№ 7950
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110142175 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от К. В. Ч. с правно основание чл. 106, ал. 3
ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Столична община „Район Красно село“ за заплащане на
сумата от 3 135 лева, представляваща остатък между дължимо и незаплатено
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
16.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на
123,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 16.07.2024 г.
Ищцата К. В. Ч. твърди, че служебното й правоотношение с ответника било
прекратено считано от 06.01.2024г. със Заповед № РКС24 РД15/1/05.01.2024 г. на
Кмета на район „Красно село“ на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния
служител – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че е работила на длъжност „началник отдел 1 „Финанси, счетоводство,
регистрация и контрол на търговската дейност/ФСРКТД“ с основното месечно
възнаграждение в размер на 2 090 лв., съгласно Заповед № РКС23 РД15-РД-
73/27.09.2023г. Поддържа, че към момента на прекратяване на правоотношението са
изпълнени петнадесет прослужени години, за което твърди да се дължи обезщетение
по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер 15 675 лева, представляващи 7,5 основни месечни
заплати. Допълва, че със заповедта за освобождаване е заплатена сума в размер на 12
540 лв., съответно е останал незаплатен остатък от 3 135 лв. Сочи, че със Заявление
рег. № РКС24-ГР94-644/05.04.2024 г. до кмета на района е поискала заплащане на
сумата, равняваща се на 1,5 основна месечна заплата, при което бил постановен отказ.
Претендира и законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2024 г. – датата на
получаване на подаденото от нея заявление рег. № РКС24 ГР94-644 за изплащане на
1
сумата от 3 135 лв. С тези аргументи моли за решение, с което да бъде уважена
исковата претенция. Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Столична община „Район Красно село“, с който се оспорва предявения иск като
неоснователен, необоснован и недоказан. Не оспорва, че ищцата е освободена считано
от 06.01.2024г. със Заповед №РКС24-РД15/1/05.01.2024г. на Кмета на район Красно
село на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, в която е
посочено, че размерът на полагащото се обезщетение на основание чл. 106, ал. 3, изр.
2 ЗДСл е в размер на 6 заплати за прослужени от нея 10 години. Посочва, че
посочената хипотеза не може да се кумулира с чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДСл, поради което
счита претенцията за неоснователна. Допълва, че заповедта не е обжалвана в
законоустановения срок, като ищцата се е запознала с нея и е приела определеното
обезщетение. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и
присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 106, ал. 3 ЗДСл:
Съгласно чл.106, ал.3 ЗДСл в случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има
право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена
към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена
година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към
момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е
работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи
6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години – 2 месечни
основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да
бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното
правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно
съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато
държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на
основание на специален закон.
В тежест на ищеца по този иск съобразно въведените твърдения е да докаже: 1)
наличието на служебно правоотношение между страните с твърдяната
продължителност 2) едностранно прекратяване на правоотношението от страна на
ответника на осн. чл. 106, ал. 1, т.5 ЗДСл, поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст 3) размер на основното месечно възнаграждение към
2
момента на прекратяване на служебното правоотношение.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че помежду им е съществувало служебно правоотношение в периода
01.12.2008г. до 06.01.2024г., по силата на което ищецът е заемала длъжността
„началник отдел „Финанси, счетоводство, регистрация и контрол на търговската
дейност /ФСРКТД/“ при ответника. Това обстоятелство се подкрепя и от представеното
заверено копие на служебна книжка на ищеца № 21/18.08.2008г., серия А
002224.
Не се спори между страните, а и от представената Заповед № РКС24
РД15/1/05.01.2024 г. на Кмета на район „Красно село“ се установява, че служебното
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 06.01.2024г., на основание чл. 106,
ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се
изплатят следните обезщетения: по чл. 61, ал. 1 ЗДСл за неизползван платен годишен
отпуск и обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на 6 /шест/ месечни заплати,
определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, тъй като
служителят е работил в същата администрация през последните 10 години.
Според въведеното с разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл правило
държавният служител има право на обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
чийто размер е в зависимост от броя на прослужените години като държавен
служител. То е приложимо и в случаите, когато служебното правоотношение е
прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към
момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Понятието "прослужени години като държавен
служител", за което в случая не е налице спор между страните, следва да се тълкува в
смисъл, че това е времето, през което държавния служител действително е изпълнявал
задължения по служебно правоотношение. Съгласно § 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР /обн.
в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г. / стажът, придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по § 64
от ПЗР на ЗИДЗМВР /обн. в ДВ, бр. 93/2009 г. / се зачита за работа при един и същ
работодател, съответно орган по назначаване. Нормата е материалноправна и тъй като
изрично не й е придадено обратно действие, тя е приложима само занапред във
времето, считано от влизането й в сила на 01.07.2012 г. /§ 70 от ПЗР на ЗИД ЗМВР/.
Безспорно в настоящия случай е наличието на валидно служебно
3
правоотношение между ищеца и Столична община „Район Красно село“ за периода
01.12.2008г. до 06.01.2024г. и прослужени в тази връзка 15 години по ЗДСл като
служебен стаж.
С изменението на чл. 106, ал. 3 ЗДСл (ДВ, бр. бр. 95/2003 г.), за да се уеднаквят
правата на държавните служители с тези на полагащите труд по трудово
правоотношение по отношение на гратификационното право – арг. чл. 222, ал. 3 КТ, се
уреди едно изключение в изр. 2 на чл. 106, ал. 3 ЗДСл, а именно правната възможност
на държавния служител да получи обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, дори и да е
полагал труд по трудово правоотношение преди да е назначен по служебно
правоотношение в една и съща администрация – в продължение на повече от 10
години. Тази нормативна воля се установява и от мотивите към проектозакона за
изменение на Закона за държавния служител (№ 302-01-ЗЗ от 27.06.2003 г.): "Законът
за държавния служител бе приет в изпълнение на чл. 116, ал. 2 от Конституцията като
част от провежданата реформа в държавната администрация. Практическото прилагане
на закона и подзаконовите актове към него показа редица пропуски, които налагат
приемането на Закон за изменението и допълнението му... Придобивайки право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, държавните служители са в неравностойно
положение с пенсиониращите се по трудово правоотношение... Поради несполучливи
редакции и нееднакво използвани термини редица разпоредби на закона се нуждаят от
допълнения и уточнения, тъй като сегашните редакции водят до противоречиви
тълкувания... Законопроектът предвижда уреждане на справедливо обезщетение на
държавни служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след
назначаването им на държавна служба, като се отчита продължителността на работата
им в същата администрация. Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение
на ЗДСл е в контекста на добрите европейски практики за организацията и
функционирането на държавната служба".
Следователно, държавният служител може да избере по-благоприятния режим
за получаване на гратификационно обезщетение – дали да му се зачете само службата
като държавен служител по изр. 1 на чл. 106, ал. 3 ЗДСл или труда, който е полагал по
трудово и служебно правоотношение при една и съща администрация по изр. 2 на чл.
106, ал. 3 ЗДСл. По този начин законодателят е уеднаквил режима за получаване на
това обезщетение между държавните служители и работещите по трудово
правоотношение. Редакцията на изр. 2 по чл. 106, ал. 3 ЗДСл е идентична с тази по чл.
222, ал. 3 КТ.
При настоящия казус изр. 1 на чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. дава по-благоприятното
разрешение за ищеца от това по изр. 2, поради което настоящият съдебен състав
приема, че приложение следва да намери именно правилото на изр. 1, а не
4
изключението на изр. 2 на чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, съответно доводите на ответника в
противна насока се явяват неоснователни. Ето защо, съдът приема, че съгласно
приложимата правна норма ищецът има правото да получи обезщетението по чл. 106,
ал. 3, изр.1 от ЗДСл. – за прослужени 15 г. трудов стаж, за които има правото на 7,5
месечни основни заплати (50 % от дължимото се възнаграждение, определено към
момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена
година). За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът на споделя доводите
на ответника, че ищецът се е съгласила с извънсъдебно определеното и изплатено
обезщетение, подписвайки заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
От съдържанието на посочения документ не се извежда постигната подобна уговорка
между страните, като същевременно включването на такава би било нищожно,
доколкото се касае за предварителен отказ от субективно право, каквото е правото на
иск за защита на материални права на страната.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че на ищеца е изплатено от ответника преди датата на предявяване на исковата молба
обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати за сумата от общо 12 540 лв. (при
основно месечно възнаграждение 2090 лева), поради което ответникът е останал
задължен да заплати още 1,5 брутни работни заплати в размер на претендираната по
настоящото дело сума от 3135 лева. По изложените съображения искът за главница с
правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2024г.
По отношение предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Обезщетение за забава се дължи по правилото на чл. 84 ЗЗД, според което,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава след като е бил поканен от кредитора. От представеното по делото Заявление
рег. № РКС24-ГР94-644 се установява, че ищецът е отправила покана за заплащане на
процесното обезщетение до ответника на 05.04.2024г., от който момент последният е
изпаднал в забава. Ето защо съдът намира искът за забава за основателен, в размер
определен по реда на чл. 162 ГПК за сумата общо 123,47 лв. и за периода от 05.04.2024
г. до 16.07.2042 г.
Пo разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Ищецът претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 650 лв., съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2024г.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност,
което съдът, като взе предвид естеството на спора, вида и обема на осъществената
правна защита, както и минималния размер по чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.9, ал.9 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
5
за неоснователно.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата се държавна такса за
производството в размер на сумата 175,40лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община „Район Красно село“, БУЛСТАТ 0006963270526
ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Ч., ЕГН **********, по предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 135 лева,
представляваща остатък между дължимо и незаплатено обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.07.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 123,47 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.04.2023г. до
16.07.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община „Район Красно
село“, БУЛСТАТ 0006963270526 ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Ч., ЕГН **********, сумата
от 650 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столична община „Район Красно
село“, БУЛСТАТ 0006963270526 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС, сумата 175,40
лева, представляваща държавна такса за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6