№ 469
гр. Русе, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200625 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. ИВ., депозирана против наказателно
постановление № 21-1085-002257 от 16.09.2021г., издадено от Началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 1200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че в НП не
са посочени кои са онези електронни фишове, издадени срещу
жалбоподателката, за извършени от нея повече от три нарушения, за същото
деяние с отразяване датата на връчването им, което според жалбоподателката
е нарушение на чл. 57 ЗАНН. Твърди се, че посочените в АУАН електронни
фишове, не са били връчени на жалбоподателката, а за същите тя е узнала
едва при съставянето на АУАН. Моли се да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, поддържа подадената от нея
жалба, по изложените в същата доводи, касаещи липсата на знание, за
1
предходни наложени наказания.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, съобрази задължителните
указания на Административен съд – Русе във връзка с приложението на
материалния закон и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 060014/06.07.2021г. против жалбоподателката, за
това, че на 20.03.2021г., в 12,02 часа, в град Русе, на бул. „България“ № 260,
до Бензиностанция „Еко“, посока ГКПП „Дунав мост“, на GPS координати
43.843420, 25.981684 като водач на лек автомобил БМВ 328 И Х драйв, с рег.
****, нейна собственост, е управлявала посоченото МПС, като е превишила
разрешената максимална скорост до 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26,
като се е движила с измерена скорост 100 км/ч., установена с техническо
средство ARH CAM S 1 11743Е4, фиксиращо дата, час и скорост, от която
скорост е приспадната максимално допустимата грешка от 3 %, като е прието,
че жалбоподателката се е движила със скорост 97 км/ч и превишение от 47
км/ч., като с това жалбоподателката е осъществила състава на нарушението
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, което нарушение е извършено в условията на
системност, в едногодишен срок от влизане в сила на електронни фишове:
К№3073130, К№ 3061039 и К№ 293142.
АУАН подписан от жалбоподателката, с отразяване, че има
възражения.
Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
2
като в същите се ангажират твърдения, че на посочената в АУАН дата,
автомобила не е управляван от жалбоподателката.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, със същото фактическо описание на приетите за
осъществили се факти, както съдържащите се в АУАН и на
жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 1200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и
писмените доказателствени средства – АУАН № 060014/06.07.2021г., справка
и писмо във връзка с депозираните възражения срещу АУАН, декларация по
чл. 188 ЗДвП, снимки към АУАН, протокол за използване на Автоматизирано
Техническо средство или система, разписка от 11.05.2020г. за връчване на
електронен фиш серия К № 3073130, ведно с ЕФ Серия К № 3073130,
разписка от 11.05.2020г. за връчване на електронен фиш серия К № 2831426,
ведно с ЕФ Серия К № 2831426, разписка от 11.05.2020г. за връчване на
електронен фиш серия К № 3061039, ведно с ЕФ Серия К № 3061039 и
справка за нарушител.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да
налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои
доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени
в предмета на доказване по настоящото дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, часът и мястото на
3
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както в
АУАН, така и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно
позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав не е нарушено правото на защита на
жалбоподателката, да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкционирана и да организира защитата си, както по фактите, така и по
правото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай обстоятелството, че в НП не са цитирани
електронните фишове, а същите са посочени само в АУАН, според настоящия
съдебен състав не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното
лице, да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от
обективната действителност, на които се позовава наказващия орган, тъй като
с тези факти наказаното лице е било запознато още със съставянето на АУАН
и не е препятствана възможността на наказаното лице да реализира в пълнота
правото си на защита, поради и което не се касае за допуснато съществено
процесуално нарушение, което да има за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
писмени и веществени доказателства, съдът намира, че следва да бъде
изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че
жалбоподателката на 20.03.2021г., в 12,02 часа, в град Русе, на бул.
4
„България“ № 260, до Бензиностанция „Еко“, посока ГКПП „Дунав мост“, на
GPS координати 43.843420, 25.981684 като водач на лек автомобил БМВ 328
И Х драйв, с рег. ****, нейна собственост е управлявала посоченото МПС,
като при разрешената максимална скорост до 50 км/ч., въведена с пътен знак
В-26, като се е движила с измерена скорост 100 км/ч., установена с
техническо средство ARH CAM S 1 11743Е4, фиксиращо дата, час и скорост,
от която скорост е приспадната максимално допустимата грешка от 3 %, като
е прието, че жалбоподателката се е движила със скорост 97 км/ч и
превишение от 47 км/ч., в едногодишния срок от санкционирането й с
електронен фиш серия К № 3073130, касае санкция по чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП, електронен фиш серия К № 2831426, касае санкция по чл. 182, ал. 2, т.
3 ЗДвП, а електронен фиш серия К № 3061039, касае санкция по чл. 182, ал. 2,
т. 2 ЗДвП и трите в сила от 26.05.2020г.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства,
съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, безспорно се установяват времето и точното
място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение
на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и
посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е
процента на грешка, в полза на нарушителя.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма
на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение
представи, досежно всички обективни признаци от състава на нарушението,
за което е ангажирана неговата отговорност, а именно, че управлява МПС в
зоната на действие на пътен знак В 26, с който е въведена скорост за
движение до 50 км/ч., както и че се е движила с установената скорост от 97
км/ч., в едногодишния срок от санкционирането й с електронен фиш серия К
№ 3073130, електронен фиш серия К № 2831426 и електронен фиш серия К №
3061039, като във волево отношение жалбоподателката пряко е целяла
настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Неоснователни и напълно опровергани от доказателствата по делото
са твърденията на жалбоподателката, направени с депозираното възражение
срещу АУАН, че не е управлявала тя автомобила, тъй като тези нейни
твърдения, напълно се сугестират от приложената по делото декларация по
чл. 188 ЗДвП.
5
Настоящия съдебен състав, след като съобрази задължителните
указания на Административен съд – Русе, дадени с Решение № 54 от
08.04.2022г., постановено по КАНД № 37 по описа на съда за 2022г. и в
съответствие със задължителните указания, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. и измененията в
ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. – чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и предвид това, че не е
налице, каквото и да е изменение на приетите за осъществили се в АУАН и
НП факти от обективната действителност, намира, че следва да упражни
правомощията си, като преквалифицира описаното в наказателното
постановление деяние, субсумирайки установените от наказващия орган и
изложени в НП факти под нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, който
се явява по-леко наказуем състав на административно нарушение, в
сравнение с този по чл. 182, ал. 5 ЗДвП
Разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП намира приложение, когато
водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и
ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с които
му е наложено наказание отново за такова нарушение, което следва от
буквалното тълкуване на посочената разпоредба.
В настоящия случай електронен фиш серия К № 3073130, касае
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, електронен фиш серия К № 2831426,
касае нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, а електронен фиш серия К №
3061039, касае нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. И трите електронни
фиша са връчени на жалбоподателката на 11.05.2020г., което обстоятелство
същата е отразила с подписа си.
Нито един от тези три електронни фиша не касае нарушение
посочено в разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, където лимитативно са
изброени съставите на нарушенията, извършени от нарушителя, обуславящи
приложение на санкцията предвидена в чл. 182, ал. 5 ЗДвП, поради и което е
налице неправилно приложение на материалния закон от страна на
наказващия орган.
В случая обаче, фактите установени в хода на производството сочат,
че е осъществен състава на нарушението по чл. 182, ал. 4 , вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 -
5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
6
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
„Повторно“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2
– в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В конкретния случай жалбоподателката, след като е била
санкционирана с три електронни фиша, за нарушения по чл. 182, ал. 1, т. 2,
чл. 182, ал. 2, т. 3 и чл. 182, ал. 2, т. 2, които три електронни фиша са й били
връчени на 11.05.2020г., не са били обжалвани и са влезли в сила на
26.05.2020г., на 20.03.2021г., т. е. в едногодишния срок, е извършила същото
по вид нарушение, а именно такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т.
5 ЗДвП, за което следва да й бъде наложено наказанието по чл. 182, ал. 4
ЗДвП, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 1200 лева.
От представените по делото доказателства – разписки за връчени
електронни фишове, напълно се сугестират твърденията на жалбоподателката,
че в съзнанието на същата не са намерили отражение представи, че е била
санкционирана, с посочените в АУАН електронни фишове и че същите не са
й били връчени.
Не се установиха многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обосновава извод, че
извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с нарушенията от този вид, за да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК и предвид задължителните
указания на Административен съд – Русе, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. в полза ОДМВР – Русе.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-002257 от
16.09.2021г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Русе, с което на В. Г. ИВ., ЕГН: **********, с адрес ****, на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно
наказание „Глоба“ в размер на 1200 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА описаното в наказателното постановление деяние от
такова по чл. 185, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 4, във
връзка с ал. 1, т. 5 ЗДвП, за което НАЛАГА на В. Г. ИВ., ЕГН: **********, с
адрес ****, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1200 (хиляда
и двеста) лева.
ОСЪЖДА В. Г. ИВ., ЕГН: **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – РУСЕ, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8