Решение по дело №50/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение 87/27.07.2015г., постановено по гр.д. N 394/2014г., Момчилградският районен съд еотхвърлил предявеният от С. С. Я. от С., мах.”П.”, общ.М., против А. С. Д. и Ф. Ш. А., и двамата от с.с., иск с правно основание чл.108 ЗС да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и да му предадат владението на ½ идеална част от следния недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня, построена с отстъпено право на строеж в УПИ ІV, пл.сн.№171, кв.1 по плана на С., мах.П. общ.М., с площ 644 кв.метра, при граници и съседи: север – имот на Е. Д., юг-земеделска замя, запад – имот на Д.Ф. М., изток – път.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. С. Я., който го обжалва чрез пълномощника си адв.Ч.. Сочи, че решението е неправилно и необосновано, и при допуснати нарушения на съдопроизводствени правила.Излага съображения единствено за неправиÙност на атакуваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Ч., чрез когото поддържа жалбата.

Въззиваемите А. С. Д. и Ф. Ш. А. оспорват жалбата чрез пълномощника си адв.П.. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. С. Я. от С., мах.”П.”, общ.М., против А. С. Д. и Ф. Ш. А., и двамата от с.с. Твърди се със същата, че ищецът е собственик на 3/6 (1/2) идеални части от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня, построена с отстъпено право на строеж в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ №ІV, пл.сн.№171, кв.1 по плана на С., мах.”П.”, общ.М., обл.К., с площ 644 кв.метра, при граници : север – имот Е. Д., юг - земеделска земя, запад – имот на Д. Ф. М., изток – път. Имотът бил наследствен от баща му С. Я. Я., като ищецът като негов наследник бил собственик на 1/6 от него, а на основание покупко-продажба от сестра си Ш. С. М. и от брат си С. С. Я., бил собственик на още 2/6 идеални части от имота. Останалите 3/6 идеални части били собственост на останалите сънаследници, и негови сестри и брат - Ф. С. Я., С. С. Г. и Ю. С. Я.. Ищецът твърди, че в края на 2004г. разбрал, че в наследствената къща живеят непознати хора и след като отишъл в имота намерил мъж и жена, които обяснили, че са наематели, като наемодателят им бил Ф. М. Впоследствие разбрал, че първият ответник бил „закупил” къщата от Ф. М., а преди това брат му Ю. С. Я. бил „продал” къщата на Ф. М. през 1999г. При последващо посещение на имота установил, че в него живеят ответниците А. С. Д. и съпругата му Ф. Ш. А.. Твърди, че ги предупредил да напуснат имота, защото не са го закупили от всички наследници и не са собственици. След многократни разговори с отв.А. Д. да освободи имота, и отказите на последния, се наложило ищеца да сезира РП-М., която отказвала да образува наказателно производство, защото се касаело за гражданско-правни отношения. Твърди и, че данъците за имота винаги се плащали от родителите им и от наследниците.

Счита, че неговата 1/2 идеална част от процесния имот се владее незаконно от ответниците и моли да се постанови решение, с което последните да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и да му предадат владението върху претендираната идеална част от процесния имот.

От събраните по делото доказателства се установява, че с НА за учредяване право на строеж върху чужда земя №5, том І, дело №9/1966г. по описа на МРС на наследодателя на ищеца С. Якубов Якубов от С. е било отстъпено право на строеж върху собствен на ТКЗС „Г. п. Х. М.” гр.М. недвижим имот - парцел ІV в квартал 1 по плана на С., мах.К., състоящ се от 520 кв.м., при граници – улица, и от три страни парцели на ТКЗС. Безспорно е по делото, че върху имота бащата на ищеца построил процесната къща. След смъртта си на 22.04.1993г., той оставил за свои наследници А. Я.– съпруга, починала на 30.07.2006г., Ш. С. -дъщеря, Ф. С. - дъщеря, С. С. – син, С. С. - дъщеря, Ю. С. – син, и С. С. - син.

Не се спори и относно това, че с НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №195, том І, рег.№1143, дело №195 от 2010г. по описа на нотариус Гр. Г.наследниците били признати за собственици по наследство, всеки на по 1/6 ид.ч. от целия недвижим имот, находящ се в С., общ.М. - едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и ßаня, построена с отстъпено право на строеж в неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., общ.М., обл.К., с площ 644 кв.метра, при граници и съседи : север – имот на Е. Д., юг-земеделска земя, запад – имот на Д.Ф. М., изток – път.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №139, том ІV, рег.№3261, дело №739 от 2012г. по описа на нотариус Г. Г. на 19.12.2012г. Ш. С. М. и С.С. Я. продали на ищеца С. Я. собствените си по 1/6 ид.ч., или общо 2/6 ид.ч., от процесния недвижим имот.

С НА за поправка на НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №43, том ІІ,рег.№1270, дело №243 от 2013г. по описа на нотариус Г. Г. била извършена поправка в НА за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №195, том І, рег.№1143, дело №195 от 2010г. по описа на нотариус Г. Г., относно описанието на имота да не се четат думите „неурегулиран поземлен имот”, а вместо тях да се четат думите и цифрите „Урегулиран поземелн имот ІV”, и относно границите на недвижимия имот да не се четат думите „север – имот на Ердоан Дурмуш, юг-земеделска замя, запад – имот на Д. Ф. М., изток – път”, а вместо тях да се четат думите и цифрите „улица, УПИ ІІІ, УПИ Х, УПИ V”.

Видно от скица №123/29.04.2014г. относно УПИ ІV, кв.1 по ПУП на С., мах.П. от отстъпеното право на строеж от имота е записано на ищеца С. С. Я..

От приетите по делото 3бр. постановления на РП-М., от датите 04.12.2008г., 21.02.2014г. и 01.09.2014г., се установява че ищецът сезирал с оплаквания относно собствеността върху имота РП-М., като след извършване на проверки преписките са приключили с отказ да бъде образувано наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Събрани са и гласни доказателства, от които се установява, че къщата била построена от бащата на ищеца и до 1989г. в нея живеели бащата и майката. След 1989г. те заминали за Турция, а за къщата се грижел ищеца. Около 2000-та година в нея се настанили роднини на ответниците, а около 2005г.-2006г. в къщата заживели ответниците. Свидетелите твърдят, че брата на ищеца – Ю., продал къщата или пуснал под наем в нея ответниците, като за това взел пари от роднини на ответника А. Д..

Прието по делото е заверено копие на разписка от 20.12.1999г., нотариално заверена, в която е вписано, че Х. С. Я. получил от Ф. Р. Ю. сумата в размер на 2 000 германски марки като предплата за имота, предмет на НА за учредяване право на строеж върху чужда земя №5, том І, нот.дело №9/66г., и се задължава да го продаде по надлежния ред след снабдяването с необходимите по прехвърлянето документи.

При така събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира предявеният иск по чл.108 от ЗС за основателен и доказан по следните съображения:

Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е средство за правна защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на веща. Т.е., за да е основателен иска, ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната вещ, че същата се намира във владението на ответника, и че последният я владее без правно основание.

В настоящия процес ищецът се легитимира като собственик на ½ идеални части от процесния имот – доказателствената сила на представените по делото актове за собственост не е оборена.

От свидетелските показания безспорно се установява, че ответниците владеят имота.

Следва да се прецени налице ли е последната предпоставка за уважаване на иска - дали ответниците владеят имота на правно основание. В хода на целия процес ответниците не оспорват твърденията на ищеца, нито сочат доказателства, които да ги оборват. Не се установява по безспорен начин имотът да е закупен от техен роднина през 1999г., а впоследствие да им е бил дарен. Действително, свидетелите говорят за заплатена на брата на ищеца /Ю./ от роднина на ответниците /Ф./ сума, но по делото не се установява този брат да е собственик на целия имот, освен на своята 1/6 идеална част от него; няма данни Þмотът /къща/ да е прехвърлен по съответния законов ред; от представеното по делото копие на разписка не може да се направи извод за идентичност на имотите, за които тя е била съставена.

На основание изложеното по-горе, въззивната инстанция намира, че ищецът е представил доказателства за наличието и на трите предпоставки, водещи до основателност на иска му, поради което той следва да се уважи.

Поради това, следва атакуваното решение да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което А. С. Д. и Ф. Ш. А., и двамата от С., мах.”П.”, общ.М., да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и да предадат на С. С. Я. от С., мах.”П.”, общ.М., владението върху ½ идеална част от недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня, построена с отстъпено право на строеж в УПИ ІV, пл.сн.№171, кв.1 по плана на С., мах.П. общ.М., с площ 644 кв.метра, при граници и съседи: север – имот на Е. Д., юг-земеделска земя, запад – имот на Д. Ф. М., изток – път.

При този изход на делото в полза на въззивника С. С. Я. се следват деловодни разноски за двете инстанции за един адвокат в размер на 1 150лв. и ДТ за двете инстанции в общ размер 75лв., които да се възложат в тежест на въззиваемите А. С. Д. и Ф. Ш. А..

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Решение N 87/27.07.2015г., постановено по гр.д.N 394/2014г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА А. С. Д. и Ф. Ш. А., и двамата от С., мах.”П.”, общ.М., да отстъпят собствеността и да предадат на Селяхтин С. Я., с ЕГН*, от С., мах.”П.”, общ.М., владението върху ½ идеална част от недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85кв.м., състояща се от три стаи, коридор и баня, построена с отстъпено право на строеж в УПИ ІV, пл.сн.№171, кв.1 по плана на С., мах.П. общ.М., с площ 644 кв.метра, при граници и съседи: север – имот на Е. Д., юг-земеделска земя, запад – имот на Д. Ф. М., изток – път, както и да му заплатят деловодни разноски в размер на 1 225лв.

Решението е окончателно с оглед цената на иска.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.