Р
Е Ш Е
Н И Е
№108
гр. Добрич, 05.04.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя административно дело № 303 от 2020 г. по описа на
АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „****„***”“ АД,
със седалище и адрес на управление: град София, ЕИК ****, представлявано от Н.П.И.,
подадена чрез адв. М.П., ДАК, срещу Заповед № 389 от 29.05.2020 г. на Кмета на
Община **и Заповед № 766 от 20.08.2020 г. на Кмета на Община **, с които на
основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) по първата Заповед, съответно чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 57а, ал.
1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията
по втората Заповед, е наредено да бъдат премахнати от ****„***“ АД, с управител
Н.П.И., поставените преместваеми обекти, описани във всяка една от заповедите,
като е определен срок от 15 дни за доброволно изпълнение, считано от датата на
връчване на съответната Заповед.
Срещу всяка една от заповедите са
образувани отделни дела с оглед датата на издаването им и съответно датата на
подаване на жалбите, като с Определение № 36/ 08.02.2021 г. двете дела под №
303/ 2020 г. и № 464/ 2020 г. са обединени и производството продължава под №
303/ 2020 г. за общо произнасяне по двете заповеди.
Жалбоподателят счита, че оспорените актове
са неоснователни, необосновани и незаконосъобразни. Настоява, че Кметът на
Община **няма правомощие да издава акт от такъв характер. Според жалбоподателя
имотът, в който се претендира, че са поставени незаконно преместваеми обекти,
не е частна собственост на Държавата. Излага становище, че Решение № 1 от
24.03.2017 г. по гр. дело № 5981/ 2015 г. по описа на Върховния касационен съд
е неотносимо към него, тъй като не е участвал в производството по това дело, а
същевременно в ДРС има образувано друго дело под № 783/ 2020 г., касаещо спора
за собственост върху процесния имот. Възразява, че от текста на Заповедите не
може да се направи извод за адресата на същите. Твърди, че обжалваните Заповеди
засягат друг обект, за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваемо
съоръжение и следва да бъде насочена срещу дружеството, на което е било издадено
Разрешение за поставяне – „ТХ *** ****“ АД. Твърди, че с Акт за държавна
собственост е предоставено стопанисването и управлението на имуществото,
находящо се в комплекса, на жалбоподателя, от което черпи довод, че обектите не
били поставени в чужд имот. Добавя, че съгласно Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия дружеството е придобило
собствеността върху имуществото, като с оглед на това може да се ползва и от
терена, върху който са построени сградите, поради което не му е необходимо
разрешение от собственика на терена за поставяемите обекти. Заявява, че от
дружеството е подадено заявление на 03.07.2019 г. за поставяне на обект в
имота, представляващ вход за пешеходци и МПС с бариера и охрана, по което няма
произнасяне, като вместо да се произнесе, администрацията е предприела проверка
на обекта, за който е подадено заявлението. Жалбоподателят счита, че Заповедите
противоречат на Наредба № 8121з – 1225 от 27.09.2017 г. на Министерство на
вътрешните работи – ДАНС, тъй като с цитираната Наредба се определят обектите
по чл. 23, ал. 1 от Закона за противодействие на тероризма, а Ваканционното
селище попадало в обхвата на обектите, подлежащи на такъв контрол. В тази
връзка сочи, че поставените входно – изходни бариери са с цел да се предпази
селището от нерегламентирана дейност от страна на всеки, който би могъл да
навреди, както на посетителите, така и на изградените в селището сгради и
имущество. Добавя, че на територията на селището на няколко пъти са извършвани
кражби и палежи и при липса на пропускателен режим, ограничаващ безцелното и
хаотично движение на хора на територията на комплекса, биха били създадени
предпоставки за извършване на застрашаващи живота и здравето на хората
действия. Отбелязва, че свободният достъп на хора не е ограничен, а единствено
е създадена организация за паркиране на автомобилите. Иска отмяна на оспорените заповеди и
присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. М. П., ДАК, който твърди в
допълнение, че описаните в Констативния акт обекти не отговарят на наличните на
място. Поддържа жалбите и настоява за отмяна на оспорените заповеди. Претендира
разноски.
Ответникът,
Кметът на Община **, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрисконсулт П. А., редовно упълномощена, която оспорва жалбите и настоява да
бъдат оставени без уважение. Претендира съдебно – деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От
административния орган са представени преписките по издаване на оспорените актове.
С оглед
стореното от жалбоподателя оспорване на идентичността на обектите, описани в
заповедите и тези на място, и по двете дела са назначени съдебно – технически
експертизи за изясняване на този въпрос. Заключенията на вещото лице са
приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и изслуша заключенията на вещото лице, съответно приложимия
закон, намира за установено следното:
Заповед № 389/ 29.05.00 г. е получена от
жалбоподателя на 12.06.2020 г. (л. 10 от АД № 303/ 2020 г.) Жалбата е изпратена
от дружеството до Община **на 24.06.2020 г. (л. 86 от АД № 303/ 2020 г.), с
оглед на което е подадена в срок, от адресата на Заповедта.
Заповед №
766/ 20.08.2020 г. е изпратена до жалбоподателя и получена на 26.08.2020 г. от
управителя на дружеството. (л. 7 от АД № 464/ 2020 г.) Жалбата е регистрирана с
вх. № РД – 14 – 56/ 04.09.2020 г. (л. 3 от АД № 464/ 2020 г.), с оглед на което
е подадена в срок, от лицето, адресат на Заповедта.
С оглед горното заповедите се явяват
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разгледани
по посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, настоящият състав приема жалбите
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предмет
на процесното оспорване са заповеди на Кмета на община **, с които на основание
чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) по
първата Заповед, съответно на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 57а, ал. 1,
т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията
по втората Заповед, е наредено да бъдат премахнати от ****„***“ АД, с управител
Н.П.И., поставените преместваеми обекти, както следва:
По Заповедта от 29.05.2020 г.:
- Контролно - пропускателен пункт (КПП) и две
автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС, монтирани на входа
на Bаканционно селище „***", в средата на улицата, представляваща част от
имот с идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. ****, община **, област Добрич,
представляващ хорска територия, собственост на Държавата, съгласно Акт за
частна държавна собственост № 4127/18.6.2007 г.
- КПП с една автоматична бариера, монтирани след
първото КПП и паркинга, на входа на бившата „френска част" на комплекса, в
същия имот с идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. ****, община **, област
Добрич
- Една автоматична бариера, монтирана на около 100 м.
след паркинга до рецепцията и входа на комплекса, на улицата, водеща към
бившата „българска част", в държавен имот с идентификатор 65543.31.172 по
КККР на с. ****, община **, област Добрич, представляващ горска територия
По Заповедта от 20.08.2020 г.:
- Контролно - пропускателен пункт (КПП) и две
автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС в имот с
идентификатор 65543.31.172 по КККР на с. ****
При
извършена проверка на място на 19.05.2020 г. от длъжностни лица от отдел
„Устройство на територията и инвестиции" при Община **, съгласно
правомощията им по чл. 223 от ЗУТ и на основание Заповед № 327/ 13.05.2020 г.
