№ 11203
гр. София, 19.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110152761 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 52682/10.09.2021
г., предявена от ..... срещу ......, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 342 ТЗ
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1365,56 евро /с левова
равностойност 2670,80 лева/, представляваща неплатени лизингови вноски за
периода 01.01.2019 г. – 16.07.2019 г. по договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г.,
с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на лек автомобил
„............ 5P Active 1.4 Blue HDi 68 BVM N1, с рег. ......., сключен между ....., в
качеството на лизингодател и ......, в качеството на лизингополучател, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1858,44 евро /с левова равностойност
3634,79 лева/, представляваща неустойка по раздел IV, т. 6.1 от договор за лизинг
№ ..... от 26.10.2016 г., сключен между ....., в качеството на лизингодател и ......, в
качеството на лизингополучател, за периода 07.09.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; 3/ иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 640 евро /с левова равностойност
1251,73 лева/ - частичен иск от общо претендираната сума от 1839,12 евро /с
левова равностойност 3597,00 лева/, представляваща неустойка по раздел X, т. 2,
букви „а“ и „б“ вр. с раздел IX, т. 1 от договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г.,
сключен между ....., в качеството на лизингодател и ......, в качеството на
лизингополучател, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ иск с правно основание чл. 345,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 347, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 283,38 евро /с левова равностойност
554,24 лева/, представляваща незаплатена част от застрахователна премия по
застраховка „Пълно Каско“ за периода 28.10.2018 г. – 27.10.2019 г. по
застрахователна полица № 18-0300/303/5003570, сключена със ...... и с предмет
1
лек автомобил ............, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 5/ иск с правно основание
чл. 345, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 347, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 14,53 лева, представляваща данък МПС
за 2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
10.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 6/ иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 292,46 евро /с
левова равностойност 572,00 лева/, представляваща лихва за забава /върху
главницата за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № ..... от
26.10.2016 г., сключен между ....., в качеството на лизингодател и ......, в
качеството на лизингополучател/ за периода 17.07.2019 г. – 25.08.2021 г.; 7/ иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 398,02 евро /с левова равностойност 778,46 лева/,
представляваща лихва за забава /върху сумата за неустойка по раздел IV, т. 6.1 от
договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г., сключен между ....., в качеството на
лизингодател и ......, в качеството на лизингополучател/ за периода 17.07.2019 г. –
25.08.2021 г.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от ответника в производството.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил доказателствено искане за допускане изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство, по което съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване становището на
ответника по предявените искове.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.02.2022 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба се твърди, че страните в настоящото производство са
обвързани от валидно възникнало правоотношение по договор за лизинг № ..... от
26.10.2016 г., с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на лек
автомобил ............, сключен между ....., в качеството на лизингодател и ......, в
2
качеството на лизингополучател. Посочва се, че от ответника е извършено
плащане на първоначалната вноска по договора в размер на 724,29 евро, както и
на 26 броя лизингови вноски, дължими до м.12.2018 г. включително. Поддържа
се, че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на дължимите
лизингови вноски за периода 01.01.2019 г. – 16.07.2019 г., поради което и се моли
за осъждането на ответника да заплати на ищеца стойността на неплатените
лизингови вноски за същия период. Излагат се съображения, че на основание
раздел IV, т. 6.1 от процесния договор за лизинг, лизингополучателят дължи
неустойка в размер на 1% за всеки ден забава, а именно сумата от общо 1858,44
евро за периода 07.09.2018 г. – 16.07.2019 г., включваща неустойка за забава в
изпълнението на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизингови
вноски по процесния договор, дължими за периода м.09.2018 г. – м.07.2019 г.
