работещо в обекта и
регистрирано в НАП фискално устройство, както и че издадената фискална касова
бележка не съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Мотивирал се е
със съдържанието на приложения към
делото касов бон, в който артикулите са маркирани като „хранителни стоки“ с
посочена единична стойност и крайна цена на покупката. В допълнение е приел за
безспорно, че във фискалния бон е отразена цялата стойност на реална покупка
към момента на закупуването на стоките, поради което нарушението не води до
неотразяване на приходи или макар и да не съдържа изискващата се подробна
информация, е отразявал реалната стойност на закупен артикул, което води до
извод за неощетяване на фиска. Този извод, според него произтича и от текста на
чл.1 ал.2 от наредбата, според който на установеното задължение за издаване на
фискална касова бележка от ФУ /фискален бон/ или касова бележка от ИАСУТД
/системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ - е придадена
възпираща функция по отношение данъчно задължените лица за извършване на продажби
без издаване на касов или системен бон с действителната сума по извършена
покупка, съответно без начислен ДДС. При така установената фактическа
обстановка съдът е формирал извод от правна страна, че дружеството е извършило
нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС.
Посочените доводи, според този касационен състав в достатъчна
степен мотивират крайния резултат, който по същество е правилен. Касаторът не
спори, че е извършил гореописаното нарушение, но настоява, че то следва да се
възприеме като маловажно, защото е отстранено непосредствено след проверката. В
този ред, за извършване на преценка по приложението на чл.28 ЗАНН,
отстраняването на нарушението непосредствено след проверката, не е
обстоятелство, което обосновава и мотивира маловажност на извършеното деяние.
Тази хипотеза е специфична и наличието й се счита за основание да се възприеме
извод за маловажност само по отношение нарушенията на Кодекса на труда, по
арг.чл.415в. По обективни причини, тази хипотеза в настоящия случай е
неприложима, доколкото извършеното нарушение е такова по чл. чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н18/2006г. на Министъра на финансите. Поради това, неоснователно е
възражението за приложимост на чл. 28 ЗАНН. Към датата на постановяване на НП и на решението на
първостепенния съд, не са били налице основанията за освобождаване от
административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Изложените и пред настоящата инстанция твърдения, че се касае за маловажен случай, не намират
опора в доказателствата по делото и са
неоснователни. В случая, деянието не е резултатно
и след като същото не предполага наличие на вредни последици, няма как
тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.
Действително, решението съдържа мотиви, неотносими към предмета на
спора. Те обаче не създават вътрешно противоречие, защото не се констатират
такива от тях доводи или изводи, които насрещно си противоречат. Същевременно,
крайният резултат е обоснован от други мотиви, които са свързани с правилно
установените от съда факти и в своята съвкупност мотивират правния извод на
ВРС. Съдът не е задължен да коментира всички доказателства по делото- писмени
или гласни, а само онези, които според него релевират правилност на правния
резултат. В този ред, съдът се е позовал на писмени доказателства - /приетият в
преписката касов бон/, който сочи на
безспорност на извършеното нарушение, поради което коментарът за разпита на
несъществуващ свидетел е несъществено нарушение, което нито обърква
жалбоподателя, нито е способно самостоятелно да обоснове неправилност на
решението. В достатъчна степен е ясно какво е нарушението, още повече щом
жалбоподателят и пред ВРС, така и пред настоящата инстанция се защитава именно
срещу правилната квалификация.
След съвкупна преценка на всички относими към казуса факти,
установени от събраните пред ВРС доказателства се налага еднозначен извод, че е
извършено от касационния жалбоподател нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н18/2006г. на Министъра на финансите, така,
както правилно е установил ВРС.
Поради това, касационната инстанция приема, че в идентичен смисъл
обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл ВРС с проверяваното си решение, което не е
обременено със сочения от касатора порок. Други такива, обосноваващи отмяна или
ревизия на проверявания съдебен акт, не бяха установени и в кръга на служебно
дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага отхвърляне на жалбата,
като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по
чл.221 ал.2 от АПК касационният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА срещу Решение № 121/25.01.2022г.,
постановено по НАХД 20213110204335 по описа на Районен съд- Варна за 2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/