Присъда по дело №2543/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20215300202543
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
СъдебниГеорги Делчев Халачев

заседатели:Жулиета Борисова Мулетарова
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Б. К. М.
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело от общ
характер № 20215300202543 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Н., ***, с., с. гражданин, женен, осъждан,
персонален № **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2013 год. в гр.
Пловдив, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. портмоне на стойност 10,00
лв., сума в размер на 10,00 лв., лична карта -без стойност, 1 бр. кредитна
карта - без стойност, издадена от Банка “ОББ” ЕАД гр.София на името на В.
П. М. и 1 бр. дебитна карта - без стойност, издадена от Банка “ЦКБ” АД
гр.София на името на В. П. М. или всичко на обща стойност 20,00 лв., от
владението на В. П. М., ЕГН:********** от гр. Пловдив, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени,
поради което и на основание чл. 197 т. 1 вр. с чл.194, ал.1 вр. 58а ал. 1 от НК
го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го
признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по възведеното обвинение за
правна квалификация на извършеното по чл.194, ал.1 от НК .
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Н., с установена по делото самоличност,
1
за ВИНОВЕН в това, че:
На 26.09.2013 год. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, е използвал платежен инструмент - банкова карта с № ***,
издадена от Банка “ЦКБ” АД, гр.София на името па В. П. М., ЕГН:**********
без съгласието на титуляра, както следва :
- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.“Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос
България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с № ***,
издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614,
находяшо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция на сумата от 51.00
лв. с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името
на В. П. М., ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:19:00 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул,’’Патриарх Евтимий” №13А. собственост на “Банка
Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 11,00 лв. с банкова
карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:20:00 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 21,00 лв. с банкова
карта с №***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********,
- на 26.09.2013 год. в 18:21:29 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:22:10 часа от АТМ устройство номер 57614.
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на "Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
2
***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:********** и
- на 26.09.2013 год. в 18:22:50 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка "ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********, като общата сума изтеглени пари е в размер на 32,00 лв. и
деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание
чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 64 (шестдесет и четири)лева.

На основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК НАЛАГА на
подсъдимия Б. Н. (с установена по делото самоличност) едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по настоящето дело, по НОХД № 19293/2013
г. по описа на Софийски районен съд и по НОХД № 1689/2014 г. по описа на
Софийски районен съд от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 64 (шестдесет и
четири)лева.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА от изтърпяване на
наказанието от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА времето, през което подс. Б. Н. и изтърпявал наказание от същия
вид по НОХД № 19293/2013 г. по описа на Софийски районен съд и по
НОХД № 1689/2014 г. по описа на Софийски районен съд.

На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС подсъдимият Б. Н. следва да
изтърпи така определено му общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален „ОБЩ“ режим.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - находящи се на л. 14 от
досъдебното производство:
3
1. компактдиск CD-R, марка „hp“, 700 MB, с фабр. №
LH3169QL18075542 D6, и ръкописен надпис „Кражба магазин“;
2. компактдиск CD-R, марка „SONY“, 700 MB, с фабр. № 1360 31MC
10 30
42674, и ръкописен надпис „26.09.2013 18:18ch 1; 2“ , да останат по
делото след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б. Н., с
установена по делото самоличност, да заплати направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 210 лева в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 2 / 12.01.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив,
постановена по наказателно дело от общ характер № 2543 по описа на
съда за 2021 година
Окръжна прокуратура- Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс. Б.
Н. и същият е предаден на съд с обвинение за извършени на 26.09.2013 год. в
гр. Пловдив две престъпления от общ характер, както следва: по чл.194, ал.1
от НК; по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, осъществено със седем
самостоятелни деяния.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на извършеното за второто престъпление. За първото
престъпление- по чл. 194, ал. 1 от НК счита, че е приложима нормата на чл.
197 т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, а за по- тежката правна
квалификация на извършеното подсъдимият следва да бъде оправдан.
Досежно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че
наказанията следва да бъдат определени по реда на чл. 54 от НК, при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и да са ориентирани към
минималната долна граница за лишаването от свобода, а за кумулативното
наказание глоба за второто престъпление предлага да е в размер на 64 лв.
Като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства приема, че са
следните: подсъдимият Н. към момента на извършване на престъпленията е
бил неосъждан; вредите от тях са възстановени; дългият период от време,
който изтекъл от осъществяването на тези престъпления през 2013 г. до
датата на постановяване на присъдата; ниската стойност на инкриминираните
вещи. С оглед реда, по който протече съдебното следствие, предлага на осн.
чл. 58а ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода бъде намалено с 1/3-та.
Намира, че са налице и основанията за определяне на общо най-тежко
наказание по чл. 23, ал. 1 от НК, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК да
се присъедини наказанието ГЛОБА. Не се ангажира с виждане за начина на
изтърпяване на наказанието. Счита, че направените по делото разноски в хода
на досъдебното производство трябва да се възложат в тежест на подсъдимия.
По искане на подсъдимия Н. съдебното следствие протече по реда на
глава 27- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2
от НПК. Подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред
прие направеното самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване
на присъдата. При липсата на оспорване на изложената от прокурора
обвинителна теза, подсъдимият и защитникът му пледираха за приложение на
привилегирования състав на чл. 197 т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК за
престъплението кражба, определяне на наказание по реда на чл. 55 от НК- и
за двете престъпления. Искането си аргументират с изтеклият продължителен
период от извършване на инкриминираната дейност до санкционирането на
подсъдимия.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните
1
намира, че самопризнанието на подсъдимия и наличните по делото
доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано
съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият Б. Н. е роден на ***. С персонален № ********** е. С. е,
с. гражданин. Женен е. Не е бил осъждан преди извършване на разследваните
в настоящето производство престъпления. Понастоящем е в Затвора ***, тъй
като е осъден впоследствие.
Подс.Б. Н. е осъждан, както следва:
По НОХД № 1689/2014 г. на Софийския районен съд, в сила от
25.07.2017 г., за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК на 9 месеца „лишаване
от свобода“ при „строг“ режим и с по НОХД № 19293/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, в сила от 06.12.2017 г., за престъпление по чл. 194
ал.1 от НК на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“. С Определение от
18.10.2008 г. е наложено общо най-тежко наказание по двете присъди от 1
година и 3 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при общ режим.
И двете престъпления, за които е била ангажирана наказателната му
отговорност, са санкционирани след деянията, предмет на разглеждане по
настоящето дело.
На 26.09.2013 г. свид. В.М. била на работа като продавач-консултант в
магазин за модни аксесоари в гр. Пловдив, на ул. „***“ *. Около 18.00 ч.
излязла пред магазина да пуши. В същия момент там влязъл наред с други
клиенти подс. Б. Н. и извършил отнемане на портмонето на свидетелката,
което се намирало в шкафа на работния щанд, след което по бърз начин
напуснал обекта. Вътре в портмонето на свидетелката се намирали сумата от
10 лв., личната карта на М., кредитна карта, издадена от банка „ОББ“ ЕАД гр.
София на името на В.М. и дебитна карта, издадена от банка „ЦКБ“ АД гр.
София на името на В.М..
Според заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство стоково-оценъчна експертиза, което съдът възприема, самото
портмоне било на стойност 10 лв. Общата стойност на отнетите вещи възлиза
на 20 лева.
Още на същата дата подсъдимият Н. решил да се възползва от отнетата
банкова карта с № ***, издадена от банка „ЦКБ“ АД гр. София на името на
свид. В. П. М., с ЕГН ********** и извършил без нейно съгласие следните
действия с този платежен инструмент, без съгласието на титуляра В. М. от
АТМ устройство № 57614, находящо се в гр. Пловдив на ул. *, собственост на
банка „Пиреос България“ АД:
- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.“Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос
България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с № ***,
издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
2
- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614,
находяшо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция на сумата от 51.00
лв. с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името
на В. П. М., ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:19:00 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул,’’Патриарх Евтимий” №13А. собственост на “Банка
Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 11,00 лв. с банкова
карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:20:00 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 21,00 лв. с банкова
карта с №***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********,
- на 26.09.2013 год. в 18:21:29 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:22:10 часа от АТМ устройство номер 57614.
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на "Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:********** и
- на 26.09.2013 год. в 18:22:50 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка "ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********, като общата сума изтеглени пари е в размер на 32,00 лв.

Посочената фактическа обстановка на извършеното се установява по
несъмнен и категоричен начин от: направеното от подсъдимия при условията
на чл. 371 т. 2 от НПК, прието от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК
самопризнание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. То се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели: В.М. и Д.Я., които са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, съдържат описание на
подлежащите на доказване факти по делото и съдът ги кредитира.
Пострадалата свидетелка сочи обстановката, при която е било извършено
престъплението кражба, впечатленията си от записа от намираща се в обекта
видеокамера. Св. Я. също описва впечатленията си от съдържанието на
същия запис и разпознаването на извършителя на отнемането и на
3
използването на дебитната карта като лице, с регистрация в масивите на
МВР- подсъдимия. По делото са приложени чрез протоколи за доброволно
предаване записите от видеонаблюдението и за двата обекта- в магазина, в
който е било извършено отнемането на вещите и на АТМ, на който е
използван платежният инструмент.
В хода на досъдебното производство е изготвена и видеотехническа
експертиза, според заключението на която е възможно лицето, което се
вижда на камерите на магазина в гр. Пловдив на ул. „**“ * и на външните
камери на банка „Пиреос България“ АД в гр. Пловдив, на ул. * да е лицето на
снимката, изготвена в резултат на полицейска регистрация - Б. Н..
Независимо, че снимките са ограничено пълни за лицево идентификационно
изследване според експерта, същите са годни за провеждане на разпознаване.
Такова е било извършено с участието на свидетеля Д.Я. – полицейски
служител във ІІ РПУ гр. Пловдив (л.58 от ДП), който категорично е разпознал
измежду 4 лица подс. Б. Н., на когото дава подробно описание (според
възприятията си от видеозаписите) в предходните си свидетелски показания.
В подкрепа на самопризнанията на подсъдимия са и приложените по делото
писмени и веществени доказателства,установяващи броя, времето, мястото
на отнемането на чужди на подсъдимия вещи и извършените транзакции,
преминаванията на държ. граница за подсъдимия, съдебното му минало,
протоколи за доброволно предаване и оглед.
Експертните заключения също следва да се ценят, като добросъвестно и
задълбочено изготвени, от лица с необходимите специални знания и опит.
В своята съвкупност приложените по делото доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимия относно времето, мястото, начина на
извършване на инкриминираната дейност и авторството й.
Пловдивският окръжен съд намира за установено по непораждащ
съмнения начин, че подс. Б. Н. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци, визирани в чл. 197 т. 1 вр. с чл.194, ал.1 от
НК, тъй като на 26.09.2013 год. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи -
1 бр. портмоне на стойност 10,00 лв., сума в размер на 10,00 лв., лична карта -
без стойност, 1 бр. кредитна карта - без стойност, издадена от Банка “ОББ”
ЕАД гр.София на името на В. П. М. и 1 бр. дебитна карта - без стойност,
издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М. или всичко на
обща стойност 20,00 лв., от владението на В. П. М., ЕГН:********** от гр.
Пловдив, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
откраднатите вещи са заместени.
За посоченото престъпление не се изисква специална правосубектност.
Въздействайки пряко върху предмета на посегателството- движимите вещи с
имуществено изражение, които преди деянието са се намирали във
фактическата власт на собственика им- св. В.М., подсъдимият Н. е установил
свое владение, без знанието и съгласието на М.. Прекъсването на
фактическата власт и установяване на своя такава от страна на подсъдимия са
4
осъществени едновременно.
В случая следва да намери приложение привилегирования състав на чл.
