Решение по дело №2619/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 251
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110102619
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№......

 

гр.В.Търново, 24.02.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

 

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2619 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. чл.405 ал.1 от КЗ.

   Ищецът твърди, че на 20.06.2019г., около 12.00ч. паркирал собствения си лек автомобил „О”, модел „***********на обособен паркинг на ул.”**********, срещу сградата на хотел „Ц” и след като се върнал след около три часа, на място установил, че металната ограда, която се намирала пред МПС-то е паднала върху предната му част, вследствие на разразилата се силна буря. Твърди се, че към датата на застрахователното събитие е имал сключен договор за  застраховка „Каско” с ответното дружество. Ищецът заявява, че вследствие на горепосоченото застрахователно събитие претърпял имуществени вреди по собствения му лек автомобил, изразяващи се в преден капак-пребоядисване, преден калник-пребоядисване, предна колона с панти тяло-първа степен на повреда плюс пребоядисване, предна врата-пребоядисване и външно огледало-за пребоядисване. Сочи, че подал молба до застрахователя за заплащане на претърпените от него имуществени вреди, по която била образувана преписка по № **********/24.06.2019г., но на 12.07.2019г. получил отказ от страна на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, с аргумент, че не е спазил условията на чл.10 ал.2 т.2 и т.3 от приложимите ОУ към застраховка „Каско на МПС”. Ищецът заявява, че отказа е неправомерен, като счита, че следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЗП, уреждащи защита на потребителя от неравноправни клаузи.  Ищецът заявява, че ОУ не са индивидуално уговорени и клаузата на чл.10 ал.2 т.2 и т.3 от ОУ е неравноправна, по изложени в исковата молба съображения. Отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца  сумата 250 лв., която представлява обезщетение за претърпените имуществени вреди по лек автомобил марка „************в резултат на настъпило застрахователно събитие на 20.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва застрахователното правоотношение, настъпилото на сочената дата събитие и размера на претендираните суми за отстраняване на повредите от него. Твърди обаче, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на чл.10 ал.2 т.2 и 3 от ОУ към застраховка „Каско на МПС”,съгласно която разпоредба страните се съгласяват застрахователят да покрива до две застрахователни събития, настъпили при паркирано състояние на автомобила или които са установени само с декларация на застрахования. Заявява, че за периода на застраховката на автомобила на ищеца, застрахованият е предявил пред застрахователя две претенции, заведени като щети, по които е изплатено обезщетение, изцяло само въз основа на декларирани от ищеца обстоятелства. Счита, че цитираната клауза на ОУ не е нищожна, по съображения изложени в отговора. Оспорва твърденията на ищеца, че застрахователя едностранно определя размера на претенцията. Заявява, че договорът „Каско на МПС” не е задължителен и страните доброволно са приели условията, при които го сключват и ако ищецът желае покриването на повече щети, няма пречка да уговори това със застрахователя, при по-висока застрахователна премия, съответна на по-високия риск, който поема застрахователя. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.    

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен заверен препис от свидетелство на регистрация на МПС, видно от което ищецът е собственик на лек автомобил марка „****”, модел „*********

Видно от представения по делото заверен препис на застрахователна полица № ********* ищецът е сключил с ответното дружество  договор за застраховка „Каско на МПС” за лек автомобил марка „**********, със срок на действие 30.09.2018г.-29.09.2019г. По силата на договора срещу заплатена застрахователна премия застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, съгласно Общи условия на застраховка „Каско на МПС” и при уговорените в полицата условия.

На 24.06.2019г. ищецът депозирал пред ответното дружество искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС” , както и декларация, в която декларирал пред застрахователя, че на 20.06.2019г. в гр.****** срещу х.Ц, около 15.00ч, настъпило застрахователно събитие, при което метална ограда вследствие на вятър паднала върху паркираното МПС, собственост на ищеца и при удара причинила щети по автомобила, посочени в декларацията по дясно огледало, дясна колона, преден десен калник, преден капак, предна дясна врата, задна лява врата, заден ляв калник. Ищецът е декларирал, че застрахователното събитие няма свидетели и за него не е уведомил органите на КАТ.

На МПС-то бил направен оглед на 24.06.2019г. от вещо лице-представител на ответното дружество, като била установена степента на увреждане и щетите по автомобила, както следва: преден калник-за пребоядисване, преден капак-за пребоядисване, предна колона с панти тяло-първа степен на повреда и пребоядисване;предна врата-за пребоядисване и външно огледало-за пребоядисване.

По делото е представено уведомление от застрахователя до ищеца от 12.07.2019г., с което по заведената щета ищецът е уведомен, че застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение, с аргумент, че заведената щета е трета поред, заявена единствено с декларация към искането за извършване на оглед и оценка на щета на МПС, а съгласно чл.10 ал.2 т.2,3 от ОУ, приложими по договори за застраховка „Каско на МПС” застрахователят покрива за всеки период до две застрахователни събития, които са настъпили докато застрахованото МПС е било паркирано и/или установени само с декларация на застрахования или лице, което го представлява, като застрахователното обезщетение за всяко събитие поотделно е до размер до 10% от застрахователната сума, но не повече от 3000лв.

По делото са представени Общи условия за застраховка „Каско на МПС”, както и приемо-предавателен протокол от 25.09.2018г., с който застрахователят предава на застрахования подписан от застрахователя екземпляр от Общите условия, в сила от 26.03.2018г., представляващи неразделна част от застрахователен договор „Каско на МПС”, сключен с ищеца.

Видно от приложените по делото искане за завеждане на щета, ищецът, в срока на застрахователния договор, е представил на 08.05.2019г. пред застрахователя претенции, заведени като щети №******** и №**********. Двете щети са заведени въз основа на декларации от застрахованото лице пред застрахователя, като за застрахователните събития не са уведомени и не са посетени от органи на КАТ.

По заведените щети от 08.05.2019г. са изплатени застрахователни обезщетения, както следва: по щета ******-311,28лв./изплатена на сервиза, отстранил повредите по автомобила/, а по щета ******-1350лв., изплатени на ищеца. По делото са представени преводни нареждания за изплатени застрахователни обезщетения.

        От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ е допустим съгласно разпоредбите на чл.498 ал.1 и ал.3 от КЗ, тъй като ищецът е изпълнил задължението си по чл.380 от КЗ да уведоми застрахователя с искане да му се изплати обезщетение по заведената щета. Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който съгласно чл.108 ал.1 от КЗ е до 15 работни дни от представяне от застрахования на доказателства по чл.106 от КЗ. За да възникне субективното материално право за получаване на застрахователно обезщетение е необходимо да са осъществени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки-наличие на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който се твърди настъпване на застрахователно събитие и осъществяване на покрит от застрахователния договор риск в срока на действие на договора, а именно настъпване на застрахователното събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и застрахователното събитие.

По делото не е спорно и от събраните доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по сключена застраховка „Каско на МПС” по договор от 25.09.2018г. за лек автомобил марка*************, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие. Не е спорно, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие от 20.06.2019г.-щети по автомобила вследствие на паднала върху МПС-то метална ограда, докато автомобилът е бил в паркирано състояние, като събитието е установено с декларация на застрахованото лице.

Установи се, че ищецът е отправил искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за застрахователното събитие от 20.06.2019г., но с писмо от 12.07.2019г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. Спорният въпрос по делото е дали посоченото застрахователно събитие представлява покрит риск съобразно сключения между страните договор за застраховка. Отказът на застрахователя да изплати на ищеца  застрахователно обезщетение за процесния случай се основава на това, че процесното застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя  рискове. Застрахователят се позовава на Общите условия за застраховка „Каско на МПС”-чл.10 ал.2 т.2 и 3 от ОУ, съгласно която разпоредба, когато е договорено покритието по застраховката да бъде съгласно Клауза „А” -пълно Каско или Клауза „В”-частично Каско , застраховката се смята за сключена с уговорка застрахователят да покрива за всеки застрахователен период, включен в нейния срок, до две застрахователни събития, които са възникнали-т.2-настъпили докато МПС е било в паркирано състояние и/или т.3-установени само с декларация на застрахования или лице, което го представлява. В ал.4 от същата разпоредба е посочено, че ограничението на ал.2 не се прилага по отношение на следните застрахователни събития: когато вследствие на ПТП са настъпили вреди единствено по челното стъкло на застрахованото МПС в резултат на удар с камък или друг външен предмет; когато за събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол на ПТП с материални щети или двустранен констативен протокол в съответствие с действащата нормативна уредба. Процесният договор за застраховка е сключен при цитираните Общи условия, които видно от представените по делото доказателства са приети от ищеца, същият е запознат с тях, поради което те обвързват страните по договора по силата на чл.20а от ЗЗД.

В настоящото производство ищецът твърди, че клаузата на чл.10 ал.2 т.2 и т.3 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл.143 т.6 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да определи едностранно размера на своята престация, както и броя на застрахователните обезщетения. Съдът намира възражението на ищеца за неравноправност на цитираната клауза от ОУ по договора за застраховка „Каско на МПС” за неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл.10 ал.2 от ОУ предвижда облекчение за застрахованото лице, което има право до получи обезщетение, без да доказва по общия ред настъпването на покрит риск, като съответно на това облекчение е лимитирането на отговорността на застрахователя при посочените условия. По правило застрахованото лице следва да докаже застрахователното събитие пред застрахователя с надлежен документ, сред изброените в чл.21 ал.1 т.4 от ОУ, а с разпоредбата на чл.10 ал.2 т.3 от ОУ се предвижда възможност установяването на застрахователното събитие да става само по декларация на застрахованото лице. Когато застрахованото лице се възползва от въведеното с тази разпоредба облекчение по доказване на застрахователното събитие, то в тази хипотеза отговорността на застрахователя е ограничена до покриване само на две застрахователни събития, установени по този начин-само с декларация, без други надлежни документи, доказващи настъпване на застрахователното събитие. Разпоредбата е ясно формулирана и така се въвежда баланс в правата и задълженията на страните по застрахователното правоотношение. Застрахованото лице е бил запознат с тази разпоредба, част от ОУ и по своя преценка е приел да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на застрахователно покритие, поради което не е налице неравновесие в правата и задълженията на страните по договора и клаузата  не е неравноправна.

Съдът приема, че договорните клаузи, въвеждащи изключение от застрахователното покритие не са недействителни, поради което при наличие на предпоставките за изключение от покрит риск, не се дължи застрахователно обезщетение. При наличие на ясно определяне на покритите и изключени рискове в Общите условия по договора и след като потребителят не  е възразил по приемането на конкретни клаузи при сключване на договора, доколкото към този момент се е бил запознал с тях, същите се считат обвързващи спрямо застрахования. В съдебната практика се приема, че застрахователят по имуществена застраховка не дължи на застрахования застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск,  когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие и обстоятелствата, които водят до изключение от непокриване на застрахователен риск.

В настоящия случай не е налице спор относно това, че процесната застрахователна претенция е трета поред, заявена от застрахованото лице по време на действие на застрахователния договор. Това обстоятелство беше признато от ищцовата страна, както и за него са ангажирани доказателства от ответника, от които се установява, че на ищеца, в срока на действие на процесния договор са били заявени и изплатени две обезщетения, установени само с декларация на застрахованото лице, поради което са налице предпоставките за лимитиране на отговорността на застрахователя съгласно чл.10 ал.2 т.2,3от ОУ, тъй като застрахованато лице  е заявило трета поред претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, установено само въз основа на декларация от него. При това положение и след като не са налице ограниченията на ал.4 от същата разпоредба, за застрахователя е възникнало право да откаже определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за третата претенция по щета, която е процесната. Застрахователят законосъобразно е отказал да заплати застрахователно обезщетение по процесната застрахователна претенция от 24.06.2019г. за застрахователно събитие от 20.06.2019г., доколкото декларираното събитие не представлява покрит застрахователен риск по смисъла на чл.10 ал.2 т.3 от ОУ. С оглед изложеното предявенията иск по чл.405 ал.1 от КЗ за сумата 250лв. за застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско на МПС” от 25.09.2018г. за застрахователно събитие от 20.06.2019г. се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на  законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение, съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в минимален размер- 100лв. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

                                                                                                                                        

Р     Е    Ш    И :

                                                                                 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** против ЗК „******”АД, ЕИК *******, със седалище *********иск по чл.405 ал.1 от КЗ за сумата 250лв./двеста и петдесет лева/-обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско на МПС, по застрахователна полица №*********., със срок на действие 30.09.2018г.-29.09.2019г., за застрахователно събитие от 20.06.2019г., по щета №********., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

  ОСЪЖДА Д.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „********”АД, ЕИК********, със седалище гр.********** сумата 100лв./сто лева/, представляваща  юрисконсултско възнаграждение за  настоящото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: