РЕШЕНИЕ
№ 4778
гр. С., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110148053 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „Т.“ ЕАД срещу Б. З. П.
искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
дължимостта на следните суми: 1976.69 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до ..04.2023 г. за имот, находящ се в гр. .,
абонатен номер .. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.02.2024 г., до окончателното изплащане; 337.14 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 16.07.2021г до 25.01.2024г. върху цената на топлинната енергия; 3.25
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2022г –
31.08.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 06.02.2024г. до окончателното изплащане и 0.51 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2022г. до 25.01.2024г. върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.02.2024г. по ч. гр. д. № .г. на СРС, 153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Подчертава се, че
приложеният към исковата молба договор от 03.05..г не може да бъде използван като
доказателство по настоящото дело, тъй като не е събран по предвидения в ГПК ред, а е бил
изискан като доказателство по друго дело. Поддържа се, че не е налице хипотезата на чл.232
ГПК, която да предоставя възможност събрано в друг процес доказателство да се използва
по настоящото производство. Изтъква се, че така посочения договор е съставен преди повече
от . години е не установява, че ответникът е бил собственик или ползвател на
топлоснабдения имот през исковия период. Сочи се, че името на ответника не фигурира в
нито едно от представените към исковата молба доказателства. С оглед изложеното се
оспорва ответникът да притежава качеството потребител на топлинна енергия. Като
неоснователна е оспорена и претенцията за цена на услугата дялово разпределение с
аргумента, че плащането на тази цена се дължи на фирмата осъществявала дяловото
разпределение, а не на ищцовото дружество, доколкото не е налице правоприемство между
двете дружества. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за това, че ищецът е
сключил договор с „.“ АД конкретно за сградата, в която се намира процесния топлоснабден
имот. Релевирано е възражение за изтекла давност както по отношение на главницата за
топлинна енергия, така и по отношение на главницата за ялово разпределение. Оспорва се
дължимостта и на претендираната мораторна лихва с аргумент, че не са ангажирани
доказателства за поставяне на ответника в забава. С оглед изложеното се моли исковете да
бъдат отхвърлени, като в полза на ответницата бъдат присъдени и сторените от нея
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ АД изразява становище по
съществото на спор с молба от 15.01.2025г, като представя и писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори че ., находящ се в гр.С., ж.к. „.“, бл. .., вх. . се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между . и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите
за отопление и топла вода. Следва изрично да се отбележи, че представеният по делото
договор от 12.08.2002г. /л.25-26 от делото/ дори е подписан лично от ответника Б. З. П. с
изрично посочен единен граждански номер, който е бил упълномощен да представлява .. В
конкретната хипотеза, така представеният договор и в частност положения от ответника
подпис не е оспорен от него. Полагайки подписа си в така представения договор ответникът
е осъществил признание на обстоятелството, че сградата, в който се намира процесния имот
е била топлоснабдена, обстоятелство, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК.
Въпреки че именно ответникът е представлявал . при сключване на договора с
дружеството извършващо дялово разпределение към 2002г, между страните в настоящото
производство спорът е концентриран именно вър.ъпроса относно наличието на валидно
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между П. и „Т.“ ЕАД през
исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от ответника в депозираните от
него отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между
страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с
това Софийски районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът Б. П. е бил
собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ с рег.№ .,том ., .г, от който се
установява, че именно Б. З. П. на 03.05..г е закупил ., находящ се в гр.С., ж.к. „.“, в жилищна
сграда блок № . етаж. Същевременно съгласно писмо на . от 10.01.2025г. - бл... в ж.к. „.“
съответства на стар номер на блок 11-19. Следва да се отбележи, че с подписването на така
представения договор ответникът е придобил право на собственост върху процесното
топлоснабдено жилище, доколкото съгласно чл. 117, ал. 5 ЗТСУ /изм.ДВ бр.14 от
19.02.1988г/ - редакция действаща към датата на подписване на договора, купувачът
придобива собствеността на жилището и на припадащия се дял от общите части на сградата
със съответно право на строеж върху държавната земя по силата на самия договор. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е придобил право на собственост върху .,
находящ се в гр.С., ж.к. „.“, бл. .., вх. ., на 03.05..г. След придобиване на процесния имот не
са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения ответникът да се е разпоредил с
притежаваното от него право на собственост. В представената от ищеца справка от Агенция
3
по вписвания /л.128-129 от делото/ е видно, че не са извършвани разпоредителни сделки с
процесния имот, като ответникът се е разпоредил с правата си върху друг имот, находящ се
в гр. С., ж.к. „.“ /в бл.506, а не бл.../ - в каквато насока е заявеното от процесуалния му
представител и в последното по делото съдебно заседание. Изрично следва да се отбележи,
че в действителност договорът за покупко-продажба на процесното жилище от .г не е
вписан в партидата по името на ответника, но това обстоятелство няма отношение към
валидността на прехвърлителната сделка. В тази насока е и практиката на ВКС, която се
споделя и от настоящия съдебен състав и според която съгласно чл. 117, ал. 4 от ЗТСУ /отм./,
купувачът придобива собствеността на жилището по силата на самия договор.
Регистрацията на договора по чл. 117 от ЗТСУ /отм./ в актовите книги на стопанска
дирекция „изграждане на населени места“, която се прави на основание чл. 49 от Нардебата
за разпределяне и продажба на жилища /отм/, не е елемент от фактическия състав на
договора, нито е част от изискуемата от закона писмена форма за действителност на този
договор, а има значението само на вписването на договорите за прехвърляне на собственост
по правилника за вписванията. поради това датата на тази регистрация е без значение за
определяне на датата на сключване на договора за продажба. В този смисъл решение №
./11.06.2012г. по гр.д.№ .г. на ВКС, I г.о.
Ирелевантно за спора е, че от датата на придобиване на правото на собственост е
изминал дълъг период от време – съгласно посоченото в отговора на исковата молба –
повече от . години. Правото на собственост не се „погасява“ с изтичане на определен срок и
ако собственикът не се разпореди с правата си вър.ещта, същата и след . години продължава
да му принадлежи. Същевременно не са ангажирани и доказателства нито са изложени
твърдения за исковия период да съществува учредено право на ползване върху имота в полза
на друго лице. Следователно и през исковия период ответникът е притежавал право на
собственост върху топлоснабденото жилище. Аргумент в подкрепа на това становище е и
обстоятелството, че именно ответникът е положил подписа си в представения по делото
списък на . /л.29 от делото/, който подпис не е оспорен от него. С това си действие
ответникът извънсъдебно пред 2002г е признал, че продължава да е собственик на
жилището.
Не може да бъде възприето становището на ответника, че тъй като представеният към
исковата молба договор за покупко-продажба на недвижим имот е бил получен с оглед
представянето му по друго дело, същият не е годно доказателствено средство в настоящия
процес. Този документ не е доказателство изготвено за конкретното дело /например
експертиза по друго дело, свидетелски показания по друго дело и т.н/, а представлява
препис от договор, който съществува в правния мир извън рамките на което и да е друго
съдебно производство. Въпреки това дори и да се приема за основателно направеното от
ответника възражение, следва да се посочи, че и в рамките на настоящото производство
процесният договор за покупко-продажба е бил изискан и е бил представен повторно от . с
писмо от 10.01.2025г. именно по настоящото дело и е приет като доказателство.
Ето защо настоящият състав приема, че ответникът Б. З. П. е бил собственик
4
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Съгласно действащата към .г, когато ответникът П. е станал собственик на имота,
уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в
последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
- редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответникът П. се явява материално
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е
придобил и качеството потребител на топлинна енергия.
Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответникът П. е
обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила . дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено
и ответникът Б. П. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за
неоснователни възраженията на ответника, че не съществува облигационна връзка между
него и „Т.“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.
По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна
енергия до имота на ответника в посоченото от ищеца количество и на претендираната
стойност. Между страните не съществува спор, доколкото от ответника тези обстоятелства
са изрично признати и още с доклада по делото са отделени за безспорни. Въпреки това
следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № . от
12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от третото лице-помагач
5
писмени доказателства, неоспорени от ответника, в процесиня имот е извършвано
ежемесечно отчитане на потребеното количество топлинна енергия, което се е
осъществявало дистанционно, като в края на всеки месец данните са се залагали директно
посредством специализиран софтуер.
Ето защо Софийски районен съд счита, че събраните по делото доказателства ценени
ведно с изявленията на ответника водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на
доставка на топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за
отопление на имота, за сградна инсталация и за БГВ, като и че начислените суми отговарят
именно на потребеното количество топлинна енергия в имота. Това се потвърждава и от
представените от третото лице-помагач документи за отчет с положени подписи от
потребителя, неоспорени от ответника П..
В конкретния случай от счетоводните документи се установява, че за процесния период
общата стойност на начислените по фактури суми е в размер на 1976.69 лева.
Във връзка с направеното от ответника П. възражение за изтекла погасителна давност
в отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.07.2024г., но е бил прекъснат с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 06.02.2024г. Ето защо Софийски районен съд намира, че
релевираното от ответника възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
От ответника не се излагат твърдения за извършени плащания, нито са представени
доказателства за плащане, поради което с оглед липсата на оспорване от ответника на
размера на начислените суми, искът следва да се приеме за основателен за сумата от 1976.69
лева.
6
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за признаване за установено задължението
за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2022. до 31.08.2022г.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно,
дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество
без да е необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество,
извършващо дялово разпределение. Поради това на „Т.” ЕАД се дължи заплащането на
осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение на това си задължение
ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с потребителите лице.
Следва да се посочи с оглед оспорването направено от ответника във връзка с материалната
легитимация на ищеца да претендира дължимостта на цената на услугата дялово
разпределение, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г.,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от „Т.“ ЕАД в
качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим на етажна собственост, но
по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е
на „Т.“ ЕАД стойността на услугата дялово разпределение, извършена от съответния
търговец. Предвид това следва да се приеме, че именно ищцовото дружество по силата на
чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е материално легитимирано да получи цената
на услугата дялово разпределение. Същевременно по делото е представен и договор от
03.06.2020г, сключен между ищеца и третото лице-помагач, по силата на който ищецът е
възложил извършването на услугата дялово разпределение именно на „.“ АД.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от представените от третото лице-помагач документи, неоспорени от
ответника, услугата е била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед
изложеното, към установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на
дължимата такса за дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от
представените по делото документи /л.33 от делото/ е в размер на 3.25 лева и е начислена за
периода от 01.08.2022. до 31.08.2022г.
Неоснователно се явява релевираното възражение за изтекла давност по отоншение на
това вземане, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е депозирано по-малко от две години от датата на възникване на това
задължение. Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 3.25 лева.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за установяване дължимостта на сумата от 337.41 лева –
обезщетение за забава за периода от 16.09.201г. до 25.01.2024г. върху главницата за топлинна
енергия и за сумата от 0.51 лева - лихва за забава за периода от 15.02.2021г. до 23.01.2024г.
7
вър.земането за цена на извършена услуга дялово разпределение по отношение на ответника
П., настоящият състав намира следното:
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г. за да изпадне в забава
ответникът е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура
срок, който е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася вземането. В конкретния
случай от видно от приложеното извлечение от системата на ищеца за процесните
отоплителни сезони и съобщения към фактури, първата обща фактура е издадена на
..06.2022г. и е за отчетен период 01.05.2021-..04.2022г, поради което съдът приема, че срокът
за плащането и е изтекъл на 15.08.2022г. – 45 дни от издаването и. Предвид това върху
сумата по фактурата – 1038.02 лева се дължи лихва за периода от 15.08.2022г до 25.01.2024г.
Съгласно посоченото от третото лице-помагач по отношение на отоплителен сезон 2022-
2023г. всички уреди се отчитат дистанционно, поради което и по делото не е представена
обща фактура, а съгласно справката от системата на ищеца /л. 33 от делото/ са издавани
ежемесечни фактури за реално отчетеното потребление, в който случай намира приложение
клаузата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно
които при реален отчет фактурираните суми се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на
срока за който се отнасят. Ето защо съдът приема,че за потребеното за м.05.2022г количество
топлинна енергия е следвало да се извърши плащане до 15.07.2022г и съответно от
16.07.2022г ответникът е изпаднал в забава. Аналогично за всеки отделен месец. Ето защо за
периода от 16.07.2022г. до 25.01.2024г. върху стойността на потребената топлинна енергия
се дължи заплащането на мораторна лихва определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК на
288.69 лева. Искът следва да бъде отхвърлен за датата за периода от 16.07.20221г до
15.07.2022г. и за сумата над 288.69 лева до пълния претендиран размер от 337.14 лева.
Неоснователни се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да е
бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо искът
срещу Б. П. за сумата от 0.51 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло. Следва изрично да се подчертае, че
ответникът не е направил изрично признание на сумите, претендирани за дялово
разпределение.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12
указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „Т.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 94.31 лева, които следва
8
да бъдат възложени в тежест на ответника Б. П..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 46.35 лева – заплатена държавна такса. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя – в размер на 100 лева. Предвид това общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 146.35 лева. Следователно в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 143.24 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника. От името на
същия е направено искане за присъждане на разноски както в заповедното производство,
така и в исковото за адвокатско възнаграждение, като видно от представения договор за
правна защита и съдействие в заповедното производство между страните е било уговорено
заплащането на сума в размер на 450 лева, като е направено отбезялване, че сумата е
платена в брой. С оглед релевираното от ищеца възражение за прекомерност съдът приема,
че при извършване на преценка за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение
не следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, ал. 1, т. 5 от Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа. Това не означава, че възнаграждение за процесуално
представителство изобщо не се дължи. Според СРС хонорарът за процесуално
представителство следва да се намали до сумата от 200 лева, която е предвидена като
възнаграждение за подаване на молба, независимо, че от процесуалния представител е
направено искане за присъждане на сума в по-голям размер. Съдът съобрази и константната
съдебна практика, обективирана в определение № 140/19.03.2020г. по ч.т.д.№ ./2020г. на
ВКС, ІІ т.о. и определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д.№ .74/2018г. на І т.о., съгласно която
заповедното производство е уредено едностранно, а подаването на възражение в срока по
чл. 414 от ГПК представлява единствено основание за отпочване на исковия процес и по
самото възражение не се дължи произнасяне от съда, а указания до молителя за предявяване
на иска по чл.422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка
за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника. Поради това именно по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението да бъде намалено като
прекомерно до сумата от 200 лева. При съобразяване така направеното намаляване в полза
на ответника се дължи сума в размер на 4.23 лева съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
По отношение на разноските дължими за исковото производство, отново се претендира
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство като съобразно
дадените разяснения в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС разяснения е представен договор за правна защита с направено отбелязване
за плащане на сумата от 550 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че следва да съобрази разпоредбата на чл. 7,
9
ал.2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която за искове с
материален интерес в размер на 2317.59 лева възнаграждението следва да е в размер на
531.76 лева. В настоящия случай по делото са проведени две открити съдебни заседания,
като процесуалния представител на ответника се явява и на двете. Ето защо настоящият
състав приема, че сумата от 550 лева не се явява прекомерна, т.е в полза на ответника следва
да се присъди сума в размер на 11.62 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., срещу Б. З. П. с ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. .., .., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Б. З. П. с ЕГН **********, дължи на „Т.“ ЕАД, ЕИК
., сума в размер на 1976.69 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021г. до ..04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер .. ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2024 г., до
окончателното изплащане; сумата 288.69 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 16.07.2022г. до 25.01.2024г. върху цената на топлинната
енергия; 3.25 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.08.2022г – 31.08.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.02.2024г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024г. по ч. гр. д. № .г. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.“ ЕАД,
ЕИК ., срещу Б. З. П. с ЕГН ********** искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че Б. З. П. дължи на „Т.“ ЕАД сумата над 288.69 лева до пълния предявен размер
от 337.14 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
16.07.2021г до 15.07.2022г. вър.земането за стойност на неплатена топлинна енергия и
сумата в размер на 0.51 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихв за
периода от 16.10.2022г. до 25.01.2024г. върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Б. З. П. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ..,.., да заплати на
„Т.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 143.24 лева – разноски, сторени в исковото производство пред
Софийски районен съд и сума в размер на 94.31 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., да
заплати на Б. З. П. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. .., .., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 11.62 лева – разноски, сторени в исковото производство пред
Софийски районен съд и сума в размер на 4.23 лева – разноски за заповедното
10
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„.“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11