197 НК. По делото са налице доказателства ( т. 3 л. 35 и 36 от ДП), че още в
хода на досъдебното производство подсъдимият по своя инициатива е
заместил изцяло отнетите от пострадалата вещи, както и на придобитото от
престъплението по чл. 249 от НК. Изпълнено е изискването това да е
извършено доброволно, в случая лично от извършителя, преди приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд, при оказано съдействие
на разследващите да ги предадат на пострадалата.
Не е налице „ маловажен случай“ при несъмнено установената по
делото ниска стойност на отнетите вещи. Размерът на засегнатото имущество
не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи
дали случаят е маловажен. Значими за преценката дали деянието е маловажен
случай са фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина
на извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, на
вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. По делото се установява кражбата да е извършена
хладнокръвно, на обществено място- в магазин, находящ се в оживената
централна градска част на Пловдив, в момент, в който собственикът на
вещите (и продавач) е бил пред магазина. Отнето е било портмонето на
пострадалата М.. Подсъдимият не е имал формирана представа какво точно е
съдържанието на парите в портмонето, но е имал ясно съзнание, че отнема
всички намиращи се там. Не може да се направи извод, че конкретното
деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като степента на обществената му опасност не е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпленията от същия вид. Да се приеме наличие
на маловажност в процесния случай, означава не само да се стигне до
необосновано толериране на поведението на подс. Н., но и да се отправят
грешни послания към обществото за степента на обществена опасност на
подобна демонстрирана деятелност.
Подс. Н. е действал с при пряк умисъл- той е съзнавал, че отнема от
владението на другиго чужда движима вещ и установява върху нея своя
фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на държателя на
вещта.
За по тежката правна квалификация на извършеното, сочена в
обвинителния акт- по чл. 194 ал. 1 от НК, подсъдимият беше оправдан.

По вида и размера на наказанието:
За посоченото престъпление се предвижда наказание до 5 години
лишаване от свобода, без визиран от законодателя специален минимум. За да
определи приетия размер на санкцията, Пловдивският окръжен съд съобрази
индивидуалните особености на конкретния случай. Налице са смекчаващи
5
отговорността на дееца обстоятелства: чисто съдебно минало към
инкриминираната дата; изтеклият продължителен срок от реализирането на
престъплението до санкционирането му, изразеното съжаление. Не е налице
нарушение на изискването на чл. 22 от НПК ал. 1 за разумност на срока на
наказателното преследване. Видно е от данните по делото, че скоро след
извършването му подс. Н. е напуснал страната и местонахождението му не е
било известно.
Не възприема като такова обстоятелство направеното самопризнание,
тъй като наведеното в тази насока от всички страни в процеса твърдение е
лишено от основание. Самопризнанието е необходимо условие за протичане
на съдебното производство по реда, пожелан от подсъдимия- на глава 27-ма
от НПК, при хипотезата на направено при условията на чл. 371 т. 2 от НПК
признание на фактите и е обуславящо привилегията на чл. 373 ал. 2 от НПК
вр. с чл. 58а ал. 1 от НК. Възможността това самопризнание да бъде повторно
премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство, съобр. т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК,
е ограничена до случаите, в които то е изначално процесуално поведение в
хода на наказателното производство, форма на съдействие от страна на
обвиняемото лице при установяване на обективната истина. В хода на
досъдебното производство подсъдимият се е възползвал от правото си да не
дава обяснения. Не може да се има предвид като такова обстоятелство
соченото от прокурора възстановяване на вредите от престъплението, тъй
като то именно обуславя по- благоприятното третиране на дееца. Като
отегчаващо отговорността му обстоятелство следва да се има предвид
извършването в рамките на по- малко от час на две умишлени престъпления
от общ характер, което сочи на една престъпна упоритост. Тези
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, преценени
наред с целите по чл. 36 от НК, мотивират настоящия съд да определи
наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността, много под
средния размер и в близост до най- ниския възможен, а именно- шест месеца
лишаване от свобода.
Съдебното следствие беше проведено по реда на Глава двадесет и седма
от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
При тази диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по
правилата, визирани в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която препраща
към нормата на чл. 58 а от НК. Съдът е задължен да определи наказанието по
реда на чл. 58 а ал. 1 от НК. Наказанието от шест месеца лишаване от
свобода следва да бъде намалено с една трета. На подсъдимия Б. Н. следва да
бъде наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода.
Смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, макар и
значителни по брой и относителна тежест, не се явяват толкова в съвкупната
им преценка, нито някое от тях има характеристика на изключителност, че да
обуславят извод щото и най- лекото предвидено за престъплението наказание
(в случая три месеца лишаване от свобода, поради непосочен специален
минимум) да е прекомерно тежко. Не следва да намери приложение чл. 55 от
НК. Налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК /с каквото искане
6
съдът е сезиран/, не би довело до целения поправително- превъзпитателен и
предупредително- възпиращ ефект. Не може да се направи извод, че
наказание, в размер, по- малък от приетия от съда, би постигнало целите,
визирани в чл. 36 от НК. Именно определената по вид и размер санкция ще
осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и общо превантивната функция на наказанието.
Подс. Б. Н. е осъществил и съставомерните признаци на престъплението
по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 26.09.2013 год. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е използвал
платежен инструмент - банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД,
гр.София на името па В. П. М., ЕГН:********** без съгласието на титуляра,
както следва :
- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.“Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка Пиреос
България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с № ***,
издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:18:40 часа от АТМ устройство номер 57614,
находяшо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция на сумата от 51.00
лв. с банкова карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името
на В. П. М., ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:19:00 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул,’’Патриарх Евтимий” №13А. собственост на “Банка
Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 11,00 лв. с банкова
карта с № ***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:20:00 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е изтеглил парична сума в размер на 21,00 лв. с банкова
карта с №***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********,
- на 26.09.2013 год. в 18:21:29 часа от АТМ устройство номер 57614,
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********;
- на 26.09.2013 год. в 18:22:10 часа от АТМ устройство номер 57614.
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на "Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка “ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:********** и
- на 26.09.2013 год. в 18:22:50 часа от АТМ устройство номер 57614,
7
находящо се на ул.’’Патриарх Евтимий” №13А, собственост на “Банка
Пиреос България” АД е извършил неуспешна транзакция с банкова карта с №
***, издадена от Банка "ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М.,
ЕГН:**********, като общата сума изтеглени пари е в размер на 32,00 лв. и
деянието не съставлява по-тежко престъпление.
И зда това престъпление не се възведени специални изисквания спрямо
субекта му.
От обективна страна е установено, че подс. Н. при описаните по-
горе действия лично, без да е оправомощен ползвател (титуляр) карта № ***,
издадена от Банка "ЦКБ” АД гр.София на името на В. П. М., ЕГН:**********,
я е използвал – оперирал е с нея, без съгласието на титуляра. Картата е била
дебитна и като такава съответства на дефиницията за платежен инструмент,
дадена в чл. 93 т. 24 от НК. Подсъдимият я е ползвал именно като платежен
инструмент, позволяващ самостоятелно или във връзка с друго средство чрез
него да се прехвърлят пари.
Съдебната практика е единна във виждането си, че използването на
платежен инструмент може да се изрази във всяка употреба на платежния
документ без съгласието на титуляра. Законът не изисква от това непременно
да е реализирана имуществена облага за дееца. С поставянето на дебитната
карта в съответното устройство във всеки един от описаните 7 случая
изпълнителният състав на престъплението е бил довършен. Настъпилата от
деянието в два от случаите имуществена вреда е несъставомерна, рефлектира
при индивидуализацията на наказанието на дееца. С оглед избраната
законодателна техника тя е от значение и за определянето на максималния
допустим размер на кумулативно предвиденото наказание глоба.
В разглеждания случай с поведението си подсъдимият е реализирал
всички обективни елементи от състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от
НК: оперирал е с дебитната карта на пострадалата, поставяйки я в специално
създадено за употребата й устройство, като за инкриминирания период е
извършил седем броя транзакции след въвеждане на ПИН- кода, при два от
които е и оперирал със средствата на картополучателя в свой имуществен
интерес (две тегления в брой). Използването на платежния инструмент е
станало без съгласието на титуляра.
Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от
НК. Подсъдимият Н. е извършил последователно на 26.09.2013 год. от
18:18:40 часа до 18:22:50 часа общо седем деяния, които осъществяват
поотделно едно и също престъпление. Тези деяния са реализирани през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от
субективна страна продължение на предшестващите. Отделните актове на
използване на картата за теглене на суми от АТМ изпълват изискванията на
чл. 26, ал.1 НК, като от обективна и субективна страна осъществяват състава
на едно и също престъпление, продължавано по своето естество.
8
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл.
249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК виновно, при форма на вина - пряк умисъл. В
представното му съдържание е било отразено, че използваният платежен
инструмент не му принадлежи и го ползва без съгласие на титуляра. Съзнавал
обществената опасност на всяко от 7-те деяния и противоправността на
действията си чрез използване на дебитната карта на трето лице, без негово
знание и съгласие ( нямало е и как да ги има, след като то му е било
непознато, а картата- придобита неправомерно). Искал е настъпването на
общественоопасните последици, воден от несъставомерната цел да се
облагодетелства по неправомерен начин.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на
получената сума.
Относими към определяне на справедлив размер на санкцията са
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които
настоящият съд възприема: смекчаващи - чистото съдебно минало,
изминалият продължителен период от извършване на престъплението до
санкционирането му, възстановяването на вредите, макар да са
несъставомерни. Редът на провеждане на съдебното следствие, по вече
изложените съображения, не позволява да се цени като такова обстоятелство
и направеното от подсъдимия признание.
Съдът не споделя изразеното от страните, че не са налице отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства. Като такива приема несъставомерните
имуществени вреди в размер на 32 лв. ( което преценя наред и с вече
отразеното по- горе доброволно възстановяване); осъществяването на
престъплението при усложнената престъпна форма на чл. 26 ал. 1 от НК- със
седем отделни деяния, извършени в рамките на 4 минути; предхождащо
престъплението друго такова, за което беше санкциониран с настоящата
присъда и което обективно е улеснило подсъдимия да реализира
престъплението.
Като се съобрази с индивидуалните особености на разглеждания
случай, след обсъждане на обстоятелствата, които определят конкретната
тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца,
съдът намира, че в своята съвкупност те обуславят извод за по-малка степен
на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от по-
малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите
на генералната и специална превенция. При съпоставка на
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства с личната му
обществена опасност и обществената опасност на извършеното от една страна
и от друга- на предвидената за престъплението санкция, Пловдивският
окръжен съд прие, че е налице значителен превес на смекчаващите
9
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които по вид и конкретна тежест
значително надвишават отегчаващите такива. Наказанието на подс. Н. следва
да бъде определено по реда на чл. чл. 54 НК в размер на две години
лишаване от свобода и глоба в размер на двойния размер на незаконно
придобитата от престъплението сума- 64 лева.
И за това наказание, съобр. провеждането на съдебното следствие по
реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, са приложими правилата, визирани в
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът е задължен да определи
наказанието по реда на чл. 58 а ал. 1 от НК. Наказанието от две години
лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета. На подсъдимия
Б. Н. следва да бъде наложено наказание от една година и четири месеца
лишаване от свобода.
Смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, макар и
значителни по брой и относителна тежест, не се явяват толкова в съвкупната
им преценка, нито някое от тях има характеристика на изключителност, че да
обуславят извод щото и най- лекото предвидено за престъплението наказание
да е прекомерно тежко. Не следва да намери приложение чл. 55 от НК. С
определената по вид и размер санкция ще се осигури необходимия баланс
между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общо превантивната
функция на наказанието.
Съобр. чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК съдът е задължен да обсъди
комплексно наличието на предпоставките на чл. 23-25 и чл. 27 от НК.
Несъмнено за двете наложени по настоящето дело наказания са налице
основанията на чл. 23 ал. 1 от НК. Същевременно е налице и констатацията,
че те са в кумулативна верига с наказанията, наложени на подс. Н. по НОХД
№ 1689/2014 г. и по НОХД № 19293/2013 г., и двете по описа на Софийски
районен съд.