на Кмета на община **, е съставен Констативен акт (КА) по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ
№ 2/ 19.05.2020 г. (л. 22 – 24 от АД № 3030/ 2020 г.) за премахване на
незаконни обекти по реда на чл. 57а от ЗУТ поради факта, че са поставени без
разрешение за поставяне и са поставени в чужд поземлен имот без знанието и
съгласието на неговия собственик - Държавата. В КА е описано, че в имот с
идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. ****, община **, област Добрич,
представляващ горска територия, собственост на Държавата, съгласно Акт за
частна държавна собственост № 4127/ 18.06.2007 г., на входа на BC „***", в
средата на улицата, има_монтиран контролно - пропускателен пункт (КПП) и две
автоматични бариери, по една за влизащите и излизащите МПС; в същия имот с
идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. ****, община **, област Добрич, след
първото КПП и паркинга, на входа на бившата „френска част" на комплекса,
има монтиран друг КПП с една автоматична бариера; в държавен имот с
идентификатор 65543.31.172 по КККР на с. ****, община **, област Добрич,
представляващ горска територия, на около 100 м след паркинга до рецепцията и
входа на комплекса, на улицата, водеща към бившата „българска част", има
монтирана една автоматична бариера. Подробно са описани и начините на поставяне
на отделните обекти, а именно, че първият КПП на входа на Bаканционно селище „***"
и двете автоматични бариери са монтирани върху бетонен фундамент в средата на
улицата, където е оформен „остров" с две ограничителни системи за пътища
(мантинели). Посочено е, че КПП е от сглобяема конструкция с правоъгълна форма,
изградена със стени от алуминиева дограма и плосък покрив, има врата и
странично по едно плъзгащо се прозорче към двете половини на пътното платно.
Бариерите са автоматични, с електромеханично задвижване на рамото, рамената
преграждат изцяло пътното платно, съответно в посоките на влизане и излизане от
комплекса. За втория КПП е отразено, че се намира на улицата към бившата
„френска част", представляваща имот с идентификатор 65543.31.92 по КККР на
с. ****, община **, област Добрич, поставен в градинката и частично върху алея
за пешеходци, непосредствено до тази улица, съответно че бариерата е поставена
непосредствено до оградата на тази част от комплекса, както и че конструкциите
на КПП и бариерата са идентични с тези на входа на комплекса. За другата
автоматична бариера е указано, че е поставена на улицата към бившата „българска
част“, монтирана непосредствено до улицата, като рамото ѝ прегражда цялата
ширина на улицата, представляваща имот с идентификатор 65543.31.172 по КККР на
с. ****, община **и че конструкцията на бариерата е идентична с останалите три
бариери в комплекса. Според КА проверката е извършена във връзка с Разпореждане
от 19.07.2019 г. на Районен прокурор - Галин Гавраилов от Районна прокура***а
гр. **по прокурорска преписка с вх. № 50/ 2019 г. по описа на РП - **,
образувана по сигнал на Министерството на ***изма до Главния прокурор на РБ с
вх. № 2200/ 08.07.2019 г. на Прокура***ата на РБ, препратен по компетентност до
Окръжна прокура***а - гр. Добрич (пр. вх. № 379/ 2019 г.). От Районен прокурор
- Галин Гавраилов от Районна прокура***а гр. **с вх. № РД-06-719/ 25.10.2019 г.
до Кмета на община **е изпратено разпореждане с резолюция за предприемане на
мерки за премахване на незаконните обекти по реда на ЗУТ.
От КА
става ясно, че е извършена проверка в архива на отдел „Устройство на
територията и инвестиции" при община **за имоти с идентификатори
65543.31.92 и 65543.31.172 по КККР на с. ****, община **, област Добрич, и е открито
Разрешение № 37/ 2012 г. за поставяне на преместваеми постройки на основание
чл. 56 от ЗУТ, издадено на ТХ „*** ****" АД, ЕИК ****, представлявано от ****,
за поставяне на „павилион - КПП" с площ 10 кв. м с бариера и охрана, със
срок на валидност от 10.05.2012 г. до 10.05.2015 г. Съгласно приложената
тахиметрична снимка (геодезическо заснемане) на КПП с бариера, Разрешение № 37
/ 2012 г. се отнася за КПП с две бариери на главния вход на BC „***" в
остров в средата на пътя. Срокът на разрешението е изтекъл преди 5 години на
дата 10.05.2015 г. За втория КПП с бариера на улицата към бившата „френска
част" и другата бариера, поставена на улицата към бившата „българска
част", е отразено, че не са открити разрешения за поставяне по реда на чл.
56 от ЗУТ.
Допълнително е отразено в КА, че на
03.07.2019 г. от BC „***" АД е подадено в Общинска администрация гр. **Искане
с вх. № АБ-30-514/ 03.07.2019 г. за издаване на Разрешение за поставяне в имот
с идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. ****, община **, на павилион - КПП с
площ 10 кв. м, представляващ вход за пешеходци и МПС с бариера и охрана, като Искането
е отказано от Главния архитект на Община **чрез писмо с изх. № АБ-30-514-002/
05.08.2019 г.
В КА е налице позоваване на Акт за
частна държавна собственост № 4127/ 18.06.2007 г., Заповед № 2682 от 01.11.1976
г. на Министъра на горите и горската промишленост и Решение № 1 от 24.03.2017
г. по гр. дело № 5981/ 2015 г. по описа на Върховния касационен съд относно
приетото, че имотите са частна държавна собственост.
Прието е с КА, че е нарушена разпоредбата
на чл. 56, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, което е основание за премахване на обектите,
съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от Закона за устройство на
територията.
На
22.05.2020 г. е постъпило Възражение от дружеството – адресат на КА, в което са
изложени доводи, идентични с тези в жалбата, по която е образувано съдебното
производство. (л. 17 – 19)
На
28.05.2020 г. комисия от служители на Община **е провела заседание, на което е
обсъдила постъпилото Възражение и е приела, че КА е обоснован и не подлежи на
отмяна. (л. 20 – 21)
В
резултат е издадена Заповед № 389/ 29.05.2020 г. на Кмета на Община **,
обжалвана пред настоящия състав.
На 15.07.2020
г. от длъжностни лица от отдел „Устройство на територията и инвестиции"
при Община **във връзка със Заповед № 389/ 29.05.2020 г. на Кмета на Община **и
на основание Заповед № 327/ 13.05.2020 г. на Кмета на община **, е извършена
проверка, при която е установено, че част от обектите, предмет на Заповед №
389/ 29.05.2020 г. на Кмета на Община **, а именно: пропускателен пункт (КПП) с
две автоматични бариери на входа на Bаканционно селище „***", по една за
влизащите и излизащите МПС, след премахване от местата им в имот с
идентификатор 65543.31.92 по КККР на с. ****, община **, област Добрич, са
поставени в границите на имот с идентификатор 65543.31.172 по КККР на с. ****,
в същата конфигурация и изпълняващи същата функция, като за обектите няма
издадено разрешение за поставяне по реда на чл. 56 от Главния архитект на
Община **. Отбелязано е, че за извършената проверка е съставен Констативен
протокол (л. 5 от АД № 464/ 2020 г.).
На 05.08.2020 г. е извършена проверка в
имот с идентификатор 65543.31.172 по КККР на с. **** на основание чл. 57а ЗУТ,
ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗУТ, за което е съставен Констативен акт. В КА
(л. 12 – 13 от АД № 464/ 2020 г.) е отразено, че в имот с идентификатор
65543.31.172 по КККР на с. ****, на входа на ****„***“, в непосредствена
близост до границата на имота със съседния имот с идентификатор 65543.31.92 по
КККР на с. ****, има монтиран контролно - пропускателен пункт (КПП) с две
автоматични бариери на входа на Bаканционно селище „***", по една за
влизащите и излизащите МПС. В момента на проверката бариерите са с демонтирани
рамена и не функционират. КПП се използва по предназначение от служител на
охранителна фирма. Отразено е, че според информация от КК имотът представлява
горска територия, с начин на трайно ползване „за полски пътища“ и е частна
собственост на Държавата. Описано е, че КПП е със сглобяема конструкция, с
правоъгълна форма, изградена със стени от алуминиева дограма и плосък покрив,
има врата и странично по едно плъзгащо се прозорче към двете половини на
пътното платно. Описани са и бариерите и е указано, че процесните преместваеми
обекти – контролно - пропускателен пункт
(КПП) с две автоматични бариери на входа на Bаканционно селище „***", по
една за влизащите и излизащите МПС, са част от незаконосъобразно поставените
обекти по предходната Заповед от 29.05.2020 г. на Кмета на Община **, като след
премахване от имот с идентификатор 65543.31.92 преместваемият обект е поставен
в процесния имот с идентификатор 65543.31.172. Допълнено е, че имотът е
собственост на Държавата и че няма издадено разрешение за поставяне на
преместваемия обект.
Съставеният
в отсъствието на нарушителя Констативен акт е изпратен на оспорващия по
настоящото дело, като му е указана възможността за възражение в 3-дневен срок
по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Възражение не е постъпило.
В
резултат е издадена Заповед № 766/ 20.08.2020 г.
По адм.
дело № 303/ 2020 г. е допусната съдебно – техническа експертиза. Според
заключението на вещото лице (л. 135 – 137) и трите обекта, описани в същото, са
идентични с тези по Заповед № 389/ 29.05.2020 г. Заключението не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
По адм.
дело № 464/ 2020 г. също е допусната СТЕ, от заключението по която, изготвено
от вещото лице инж. Б., приобщено към доказателствения материал по делото като
неоспорено и безпристрастно дадено, се установява, че на входа на ****„***“ са
налице преместваеми обекти – бунгало, използвано за КПП с два броя бариери.
Посочено е, че при направеното съвместяване на цифровите данни от заснетите на
място преместваеми обекти и цифровия модел на кадастралната карта се стига до
извода, че при входа на ВС се пресичат границите на три имота, в които попадат
отделни части или изцяло преместваемите обекти при първоначалното и сегашното
им местоположение, като в имот с идентификатор 65543.31.172 от ДГФ, с площ 7920
кв. м попада по-голямата част от бунгалото КПП и една от бетонните основи на
колонките. (л. 50) На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя в
съдебно заседание вещото лице отговаря, че КПП е преимуществено в имот .172 по
КК, като е налице идентичност между установеното от него на място и отразеното
в оспорената Заповед. Заключението не е оспорено.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
вещото лице, които са еднопосочни с останалите доказателства по делото,
неоспорени от страните, компетентно и безпристрастно дадени.
Като доказателство е приета искова
молба, подадена от жалбоподателя срещу Министерство на земеделието, храните и
горите, по която е образувано гр. дело № 783/ 2020 г. на ДРС, като с тази
искова молба се настоява да бъде установено от съда, че Държавата не е
собственик на имот с кадастрален идентификатор ПИ № 65543.31.92 с площ от
182 570 кв. м, находящ се в землището на с. ****, общ. **. Съдът счита, че
същата е ирелевантна за спора, поради което не следва да я обсъжда, доколкото към
момента на издаване на оспорените заповеди няма доказателства за промяна в
собствеността, която е частна държавна.
С оглед така установените факти съдът
приема следното:
Издадените от Кмета на Община **заповеди,
предмет на обединеното производство, са издадени от компетентен орган – Кмет на Община **. Съгласно текста на чл. 57а,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се
изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие
с издаденото разрешение; са поставени без правно основание или правното
основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за
поставяне е отпаднало; срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е
изтекъл. Съобразно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1 се
установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за
обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение
на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на
територията на морските плажове - от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението.
Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат
да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В случая това
означава, че КА се съставя от служителите за контрол по строителството в
администрацията на общината, както е било сторено. Обстоятелствата обуславящи
посочените във всяка една от заповедите правни основания за издаването им, са
безспорно установени и надлежно описани в КА. Според чл. 57а, ал. 3 ЗУТ в
7-дневен срок от връчването на Констативния акт по ал. 2 кметът на общината,
съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. В
този смисъл заповедите са издадени от компетентен орган и неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че издателят им не разполагал с правомощие за
издаване на такъв вид акт. Следва да се има предвид, че имоти с идентификатори
65543.31.92 и 65543.31.172 по КККР на с. ****, община **, област Добрич, са
частна собственост на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, съгласно Акт за частна държавна собственост № 4127/
18.06.2007 г. ПИ с идентификатор 65543.31.172 по КК на с. ****, е земя – с
начин на трайно ползване: за селскостопански, горски, ведомствен път,
предназначение на територия – горска, със собственик според скица на ПИ №
15-3989/ 05.01.21 г. на СГКК – Добрич по КРНИ – Министерство на земеделието,
храните и горите (л. 54, 91 от АД № 464/ 2020 г.), ПИ с идентификатор
65543.31.92 по КК на с. ****, е с предназначение територия горска (л. 68 от АД
№ 303/ 2020 г.). Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията предвид начина на
трайно ползване и предназначението на територията, в която са имотите, същите са
изключителна държавна собственост. Няма доказателства, а и не се твърди нито
към момента на издаване на оспорените актове, нито към приключване на делото,
да е налице промяна в собствеността на имота. Не се твърди, а и няма
доказателства за това обектите да са поставени на територията на национален
курорт, определен с решение на МС за селищни образувания с национално
значение, нито пък е поставен на морски плаж. Справка в публикуваното в ДВ Решение
на Министерски съвет № 153 от 24 февруари 2012 г. за обявяване Списък на
курортите в Република България и определяне на техните граници, прието на основание
чл. 76 от Закона за здравето, установява, че ****„***“, община **със Заповед №
2620 на МНЗСГ (ДВ, бр. 54 от 1963 г.) е обявено за един от климатичните морски
курорти, но от местно значение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не бил ясен адресатът на Заповедта.
Административният орган изрично е разпоредил да бъдат премахнати конкретните
обекти от ****„***“ АД, като е идентифицирал дружеството с адрес, ЕИК и
представляващ.
Неоснователно
е възражението, че находящите се на място обекти не отговарят на описаните в
Заповедите. За изясняване на това възражение са назначени съдебно – технически
експертизи, при които вещото лице категорично установи, с приложен включително
снимков материал, идентичността на обектите по оспорените актове и тези на
място. Това че част от обектите навлизат при съвместяване на цифровите данни от
заснетите на място обекти и цифровия модел на КК в съседен ПИ не опорочава втората
Заповед, доколкото не създава неяснота относно обектите и тяхното
местонахождение.
Обектите са
правилно и точно индивидуализирани, като Заповедите съдържат изискуемите за
акта реквизити – фактически и правни основания за издаването им. С оглед на това
съдът намира, че по аргумент от чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2
от АПК във връзка с чл. 57а от ЗУТ при издаване на обжалваните заповеди е спазена
установената форма.
Неоснователно
е възражението, че адресатът на Заповедите е неправилният адресат, тъй като
предходно разрешение за поставяне било поискано от друго юридическо лице. Това
възражение си противоречи с твърдението в самата жалба, че жалбоподателят е
придобил собствеността върху имуществото в комплекса, като прилага и Справка за
активите на дружеството, претендирайки, че с оглед придобиването на имуществото
може да се ползва от терена, върху който са построени сградите и да ги владее
на годно основание, като не му е необходимо за тази цел разрешение от
собственика на имота. Последното е признание на факта, че за преместваемите
обекти няма издадено разрешение за поставяне, но въпреки това жалбоподателят
счита, че това не е основание за премахването им. От доказателствата по делото
се установява, че на друго дружество е имало наистина издадено Разрешение за поставяне,
но то е изтекло. Същевременно пак от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е подал Заявление за издаване на Разрешение за поставяне по реда
на чл. 56 от ЗУТ на 03.07.2019 г.(л. 65 от АД № 303/ 2020 г.), но е бил
уведомен, че представените документи са недостатъчни и че ако не представи
надлежни документи в указания срок, ще му бъде отказано издаването на такова
Разрешение. По делото няма доказателства, а и не се твърди, че след това писмо
са били представени документи и е било разрешено поставянето на процесните
преместваеми обекти.(л. 64 от АД № 3030/ 2020 г.) Освен това жалбоподателят
изрично е заявил в жалбата, че е подал заявление за поставяне на процесните
преместваеми обекти, но такова не му е било издадено.
