РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Белоградчик, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200128 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж.к. „..............“ бл.
10, вх. Б, ап. 47, против Наказателно постановление № 553/ 22.02.2023 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ, му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв., за
нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
поради недоказаност на нарушението, както и поради това, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Представени са Писмени бележки от процесуален представител на
жалбоподателя – адв. С. С. от ВАК, в които подробно са изложени доводите
за исканата отмяна на Наказателното постановление. Твърди се, че е
опорочена процедурата по издаване на Наказателното постановление, тъй
като в същото се сочи, че е издадено въз основа на АУАН и едновременно с
това – на основание Постановление за прекратяване на наказателното
1
производство на РП – Видин. Сочи се, че АУАН е издаден на 19.05.2022 г., а
Наказателното постановление на 22.02.2023 г., или извън шестмесечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, поради което не е следвало да бъде издаван АУАН.
Излагат се аргументи, че Наказателното постановление се базира на две
различни процедури, които са взаимоизключващи се, с различен характер и с
различни срокове. Сочи се, че неправилно са определени нарушените
законови разпоредби, като АУАН и Наказателното постановление не
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. По този начин е нарушено
правото на защита на наказаното лице. При тези доводи, се моли
Наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание.
Представят Писмени бележки, в които молят съда да потвърди
Наказателното постановление, поради това, че в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, доказано е извършването на
административното нарушение, а наложеното на нарушителя наказание е в
минималния законов размер.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – И.
Б. И. – актосъставител – горски инспектор в РДГ – Берковица.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – И. Б.,
на длъжност „горски инспектор” при РДГ – Берковица, установи следната
фактическа обстановка :
По разпореждане на РДГ – Берковица била извършена съвместна
проверка, заедно със служители на икономическа полиция при ОД МВР
Видин в имот, находящ се в землището на с. К., общ. Д., обл. В.. Проверката
била извършена в имот, за който имало издадено позволително за сеч на
името на жалбоподателя Р. И., в качеството му на частен лесовъд.
Посредством системата на ИАГ, контролните органи установили, че също от
страна на жалбоподателя са издадени и превозните билети за извоз на
2
дървесина от този имот. Проверяващите отишли на място в имота, за който са
издадени превозните билети и констатирали, че реално сеч от този имот не е
извършвана. Констатирано било, че дървесината описана по превозни билети
е добита от друг имот, а не от този, за който са издадени. Тъй като
позволителното за сеч е получено от жалбоподателя, в качеството му на
частен лесовъд, той е бил лицето, което следва да контролира сечта и извоза
на дървесината от имота.
За нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108, ал. 3 ЗГ, св. И. И.
съставил на жалбоподателя Р. С. И., АУАН № 553 от 19.05.2022 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно
постановление № 553/ 22.02.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира следното :
В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол
за законосъобразност и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в
случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер, дори
и да не са инвокирани с жалбата.
В хода на този контрол, съдът констатира, че както в съставения АУАН,
така и в издаденото Наказателното постановление, липсва един от
задължителните реквизити на всеки един от двата основни акта в
административнонаказателното производство, а именно – място на
извършване на нарушението.
И в АУАН, и в издаденото Наказателно постановление е посочено, че
мястото на нарушението е : „мястото, посочено за временен склад по
технологичен план към позволителното за сеч“.
Съдът намира, че описанието по този начин на мястото на нарушението
внася пълна неяснота досежно един от задължителните реквизити на АУАН и
на Наказателното постановление. Липсва конкретизация на имот, на населено
място, на землище. Словесното описание на нарушението се изчерпва с
индивидуализацията: място, посочено за временен склад по технологичния
план.
Липсата на този задължителен реквизит опорочава производството от
момента на започването му, до издаване на крайния акт, в който също е
пренесена тази нередовност. Липсата на каквато и да е конкретизация
3
досежно мястото на нарушението, създава неяснота дори за това дали
приложения по административнонаказателната преписка Технологичен план
се отнася за имота, в който се твърди, че е извършено нарушението.
Поради това, съдът намира, че обвинението е изключително непрецизно
в горепосочения смисъл, което води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице и от възможността същото да узнае къде се твърди, че е
извършено нарушението, за което е наказан.
АУАН е първият акт, с който на нарушителя се повдига обвинение,
поради което и обвинението следва да е конкретизирано в достатъчно
конкретна степен по време и място, за да е наясно нарушителя в какво
нарушение е обвинен, че е извършил. В този вид производства субсидиарно
се прилагат на НК, поради което и обвинението следва да е ясно
конкретизирано по отношение на време, място, обстоятелства при които е
извършено, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.
При тези мотиви, съдът приема, че липсата на конкретика по отношение
на един от задължителните реквизити на АУАН – място на извършване на
нарушението /чл. 42, ал.1, т. 3, предл. 2 – ро ЗАНН/ води до неяснота и
непрецизност на обвинението, тъй като ограничава правото на защита на
наказаното лице.
Този пропуск е пренесен и в издаденото Наказателно постановление. И
тук обвинението в словесното му изражение е описано по същия начин.
Горното съставлява пропуск от ранга на съществените и представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство, са допуснати
процесуални нарушения от ранга на съществените, поради което и
издаденото Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно,
и като такова, съдът го отменя.
По разноските:
Предвид изхода на делото – съдът отменя издаденото Наказателно
постановление, поради което и въззиваемата страна е страната в процеса,
която следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение. Такива обаче не са претендирани нито с
4
Жалбата, нито с Писмените бележки, нито има данни за договорения размер
на адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда такива в
полза на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 553/ 22.02.2023 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на Р. С. И. от гр. В., обл. В., ж.к.
„..............“ бл. .., вх. .., ап. .., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 от
ЗГ, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300.00 лв. (триста лева) – за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 108,
ал. 3 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5