№ 1901
гр. Варна, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20213100100270 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:03 часа се явиха:
Ищецът В. Н. Н., редовно призован за съдебно заседание, явява се лично, не се
представлява.
Ответната страна МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
„СВЕТА АННА – ВАРНА“ АД, редовно призована за съдебно заседание, представлява се
от адвокат О. Т.-К., редовно упълномощена и приета от съда от по-рано.
Третото лице помагач ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, редовно
призовано за съдебно заседание, не се явява представител.
Вещото лице Т. К. Авр., редовно призована за съдебно заседание, явява се лично.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ИЩЕЦА Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.-К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ИЩЕЦА Н.: Моля да уважите възражението ми, което е по съдебно-медицинската
1
експертиза, която съм подал – вх. № 21739 от днес.
Съдът прочете текста на молбата, която му беше предоставена от ищеца.
СЪДЪТ, по направеното възражение може да се произнесе единствено и само след
като допусне изслушване на вещото лице, тъй като самото възражение е против
заключението. За да го приеме или не, трябва да се пристъпи към неговото изслушване.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
21029/19.10.2021 г. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Т. К. Авр.: 59 годишна, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. А.: Поддържам представената от мен експертиза.
ИЩЕЦА Н.: Поддържам възражението, дадено с вх. № 21739/27.10.2021 г. и към
възражението, което съм подал към съда съм подал и доказателство.
АДВ. Т.-К.: Нямам въпроси.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: С каква медицинска специалност сте?
В. Л. А. отговаря: Имам две специалности и една допълнителна квалификация.
Имам съдебна психиатрия и квалификация по стопанско управление на здравеопазването
или така наречения „Здравен мениджмънт“.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Запознахте ли се с Епикриза № 9035 и история на
заболяването?
В. Л. А. отговаря: По делото се запознах.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Към него момент имал ли съм анамнези депресионна
фрактура на черепния покрив, епидурален хематом и фрактура на черепната основа?
Тези въпроси са свързани с международната квалификация на болестите № 10. Имам
предвид, че тези анамнези, които изредих са от съществено значение дали съдебно-
медицинската експертиза е вярна и дали е отговорено правилно за добрата спазена практика.
Съдът приканва ищеца да зададе въпрос към вещото лице.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Към него момент в болницата имал ли съм анамнези
2
депресионна фрактура на черепния покрив, епидурален хематом и фрактура на черепната
основа?
В. Л. А. отговаря: Да, има анамнеза за черепно-мозъчна травма и има образна
находка за тези фрактури.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Като психиатър какви параноидни симптоми Вие сте
установили, че е установила доктор М.?
Съдът допуска въпрос в следния смисъл: Може ли да кажете въз основа на кои
симптоми доктор М. е установила тази параноидна шизофрения?
ИЩЕЦА Н.: Не мисля, че така въпросът е по-правилен, защото госпожата трябва да
ги е установила. Затова я попитах дали е запозната с история на заболяването. В история на
заболяването трябва да са написани.
В. Л. А. отговаря: Въпросът е разделен основно на това, че доктор М., аз съм го
написала в обсъждането подробно, е поставила диагнозата първо, както се поставя
диагнозата изобщо в психиатрията и в цялата медицина: първо чрез наблюдение и анамнеза.
Като анамнезата е не само от пациента. В случая е имало анамнеза от негови близки.
Доколкото разбрах това е била сестра му. И наблюдението по време на изследването, и
снемане на психиатричния статус, който представлява структуирано интервю в няколко
сфери: психомоторика, външен вид, възприемане в представена сфера. Относно
параноидните идеи, за които той говори, те са описани в сферата на неистините - че има
данни и анамнестични и по това, което той споделя, за идеи за отношения и злонамереност,
мисля че беше. Идеи за отношения и преследване. Това са идеи от параноидния кръг.
Параноидните симптоми и параноидните налудности, казано по кратко, са характерни за
един кръг заболявания, които влизат, както съм написала в раздел „шизофрения и налудни
разстройства“. В този дял тези симптоми се срещат в различна констелация с други
симптоми в различните заболявания. Т. е. те са установени по време на изследването и
обсервацио, това е съмнението за диагнозата параноидна шизофрения и диференциална
диагноза параноя, са резултат от наблюдаване по време на изследване такива симптоми.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Аз не разбрах какви са?
В. Л. А. отговаря: Тя е написала. Тя не е написала обширен психиатричен. Там е
написала налудни идеи за преследване.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Ама какви са? В психиатрията те имат точно
уточнение какви могат да бъдат налудните идеи.
В. Л. А. отговаря: „Споделя идеи за отношение и въздействие от параноидния кръг.“
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Какви?
3
В. Л. А. отговаря: Няма значение. Вие не сте в психиатрията, за да Ви се снема
подробен статус.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Всеки може да си измисли. Споделял някакви
налудни идеи, но какви?
В. Л. А. отговаря: Съотношение-въздействие.
Въпрос на съда към вещото лице: От къде го установихте това?
В. Л. А. отговаря: От консултацията, която е вписана на 07.06.2018 г., в история на
заболяването.
ИЩЕЦА Н.: Подчертавам, че вещото лице не е установило какви параноидни
симптоми са констатирани.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Какво означава един психиатър да се е съобразил и
спазил добрата медицинска практика с поставяне на тази психична болест?
В. Л. А. отговаря: Аз съм го описала подробно. Това означава да се спази
диагностичния процес, както аз Ви го казах, да се има предвид придружаващите
заболявания, да се има предвид анамнезата на живота и всичко, което е свързано с
изследвания и диагностика. Също така самото определяне на диагнозата подлежи на
действащата към момента медицинска номенклатура – международната класификация на
болестите, десетата ревизия, която е валидна към момента и работи към момента за
България. Т. е. това са правилата за добра практика. Как се поставя диагнозата и каква е
личната преценка на лекаря - това е в обсега на неговите претенции. Доктор М. към момента
не е била лишена от лекарски права, нито от права като специалист да практикува
професията си, така че тя има право да поставя диагноза, която отговаря на изискванията,
според нейната преценка. Т. е. това са правилата за добра практика.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Спазила ли е Закона за здравето, Наредба № 24 по
психиатрия и МКБ 10, за да ме диагностицира с параноидна шизофрения? Спазила ли е
условието?
Чл. 147 от закона: „Никой не може да бъде подложен на медицински дейности за
установяване или лечение на психично разстройство освен при условия и по ред,
определени със закон“.
В. Л. А. отговаря: Да. Вие сте в болница. В болницата се викат при наблюдение на
болния..
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: По кой закон?
В. Л. А. отговаря: Това е в част на диагностичния процес.
4
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: По кой закон? Не, няма такъв диагностичен процес.
АДВ. Т.-К.: Възразявам.
В. Л. А. отговаря: Това не са законови наредби. Това е част от добрата практика.
Когато има съмнения за нещо, се вика консултант в съответната област. Най-вероятно го
пише в правилника на болницата.
ИЩЕЦА Н.: Само да допълня за съда. Това, което каза вещото лице е неправилно,
тъй като нито в Наредба № 20 по хирургия и неврохирургия, абсолютно приложима е, не е
указано първо, че неврохирург може да назначи консулт с психиатър. Второ - редът за
назначаване е съвсем различен от този, по който съм приет в болницата и лекуван по
спешност. И също така е нарушена МКБ 10, F20 и F20-0, тъй като шизофрения не следва да
се диагностицира при наличието на манифестни-мозъчни заболявания по време на
визитацията, точно за това заболяване СМО и на това вещото лице не е обърнала изобщо
внимание, че това е неправилно. И няма нито един закон в България, който да може да
позволи извършването на психиатричната ми експертиза по време на пребиваването ми в
болница по спешност. Искам да докажа, че доктор М. е действала неправилно. Тя е
нарушила всичко - Закона за здравето, Наредба № 24 и МКБ 10. Няма повече закони по
психиатрия в България.