Излага съображения, че лизингополучателят е изпаднал в забава в изпълнението
на горните задължения, поради което дължи в полза на ищеца лихва за тази своя
забава. Поддържа, че на основание раздел X, т. 2, букви „а“ и „б“ вр. с раздел IX,
т. 1 от договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г., сключен между ....., в качеството
на лизингодател и ......, в качеството на лизингополучател, при разваляне на
договора по вина на лизингополучателя или при забава в плащане на лизингова
вноска повече от 60 дни от датата на падежа, лизингополучателят дължи на
лизингодателя неустойка в размер на 20 % от лизинговата цена по договора, а
именно 1839,12 евро. В тази връзка се излагат съображения, че процесният
договор за лизинг е развален на 16.07.2019 г. по вина лизингополучателя, поради
изпадане в забава на плащането на дължими по договора суми с повече от 30 дни
от датата на падежа, което обуславя и възникнало в полза на ищеца вземане за
неустойка раздел X, т. 2, букви „а“ и „б“ вр. с раздел IX, т. 1 от договор за лизинг
№ ..... от 26.10.2016 г., сключен между ....., в качеството на лизингодател и ......, в
качеството на лизингополучател, в размер на 1839,12 евро, като в настоящото
производство се претендира част от горепосочената сума, а именно 640 евро.
Излагат се съображения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по раздел
VIII, т. 3 от процесния договор за лизинг, като не е заплатил в цялост, дължимата
застрахователна премия по застраховка „Пълно Каско“ за периода 28.10.2018 г. –
27.10.2019 г. по застрахователна полица № 18-0300/303/5003570, сключена със
...... и с предмет лек автомобил ............ и дължимия към бюджета данък МПС за
2019 г., за същия автомобил.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се законна
лихва и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от ответника в производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва: 1/ иск с правно основание чл. 342 ТЗ вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1365,56
евро /с левова равностойност 2670,80 лева/, представляваща неплатени лизингови
3
вноски за периода 01.01.2019 г. – 16.07.2019 г. по договор за лизинг № ..... от
26.10.2016 г., с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на лек
автомобил ............, сключен между ....., в качеството на лизингодател и ......, в
качеството на лизингополучател, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
1858,44 евро /с левова равностойност 3634,79 лева/, представляваща неустойка по
раздел IV, т. 6.1 от договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г., сключен между ....., в
качеството на лизингодател и ......, в качеството на лизингополучател, за периода
07.09.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 3/ иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
640 евро /с левова равностойност 1251,73 лева/ - частичен иск от общо
претендираната сума от 1839,12 евро /с левова равностойност 3597,00 лева/,
представляваща неустойка по раздел X, т. 2, букви „а“ и „б“ вр. с раздел IX, т. 1 от
договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г., сключен между ....., в качеството на
лизингодател и ......, в качеството на лизингополучател, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й
изплащане; 4/ иск с правно основание чл. 345, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 347, ал. 1 вр. чл.
232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
283,38 евро /с левова равностойност 554,24 лева/, представляваща незаплатена
част от застрахователна премия по застраховка „Пълно Каско“ за периода
28.10.2018 г. – 27.10.2019 г. по застрахователна полица № 18-0300/303/5003570,
сключена със ...... и с предмет лек автомобил ............, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й
изплащане; 5/ иск с правно основание чл. 345, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 347, ал. 1 вр. чл.
232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
14,53 лева, представляваща данък МПС за 2019 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й
изплащане; 6/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 292,46 евро /с левова равностойност
572,00 лева/, представляваща лихва за забава /върху главницата за неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г., сключен между .....,
в качеството на лизингодател и ......, в качеството на лизингополучател/ за периода
17.07.2019 г. – 25.08.2021 г.; 7/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 398,02 евро /с левова
равностойност 778,46 лева/, представляваща лихва за забава /върху сумата за
неустойка по раздел IV, т. 6.1 от договор за лизинг № ..... от 26.10.2016 г.,
сключен между ....., в качеството на лизингодател и ......, в качеството на
лизингополучател/ за периода 17.07.2019 г. – 25.08.2021 г.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
4
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
За основателността на исковете с правно основание чл. 342 ТЗ вр. чл. 347,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пред. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 345, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 347, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно правоотношение между страните по силата на валиден
договор за лизинг, по силата на който ищецът е предал на ответника държането на
процесния автомобил и за ответника е възникнало задължението за плащане на
лизинговата цена и разходите свързани с ползването на вещта, в претендираните
размери и за посочените периоди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
За основателността на исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, следните
правопораждащи факти: възникването на валидно правоотношение между
страните по силата на валиден договор за лизинг; че е изпълнил задълженията си
по сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е
изправна страна/; че е била уговорена по размер неустойка в случай на
неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и какъв е размерът
на неустойката за исковия период.
За основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото открито заседание
произнасянето по искането за изслушване на допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
5
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
6
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7