№ 14116
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110159485 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 306660/31.10.2023 г. на .................“ ЕАД, ЕИК
.............., срещу Областна администрация на област .............. с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: 1./ сумата 1 060,76 лева,
с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание предоставяна от
последния топлинна енергия през периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр.
............, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
22.03.2023 г. до окончателното плащане, 2./ сумата 145,65 лева – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 13.03.2023 г., 3./ сумата 12,10 лева, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание предоставяна услуга дялово
разпределение през периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. за имот, находящ се в гр. ............, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.03.2023 г. до
окончателното плащане; 4./ сумата 2,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. – 13.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 14737/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот и
през исковия период е ползвал топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищеца
договор за продажба, въпреки отправената му изрична покана за това. Като е потребявал
топлофикационната услуга без да заплаща стойността й ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца. Поради това ищецът претендира ответникът да му върне това, с което се е обогатил, до
размера на обедняването на топлопреносното дружество, съизмеримо с неплатената цена на
потребената топлинна енергия, начислявана съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ по прогнозни месечни
вноски и коригирана с резултата от изравняването в края на всеки отоплителен сезон след реален
отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. Сочи, че
съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след
получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе
суми, с които ответникът се е обогатил. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С Определение № 15712/11.04.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219 ГПК,
1
„................като трето лице – помагач на страната на ищеца. Третото лице помагач на страната на
ищеца не взема становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен
между него и ответната страна писмен договор за продажба на ТЕ и реалната доставка на ТЕ до
стопанисвания от последния имот. Поддържа, че стопанисвайки процесния недвижим имот по реда
на чл. 18, ал. 1 ЗДС, ответникът е ползвал ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща,
поради което е налице неоснователно обогатяване на последния и съответно обедняване на ищеца,
като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
При това положение и с оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба
/идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, главните
спорни права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД.
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното
установяване на следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за имущественото разместване; 4./
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е потребявал ТЕ в
имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно
правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за
имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на
потребената топлинна енергия и на цената за дялово разпределение на същата, както и че е поканил
ответника да плати сумите. Ответникът следва да докаже своите възражения, включително че е
погасил процесните вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ
за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) " потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, " небитов клиент" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди,
като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от
нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По делото е установено, че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа – в този смисъл и констатациите на вещото
лице по приетата без възражения на страните съдебна техническа експертиза /СТЕ/.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед този безспорен по делото факт, съдът приема, че страните не са били
обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди.
По делото не се спори, че процесният имот е частна държавна собственост, като правата на
управление върху него са били предоставени на областния управител на област София, на
основание чл. 18, ал. 1 ЗДС, т. е. за процесния период ползвател на имота, находящ се в гр.
................... е именно ответникът Областна администрация на област София – обстоятелство, което
е установимо и от приетия по делото Протокол за приемане на недвижим имот – частна държавна
собственост от 01.06.2012 г. /л. 18/.
Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19,
2
ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА. Последната,
на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице.
По делото не е спорно, а и се установява от представените с исковата молба писмени
доказателства, че процесният недвижим имот – част от апартамент ................. представлява
жилищен обект, който считано до 01.06.2012 г. е бил отдаден под наем на трето за настоящия спор
физическо лице – ...................
С доклада по делото съдът е указал изрично на ищеца, че същият носи доказателствена
тежест да установи твърдението си, че процесният имот е бил ползван за стопански нужди.
Въпреки така разпределената му тежест ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази
насока. С оглед на това и предвид липсата на други доказателства, опровергаващи факта на
ползване на процесния имот по предназначение, настоящият състав приема, че в исковя период
процесното жилище е ползвано за жилищни нужди, респ. не е било ползвано за стопански нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, е
прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва
въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал.
1 ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, дължащи цената на доставената ТЕ по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на ТЕ те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на ТЕ за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената ТЕ. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на ТЕ за
битови нужди при публично известни общи условия потребителите на ТЕ за битови нужди.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на
производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на ТЕ с топлоносител водна пара и
гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов
клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а „битов клиент“ е клиент, който купува
ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в
съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за
отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ
електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални
дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице,
купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва
производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите,
за които се ползва ТЕ в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че нуждите, за които се ползва ТЕ в конкретен обект, обуславя и вида на
правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката
на ТЕ, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на ТЕ
за битови нужди. В конкретния случай по делото не е спорно, че доставяната в процесния имот ТЕ
не е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана от него търговска дейност /противното
не се и установява от данните по делото/, поради което и следва извод, че от момента, в който
държавата е придобила собствеността върху процесното жилище, между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на собственик на
недвижим имот в топлоснабдената сграда /респ. на потребител на ТЕ/, има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца ТЕ в процесния имот - в този смисъл и съдебната практика,
обективирана в Решение № 1858/ 10.04.2023 г. по в. гр. д. № 9929/2022 г. на СГС, III Б състав,
Решение № 4731/05.09.2023 г. по в. гр. д. № 3797/2023 г. на СГС, II Б състав, Решение №
5875/16.11.2023 г. по в. гр. д. № 6651/2023 г. на СГС, II Б състав, която настоящият съдебен състав
споделя. С оглед на изложеното и доколкото по делото се доказва наличието на основание за
извършеното разместване на имуществени блага – договор между страните, възникнал по силата на
законовата норма на чл. 153 ЗЕ, то субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на
претендираната сума като резултат от неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като
3
неоснователна.
При тези мотиви съдът намира предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за изцяло неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед неоснователността на главните искове, на отхвърляне подлежат и акцесорните
претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответната страна. Последната обаче не е
правила искане за присъждане на разноски, поради което такива не се следват.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .................“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ................. срещу Областна администрация на област .............. обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата 1 060,76 лева, с която ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание предоставяна от последния топлинна
енергия през периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ....... част от апартамент
................. с абонатен № ................... ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 22.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата 145,65 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 13.03.2023 г.,
сумата 12,10 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ползвайки без основание
предоставяна услуга дялово разпределение през периода 01.05.2020 г. – 30.09.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ....... част от апартамент ................. с абонатен № ................... ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.03.2023 г. до окончателното
плащане; сумата 2,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2020 г. – 13.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 14737/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
.................” ЕАД – „................ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4