Въпрос на съда към ищеца: Нарушила е за какво? Когато ти е дала „обсервацио“?
ИЩЕЦА Н.: Да. Параноидна шизофрения. Не. Диагностицирала ме е и ми е
нарушила здравословното психическо състояние, като ме е диагностицирала с параноидна
шизофрения.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Вярно ли е, че един психиатър е длъжен да установи
дали е имал пристрастия или материален интерес, когато установява …
Съдът отклонява въпроса, тъй като е несъотносим.
ИЩЕЦА Н.: Абсолютно съотносим е, защото в Наредба № 24 психиатърът, за да
диагностицира дадено лице трябва да …
АДВ. Т.-К.: Коя е Наредба № 24?
ИЩЕЦА Н.: По психиатрия. Наредба № 24 от юли - утвърждаване на медицинския
стандарт по психиатрия.
В. Л. А. отговаря: Наредбата е утвърждаваща. Правилата са в медицинския стандарт.
ИЩЕЦА Н.: По тази наредба, с този въпрос, който задавам, доказвам, че е нарушила
Наредба № 24 – утвърждаване на медицински стандарт по психиатрия.
5
Съдът приканва ищеца да задава конкретни въпроси към вещото лице.
ИЩЕЦА Н.: Аз го задавам точно така: Вярно ли е, че един психиатър е длъжен да
установи пристрастие или материален интерес към свидетелката КР. М. Д., която беше
свидетелка по делото и която е била присъствала и по нейни данни са казани неща на
психиатърката доктор М.?
В. Л. А. отговаря: Това е медицински стандарт по психиатрия. Наредбата само
гласи: „Утвърждава се медицински стандарт по психиатрия“.
ИЩЕЦА Н.: Не. Има указания за добрата практика.
В. Л. А. отговаря: Да, в стандарта. Това е в стандарта, не в наредбата.
АДВ. Т.-К.: Който не е действал към него време обаче. Сега си губим времето. Той е
отменен.
ИЩЕЦА Н.: Това е отменено? Не е отменен.
В. Л. А. отговаря: Напротив. Точно съм посочила изричния период.
АДВ. Т.-К.: С решение на ВАС е отменена.
ИЩЕЦА Н.: Ответникът заблуждава в момента съда. Тази Наредба № 24, която и аз
съм приложил по делото не е отменена с нито едно решение на Върховния съд. Не е
отменен.
В точка 323 е написано: „отделен специфичен компетентен на първоначалната оценка
с интервю на близък“, каквото е направила психиатър доктор М. с Красимира. По-нататък
има две излишни изречение. Етични проблеми, лоялност в информацията, възможност за
пристрастие в информацията и евентуални материални изгоди.
Вещото лице дочита текста.
В. Л. А. отговаря: Да. Има го. В случая консултиращият психиатър няма как да
провери дали има евентуално материални изгоди, тъй като считам, че става въпрос не за
преценка на дееспособност, която най-често е свързана с някакви последствия относно
материални изгоди и когато няма данни, предварителни, че има някакво съмнение в
обективността на предоставената информация на близките, това означава, че ние по
принцип ползваме нея. Ние не сме следователи. Лекарите не са следователи и по принцип се
осланят на информация, дадена от близките и от изследваното лице, така че това е всеобща
практика. Иначе не би могло да се осъществи нито един консулт в рамките на спешност или
в болничното заведение, ако седне да се прави разследване дали близките са по някакъв
начин…, има вероятност за даване на фалшива информация и пристрастност.
6
ИЩЕЦА Н.: Това не е правилно. Това не е вярно, даже. Аз не говоря за разследващ
орган. Тя е длъжна с мен да разговаря по този въпрос.
Следващият ми въпрос е: Доктор М. била ли е длъжна да установи казаното от К.Д.?
Била ли е длъжна да го установи чрез разговор с мен?
В. Л. А. отговаря: Да. Тя е разговаряла с Вас и е установила съвпадение на това,
което …
ИЩЕЦА Н.: Не е установила съвпадение, защото аз нищо не съм и казал. Само едно
изречение съм и казал, откакто беше при мен. Това, че съм бил блъснат с кола.
АДВ. Т.-К.: Възразявам. Това няма как да се установи, предвид това, че доктор М.
вече не е сред нас.
ИЩЕЦА Н.: Възразявам, защото това се отнася само до интереса на ответника.
Вещото лице не отговори дали тя е трябвало да разговаря с мен по този въпрос.
В. Л. А. отговаря: Тя си е осъществила един традиционен обективен статус.
Преценила е какво трябва да попита и нея. Това е нейната лична преценка по
професионалната компетентност, която има. Всеки лекар преценява в дадената ситуация
какво трябва да попита или не. Няма стандарт точно тази дума да се каже, това изречение.
От такава гледна точка.
АДВ. Т.-К.: Извинявайте, но то пише: „Споделя, че има много причини да бъде
убит“. Това не си ли личи, че е от страна на преразказано от сестрата, от първо лице, на
доктор М.. Така пише: „Споделя, че има много причини да бъде убит. Изпитва страх.“
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Какво означава манифестно мозъчно заболяване?
В. Л. А. отговаря: В манифестно мозъчно заболяване влизат една широка група
заболявания, които могат да бъдат от травматичен, инфекциозен произход, същевременно от
сърдечно-съдов произход. Тук влизат голяма група туморни процеси. Това е манифестна –
който в момента е с манифестна клинична картина. Това е манифестно мозъчно заболяване.
От дегенеративен произход – това също е манифестно мозъчно заболяване.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: При пациент с наличието на такива анамнези като
моите, които ми изброихте, правилно ли е, допустимо ли е да бъде изследвана,
диагностицирана и поставена психична болест?
АДВ. Т.-К.: Възразявам. Не му е поставена, а е със съмнение за такава.
В. Л. А. отговаря: Допустимо е, защото манифестното мозъчно заболяване много
често се съчетава с психични симптоми, психични синдроми и изобщо могат да бъдат
7
начало на едно психично разстройство.
ИЩЕЦА Н.: Това не е вярно. Ето още едно доказателство, че въпросът е неверен.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Запознати ли сте с медицинския документ, който ми
е издаден от доктор М. малко преди изписването? Той е по делото.
В. Л. А. отговаря: Обсервацията не е диагноза. Тя е термин, който се използва
широко в медицината в цял свят и е в смисъла на предположение, съмнение за нещо. Т. е.
това не е окончателна диагноза. Обичайно даже, при първи прием на пациент с първи
симптоми, когато още не са направени достатъчно изследвания, в психиатрията, в частност
не е достатъчно обективно наблюдение, не достатъчно обективни анамнези имаме, пишем
„обсервацио“ и вече окончателната диагноза е когато се пише окончателна диагноза. И не
случайно, след обсервациото, има диференциална диагноза. Това е още на ниво
диференциално-диагностичен процес. Това означава, че няма окончателна диагноза. Значи,
първото обсервацио, първото съмнение е за параноидна шизофрения, второто съмнение,
диференциалната диагноза е за налудно разстройство или параноя. То е едно и също. Просто
термина „параноя“ е исторически и вече не се използва. В МКБ 9 се използваше, в МКБ10
вече се нарича налудно разстройство. Така, че окончателна диагноза и самата доктор М.
изрично е написала, че подлежи на уточняване. Това го е написала тук, и в консултацията –
допълнително обективно наблюдение.
ИЩЕЦА Н.: Току-що вещото лице каза нещо невярно. Тук няма записано нещо
такова.
АДВ. Т.-К.: Ние не разполагаме с това. Вие сега го изкарвате от някъде.
ИЩЕЦА Н.: Това го има по делото и съм го представил. Ако Ви е неудобен този
документ, кажете така. Психиатърката първо ми е издала този документ. Това според мен е
нищо, доказващо за параноидна шизофрения.
Ищецът предостави на съда коментирания документ – медицинско
направление/искане за изследване при кризистно състояние.
ИЩЕЦА Н.: Това е установила психиатърката доктор М., когато ми беше
напрегнато.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Какво означава това?
В. Л. А. отговаря: Това не е обект на експертизата.
АДВ. Т.-К.: Възразявам.
ИЩЕЦА Н.: Аз искам да установя, че с това медицинско направление първоначално
доктор М. дойде при мен и попита какво е станало. Аз й казах, че съм блъснат и си замина.
8
И ми даде този документ, в който пише „кризисно състояние“. Аз бях целият начупен.
Нямате си на представа автомобил да Ви блъсне с 85 км/ч челно. Искам да Ви кажа, че аз
съм бил наистина в кризисно състояние, както е написала, а изведнъж, в същият ден, след
като е била при мен и е написала „кризисно състояние“, тя е отишла и е написала един куп
неверни и грешни истории и ми е нарушила здравословното състояние, като ми е
определила психична болест с неверни данни, какво съм казал, защото аз нищо такова не съм
говорил. Разговорът буквално дали е бил минута-две. Точно за това попитах вещото лице да
обясни точно какво е написано, защото от една страна първо - кризисно състояние, а
изведнъж, последствие, отива си в кабинета и написва така и така, той е психично болен.
Това е нагласено и ако беше тук да я разпитам.
В. Л. А. отговаря: Едното не изключва другото. Двете неща не си противоречат.
Възможно е да имате и параноидна шизофрения, обсервацио и да сте в кризисна ситуация.
ИЩЕЦА Н.: Защо не е написано?
АДВ. Т.-К.: Защото го е написала в медицинската документация.
ИЩЕЦА Н.: Длъжна е да го напише и тук.
АДВ. Т.-К.: Така ли. Според кой закон?
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Вярно ли е, че за да се диагностицира и постави
параноидна шизофрения, лицето трябва да отговаря на условията за това?
Съдът отклонява този въпрос, защото ищецът не е диагностициран с такава
диагноза.
ИЩЕЦА Н.: Диагностициран съм и ще го докажа. Моля да ми се допусне.
Абсолютно относим е.
Поправям въпроса си: Вярно ли е, че за да се диагностицира параноидна шизофрения
лицето трябва да отговаря на условията за това - да има поне два от общите симптоми за
период от шест месеца?
АДВ. Т.-К.: Възразявам.
ИЩЕЦА Н.: Възразявам на възражението. Въпросът е съвсем относим.
СЪДЪТ не допуска въпроса по следните мотиви: ищецът няма диагноза, че страда от
параноидна шизофрения.
ИЩЕЦА Н.: Имам. Имам, как да нямам. Не пише съмнение.
СЪДЪТ не допуска въпроса.
9
ИЩЕЦА Н.: Имам искане за Вашия отвод. Вие сте пристрастен по делото. Лишавате
и ограничавате правата ми да докажа иска си по всякакъв всевъзможен начин, защото,
особено с тези въпроси аз конкретно си доказвам иска, а явно Вие целите нещо друго.
СЪДЪТ, като съобрази направеното искане по реда на чл. 22 от ГПК, намира същото
за неоснователно по следните съображения: никъде ищеца, нито в исковата си молба, нито в
последващите процесуални действия не е поискал назначаване на вещо лице, нито въпроси,
поставени към него. Съдът по реда на чл. 197 от ГПК служебно е назначил вещо лице и то
единствено по въпроса относно съобразени ли са действията на доктор М. с добрите
медицински практики и медицински стандарти, когато е отразила в история на заболяването
на ищеца обструкция, че страда от параноидна шизофрения. Друг въпрос към вещото лице
не е задаван. В този смисъл с поставените въпроси към вещото лице, които съдът не допуска
в днешно съдебно заседание се цели единствено ищецът да докаже, че му е била поставена
такава диагноза, като игнорира многократно поставеното преди диагнозата в история на
заболяване „обструкция“. Т. е. съобразно заключението, дадено от вещото лице в днешно
съдебно заседание окончателна диагноза, че ищецът страда от посоченото заболяване в
история на заболяването, като параноидна шизофрения няма.
В този смисъл, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отвод, като неоснователно.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Вярно ли е, че за да бъде съобразено с добрата
медицинска практика от доктор М., това диагностициране с психична болест - параноидна
шизофрения, трябва да са спазени Закона за здравето, Наредба № 24?
Съдът не допуска въпроса.
ИЩЕЦА Н.: Моля да допуснете този въпрос. Нека да отговори спазени ли са?
Доктор М. спазила ли е Закона за здравето, Наредба № 24 и МКБ 10 за това
диагностициране, което ми е направила параноидна шизофрения?
В. Л. А. отговаря: Да. Спазено е. И аз съм отговорила в обсъждането на
заключението.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: На така зададения въпрос от съда, Вие компетентна
ли сте да отговорите в цялост и пълнота?
В. Л. А. отговаря: Да. Компетентна съм. Имам две специалности по психиатрия и
имам допълнителна квалификация.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Не смятате ли, че е от компетентността на
10
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ този въпрос?
АДВ. Т.-К.: Възразявам.
ИЩЕЦА Н.: Този въпрос, зададен, не е от нейната компетенция, защото има
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която отговаря на точните въпроси и затова
съм приложил към моята молба, която днес съм Ви дал, доказателства кой може да отговори
на този въпрос, като се извърши проверка. Аз не говоря за сезиране. Аз говоря дали тя е
компетентна. Самият въпрос не е от нейната компетенция. Все едно да се зададе един
въпрос на Премиера на Република България, а той да е от компетентността на президента.
Как ще стане тази работа? Това не е от нейната компетенция.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Какво точно означава „обсервацио“?
Съдът отклонява въпроса.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Допустимо ли е тази дума „обсервацио“ да бъде
поставена пред „психична болест“?
В. Л. А. отговаря: Да.
ИЩЕЦА Н. към вещото лице: Какво означава като цяло обсервацио параноидна
шизофрения? Вещото лице отговори, че обсервацио е съмнение, а параноидната шизофрения
си е психична болест. И когато двете са заедно, какво значи?
В. Л. А. отговаря: Означава съмнение за параноидна шизофрения.
ИЩЕЦА Н.: Да не се приема заключението на вещото лице. Оспорвам го. Имам
доказателствени искания. Да се сезира Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с този
въпрос, който съдът зададе.
АДВ. Т.-К.: Моля да се приеме експертизата. Възразявам срещу искането
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да бъде сезирана чрез съда, предвид факта, че
законовият механизъм е, че всяко едно лице има възможност да сезира въпросния
административен орган, който да извърши съответната проверка, а не съда.
ИЩЕЦА Н.: Възразявам. Аз не говоря за проверка. Възразявам на възражението й.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме към доказателствения материал по делото
допуснатата от съда съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице Т. К. Авр.. Следва да
определи възнаграждение в размер на 350 лева, съобразно представената по делото справка-
декларация в следния смисъл: 175 лева от бюджета на съда, като задължава ответника да
внесе 75 лева възнаграждение.
По отношение на направеното оспорване, съдът ще се произнесе с окончателния си
11
съдебен акт, но по отношение на направеното доказателствено искане, намира същото за
неоснователно. Пред съда е възбуден за разглеждане правен спор с посоченото правно
основание за причинени на ищеца вреди. Агенция „Медицински надзор“ в случая е агенция,
отговаряща за извършените от лечебните заведения практики. В конкретния случай съдът
няма необходимите компетенции и правомощия да сезира Агенция „Медицински надзор“ по
този въпрос. Неговите правомощия са свързани дотолкова, че с допустимите от ГПК
доказателства и доказателствени средства да изясни обективната истина. В този смисъл
направеното доказателствено искане се явява неоснователно.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 21029/19.10.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в размер на 350 лева, съобразно
представената справка-декларация, както следва 175 лева от бюджета на съда и 175 лева от
ответника.
ИЗПЛАЩА възнаграждение от внесения депозит в размер на 200 (двеста) лева.
/изд. РКО/
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе сумата от 75 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на ищеца да сезира
Агенция „Медицински надзор“ по въпроса относно това дали действията на доктор М. са
съобразени с добрата медицинска практика.
СЪДЪТ връща на ищеца копие от възражение вх. № 21739/27.10.2021 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило писмо вх. № 14178/15.07.2021 г. от
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, че в болничната информационна система няма данни
ищецът да е бил настаняван в психиатрични клиники на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД -
Варна.
СЪДЪТ прочете съдържанието на писмото.
ИЩЕЦА Н.: Във връзка с това поисках от съда и Вие назначихте към УМБАЛ „Света
Марина“ да изготви дали съм имал някакви регистрации. Това е първото, което дойде. Аз
знам, че не съм настаняван, но дали имам регистрации. И Вие не прочетохте дали съм имал
регистрации, а само за настаняване. Има разлика между регистрация и лечение. Примерно с
тази епикриза може да се отиде и да се регистрира лицето, защото пише „параноидна
шизофрения“ и може да влезе в регистрите. Да се приеме писмото.
12
СЪДЪТ, по доказателствата:
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото писмо вх. №
14178/15.07.2021 г. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна.
СЪДЪТ докладва постъпила от В. Н. Н. частна жалба вх. № 17534/07.09.2021 г.
против разпореждане № 3185/25.08.2021 г. Искането е по отношение на удостоверение,
което съдът е отказал да издаде на ищеца относно това дали доктор М. е починала или не.
ИЩЕЦА Н.: Поддържам жалбата.
АДВ. Т.-К.: По принцип предпочитам да минем по същество, но да не стане така на
следваща инстанция и по-следваща това да е някаква причина да се върне делото. Пак
казвам, ние знаем какъв ще е резултата. Естествено, че щом той го иска значи, че не е бил
там на преглед и не се води.
Отделно за доктор М., ако продължава да твърди, че не е починала, и него да го
докажем със смъртен акт и да се приключи този въпрос.
СЪДЪТ, с оглед постъпилата частна жалба срещу разпореждане на съда, с която е
върната частната жалба № 16170/13.08.2021 г. съдът намира същото производство за
преюдициално по отношение на настоящия иск. Касае се за доказателствено искане.
ИЩЕЦА Н.: Незнам какво струва на съда. Просто да бях взел един акт за смърт, за
да се приложи. Аз имам всички нейни лични данни, на доктор М.. Аз съм пуснал молба до
съда за призоваването й като свидетел. След като е свидетел, да се установи по делото със
смъртен акт, както се установява, че едно лице е починало, а не за мен по неясни начини
просто една справка. Даже не знам с тази справка как е уточнено това ЕГН, защото никъде
не става видно как е установено ЕГН-то.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 01.12.2021 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
След изготвяне на съдебния протокол ЧАСТНАТА ЖАЛБА на ищеца В. Н. Н.
против Разпореждане 3185/25.08.2021 г. ДА СЕ ИЗПРАТИ на Апелативен съд – Варна, по
компетентност.
13
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:01 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14