Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
26.01.2018г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на осми януари две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Радка
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като сложи за
разглеждане гр.дело N 733 по описа на съда за 2017 год. докладвано от съдията,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, вр. с чл.240, ал.1 и 2, вр.с чл.79 ЗЗД, съединен
с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът „***” ООД излага чрез
пълномощника си в исковата молба, че на 22.07.2016г. между „***“ АД и ответника
е сключен договор за паричен заем, по силата на който първият предоставил на
втория кредит в размер на 150 лв. Ответникът се задължил да върне сумата по
заем, ведно с договорна лихва в размер на 15.66лв. /общо 165,66лв./ на 6 равни месечни
вноски, всяка в размер на 27,61лв. до 21.01.2017г. Твърди, че било договорено при
забава в заплащането на вноска с повече от 30 календарни дни, ответникът да
заплати на заемодателя такса разходи за събиране на вземането в размер на 9,00
лв. за всеки 30-дневен период, като тя не може да надхвърля 45,00 лв. В случая се
твърди, че ответникът не е издължил 27,00 лв. от такса разходи. Ищецът твърди,
че при подписването на договора, ответникът се е задължил в тридневен срок да предостави обезпечение по
договора, като при неизпълнение на това задължение е уговорено заплащането на
неустойка в размер на допълнителна сума по всяка вноска. Длъжникът не изпълнил задължението за предоставяне
на уговореното обезпечение,
поради което дължи заплащането на договорената неустойка. Излага, че ответникът
не е върнал голяма част от заетата сума, а именно: 98,74лв. от главницата,
4,60лв. от договорната лихва, 37,68 неустойка, такса разходи 27лв. и лихва за
забава 5,73лв. Признава, че извършените плащания от
страна на ответника са в общ размер 118лв. Излага, че вземанията на
заемодателя са прехвърлени на ищеца по силата на рамков договор за продажба на
вземания и приложение №1 от от 30.01.2017г.
Твърди, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите
от ответника суми, но последният е възразил, поради което моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът има вземания в размер на ответника с общ размер 163.42 лв. (98.74лв. главница, 37,68 лв. неустойка и
27лв. такси), за събирането на които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и разноски по заповедното производство, като не е заплатил ДТ за исковете за мароторна и договорна лихва и е заявил, че ги оттегля.
Ответникът излага възражения по основателността на
заявените искове. Оспорва вземанията, предмет на договора да са прехвърлени в
полза на ищеца, тъй като не е уведомен за смяната на кредитора. Оспорва дължимостта на начислената неустойка, като възразява, че не
е надлежно уведомен за такова свое задължение и в трайно установените отношения
с кредитното дружество досега такова задължение не му е вменявано, не е
изпълнявано от него и въпреки това неустойка не му е търсена. Твърди, че има
трайно установени отношения с „***“ АД ищеца и представя благодарствени писма
във връзка с тях. Оспорва начисляването на разноски за събиране на вземането,
като отрича подобни действия да са предприемани от ищеца или заемодателя.
Оспорва размера на претендираното юристконсултско възнаграждение, като
неправомерно начислено за разноски, които ищецът не е извършил.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Заповед
№ *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ***.2017 г., издадена по ч. гр. д. № ***/2017 г. на РС П., със
същата е разпоредено длъжникът В.М.В. да заплати на „***
“ ООД сумата от 98,74 лв.-главница, 4,60 лв.-договорна лихва, 37,68
лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 5,73 лв. лихва за
забава, 27,00 лв.-такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането, ведно
със законната лихва върху главницата от 26.07.2017г. до изплащане на вземането
и разноски в размер на 75,00 лв. Срещу изпълнението на заповедта е постъпило възражение
от длъжника в срок.
Видно от предложение
за сключване на договор за заем, отправено до „***“АД /л.10 от делото/, ответникът
В.В. е поискал да му се предостави заем в размер на
150,00 лв., който той да върне на шест месечни вноски. В заявлението е
посочено, че желаният продукт е „***” и самият заемател
е неработещ пенсионер. В заявлението е посочено и лице за контакт/партньор на
ответника, за когото са отбелязани адрес, телефон, месторабота. Последвало е
сключване на писмен договор между „***“АД и В.В., по
силата на който първият се е съгласил да предостави на втория заем в размер на
150,00 лв., който да върне за срок от 6 месеца договорени дати /в периода 24.08.2016г.
до 21.01.2017г./ на 6 вноски, всяка в размер на 27,61 лв. Ответникът се е
задължил да върне сума в размер на 165.66лв. при ГПР от 40,42 % и фиксиран
годишен процент по заема от 35%. Ответникът се е задължил в чл.4 от договора в
3-дневен срок от сключването му да предостави на „***“ АД едно от следните
обезпечения-две физически лица-поръчители, всяка от които да има нетен размер
на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е заемател
или поръчител по договор за заем, сключен с „***“АД, да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една
година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да представи банкова
гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с
валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението е скрепено със санкция за длъжника-неустойка в
размер на 75,36 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер по
12,56лв. Липсва уговорка, каквато се твърди в исковата молба, за договорено
задължение за плащане на такса разходи при забава над 30 дни. Договорът е
подписан от ответника и представител на заемодателя, като подпис е положен и върху
всяка страница от договора.
Между „***“ АД и
„***“ ООД е сключен договор, по силата на който първото дружество прехвърля на
второто ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени в физически лица, които не са
изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна
част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания, като те ще се индивидуализират в приложение,
неразделна част от договора, което ще има силата и значението на допълнително
споразумение. Процесните вземания срещу ответника са
предмет на Приложение №1 от 01.06.2017г./л.17 от делото/, като цесията обхваща
98,74лв. главница, 4,60лв. договорна лихва, 64,68лв. неустойка и 4,88 лв. лихва
за забава. Не е прехвърлено вземане за „такса разходи”. „***“ АД е овластил ищеца с правата да уведоми длъжниците по вземанията
на дружеството, които са му прехвърлени с приложеното по делото пълномощно.
В исковата
молба, за разлика от заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът не твърди, че преди
настоящото производство е уведомил длъжника за цесията като пълномощник на
заемодателя и дори отправя изрично искане съдът да зачете действието на цесията
с оглед връчване на ответника на препис цитираното пълномощно и договор за
цесия ведно с връчване на исковата молба. Не са представени доказателства за
отправени покани за плащане от стария или новия кредитор, нито за извършени
действия по извънсъдебно събиране на сумите.
Ответникът е
представил по делото погасителен план, от който е видно, че заемът следва да
бъде върнат на 6 месечни вноски по 27.61лв., а в случай на непредставяне на
обезпечение, месечно се начислява и сума от 12.56лв. като неустойка. Както се
установява от разписките от 07.10.2016г., 31.10.2016г. и 16.11.2016г.,
ответникът е превел по сметка на заемодателя общо сумата от 118 лева. Според
размерите на всяко от вземанията, както са описани в договора за цесия, се
установява, че заемодателят е отнесъл плащанията като погасили почти цялата
договорна лихва и минимална част от главницата, ведно с половината от
неустойката по чл.3 от договора, която е начислена за непредставяне на
обезпечение и има неотразен остатък от 45лв., с който вероятно е погасено
несъществуващото задължение за „такса разход”, посочено в ИМ в този размер.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът е сезиран
с искове за установяване на вземания за главница, неустойка и такса разходи,
предмет на оспорена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Тъй като
исковата молба е оставена без движение по отношение на претенциите за договорна
и мораторна лихва и не е внесена дължимата ДТ за
тяхното разглеждане в срок, в тази част производството по делото следва да бъде
прекратено, като съдът е пропуснал да го стори с определението си по чл.140 от ГПК.
Между ответника
и „***“ АД сключен договор за потребителски кредит за сумата от 150лв., като не
се спори получаването й от заемателя. Длъжникът се е
задължил да върне заема на 6 месечни вноски в периода 24.08.2016 г. до 21.01.2017г.,
ведно с възнаграждение за ползването в размер на 27,61 лв. всяка. В периода 07.10.2016
г.-16.11.2016г. той е предложил изпълнение за сумата от 118 лв. С нея кредитора
е погасил 51.26лв. от главницата, 11,06лв. от възнаградителната
лихва, 10.68 от неустойката. Не се установява къде е отнесена разликата до
118лв, а именно 45лв. Тази сума съответства на посочената от ищеца сума за
такса разходи, за дължимостта на която обаче ответникът няма задължение /липса
договорено такова, ищецът не посочва конкретното договорно основание/. Към
датата на цесията по партидата на ответника са начислени вземания за главница в
размер на 98,74 лв., лихва договорна 4,60 лв. лихва, 64,68 лв. неустойка и лихва
за забава от 4.88лв. Не е прехвърлено вземане на такса разходи, поради което
съдът приема така приложения ред за погасяване на вземанията за несъответстващ
на договора, като и посочените 45лв. следва да се приемат от кредитора като
погашение на двете основни задължения.
По отношение
размера на процесните вземания, от доказателствата по
делото се установи, че внесените по сметка на заемодателя 118лв. не са отчетени
правилно за погасяване задълженията на ответника. Както бе отбелязано по-горе, в
договора и в погасителния план липсва уговорка каква част от месечната вноска
погасява главницата и каква лихвата по договора и липсва уговорка вноските да
са анюитетни, поради което съдът приема, че
пропорционално следва да се отнесе погашение по двете задължения. При дължими
за главница 150лв. за шест месеца – по 25лв. месечно и за договорна лихва 15.66лв.
за 6 месеца – по 2.61лв. месечно. При липса на задължение за заплащане на такса
разходи, от платените 118лв. се покриват първите 4 вноски изцяло /110,44лв./, а
останалите 7.56лв. погасяват частично двете договорни вземания, които са при
отношение 10/1 в полза на главницата. Така 0.76лв. погасяват лихвата, 6.80
погасяват главницата и неизплатената главница остава 43,20лв., а неизплатената
договорна лихва – 4.46лв.
Съдът счита, че
плащанията, всички от които са извършени в срока за изпълнение, не са отнесени
правилно за погасяване на други задължения по договора за кредит, тъй като
такива не са съществували. Ищецът не твърди, да е начислявана лихва за забава в
този период и не посочва в заявлението си по заповедното производства лихва за
забава преди крайния падеж 21.01.2017г. Няма уговорка за такса разходи, а по
отношение на начислената неустойка, съдът приема клаузата за договарянето й за
нищожна. Уговорката в чл.4 на договора предвижда задължение за заемателя да предостави на кредитора обезпечение - поръчителство
или банкова гаранция, а следващият текст предвижда при неизпълнение на това
задължение, да възникне такова за неустойка в размер на 75,36лв. По делото няма
спор, че ответникът не е изпълнил задължението да представи обезпечение, но
договорената санкция за това противоречи на добрите нрави и на принципната
същност на неустойката по чл.92 от ЗЗД. Съгласно т.3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС клаузата за неустойка е нищожна, когато условията, при които е договорена,
влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските
и търговските правоотношения. В настоящия случай уговорената неустойка за непредставяне
на обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезщетителна
функция. Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени
кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството
и качеството/ или от забавата. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани единствено със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране, т.е. възможно е договаряне на мораторна неустойка, която да гарантира на кредитора
обезщетяване на вредите без нужда от доказване на техния размер. Обезпечението от
друга страна, има цел различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява
вредите от неизпълнението, то обезпечението защитава кредитора срещу
неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение
за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която
да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума
и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Изложеното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, предвид даденото
задължително тълкуване в цитираното ТР. При този извод съдът не зачита правните
последици на уговорката /да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на
неустойка/, макар да не са наведени възражения в тази насока, тъй като се касае
за дейност по правоприлагане, която не е предпоставена
от установяването на факти, ненаведени от страните.
По изложените
съображения съдът приема, че с предложеното от длъжника изпълнение са погасени първите
четири вноски и още 0.76лв. от договорната лихва и 6.80 от главницата от петата
вноска, при което искът в частта за неизплатената главница се явява основателен
и доказан за сумата от 43,20лв.
По отношение на
възражението на ответника за неуведомяването му за цесията, съдът приема, че
договорът между ищеца и кредитора е действителен и е безспорно, че процесното вземане е прехвърлено с него, след като фигурира
в първото приложение, носещо датата на самия договор. С получаването
на препис от исковата молба, макар и при условията на законова фикция,
ответникът се счита уведомен /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на
вземането/ може ли да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като
представителна цедента“ и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС,
допуснато по въпроса: „може ли да се счита, че получаването на препис от
исковата молба е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/. Така цесията е
породила своето действие и обвързва длъжника, който е получил лично договора и
пълномощното на ищеца.
При тези изводи
исковете за установяване на вземания по неустойка и такса за събиране на
вземането, следва да се отхвърлят /първият поради нищожност на клаузата за
неустойка, вторият поради липса на договорно установено задължение за заплащане
на такса разходи/. Искът за установяване вземане за главница е доказан в размер
на 42,30лв.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноските от заповедното
производство, които са в минимален размер и не подлежат на редукция /75лв./, а
по настоящото дело да му заплати разноските за ДТ върху уважения иск
/доплащането от 25лв./, както и юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер по чл.25, ал.1 от НЗПП, който се дължи за процесуално представителство.
По изложените съображения Съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на предявените от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „***” №***, етаж ***,
представлявано Р. Г. А. – управител против В.М.В. искове за установяване на
вземания за 4,40лв.-договорна лихва и 5,73лв. лихва за забава.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.В. с ЕГН **********
***, че срещу него в полза на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „***” №***, етаж ***,
представлявано Р. Г. А. – управител, съществува вземане за сумата от 43,20лв. /четиридесет и три лева и двадесет ст./ главница по Договор за
паричен заем № ***/22.07.2016 год. между
„***” АД и В.М.В., ведно със законната лихва от 01.02.2017г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 98.74лв. главница и изцяло
исковете за признаване вземане за 37.68 лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение и 27.00 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на задължението, за които вземания е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.07.2017 г. по ч. гр. д. № ***/2017 г. на РС П.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.М.В. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „***” №***, етаж ***,
представлявано Р. Г. А. – управител, разноски по
заповедното производство в размер на 75лв. и разноски по настоящото дело в
размер на 125лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно
с оригинала!
И.
И.