По НОХД № 1689/2014 г. на Софийския районен съд, в сила от
25.07.2017 г., по което за извършено на 19.10.2013 г. в гр. София
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК му е било наложено наказание от 9
месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим.
По НОХД № 19293/2013 г. по описа на Софийски районен съд, в сила от
06.12.2017 г., за извършено на 10.07.2013 г. в гр. София престъпление по чл.
194 ал.1 от НК му е било наложено наказание от на 1 година и 3 месеца
„лишаване от свобода“.
Престъпленията по обсъжданите дела, както и двете разглеждани по
настоящето дело престъпления, са извършени преди деецът да е бил осъден с
влязла в сила присъда за което и да е от тях. И за четирите наказания е
приложима нормата на чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК. На основание чл.
25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК на подс. Н. следва да бъде наложено общо най-
тежко от наказанията, определени му по настоящето дело, по НОХД №
19293/2013 г. по описа на Софийски районен съд и по НОХД № 1689/2014 г.
по описа на Софийски районен съд- една година и четири месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 64 (шестдесет и четири)лева. С оглед
10
изтеклия продължителен период от извършването на престъпленията не
следва да намери приложение чл. 24 от НК. Целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без увеличаване размера на най- тежкото такова,
наложено с всяко едно от осъжданията.
По делото са налице данни- справки от ГД „ИН“, че в настоящия
момент подс. Н. търпи най- тежкото от двете прежденаложени му наказания -
една година и три месеца лишаване от свобода. От изтърпяване на
наказанието една година и четири месеца лишаване от свобода следва да бъде
приспаднато времето, през което той търпи (и понастоящем) наказание от
същия вид измежду групираните му. С оглед императива на чл. 25, ал. 2 от
НК съдът приспадна от изтърпяване на наказанието от една година и четири
месеца лишаване от свобода времето, през което подс. Б. Н. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода по НОХД № 19293/2013 г. по описа на
Софийски районен съд и по НОХД № 1689/2014 г. по описа на Софийски
районен съд.
Формално са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК- подс. Н. е
реализирал всяко едно от четирите престъпления преди да е осъждан за
което и да е от тях, а наложеното му наказание е под три години лишаване от
свобода. Пловдивският окръжен съд счита, че не е налице специалното
изискване на закона за приложение на института на условното осъждане-
данните за личността на подсъдимия не формират извод, че и специалната, и
генералната цел на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането
му от обществото. Този извод следва от данните за цялостната престъпна
деятелност- подсъдимият е реализирал три еднакви по вид престъпления-
кражби в търговски обекти, през непродължителен период от време, в двата
най- големи града на страната ни, както и четвърто такова, с различна правна
квалификация, но осъществено чрез седем отделни деяния. Налице е
демонстрирана престъпна упоритост към неправомерно имуществено
облагодетелстване. Целите на наказанието могат да бъдат постигнати само
чрез ефективното му изтърпяване. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
подсъдимият Б. Н. следва да изтърпи така определено му общо най-тежко
наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода при
първоначален „общ“ режим.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ( находящи се на л. 14 от
досъдебното производств) компактдиск CD-R, марка „hp“, 700 MB, с фабр.
№ LH3169QL18075542 D6, и ръкописен надпис „Кражба магазин“; 2.
компактдиск CD-R, марка „SONY“, 700 MB, с фабр. № 1360 31MC 42674, и
10 30
ръкописен надпис „26.09.2013 18:18ch 1; 2“ , да останат по делото след
влизане на присъдата в сила.
С оглед на постановената осъдителна присъда, на основание чл.189 ал.3
от НПК, в тежест на подсъдимия Б. Н. следва да се възложат направените
по делото разноски за експертизи, като бъде осъден да заплати в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив 210 лева- разноски в хода на
досъдебното производство. Разноските за преводач остават за сметка на
Държавата.
11
Причини за извършване на престъпленията- стремеж към лично
облагодетелстване по престъпен начин.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
12
Съобщи за изтекли лични данни