Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 11826 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Н.З.,
ЕГН ********** срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, адрес гр. София,
п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А, с
която е предявен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1402,53 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 217,36 часа за периода от 01.06.2016г. до
31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода 01.06.2016г. до
31.03.2019г. ищецът е полагал труд на
длъжност „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“-Варна към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, поради което е бил със статут на държавен служител.
Твърди, че за процесния период е положил общо 1520 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1737,36 часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд води до извънреден труд от още 217,36 часа, който твърди, че
следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в
размер на 1402,53 лева.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно
правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време, на база общите норми на НСОРЗ при положение, че има
действащи специални норми.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия период от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност
„младши инспектор“ в Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна към Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, поради
което е бил със статут на
държавен служител.
Не се спори още, че ищецът
че за процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд и че е работил на
24-часови работни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи за отчитане на видовете полаган от
ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по констатации
от страните по делото и данните от които са взети предвид при заключенията по
ССчЕ.
Приложени от ответника са платежни бележки за плащане
на възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.
От заключението по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.06.2016г. до
31.03.2019г., ищецът е отработил
извънреден нощен труд в размер на
1520 часа
общо, въз
основа на представените по делото и неоспорени ведомости. Установява се още, че
тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143,
отчетените часове нощен труд се увеличават до 1737,36 часа, с разлика
от общо 217,36 часа, останали неплатени, като
стойност в размер на 1429.71 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР
Съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже служебно правоотношение между него и ответника, полагане на извънреден труд
в сочените времеви
и стойностни параметри, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже плащане на
дължимите възнаграждения.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи“.
В процесния период от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. са действали последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д.
№ 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени
от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм.,
бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се
извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание. От заключението
на съдебно счетоводната експертиза се
установи, че размерът на дължимото след преизчислението с коефициент 1.143 е 1429.71 лева, която сума дори надвишава претенцията
на ищеца.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на 480 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС (400 лева без
ДДС). Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид че сумата от 400
лева не надвишава значително минималния размер от 328,17 лева по чл.7, ал.1,
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като
се съобрази, че делото не е с минимална фактическа и правна сложност.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 56,10 лева,
както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при МВР, адрес гр. София,
п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А да заплати на А.Н.З.,
ЕГН ********** сумата 1402,53 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 217,36 часа
за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при МВР, адрес гр. София,
п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А да заплати на А.Н.З., ЕГН **********
сумата от 480 лева, представляваща
направени по
делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, адрес гр. София,
п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 56,10 лева и
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: