№ 699
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от О. И. П.,
с която обжалва решение № 3 841 от 27.06.24 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав в частта, в която съдът е отхвърли
предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лв. до пълня претендиран
размер от 80 000 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно поради
съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като
освен това е и необосновано. По отношение размера на обезщетението за неимуществени
вреди твърди, че по така предявеният иск следва да се отчитат специфични обстоятелства,
свързани с наказателното производство, както и повдигнатото обвинение. Твърди, че за да се
приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД е необходимо въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в
неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите си резултата от
направената преценка. Твърди, че в мотивите на съда само се отбелязват и израждат
конкретни обстоятелства, но те не са обсъдени поотделно и в съвкупност. Твърди, че съдът
не е оценил правилно въздействието, което е имало взетата мярка за неотклонение, която
макар и да е първата сред изброените в чл. 58 НПК, тази мярка е довела до значително
1
негативно /психическо/ отражение, тъй като мярката е била в сила за период от време,
надвишаващ максимално допустимият срок за действие съгласно чл. 234, ал. 8 НПК. С оглед
на наложената мярка не е могъл да напуска пределите на страната, а това се е отразило
особено негативно, тъй като децата му живеят извън пределите на България. Твърди, че
съдът не е взел предвид, че повдигнатото обвинение се е отразило върху професионалната
му реализация на ищеца, тъй като същият е имал трудности с намирането на работа след
повдигането на обвинение.
Твърди, че съдът не е взел предвид и факта, как повдигнатото обвинение се е
отразило върху социалните контакти, като в тази връзка не е обсъдил събраните гласни
доказателства. Съдът не е изложил мотиви как обвинението се е отразило върху
общественото доверие спрямо О. П., като в тази връзка посочва редица медийни
публикации, което също се е отразило върху личната и емоционална му сфера. Твърди, че
при определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид, че на база на
воденото наказателно дело са се отключили всичките заболявания, които са със сърдечните
арести, а преди това не е имал такива здравословни проблеми.
По отношение на присъдените разноски твърди, че размерът на адвокатското
възнаграждение за предявени искове в размер на 90 000 лв. е 7 850 лв., който предвид изхода
на спора би бил съразмерно намален до 5 180 лв. С оглед на това твърди, че не е ясно как
прилагайки нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е преценил, че дължимите разноски са в
размер на 2 500 лв., които са намалени предвид изхода на спора на 1 660.42 лв. С оглед на
изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в
отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с което да се уважи предявеният иск в
пълен размер, както и с оглед на това се определят и разноски, съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата.
Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.
С въззивна жалба Прокуратура на Р България обжалва решение № 3 841 от
27.06.24 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 9 състав в частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на О. И. П. сумите: 10 000 лв., ведно със законната лихва от
10.05.2023 г. до окончателното плащане, обезщетение за имуществени вреди за платени
адвокатски възнаграждения, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно
обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за
което досъдебно производство № 196/11 г., пр. пр. № 13 501/10 г. по описа на Софийска
градска прокуратура е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса па
престъпление, 50 000 лв., ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до окончателното
плащане, обезщетение за неимуществени вреди (тревожност, притеснение, безсъние,
уронване на престижа и доброто му име в обществото и влошаване на здравословното му
състояние), настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за
2
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което досъдебно
производство № 196/11 г., пр. пр. № 13 501/10 г. по описа на Софийска градска прокуратура
е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, както и 1 660.42 лв., разноски по делото.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Твърди, че по делото не са ангажирани годни доказателства, които да
установяват действително претърпените неимуществени вреди, като пряк и непосредствен
резултат от обвинението, а това са основни елементи от фактически състав на отговорността
по ЗОДОВ, които ищецът следва да докаже. Твърди, че съдът е отбелязал в решението какви
фактически положения са установени, но не е отбелязал от кои доказателства следват
направените правни изводи, от какви събрани доказателства са установени. Твърди, че съдът
не е обсъдил поотделно и конкретно съотнесени към настоящия казус приетите за
установени доказателства и как са се отразили на ищеца. Твърди, че съдът не е съобразил
доводите на ответника, подробно изложени в отговора на исковата молба, свързани с
интензитета на образуваното наказателно производство, което в продължителен период се е
намирало в неговата съдебна фаза, където ноторно известно е, че органите на Прокуратурата
на Република България нямат ръководни функции. Твърди, че с оглед на практиката ВКС
продължителността на производството не може да води до увеличаване на обезщетението за
неимуществени вреди в геометрична прогресия без да се отчита влиянието на воденото
производство върху конкретно претендиралата вреда. Не оспорва, че по делото е
установено, че ищецът е изпитвал негативни емоции, което е житейски логично, но предвид
наличието на комплекс от обстоятелства, паралелно съпътстващи живота на ищеца, не е
доказана по делото изискуемата пряка причинно-следствена връзка с неоснователното
обвинение за заявените по-големи неимуществени вреди. По отношение на свидетелските
показания твърди, че съдът ги е кредитирал безкритично, а не съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК. Твърди, че съдът е приел преживените негативни емоции да са повлияли на
здравето на ищеца, но не е назначена съдебно-медицинска експертиза. Прави извод, че с
оглед възрастта на ищеца и липсата на съдебно-медицинска експертиза, трябва да се приеме,
че такава причинна връзка не е установена по делото.
Твърди, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“,
която е най-леката, предвидена в НПК, както и спрямо него не са взети други мерки за
процесуална принуда. Твърди, че съдът не е взел предвид в достатъчна степен конкретните
обстоятелства, които сами по себе си изключват причинно следствената връзка между
твърдяното уронване на доброто име и неоснователното обвинение. Твърди, че съдът е
нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД и принципа на справедливостта, установената съдебна
практика в аналогични случаи, социално-икономическите условия на живот в страната през
периода, за които се претендират вреди, както и вида и обема на доказаните вреди. Твърди,
че следва да се държи сметка и за обществено икономическите условия в страната за
периода, за който се претендира обезщетението. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Като отправна
3
точка може да служи статистическата информация към твърдения момент на влизане в сила
на оправдателната присъда от 10.05.2023 г. и могат да бъдат използвани данните за 2022 г.
Така например, при използване само на един икономически обективен критерий -
официалните данни на НСИ (публикувани на електронната му страница) за среден годишен
доход на лице (включващ доход от - работна заплата; извън работна заплата; самостоятелна
заетост; собственост; пенсии; обезщетения за безработни; семейни добавки за деца; други
обезщетения и помощи; регулярни трансфери от други домакинства; приходи от продажби;
други приходи) към 2022 г. е 8 949 лв., т.е. на ищеца е присъдено обезщетение, равняващо се
на годишен доход за почти 6 (шест) години на лице за страната към този период. Оспорва
изводите на съда за наличието на причинно-следствена връзка, както и че по делото са
установени негативни изживявания значително по-малко от твърдените и тяхната тежест.
Твърди, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид
съдебната практика на ВКС, която определя среден размер на обезщетението за незаконно
обвинение за около 1 000 лв. на година. По отношение на присъдените имуществени вреди,
твърди, че са ангажирани договори за правна защита, които удостоверяват направен разход в
претендиралия размер, но липсват доказателства за обема на извършените процесуални
действия с участието на упълномощения адвокат, както и че приложените като писмени
доказателства договори за процесуално представителство и защита се намират в кориците на
наказателното дело, както и че в хода на гражданското производство не са представени
оригинални документи за направените разходи. Твърди, че размера на твърдения като
заплатен от ищеца адвокатски хонорар, претендиран като имуществената вреда е
прекомерен и не съответства на обема на реално положен адвокатски труд. Ето защо моли
съда, ако не възприеме изложеното, то да намали размера на обезщетението за имуществени
вреди под формата на претърпени загуби - платено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство - до размера на действителния обем на положения адвокатски
труд, като съобразите действалата към момента Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размер на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него
постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът по тази жалба О. И. П. оспорва същата. Твърди, че тази част
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без
уважение. По отношение на аргументите за неправилност в частта на присъдените
неимуществени вреди твърди, че в съдебната практика е прието, че „доказването па
релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия па съда и страните,
насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от
обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с
помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни професии или
клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите. Оспорва
и наведеното твърдение, че поради продължителността на наказателното производство в
съдебната фаза, където ПРБ няма ръководни функции, отговорността свързана с
продължителността на производството не следва да се свързва с дейността на ПРБ. Оспорва
4
и довода за безкритичност при кредитирането на свидетелските показания. По отношение на
твърдението, че е следвало да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза за да бъде
установено здравословното състояние и наличието на причинна връзка между влошаването
и повдигнатото обвинение, моля да имате предвид, че искане за такава не е било правено от
ответника. Ищецът е представил многобройни писмени доказателства, в това число и
медицински такива, които не са оспорени от ответника.
По отношение на аргументите за неправилност в частта на присъдените
имуществени вреди твърди, че приетото в т. 1 и 2 от посочения тълкувателен акт не намира
приложение в настоящия случай. Тълкуването е свързано с разноски направени в
съответното гражданско дело, по което съдът следва да се произнесе, т.е. то би било
относимо във връзка с присъждане на разноските в настоящото дело. Имуществените вреди
в случая са в следствие на осъществена адвокатска защита по наказателно дело, по което
ищецът в крайна сметка не е осъден, поради липса на престъпление. Твърди превратно
тълкуване на приетото в ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, от което
се установява, че съдът може да намали обезщетението за имуществени вреди „ако
пострадалият само е допринесъл за настъпването на вредите със своето процесуално
поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или опорочавал процесуални действия,
прикривал е определени обстоятелства или е имал друго недобросъвестно процесуално
поведение, обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки отделен случай.
С частна жалба О. И. П. оспорва определение № 13 368 от 29.08.24 г.
постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на ищеца О. П.
за изменение на решение № 3 841/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта за разноските,
инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 83 056/23.07.2024 г.
В частната жалба се твърди, че съдът не излага изрични мотиви как е надценен
труда на адвоката, както и в какво се изразява „съществеността“, като условие за неприлагане на
Наредба № 1/09.07.2004 г. Твърди, че претърпените вреди са резултат от доказаното от самата
прокуратура незаконно обвинение (прекратявайки наказателното производство поради липса на
престъпление на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК), поради което смята, че посредством
намаляването на адвокатското възнаграждение (повече от съразмерното, с оглед на отхвърлената
част от иска), което той вече е заплатил, би означавало да му се нанесат допълнителни вреди.
Твърди, че е неправилно санкциониран, за вредите вследствие на незаконосъобразна дейност на
правораздавателните органи в наказателното производство, чрез намаляване на присъденото и
заплатено от него адвокатско възнаграждение в настоящето производство. Моли съда да постанови
определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да присъди
разноски в претендирания размер.
Ответникът по частната жалба Прокуратура на Р България оспорва същата. Твърди,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
5
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение №
3 841 от 27.06.24 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 9 състав, че съдът осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на О. И. П. сумите: 10 000 лв., ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до
окончателното плащане, обезщетение за имуществени вреди за платени адвокатски
възнаграждения, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което досъдебно
производство № 196/11 г., пр. пр. № 13 501/10 г. по описа на Софийска градска прокуратура
е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса па престъпление, отхвърлил
е иска за сумата над 10 000 лв. до предявения размер от 10 700 лв., сумата от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до окончателното плащане, обезщетение за
неимуществени вреди притеснение, безсъние, уронване на престижа и доброто му име в
обществото и влошаване на здравословното му състояние), настъпили вследствие повдигане
и поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1,
вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което досъдебно производство № 196/11 г., пр. пр. № 13 501/10 г.
по описа на Софийска градска прокуратура е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК, като е отхвърлил иска за сумата над 50 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.,
както и 1 660.42 лв., разноски по делото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
№ 13 368 от 29.08.24 г. постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, 9 състав съдът е оставил без уважение молба от ищеца О. П. за
изменение на решение № 3 841/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта за разноските,
инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 83 056/23.07.2024 г. и е оставил без уважение
молба вх. № 80 594/16.07.2024 г. от Прокуратурата на Република България за изменение на
решение № 3 841/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта за разноските.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
Постановление на Софийска градска прокуратура от 14.10.2011 г. е образувано досъдебно
производство № 196/11 г., пр. пр. 13 501/10 г. за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4,
вр. ал. 3, вр. ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като в хода на разследването, с
Постановление от 17.10.2014 г. на ищеца е повдигнато обвинение и е привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр.
с чл. 2, ал. 2 от НК. Видно от постановлението на ищеца е взета мярка за неотклонение
„подписка”.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че през 2015 г. въз
основа на събраните доказателства е изготвен обвинителен акт, които е внесен в съда и е
образувано НОХД № 524/15 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 27 с-в.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с присъда №
43/14.02.2017 г. ищецът в настоящето производство е признат за виновен за това, че в
периода 04.10.2006 г. до 11.02.2008 г., в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
ал. 1,6. „б“ от НК, като изпълнителен директор и член на съвета на директорите на „БДЖ“
ЕАД, въпреки задълженията по чл. 237, ал. 2 ТЗ, не положил достатъчно грижи за
управлението и стопанисването на повереното му имущество в процедура по възлагане и
изпълнение на обществена поръчка, от което са последвали значителни щети за „БДЖ“ ЕАД
в размер на 695 900 евро с левова равностойност 1 361 062 лв., изразяващи се в направени
6
разноски за транспортиране на посочените вагони вместо изпълнителя на обществената
поръчка, като деянието е извършено умишлено, а последвалата щета е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, поради което на основание чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, при
първоначален общ режим на изтърпяване; лишен от право да заема длъжност в управителни
органи на държавно или общинско търговско дружество за срок от пет години; лишен от
право да упражнява професия или дейност, свързана със стопанско управление за срок от пет
години, както и е осъден да заплати съдебни разноски в размер на 386.14 лв., разноски в
досъдебното производство в размер на 210 лв. и 10 лв. държавни такси за издаване на два
изпълнителни листа.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че решение №
555/12.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 1 157/17 г., по описа на Софийски апелативен
съд, Наказателно отделение, 5 въззивен състав, въззивния съд е отменил изцяло присъдата и
върнал делото на друг състав за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание.
Видно от мотивите на въззивното решение съдът е приел, че са налице множество
процесуални нарушения, извършени, както на съдебна фаза, така и на досъдебното
производство.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след връщане
на делото в Софийски градски съд е образувано НОХД № 5 882/17 г., по описа на
наказателно отделение, 15 с-в. Видно от доказателствата по същото дело съдът в
разпоредителното заседание, с определение от 07.02.2018 г. е прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на отстраними съществени
процесуални нарушения. Така постановеното определение е потвърдено с Определение №
100/22.02.2018 г., постановено по ВЧНД № 224/2018г. по описа на Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 7 състав.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с Постановление от 30.03.2018 г., постановено по досъдебно производство № 196/11 г. по
описа на Следствен отдел към Софийски градска прокуратура, пр. пр. № 13501/10 г., на
ищеца е повдигнато обвинение и е привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление но чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че с Постановление от 19.04.2018 г. по същото
производство на ищеца е отменена наложената му мярка за неотклонение „подписка“,
предвид изтичането на максимално допустимият срок, за който може да бъде наложена. Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 20.04.2018 г. е изготвен
обвинителен акт, които е внесен в съда.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на
внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 1 919/18 г. по описа на Софийски градски
съд, Наказателно отделение, 15 с-в. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че с определение от 14.06.2018 г. съдът е прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Така постановеното определение е протестирано, като с определение № 378/13.07.2018 г.,
постановено по ВЧНД № 939/18 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна
кО.ия, 4 въззивен състав, въззивния съд е потвърдил изцяло атакуваното.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 09.05.2019 г.
е изготвен нов обвинителен акт, които е внесен в Софийски градски съд. С определение от
12.07.2019 г., постановено по НОХД № 1 932/2019г., по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 15 с-в, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото
на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Така
постановеното определение е потвърдено с определение № 470/21.10.2019 г., постановено по
ВЧНД № 1 152/19 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 с-в.
7
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
Постановление от 04.04.2023г., постановено по досъдебно производство № 196/11 г., пр. пр.
№ 13 501/10 г. по описа на Софийска градска прокуратура, наказателното производство е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса па престъпление.
От представената медицинска документация се установява, че към м.11.2013 г.
ищецът е страдал от коронарна болест, артериална хипертония и захарна болест. През
периода 30.08.2016 г. - 04.09.2016 г. същият е лекуван в Неврологично отделение на
Многопрофилна транспортна болница в гр. Пловдив. Видно от представената епикриза от
20.04.2017 г., на ищеца е поставена диагноза дискинезия на жлъчен мехур, чернодробна
стеатоза, кисти на ляв бъбрек. От представеното удостоверение се установява, че на
09.05.2017 г. ищецът е постъпил в Кардиологично отделение на Многопрофилна
транспортна болница в гр. Пловдив в увредено общо състояние, като лечението е
продължило до 12.05.2017 г., при поставена диагноза изострена хронична сърдечна
недостатъчност III ФК по НИХА. Видно от приложената документация в периода 27.04.2023
г. - 10.05.2023 г. ищецът е лекуван в УМБАЛ „Проф. Д-р А. Чирков“ ЕАД, при което на
същия е извършена сърдечна операция. Видно от етапна епикриза от личния лекар от
05.07.2023 г., както и от епикриза от лекуващия ендокринолог от 19.07.2023 г., ищецът е в
силно увредено общо състояние, като историята на заболяването датира от 2010 г., след
преживян силен стрес през 2008 г., започва опресия на сърдечната област, неконтролирано
повишаване на кръвното налягане, сухота в устата, диагностициран инсулинозависим
диабет, поради влошаване на стенокрадната симптоматика се стига до коронарен шънтов
трансплант. Влошаване има и в състоянието на кръвната захар, което води до включване на
2 инсулина и увеличение на дозировката, развива тежка диабетна полиневропатия.
В показанията си свидетелката Е. П.а, съпруга на ищеца твърди, че
наказателното производство повлияло върху авторитета на ищеца в професионалните среди,
в които се ползвал с уважение като отличен специалист. Твърди, че поради продължилото
дълги години производство, след постановяване на присъдата ищецът бил много
разтревожен и почти в нервна криза, години наред го мъчело безсъние, получил
усложняване на диабета и се стигнало до инсулинова зависимост, както и до инфаркт, като
едва се спасил с операция с 3 байпаса. Твърди, че делото му разсипало здравето, както и че
заради наказателното производство не можели да пътуват в чужбина, където живеели
децата. Твърди, че криели от внуците си за наказателното производство, както и че трудно
било и с намирането на работа, тъй като отвсякъде бил отхвърлен. Твърди, че кО.ите го
смятали за престъпник, познатите не им вдигали телефона. За присъдата се писало във
вестниците, говорело се в телевизиите, в радиото - че той е откраднал милиони. Моралният
удар бил жесток, не са само за него, но и за цялото семейство. Заболяванията му се влошили
заради делото.
В показанията си свидетелката Р. П.а, семейна приятелка и кО.а на ищеца,
твърди, че ищецът много трудно приел нещата, които му се случили. Най-трудно му било да
обясни на децата си, не можел да пътува, не можел да ги вижда, за него това бил много
труден момент. Твърди, че здравето му се влошавало прогресивно, като основни теми за
разговор били железницата и болестите. Свидетелката твърди, че диабетът му се влошил,
имал сърдечна операция, както и че много страдал заради делото, за това как ще го приемат
децата и внуците, за мнението на кО.ите му, за това, което се пишело в пресата, както и че
не можел да си намери подходяща работа.
От представените договори за правна помощ и съдействие от 03.11.2014 г.,
22.04.2015 г. и от м. 12.2017 г. се установява, че ищецът е заплатил адвокатски
възнаграждения за водените срещу него наказателни производства в общ размер 10 000 лв.
по договори за правна помощ и съдействие от 22.4.2015 г. и от м.12.2017 г.
8
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и за претърпени
имуществени вреди в размер на 10 700 лв., настъпили вследствие повдигане и поддържане
на незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2
от НК, за което досъдебно производство № 196/11 г., пр. пр. № 13 501/10 г. по описа на
Софийска градска прокуратура е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради
липса па престъпление.
С атакуваното решение № 3 841 от 27.06.24 г., постановено по гр. д. № 1
073/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, съдът осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на О. И. П. сумите: 10 000 лв., ведно със
законната лихва от 10.05.2023 г. до окончателното плащане, обезщетение за имуществени
вреди за платени адвокатски възнаграждения, настъпили вследствие повдигане и
поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр.
с чл. 2, ал. 2 от НК, за което досъдебно производство № 196/11 г., пр. пр. № 13 501/10 г. по
описа на Софийска градска прокуратура е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК,
поради липса на престъпление, отхвърлил е иска за сумата над 10 000 лв. до предявения
размер от 10 700 лв., сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до
окончателното плащане, обезщетение за неимуществени вреди притеснение, безсъние,
уронване на престижа и доброто му име в обществото и влошаване на здравословното му
състояние), настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което досъдебно
производство № 196/11 г., пр. пр. № 13 501/10 г. по описа на Софийска градска прокуратура
е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е отхвърлил иска за сумата над 50 000
лв. до предявения размер от 80 000 лв., както и 1 660.42 лв., разноски по делото.
Решението не е обжалвано в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск
за имуществени вреди над сумата от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 10 700 лв.,
поради което в тази част същото е влязло в сила.
С атакуваното определение № 13 368 от 29.08.24 г. постановено по гр. д. № 1
073/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав съдът е оставил
без уважение молба от ищеца О. П. за изменение на решение № 3 841/27.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 9 състав, в частта за разноските, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 83
056/23.07.2024 г. и е оставил без уважение молба вх. № 80 594/16.07.2024 г. от
Прокуратурата на Република България за изменение на решение № 3 841/27.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 9 състав, в частта за разноските.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на така подадените жалби съдът намира, че същите са подадени
в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват поради което са
процесуално допустими. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от страните доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение са свързани с твърдението, че съдът не е спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на размера на вредите, както и че не е посочил и отчел всички обстоятелства при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Наведени са твърдения за
необоснованост на изводите на съда при определяне на размера на присъденото
9
обезщетение, както и за необоснованост при кредитирането на показанията на разпитания
по делото свидетел. Така наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за частично основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба в редакцията й
след изм. с ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г. (т. 2 преди изменението) е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, какъвто е и
конкретният случай. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е уличено в
извършване на престъпление по НК, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдано
с влязла в сила присъда и/или наказателното производство е прекратено.
По отношение на въведените пред настоящата инстанция възражения,
свързани с размера на присъденото обезщетение съдът намира следното:
Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, или
производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези,
за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като
обуславят вредите. При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи от
принципа на справедливост. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и
характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не на последно
място следва да се отбележи, че при определяне на размера на обезщетението, съдът следва
да се съобрази дали в посоченият период спрямо лицето са извършвани други процесуални
действия, вкл. и вземане на мярка за неотклонение по други дела. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна,
фактори за определяне на обезщетението са продължителността на наказателното
производство; тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите,
има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др.
Тежестта на доказване на тези психически или физически травми е на ищеца. В оспорваното
решение първоинстанционния съд, е отчел всички тези предпоставки за определяне размера
на претендираното обезщетение.
Като неоснователен следва да се възприеме наведеният довод във въззивната
10
жалба на ответника, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел
предвид обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и не е съобразил същото с минималния размер на възнагражденията през периода,
в които се е водило наказателното производство. Видно от публично известните данни
средната работна заплата пред посочения период (2011 г. – 2023 г.) нараства от 10 164 лв. в
началото на периода до 24 147 лв. в края на същия. С оглед на тази данни е неоснователно
възражението, че на ищеца е присъдено обезщетение равняващо се на годишен доход за 6
години на лице за страната към този период. От друга страна съобразно изложеното по-горе
икономическите условия са само един от критериите за определяне на размера на
обезщетението, поради което при определянето на размера съдът следва да се съобрази и с
другите посочени в тълкувателната дейност на ВКС критерии.
По отношение на въведените от страна на ответника твърдения за бланкетност
на изводите на съда при определяне на размера на обезщетението и от страна на ищеца за
несъобразяване на всички данни по делото съдът в настоящия си състав намира, че същите
са неоснователни. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид
възрастта на ищеца към момента на задържането (същият е бил в трудоспособна възраст),
тежестта на повдигнатото обвинение (в конкретния случай на същият е било повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание до 12
години и лишаване от права по чл. 37 от НК), както и времевия период, в които ищецът е
търпял негативните последици от незаконосъобразно повдигнатото обвинение. В
конкретния случай това са около 10 години. Този период, както и продължаващите
негативни отношения към него от страна на представители на обществото, представлява
една голяма част от съзнателния живот на човека. Следва да се съобрази, че по делото е
установено разстройство на здравето, вкл. физически и душевни болки, неудобства, които
ищецът е изпитвал в този продължителен период. При определянето на размера следва да се
вземат предвид и публичността на воденото производство, за което са налице безспорни
доказателства.
Определяйки размера на присъденото обезщетение първоинстанционния съд е
взел предвид не само болките и страданията, изпитвани от ищеца, но е отчел и тяхното
задълбочаване, довели до влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в
диагностициран инсулинозависим диабет, поради влошаване на стенокрадната
симптоматика се стига до коронарен шънтов трансплант, дискинезия на жлъчен мехур,
чернодробна стеатоза, кисти на ляв бъбрек, както и че в документацията е отразено, че
същите са с давност от 2010 г., т. е. от момента на образуването на наказателното
производство и привличането в качеството на обвиняем. Именно посочването на този
начален времеви период, без да са отразени други факти и обстоятелства, които
предпоставят появата на тези болести, при съобразяване на опитните правила, изразяващи се
в обичайната житейска логика не дават основание да се приеме, че причинната връзка не е
установена. При определяне на интензитета на търпените болки и страдания съдът е
съобразил и факта, че същият към момента не е бил осъждан, не е бил задържан под стража,
както и периода, в които е водено наказателното преследване. Следва да се отчете и
негативните изживявания, породени от невъзможността ищецът да осъществява контакти с
децата си. Неоснователно е наведеното възражение от страна на прокуратурата, че след като
не е наложена най-тежката мярка за неотклонение, то ищецът е могъл да осъществява тези
контакти. Публичното оповестявяне на воденото наказателно производство, засягането на
професионалния му авторитет и безспорното влияние на воденото производство нанасят
вреди върху доброто име и предпоставят социална изолация, като резултат.
За да се определи законосъобразен размер на обезщетението, което ще
репарира вредите съдът следва да съобрази вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие.
Видно от доказателствата по делото първоинстанционния съд не съобразил това при
определяне на размера на обезщетението. По делото са ангажирани безспорни
доказателства, от които се установява влошаването на здравословното състояние на ищеца,
11
изразяващо се в диагностициран инсулинозависим диабет, поради влошаване на
стенокрадната симптоматика се стига до коронарен шънтов трансплант, дискинезия на
жлъчен мехур, чернодробна стеатоза, кисти на ляв бъбрек. Следва да се вземе предвид и
напредналата възраст на същия към настоящия момент. Не на последно място доказаните в
процеса заболявания инсулинозависим диабет и поставяне на коронарен шънтов трансплант,
резултат от влошена стенокрадната симптоматика са заболявания, които не могат да бъдат
излекувани. Същите могат всеки един момент да доведат до летален изход. Извършените
медицински действия и препоръчаната терапия могат само да поддържат живота, но не
представляват лечение, след което уврежданията ще бъдат излекувани, преодолени.
Като неоснователно следва да се възприемат доводите, че търпените от ищеца
болки и страдания и влошаването на здравословното му състояние не са доказани в процеса,
тъй като не е назначена съдебно-медицинска експертиза.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че съдът
не се е съобразил с разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетелските
показания, дадени от съпругата. Видно от мотивите на постановеното решение, съдът е
кредитирал показанията на съпругата при съобразяване на евентуалната заинтересованост
на същата. В показанията си свидетелката посочва, че здравословното състояние се
влошило, което обстоятелство се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
От друга страна показанията на този свидетел (от най-близкия кръг на ищеца), които има
непосредствени и преки наблюдения са последователни, житейски логични и отговарят на
събрания доказателствен материал. Обективността на същите се подкрепя и от другите
събрани по делото писмени доказателства (медицинска документация, свидетелски
показания на другия разпитан по делото свидетел), което прави въведеното от ответника
възражение за допуснато нарушение при постановяването на решението неоснователно. Не
на последно място следва да се посочи, че съпругът е лице от семейния кръг, което би могло
да даде обяснения относно физическото и психическото състояние на ищеца, резултат от
преки наблюдения и възприятия.
По отношение на въведеното възражение, че търпените болки и страдания не
са установени по делото, вкл. и неустановена причинна връзка, тъй като не е назначена
медицинска експертиза съдът намира същото за неоснователно. По делото лисва направено
оспорване на представената медицинска документация. Направеното общо оспорване на
основателността на предявеният иск съдът намира, че не представлява оспорване на
отразеното в медицинската документация, даващо основание на съда да допусне и изслуша
съдебно-медицинска експертиза. От друга страна отразените в същата документация
заключения са в достатъчна степен разбираеми и дават необходимата информация, поради
което не се налага събирането на други доказателства, изискващи специалните знания на
вещите лица. Не на последно място следва да се посочи, че такива специални знания биха
били необходими на съда, ако е налице твърдение, че и преди образуването на
производството здравословното състояние на ищеца в било такова, каквото е описано в
документите, каквото изявление не е налице. Само в този случай на оспорване на
причинната връзка би било необходимо извън обикновената житейска логика съдът да
основе извода си за наличието/липсата на причинна връзка, с необходимостта от допускане
и съобразяване със заключението на медицинска експертиза.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че
продължителността на наказателното производство в съдебната фаза, където ПРБ няма
ръководни функции, отговорността свързана с продължителността на производството не
следва да се свързва с дейността на ПРБ. Продължителността на съдебната фаза се
предпоставя от действията на ответника в настоящето производство, тъй като в рамките на
неговата компетентност същият е повдигал обвинения и внасял обвинителни актове срещу
ищеца, в резултат на което са образувани наказателните производства, чието продължение е
тяхната съдебна фаза.
По изложените съображения настоящият състав намира, че справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, което ще репарира претърпените болки и
страдания, при отчитане на прогнозата за развитие на заболяванията е сумата от 60 000 лв.
По отношение на въведените твърдения за незаконосъобразност на
12
атакуваното решение в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди
съдът намира следното:
Съобразно задължителните указания, дадени в тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът
може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. В тълкувателната
част на мотивите е прието, че Наказателно-процесуалния кодекс не е уредена отговорността
за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за
невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради
това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за
обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на
държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. При деликтната
отговорност, каквато е отговорността за разноски делинквентът дължи обезщетение само за
тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са
в причинна връзка с не полагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от
неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на
делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за
обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и
не е необходима последица от него. То остава в тежест на не положилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение.
Когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер,
по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78,
ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или
отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В този случай съдът
13
се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането на
дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу
противоправното поведение на делинквента.
С оглед на така дадените разяснения и отчитайки времето, през което е
протекло наказателното преследване, вида и тежестта на обвинението, както и положените
усилия и труд, които адвокатът е положил за да обори твърденията на прокуратурата при
осъществяването на защитата, настоящият състав намира, че договореното и заплатено
възнаграждение не е прекомерно. При определянето на възнаграждение съдът следва да се
съобрази, като използва като ориентир предвидините размери на адвокатските
възнаграждения в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4, чл. 12 и чл. 14 от НМРАВ. С оглед това,
както и предвид данните по делото относно продължителността на наказателното
преследване, броя на проведените съдебни заседания, тежестта на повдигнатото обвинение
заплатеното възнаграждение не е прекомерно, поради което търпените имуществени вреди
от ищеца, изразяващи в такова заплатено възнаграждение следва да бъдат репарирани от
страна на прокуратурата. По отношение на въведеното възражение, че такива не са
установени, тъй като не за приложени оригинали в настоящето производство съдът намира
същото за неоснователно. Такова би било основателно само, ако съдът се произнася по
въведено възражение по чл. 78 от ГПК, произнасяйки се по искания за разноски в
гражданското производство.
По изложените съображения настоящия състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно в частта, в която съдът е определил размера на
имуществените вреди. В частта, в която съдът е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди същото е незаконосъобразно. Следва да се постанови решение, с което
атакуваното да бъде отменено в частта над присъдения размер от 50 000 лв. до сумата от
60 000 лв. и на ищеца бъде присъдено обезщетение в размер на още 10 000 лв.
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената частна жалба настоящият
състав намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в установените срокове,
от упълномощени лица и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Атакуваното
определение е валидно и допустимо.
В частната жалба са оспорени изводите на съда о отношение на размера на
вредите, които следва да се репарират от ответника и представляващи разноски в настоящето
гражданско производство. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за
основателни.
В своята практика Върховният касационен съд приема, че с възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК страната, която носи отговорност да репарира направените по делото
разноски, поставя въпрос дали насрещната страна е надценила труда на своя адвокат,
уговаряйки възнаграждението в размер, съществено надвишаващ обичайния и разумния за
защитата по конкретното дело. Възражението се базира на твърдения за липса на причинна
14
връзка между сторения разход с действителната фактическа и правна сложност на делото,
т.е. за неположена от насрещната страна дължима грижа, когато уговаря прекомерно високо
възнаграждение. Приема се също така, че от страната не може да се изисква да уговаря
адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна
сложност на делото. В началото на производството тя знае какъв е защитимият неин интерес
по поставения за решаване пред съда спор, но от нея не следва да се изисква да прецени
точно фактическата и правна сложност, нито какви точно съдопроизводствени действия ще
се наложи да извърши адвокатът, като към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие е нормално да се очаква, че делото ще се развие и приключи пред
съответната инстанция с решение по същество.
От друга страна налице е константна съдебна практика ва Върховен касационен
съд, обективирана в определение № 350 от 15.02.2024 г., постановено по ч. т. д. № 75/24 г. по
описа на ВКС, ІІ т.о., определение № 4 888 от 29.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3
551/24 г. по описа на ВКС, I гр. о., определение № 1 059 от 07.03.2024 г., постановено по гр.
д. № 982/23 г. по описа на ВКС, ІV гр. о., определение № 638 от 18.03.2024 г., постановено
по ч. т. д. № 757/23 г. по описа на ВКС, І т.о., определение № 474 от 28.02.2024 г.,
постановено по ч. т. д. № 961/23 г. по описа на ВКС, І т.о. и др., в които е направено
позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, и предвид задължителния
характер на направеното с него тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС, е прието, че е
налице несъответствие на Наредба № 1/2004 г., установяваща минимални размери на
адвокатските възнаграждения, както и на въведения в чл. 78, ал. 5 ГПК праг, до който съдът
може да намали разноските за адвокатско възнаграждение, препращащ към нормите на тази
наредба, с правото на ЕС, тъй като нарушава конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, което е основание те да не се прилагат от съда. С оглед на това е счетено,
че при извършване на преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от установените с
тази наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, като те могат да служат
единствено като ориентир при определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на страната, загубила спора, като това
трябва да се направи не само с оглед цената на иска, но и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и вида и обема на извършената от адвоката дейност.
Изхождайки от тези задължителни тълкувания настоящият състав намира, че
преценката за фактическата и правната сложност, извършена от първоинстанционния съд е
необоснована. Видно от доказателства по делото, договореното и заплатено възнаграждение
е в размер по-малък от предвидения праг в НМРАВ. Напрения от първоинстанционния съд
извод, че настоящото производство не разкрива отклонения от нормалния ход на делата по
сходни казуси, поради което не се отличава с фактическа и правна сложност или с по-голям
от обичайния обем от извършени съдопроизводствени действия е необоснован. При
определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не следва да се
ограничава само и единствено от броя на проведените съдебни заседания, а преценката
15
която следва да извърши следва да се разпростре и върху извършените подготвителни
действия, предхождащи завеждането на делото и включващи подготовката по събирането на
релевантни за спора доказателства. Обстоятелството, че ответникът е направил общо
оспорване на основателността на предявените искове не може да служи като основание да се
очаква, че при договарянето и заплащането може да прецени точно фактическата и правна
сложност, нито какви точно съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши
адвокатът, като към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие е
нормално да се очаква, че делото ще се развие и приключи пред съответната инстанция с
решение по същество. От друга страна предвидения минимум на адвокатското
възнаграждение следва да служи като ориентир, с оглед на договореното възнаграждение
към момента на сключването на договора. Към този момент страната (ищецът) не може да
извърши преценка относно оспорването на иска, което в настоящия случай е бланкетно,
поради което определения размер в настоящия случай е неоснователно занижен. Настоящият
състав намира, че за размер на възнаграждението следва, съобразно уважената част от
исковете следва да се определи сумата от 5 400 лв.
С решението си съдът е присъдил общо сумата от 1 660.42 лв., вкл. и 10 лв. за
държавна такса, поради което съдът намира, че атакуваното определение следва да се отмени
и вместо него се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително сумата от 3 749.58 лв.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция съдът намира, че същото е основателно, с оглед изхода на спора.
Видно от представеният списък с разноските ищецът претендира заплащането на държавна
такса, както и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Разноски
за такова пред настоящата инстанция не са претендирани. От друга страна видно от
постановеното решение първоинстанционния съд е включил в присъдените разноски и тези
за внесена държавна такса, поради което искането е неоснователно. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че на ищеца следва да се присъдят само претендираните
разноски за внесена държавна такса за въззивното обжалване. По отношение на претенцията
за заплащане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство съдът се
е произнесъл, разглеждайки постъпилата частна жалба.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3 841 от 27.06.24 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил предявеният иск над присъдения размер от 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв.,
като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. “Витоша“ № 2 да заплати на О. И. П. с ЕГН **********, адрес *** сумата от
16
10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 219, ал.
4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което досъдебно производство № 196/11 г., пр.
пр. № 13 501/10 г. по описа на Софийска градска прокуратура е прекратено на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса на престъпление.
ПОТВЪРЖДАВА № 3 841 от 27.06.24 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав в останалата обжалвана
част, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ определение № 13 368 от 29.08.24 г. постановено по гр. д. № 1
073/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта, в
която съдът е оставил без уважение молбата на ищеца О. П. за изменение на решение № 3
841/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 9 състав, в частта за разноските, инкорпорирана във въззивна жалба
вх. № 83 056/23.07.2024 г., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 3 841 от 27.06.24 г., постановено по гр. д. № 1 073/23 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. “Витоша“ № 2 да заплати на О. И. П. с ЕГН **********, адрес *** сумата от
3 749.58 (три хиляди седемстотин четиридесет и девет лв. и петдесет и осем ст.) лв., на
основание чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. “Витоша“ № 2 да заплати на О. И. П. с ЕГН **********, адрес *** сумата 15
(петнадесет) лв., представляваща разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17