Твърдението, че
Ваканционното селище има необходимост от физически бариери за контрол на
физическия достъп, като определената зона за сигурност била съобразена с
характера на обекта, както и че поставените входно-изходни бариери са с цел да
предпазят от нерегламентирана дейност от страна на всеки, който би могъл да
навреди, както на посетителите на селището, така и на изградените в селището
сгради и имущество, съответно, че липсата на пропускателен режим щяла да
създаде предпоставки за действия, застрашаващи живота и здравето на хората,
само потвърждава извода на административния орган, че това е правилният адресат
на заповедите.
При анализ на доказателствата се
установява, че не е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на заповедите.
Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 57а от ЗУТ, като същите са издадени
въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на общината; КА са
връчени надлежно; по първия КА е постъпило Възражение, а по втория не е. За
образуване на производството по премахване на обектите няма данни по делото да е
уведомено предварително дружеството в съответствие с чл. 26 от АПК и не е
осигурено присъствието на негов представител при съставяне на КА. Това обаче не
представлява в случая съществено нарушение по смисъла на чл. 168, ал. 4 АПК, доколкото
преди издаване на заповедите КА са изпратени на дружеството с нарочно писмо, като
е указана възможността за представяне на възражение по него. В този смисъл
настоящият състав приема, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да
участва в административното производство по издаване на заповедите, като такива
доводи не са и наведени. Той е имал възможност да възрази и да представи
доказателства в подкрепа на твърденията си, като в първото производство го е
сторил и са налице доказателства за това, а при второто производство не се е
възползвал от предоставената му възможност.
При извършената преценка за
съответствието на оспорените актове с целта на закона, съдът намира, че те не са
постановени в несъответствие с целта, която законодателят преследва, а именно недопускането
на поставяне на преместваеми обекти без надлежно разрешение за това от
компетентните органи.
С оглед горното съгласно посочените в оспорените
заповеди норми от чл. 57а, ал. 1, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват,
когато са поставени в чужд имот без правно основание; правното основание за
издаване на разрешението е отпаднало; срокът на разрешението за поставяне е
изтекъл, т.е. са налице предпоставките по чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6,
ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията по отношение
първата Заповед и на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8
от ЗУТ по отношение втората Заповед. Налице са незаконно поставени в държавен
имот преместваеми обекти без разрешение за поставяне. Макар и да са посочени
всички хипотези с оглед събраните по делото доказателства за по – рано издадено
Разрешение за поставяне, макар и на друго дружество, което обаче е изтекло, то
от значение за спора е, че към момента на издаване на съответните заповеди за
жалбоподателя не е имало надлежно издадено Разрешение за поставяне на конкретните
обекти, за които не се спори, а и беше установено, че са такива по смисъла на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. При тези обстоятелства правилно административният орган е
приложил материалния закон.
Налага се изводът, че оспорените актове
са валидни, материално и процесуално законосъобразни, поради което подадените
жалби са неоснователни.
По изложените съображения съдът намира,
че не са налице основанията, посочени в чл. 146 във връзка с чл. 168 от АПК, поради
което оспорването следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, не следва да
се уважава искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените съдебно -
деловодни разноски.
Същевременно с оглед изрично стореното в
тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на същия следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на размер
на 200.00 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвид броя на съдебните заседания и упражнената защита.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно, Административен съд – Добрич, Първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „****„***”“ АД, със седалище и адрес на управление: град
София, ЕИК ****, представлявано от Н.П.И., срещу Заповед № 389 от 29.05.2020 г.
на Кмета на Община **и Заповед № 766 от 20.08.2020 г. на Кмета на Община **,
издадени на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7
от Закона за устройство на територията по първата Заповед, съответно на основание чл. 44, ал. 2 Закона за
местното самоуправление и местната администрация и чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2,
ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Закона за устройство на територията по втората
Заповед.
ОСЪЖДА „****„***” АД, със седалище и адрес на управление:
град София, ЕИК ****, представлявано от Н.П.И.,*** съдебно – деловодни разноски
в размер 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание
чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
СЪДИЯ: