Номер 43019.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20203100502091 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призован,
представлява се от адв. Н.Б., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемият „ВАРНА ОЙЛ 1“ ООД , редовно призован, представлява се от адв.
П.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Трето лице-помагач на страната на въззиваемия ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"
АД, редовно призовани, представлява се от адв. И.М., редовно упълномощена и приета от
съда от първа инстанция.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК докладва постъпилата
въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение №
1
2538 от 20.08.2020 година.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 31725/28.05.2020г., подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс „Е“ 258, срещу решение
№1395/16.03.2020г., постановено по гр.д. №12309/2019г. на РС - Вара, 10 съдебен състав, в
частта, с която е осъден въззивникът да заплати на „Варна Ойл 1“ ООД, ЕИК *********, с
адрес в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ 19, сумата от 24 000,00 лв. (двадесет и четири
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати
ползи, причинени от невъзможността да бъде отдаван под наем притежаваният от
дружеството ап. 4, находящ се в жилищна сграда с адрес в гр. Варна, КК „Св. Св. Константин
и Елена“, бул. „Княз Борис 1“ 348, за периода от м.03.2014г. до м.03.2019г., поради
издаването на наднормен шум от трансформаторна машина, находяща се в построения в
имота трафопост, собственост на „Електроразпределение Север“ АД. В жалбата се навежда
оплакване, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон. Поддържа
се, че предпоставките за уважаване на претенцията по чл.50 ЗЗД не са налице. Сочи се, че с
отговора на исковата молба е оспорено, че трансформаторната машина, считано от
17.03.2014г. е започнала да произвежда шум по начин, изключващ ползването на жилищата
на първи и втори етаж от сградата. Счита се, че констатациите на вещото лице могат да се
отнесат единствено към датите, на които вещото лице е посетило обектите, а останалите
доказателства не са годни да установят този факт. Излага се, че ответникът единствено се е
задължил да достави, но не и да монтира силовия трансформатор. Решаващият състав не се е
произнесъл по възражението, че при установени наднормени нива на шум, същите са
последица от несъобразяване с проекта за сградата, или неправилен монтаж, или
експлоатация на присъединителни съоръжения. Поддържа се и че първоинстанционното
решение е неправилно поради необоснованост и нарушения на съдопроизводствените
правила. Счита се, че неправилно са кредитирани констатациите в оспорено уведомление от
22.05.2017г. на РЗИ – Варна и не е обсъдил доказателствата за всички правно релевантни
факти. Излага се, че районният съд неправилно е прил, че ищцовото дружество е претърпяло
претендираните вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила решаващият състав е
допуснал със свидетелски показания ищецът да установява датата на оспорен договор за наем
от 10.03.2014г. Въвежда се оплакване и че първоинстанционният съд неправилно е приел за
необосновано наведеното възражение за съпричиняване. Поддържа се, че липсва причинно-
следствена връзка между вредоносното въздействие на процесната вещ – трафопост и обема
на вредите. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението за
погасяване на претенциите по давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от„Варна Ойл 1“
ООД, ЕИК *********, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи се, че въззиваемият не е лице, на което са възложени функции по надзор на
електроразпределителни съоръжения. Счита, че е ангажирал всички необходими
2
доказателства в подкрепа на твърденията си, а ответникът не е ангажирал доказателства, че е
доставил качествен трансформатор и не се е ангажирал с активна процесуална позиция
досежно причините за шума. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от
конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на ответника „ЗАД Алианц
България“, ЕИК *********, в който се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
на предявения иск.
АДВ. Б.: Поддържам изцяло въззивната жалба. Оспорвам отговора. Запознат съм с
доклада. Нямам възражения. Нямаме искания по доказателствата. Представям списък по
чл.80 ГПК.
АДВ. Г.: Оспорвам жалбата. Поддържаме отговора. Нямам възражения по доклада.
Нямаме искания по доказателствата. Представям списък по чл.80 ГПК.
АДВ. М.: Поддържаме жалбата, оспорваме отговора. Нямаме искания по
доказателствата.
АДВ. Б.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна.
АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззивника.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционния съдебен
акт като неправилен. Подробно съм изложил съображенията си в депозираната въззивна
жалба.
С настоящото си изложение в резюме ще се спра единствено на твърдяното от мен
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Считам, че в нарушение на
съдопроизводствените правила решаващият състав е допуснал със свидетелски показания на
въззиваемата страна да установява дата на оспорения от нас Договор за наем от 10.03.2014г.
Договорите са представени по делото във връзка с обосноваване твърдението на въззиваемата
3
страна, че в следствие на наднормени нива на шум, наематели са отказали договорите си за
наем, като страните са подписали споразумения, с които договорите са прекратени. В тази
връзка и претендираните вреди са в размер на наемните вноски за 5 годишен период.
Оспорен е своевременно договорът пред първата инстанция от нас, относно неговата дата и
неговата автентичност. Установено е, че подписите действително принадлежат на лицата,
посочени за негов автор. Относно неговата дата, решаващият състав е допуснал със
свидетели, а именно лицата, които са го подписали, да се установи датата на документа.
Личното ни разбиране е, че подобно установяване е недопустимо, с оглед забраната и
процесуалното право на чл. 164, ал.1, т.5 ГПК, което регламентира, че са недопустими
свидетелски показания за установяване изменение и отмяна на писмени съглашения, в които
страната, която иска свидетелите е участвала. Посочил съм и относима съдебна практика,
съобразно която ВКС е посочил, че са допустими със свидетелски показания да се
установяват фактически обстоятелства извън съдържанието на съглашението. Това е
принципно важно, защото датата на документа е част от неговото съдържание. Тя
удостоверява неговото сключване. В този случай свидетелските показания биха били
допустими изрично в хипотезата на чл. 164, ал.2 от ГПК, т.е. при съгласие на страните.
Такова съгласие от нас не е давано и по аргумент на противното, гласни доказателства за
установяване на датата на договора, а именно лицата, които са го подписали, са недопустими.
Предвид посоченото като го е допуснал това доказателствено искане, решаващият състав е
извършил процесуално нарушение.
С оглед на изложеното, моля за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на решение, с което искът в обжалваната част да бъде отхвърлен.
Моля да ни бъдат присъдени извършените разноски.
АДВ. М.: Решението е неправилно, поради изложените в жалбите възражения. Моля
да отмените обжалвания съдебен акт в обжалваната му част.
АДВ. Г.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. Считаме, че същата е
неоснователна. Изложили сме защитната си теза в отговора към въззивната жалба.
По отношение на казаното от адвокат Б. бих искал да изразя своето виждане накратко.
Инициирали сме съдебно производство в търсене на защита на наш негативен интерес. Това е
интересът ни да не бъдем увреждани. Те.е. търсим компенсация за последиците от едно
вредоносно събитие, в резултат на което са прекратени изгодни за нас облигационни връзки,
освен всички други последици. Това прекратяване не е вследствие на действие на договорен
механизъм. В този смисъл, установяването на въпросното прекратяване не е установяване на
съществен елемент от договора, а установява измеренията на вредата от вредоносното
събитие. В този смисъл считам, че за установяването на датата на настъпване на това
вредоносно събитие, ползването на свидетели и установяването му чрез свидетелски
показания, считам, че в рамките на стандарта е установено в процесуалния закон. Като
продължение на казаното бих желал само да отбележа и че вредоносния шум е показател,
4
свързан с дискомфорта на човешкия организъм и нарушаване на съня през нощта. Т.е. това е
субективно отношение към даден факт. Този показател е установен в Наредба №
6/26.06.2006г. за показателите на шум. Т.е. всички тези аргументи, че чрез свидетели не може
да се установява настъпването на вредоносен шум, считам за неоснователно дотолкова,
доколкото приложимия закон сочи, че критерий за установяването на вредоносния шум е
субективното усещане за дискомфорт. В този смисъл считам, че първоинстанционният съд не
е допуснал твърдяното процесуално нарушение.
Касателно останалите твърдения във въззивната жалба, адресирали сме своето
виждане към тях в отговора. Моля да го съобразите и ако сторите това, моля да ни присъдите
сторените разноски, за които сме представили списък.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5