РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Кюстендил , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
Секретар:Мая Д. Стойнева
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20201500500436 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa с вх. №7576/03.08.2020г. от Р. Й. Т., ЕГН: **********
от ***********, ул. „***********“ ***, чрез адв. А. Р., против решение от 03.07.2020г.,
постановено по гр.д. №368/2020г. по описа на Районен съд – Дупница.
С атакувания първоинстанционен акт Т. е осъден да заплати на Е. Д. сумата
*********** лв., представляваща дадени му от Д. на 03.12.2018г. и на 08.01.2019г. парични
суми при отпаднало основание, ведно със законната лихва от 17.02.2020г. /датата на
завеждане на исковата молба / до окончателното изплащане на дължимата сума.
1
Жалбоподателят намира съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен
при съществени нарушения на материалния закон и при превратно тълкуване на
доказателствения материал. По делото не било безспорно установено, че Е. Д. имала
договорни отношения с Т., за да претендира неизпълнение на договор или неоснователно
обогатяване. Свидетелят И. не знаел за какви автомобили са имали уговорки. Не било вярно
твърдението, че Т. получавал снимки на приложение „вайбър“ от сина си, тъй като
телефонът му не можел да поддържа такива приложения. И. посочил пред съда, че колите
пристигнали от *********** ги е посрещал съпругът на Е. Д., който ги разтоварвал от
автовоза около с.П.. Ако било вярно, че Т. е поемал обещанието да достави автомобилите от
*********** следвало той да извърши разтоварването на същите и след това да ги предаде
на лицата, с които се твърдяло да има договор за доставка. Доколкото съпругът на Д. е
получавал автомобилите от *********** и е заплащал за превоза им се установявало, че
уговорките на Д. и съпругът й били пряко със сина на Т.. Поради това ако има
неоснователно обогатяване то било настъпило при сина на Т.. Изтъква се, че Т. бил само
титуляр на сметката, използвана за превод на парите, а те били теглени от сина на Т., заради
поети от последния задължения. Този механизъм на работа се установявал и от показанията
на свидетеля И., който бил посочил, че договарянето ставало директно с В. Т., а след това
сумите се превеждали по сметка на баща му, като Р. Т. можело да не знае за това. Коментира
се във въззивната жалба, че вероятно съдът е объркал какви показания са давали свидетелите
И. и И.. На тази база се иска отмяна на атакувания първоинстанционен акт. Претендират се
и разноски за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемата, която в двуседмичния срок, чрез
процесуалния си представител – адв.З., е представен отговор. Иска да бъде оставена
въззивната жалба без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Било
доказано чрез банковите извлечения, че на 03.12.2018г. Д. е превела сума в размер на ******
лв., а на 08.01.2019г. отново били преведени ***** лв. По този начин се доказало, че
въззивникът е получил двете суми. Видно било от основанието по извлеченията, че между
Д. и Т. е имало договореност за срещу парите да бъде организирана доставка на два
автомобила от ***********. Свидетелските показания посочили, че това било редовна
практика – Т. се договарял с автотърговци, тъй като неговият син пребивавал в ***********
и работили заедно. Правилно съдът не кредитирал показанията на свидетеля И., за това че
договорките ставали директно със сина на въззивника. Акцентира се, че доколкото Т.
предоставял банкова сметка на сина си сочело, че той съдейства на сина си и на купувачите
като посредник. В случая било налице разместване на имуществени блага, което било
довело до обогатяване на въззивника и обедняване на въззиваемата при неосъществено
основание. С превода на сумите по банковата сметка на въззивника Д. била изпълнила
своето задължение, а Т. осъществил фактическа власт върху престираното имуществено
благо. Нямало значение последващите действия на Р. Т. – как ще се разпореди с тях.
Неоснователни били твърденията на насрещната страна, че въззиваемата следвало да
предяви претенцията си към сина на въззивника били неоснователни, тъй като парите били
предадени на бащата и договорките били осъществени с него. Свидетелят И. заявил в
съдебно заседание, че често е ставал свидетел на уговорки между Д. и Т., тъй като често
поправял техни автомобили, когато пристигали от ***********. Фактът дали може да опише
автомобилите бил ирелевантен, понеже той бил свидетел на уговорките, а не относно
предаването на парични суми за конкретен автомобил. Добавя се, че парите били преведени
по банков път и в извлеченията било посочено основанието за превода им. Иска се
потвърждаване на акта на Районен съд – Дупница. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се процесуалният представител
на въззивника – адв. Р.. Иска отмяна на атакуваното съдебно решение с уважаване на
въззивната жалба и присъждане на разноски за първата инстанция.
2
Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на
данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от преводно нареждане /л.7 от гр. д. №368/2020г. по описа на Районен съд -
Дупница/ от 12.03.2018г. наредителят Е. В. Д. превела по банкова сметка в *********** на
Р. Й. Т. сумата от ****** лв. за покупка на автомобил, посочено основание за превод.
Съгласно преводно нареждане /л.8 от гр. д. №368/2020г. по описа на Районен съд - Дупница/
от 08.01.2019г. наредителят Е. В. Д. превела по банкова сметка на Р. Й. Т. сумата от
*********** лв. за покупка на автомобил, посочено основание за превод. Между страните
няма спор относно размерът на преведените от Д. на Т. суми и тяхното основание.
По делото са разпитани свидетелите Славчо И. и Илиан И..
Свидетелят И. сочи, че въззивникът Р. търгувал с автомобили. Р. – съпругът на
въззиваемата се уговарял с Р. за закупуване на два автомобила „***********“ и
***********. Синът на Р. бил в *********** и баща му му казвал кои коли да закупи.
Купувачите избирали автомобилите и превеждали парите за тях по сметка на Р.. Последният
поел ангажимент да бъдат доставени тези автомобили. Тези уговорки между страните били в
края на 2018г., началото на 2019г. Уговорените автомобили не били доставени. Имало
караници между страните за въпросните автомобили. Въззиваемата искала да бъдат
доставени колите или да й бъде върната сумата за тях, която била около *********** лв. И.
добавя, че самият той е автомонтьор и купувачите се допитвали до него за колите. Парите
били превеждани по банков път.
Свидетелят И. заявява, че В. е синът на Р. и живее в ***********. Заминавал се с
продажба на коли. Р. не търгувал с коли. И. бил купувал коли от В.. Знае, че В. ползва
банковата сметка на баща си. Практика било купувачите на автомобили да превеждат пари
по сметка на бащата Р. и В. да ги тегли от нея. Купувачите контактували с В., а не с Р.. Това
ставало с приложението „вайбър“ по телефон. Не смята, че Р. е предлагал автомобили.
Синът В. Й. е разполагал с дебитна карта относно банковата сметка BG*********** на
Р. Т., видно от договор за издаване и обслужване на дебитни карти на физически лица от
03.11.2017 г. – л. 21 от първоинстанционното дело.
По делото са събрани и приобщени следните писмени доказателства: два броя
преводни нареждания от Д. към Т. от 12.03.2018г. и от 08.01.2019г., извлечение от сметка на
Т. за периода 01.01.2019г. до 31.01.2019г.; договор за издаване и обслужване на дебитни
карти от 03.11.2017г.
От правна страна съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е, заплатена е
дължимата държавна такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната
основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба.
Въззиваемата Д. е предявила иск срещу Т. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за връщане на даденото на отпаднало
основание. При третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува
при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Този
фактически състав на неоснователното обогатяване намира приложение при унищожаване
3
на договори поради пороци на волята, при разваляне на договори поради неизпълнение, при
настъпване на предвидено прекратително условие. Във всички тези случаи е престирано при
налично основание, което впоследствие е отпаднало с обратна сила поради унищожаемост,
разваляне или настъпване на прекратителното условие на договора. Този фактически състав
при развалянето на договори намира приложение, когато то има ретроактивно действие.
Развалянето на договора има такова действие само когато по него е уговорено еднократно, а
не продължително или периодично престиране – чл. 88 ал. 1 ЗЗД.
По оплакването, че липсва договор между Т. и Д.:
Доводът е неоснователен, тъй като от доказателствата по делото – гласни – от
показанията на свидетеля И. и писмени – преводните нареждания се установява, че Д. е
възложила на Т. доставката на два автомобила. Д. е изправна страна по договора, тъй като,
без да се спори между страните, тя е платила на два пъти – на 03.12.2018г. и на 08.01.2019г.
по банкова сметка на Т. общо *********** лв. Свидетелят И. коментира в показанията си и
моделите на автомобилите – „***********“ и ***********. Основанието в платежните
нареждания е в едното за „покупка на автомобил“, а в другото - „покупка на ***********“.
Посоченото от свидетеля кореспондира с твърдяното и от Д. в исковата молба, че са
възложили на Т. доставянето на два автомобила. Обстоятелството дали е налице съвпадение
между посоченото в едно от платежните нареждания ***********“ и марките, посочени от
свидетеля И., е безпредметно за установяване наличието на договорни отношения между
страните по спора. От друга страна, след извършване на необходимата справка се
установява, че „***********“ е модел на марката ***********, което сочи, че показанията
на свидетеля не са компрометирани. Изложеното сочи, че между Т. и Д. е имало договор за
поръчка, по който Т. се е задължил да достави два автомобила от *********** в България на
въззиваемата, срещу което последната му е превела по банковата сметка претендираната
сума. По дефиниция договорът е безвъзмезден, но се доказа от данните по делото
наличието на противна уговорка. Договорът е неформален, поради което за валидността му
не е необходима писмена форма, и е консенсуален – сключен е с постигане на съгласие
между страните. С оглед неизпълнението на договора – не са доставени автомобилите, по
което няма спор между страните, а от друга страна в патримониума на Т. е постъпила
претендираната сума, то за Д. възниква правният интерес за връщане даденото на отпаднало
основание – разваленият договор. По отношение показанията на свидетеля И., то съдът не
може да базира правните си изводи на тях, тъй като същите касаят облигационните
отношения на свидетеля със сина на въззивника или на други лица с В.. Освен това И.
единствено изразява мнение, че Р. едва ли търгувал с автомобили, което по никакъв начин
не оборва обстоятелството дали въззиваемата е договаряла с Т.. Същевременно свидетелят
коментира, че синът В. ползвал банковата сметка на баща си. Това изявление подкрепя
твърдението на ищцата, както и писмените доказателства – преводни нареждания, че
преведените пари са постъпвали по сметка на Р..
По оплакването, че В. е теглил парите от банковата сметка на Р. Т. и съответно В., а не
Р., се е обогатил неоснователно:
Съпоставяйки данните в преводните нареждания от Д. до Т. /л.7 и л.8 от
първоинстанционното дело/ и в извлечение от банковата сметка на Т. /л.19/ се установява,
без да се твърди противното от страните по спора, че парите в общ размер на ***********
лв. са постъпили по сметка на Р. Т.. Обстоятелството кой ги е изтеглил от банковата сметка
и че дебитна карта за банкова сметка BG*********** на Т. е издадена на името на В. Й. –
видно от договор за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица от
03.11.2017 г. – л. 21 и л. 22, е безпредметно за формиране на извода, че парите в
претендирания размер са постъпили в патримониума на Р.. Фактът, че В. е имал достъп до
4
тези пари и ги е изтеглил е действие по разпореждане на Р. Т. с парите, предоставяйки ги на
сина си.
По оплакването, че съпругът на ищцата е получавал изпратените автомобили и е
заплащал за превоза:
Тези изявления остават неподкрепени от какъвто и да е доказателствен материал по
делото, но дори и да се приеме, че това е така, то същото по никакъв начин не оборва
изводите, че са били налице облигационни отношения между страните с предмет доставка на
два автомобила от ***********, нито постъпването на парите по сметка на Р. Т..
Посочените данни са постфактум на договорните отношения и уреждат принципни действия
при други доставки на коли. Фактът, че Р. Т. е титуляр на банковата сметка и в нея са
постъпили средства целево за доставка на коли е достатъчно за уважаване на искова
претенция, доколкото процесните два автомобила не са доставени. Без отношение към
предмета на делото е кое лице физически е изтеглило парите от банковата сметка на Т., дори
и това да е неговият син, тъй като тези действия са последващи на обогатяването на Р. Т..
По оплакването, че съдът е объркал авторството на показанията, дадени от
свидетелите по делото:
Показанията на двамата разпитани свидетели И. и И. са отразени на л. 31 и л. 32 от
първоинстанционното дело. Съпоставяйки изразеното от тях в разпита им открито съдебно
заседание от 19.06.2020г. и отразеното във фактическата и правна страна на атакуваното
решение, то настоящата съдебна инстанция не открива показанията им да са с разменено
авторство или посоченото в решението да е в разрез с показанията им от съдебно заседание.
Поради това намира за неоснователен доводът във въззивната жалба за съдържащи се
пороци в интерпретацията на свидетелските показания.
Ето защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил ще потвърди
решение №374/03.07.2020г., постановено по гр. д. №368/2020г. по описа на ДРС, като
правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК въззиваемият има право да
получи разноските за въззивната инстанция, които е сторил, доказал и поискал. Съгласно чл.
80 от ГПК страната /или нейният процесуален представител/ може да стори това най-късно
до приключване на последното заседание по делото. В настоящия случай последното
заседание е проведено на 19.11.2020г. и е приключило видно от съдебния протокол в 11.11
ч. Действително по делото е изпратена молба с вх. №5677/19.11.2020 г. от адв. М. З. с
изразено становище за даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител и
присъждане на разноски, като е приложен списък с разноски и договор за правна защита и
съдействие. То обаче е депозирано в съда, видно от отразяването върху молбата, в 11.20 ч.
Т. е. направеното искане за присъждане на разноски и доказателства, че такива са направени
във въззивната инстанция, е реализирано след приключване на последното съдебно
заседание, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е спазена нормата на чл.
80 от ГПК и няма да осъди въззивника да плати на въззиваемия претендираните разноски.
По обжалваемостта:
Делото е гражданско, а размерът на иска надхвърля сумата от *********** лв.,
визирана в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчване му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред
5
Върховния касационен съд
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №374/03.07.2020г., постановено по гр. д. №368/2020г. по
описа на ДРС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен
съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6