Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 18.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори декември две хиляди
и двадесета година, в състав :
Районен съдия : Николай
Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД№1291 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от Д.С. *** против наказателно
постановление №30-0000149/13.10.2020г., издадено от началника на Областен отдел
”АА”-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание: чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева; чл.93, ал.1, т.1 ЗАП
за нарушение на чл.19, ал.1, т.5 от посочената наредба е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2 000 лева и чл.178в, ал.5 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Иска се отмяна на
атакуваното постановление, с довод за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а по същество, че нарушенията не са извършени.
Претендират се и разноски.
АНО не е взел присъствено участие в съдебното производство, но в
придружаващото жалбата писмо, е изразил становище за неоснователност на същата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
На 13.10.2020г. в с.Жиленци служители на РД”АА”, гр.София – свидетелите
Б. и К. извършили крайпътна проверка на ППС, при която установили, че
жалбоподателят, като водач на влекач с рег.№*** не
представил за проверка изисканите му документи, а именно – карта за
квалификация на водач, сертификат за водач и удостоверение за психологическа
годност.
Съставен бил АУАН срещу жалбоподателя, в който са отразени следните
констатации: около 10:40ч. в с.Жиленци на гл.път Е-871 в посока към
гр.Кюстендил жалбоподателят управлява влекач Ивеко с рег.№***, собственост на трето лице, като при проверката водачът е без: карта за квалификация на водач, сертификат за
водач и удостоверение за психологическа годност. Прието е, че са нарушени:
чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари; чл.19, ал.1, т.5 от същата на наредба и чл.8, ал.1,
пр.2 от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТИТС. Актът е предявен и връчен по
надлежния ред.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена
фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Прието е, че са извършени
нарушения, на които е дадена аналогична правна квалификация, като санкциите са
наложена на посочените основания. НП е връчено на същата дата.
Горната фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от
събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, показанията на посочените свидетели.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока. НП е
издадено от компетентен орган.
В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на
атакуваното НП. Това е така защото:
В АУАН и НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които
са осъществени твърдените нарушения, съответно не са изложени твърдения за
всички съществени елементи от обективната страна на състава на всяко от
нарушенията, в частност, че е осъществяван обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари. Това е елемент от
състава на трите нарушения. Всички обстоятелства, имащи отношение към
нарушението освен че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират
пряко същото, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Волята на АНО следва да бъде ясна
и категорична, а не да се презюмира.
Отделно от това, приложената санкционна разпоредба има бланкетна
диспозиция и обвързването й с друга такава (каквито са разпоредбите на чл.58,
ал.1, т.4 и чл.19, ал.1, т.5 от цитираната наредба), а не с конкретно нарушена
правна норма от кръга на посочените в първата, винаги има за последица
необоснованост, а от там и незаконосъобразност на санкционния акт.
Допуснатите процесуални нарушения са от такова естество, че правят
невъзможна преценката за материалноправната законосъобразност на НП.
Въпреки това, по съществото на спора следва да се отбележи, че в
настоящото производство не се потвърдиха в пълнота поддържаните от АНО
фактически установявания.
При това положение АНО е ангажирал незаконосъобразно административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се отмени.
Претенцията на жалбоподателя за разноски остана недоказана.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№30-0000149/13.10.2020г., издадено от началника на Областен отдел
”АА”-гр.Кюстендил, с което на Д.С. *** са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.58, ал.1,
т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари - “глоба” в размер на 2 000 лева; на основание
чл.93, ал.1, т.1 ЗАП за нарушение на чл.19, ал.1, т.5 от посочената наредба - “глоба”
в размер на 2 000 лева и на основание чл.178в, ал.5 ЗДвП - „глоба“ в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: