Р Е Ш Е Н И Е
№ 1409
гр. Пловдив, 08.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет
и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора
ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 1081 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
РЗИ-Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие,
обжалва Решение № 260016 от 26.02.2021 г., постановено по АНД № 684/2020 г. по
описа на Районен съд Карлово, II наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № РД-04-XI-Б-185/23.09.2020 г. на Директора на РЗИ Пловдив, с което на Г.П.П., ЕГН **********
е било наложено административно наказание глоба от 300 лева на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр.
с т.4 от Заповед РД-01-446/31.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
С жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
съдебно решение, като се моли неговата отмяна и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание.
Ответникът по касация- Г.П.П., чрез адв.Д.П.-пълномощник,
оспорва жалбата, моли да се потвърди решението на РС Пловдив, алтернативно при
отмяната му, да се приложи институтът на маловажност. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да
се остави в сила обжалваното решение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по въззивното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Районен съд - Карлово е възприел за установена, въз
основа на доказателствата, събрани по делото, описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти е направил извод за
проведено административнонаказателно производство при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Така
постановеното решение е неправилно, като съображенията за това са
следните:
Административнонаказателната
отговорност на П. е ангажирана на основание чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето, който в редакцията му, действала към момента на
извършване на нарушението (ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) предвижда административно наказание "глоба от 300 до 1000 лв." за
нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването
или на директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4
от ЗЗ (в прил. ред., ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020
г.) при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН изрично регламентира кой е приложимият
закон – този към момента на извършване на нарушението, поради което изводът на
съда за неточно квалифициране на нарушението е неправилен.
Констатираното
нарушение е правилно квалифицирано, съобразно горните законови текстове и
деянието е фактически описано ясно, поради което не е налице соченото в решението грешно квалифициране. В НП е посочена Заповед №
РД-01-446/31.07.2020г.
на министъра на здравеопазването, с които са били въведени противоепидемични
мерки на територията на страната, като с т. 4 от
последната заповед, в сила от 01.08.2020
г. до 31.08.2020
г., е въведено и задължение за всички лица, които се намират в закрити
обществени места в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите
на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в т. ч. кърпа, шал, шлем
и др. Ответникът по касация е установен на
19.08.2020
г., като лице, намиращо се в транспортно средство за обществен
превоз- автобус по линия Карлово-Пловдив, рег. № РВ4941МВ, престояващ на спирка
в гр.Карлово, ул. „Васил Караиванов“ в близост до № 2 и представляващ закрито
обществено място по смисъла на § 1а от ДР на ЗЗ, че не е поставил защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата, което сочи на
неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено
с акт по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, изрично посочен в правната
квалификация на деянието, дадена от административнонаказващия орган, поради
което правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание.
В случая вмененото
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Извършено е в условията на извънредна епидемична обстановка към 19.08.2020г.,
поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с
опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без
значение е дали има или няма настъпили от нарушението вредни последици.
Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на здравето
на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и здравето им от
епидемично разпространение на заразна болест - потенциален риск за живота на
гражданите, поради което неизпълнението им не би могло да бъде определено като
"маловажен случай" при липсата на каквито и да са обстоятелства,
които конкретно да характеризират случая с по-ниска степен на обществена
опасност.
В обобщение на казаното се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
фактическата обстановка е изяснена и наказателното постановление следва да се
потвърди.
При този изход на
делото касаторът има право на разноски за настоящата инстанция. Те се
определиха в размер на 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.222, ал. 1 АПК
Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260016 от 26.02.2021 г., постановено по
АНД № 684/2020г. по описа на Районен съд-Карлово, II наказателен състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-XI-Б-185/23.09.2020 г. на Директора на
РЗИ Пловдив, с което на Г.П.П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.63, ал.4 от
ЗЗ, вр. с т.4 от Заповед РД-01-446/31.07.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН ********** *** (осемдесет)
лева юрисконсултско възнаграждание за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: