РЕШЕНИЕ
№ 10989
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110130096 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ...., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 774,70 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. (адрес на топлоснадбен апартамент - гр. ....);
- 81,81 лева – мораторна лихва за периода 05.09.2020г. до 28.03.2022г.,
ведно със законната лихва от 11.04.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ....Д, не се ангажира със становище.
Ответникът – Й. К. М., оспорва иска:
- навежда довод за давност;
- не било възникнало облигационно отношение; наведени са и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
1
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Според Писмо от СО до ищеца от 2017г., жилището е закупено на 26.04.1991г. от Й. К. М., а
на 11.05.2022г. е дарено (от г-жа М. - според служебно изготвена справка от имотния
регистър). Ответникът следваше да установи нещо различно. Отделно от това, последният
няма право да оспорва като недоказан, а не като неверен, факт, който му е известен, а
именно дали е собственик или не на жилището за претендирания период – арг. от чл. 131,
ал. 2, т. 4 от ГПК. Нормата задължава страната да изложи твърдения за обстоятелствата,
които са ѝ известни. Всичко друго е хипотеза на шиканиране на процеса.
Заявлението е депозирано на 11.04.2022г., като 3-години назад са към 11.04.2019г.
Претендира се от м. 5, като е отделен въпросът, че поради падежа на вземанията, с давност
не е покрит и периодът от 01.03.2019г.
Фактура от 07.2019г., както се твърди в молба от 03.10.2019г., не е представена. Налице е
такава от 07.2020г. (л. 29). В счетоводната документация на ищеца никъде не е посочена
2018г.
от правна страна:
1. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
2
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата, а в
случая дори е открита – арг. по аналогия и от чл. 57, ал. 1 от ЗС) е страна в
правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. №
4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение, правоотношението възниква конклудентно с придобиването на жилището, ако
сградата вече е топлофицирана, или с изграждането на инсталацията.
Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение само по
себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с оглед
улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай се
спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на
потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на
дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване,
поради пропуск да подпишат поредната промяна. В различните периоди има и промени в
ОУ, но винаги са налице такива.
2. Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ. Смисълът
на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления,
но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а
не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване). Последното би
било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност
ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира
престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик)
влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС
3
(СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на
ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС в цитираното
по-горе решение.
3. Давността е 3 години назад, считано от 14.02.2022г., като периодът от 31.12.2018г. също
не е покрит от давност (45 дена – но от първо число на съответния месец), с оглед падежа на
вземането. Т.е. доводът е неоснователен.
Съобразно изложеното, исковете са основателни.
по разноските
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 75 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 175 лева
(чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК).
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от ....,
ЕИК ... представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-mail: ...,
срещу Й. К. М., ЕГН **********, гр. ...., съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. К., че ответникът
дължи:
- сумата от 774,70 (седемстотин седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. (адрес на топлоснадбен апартамент - гр. ....), ведно със законната
лихва, считано от 11.04.2022г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ
„КРАСНО СЕЛО" IBAN: ...); и
- сумата от 81,81 (осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки) лева – мораторна
лихва за периода 05.09.2020г. до 28.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, Й. К. М., ЕГН **********, гр. ....,
4
съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. К., да заплати на ...., ЕИК ... представлявано от ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-mail: ..., сумата от 75 (седемдесет и пет)
лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, Й. К. М., ЕГН **********, гр. ....,
съд.адр.: гр. София, ...., чрез адв. К., да заплати на ...., ЕИК ... представлявано от ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-mail: ..., сумата от 175 (сто седемдесет и
пет) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ....Д, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр. София 1111, ..., e-mail: ..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5