РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Бяла, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510100678 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена
впоследствие с молба от 08.09.2021 г., на „Б.“ ЕООД срещу „К.-ЕР“ ООД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумите по изпълнителен лист № 260116 от 22.04.2021 г. на
Районен съд – Севлиево в общ размер на 2 471,36 лв., от които 1 147,36 лв. –
разноски в първоинстанционното производство по гр.дело № 1248/2019 г. на
Районен съд – Севлиево, 604 лв. – разноски в производството по обезпечаване
на бъдещ иск по ч.гр.дело № 728/2019 г. на Районен съд – Бяла и 720 лв. –
разноски пред въззивната инстанция по в.гр.дело № 124/2020 г. на Окръжен
съд – Габрово.
Ищецът твърди, че с решение по гр.дело № 1248/2019 г. на Районен съд
– Севлиево, потвърдено с решение по в.гр.дело № 124/2020 г. на Окръжен съд
– Габрово и оставена без разглеждане касационна жалба с определение по
т.дело № 2149/2020 г. на ВКС, влязло в сила на 26.11.2020 г., е осъден да
заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2 471,36
лв. Твърди, че на 09.12.2020 г. платил сумата по банковата сметка на
ответника в Банка ДСК, но на 18.06.2021 г. получил съобщение с изх.№
6971/16.06.2021 г. по изпълнително дело № 20217340400787 по описа на ЧСИ
З.В. с отправена до него като длъжник покана за доброволно заплащане на
сумата от 3 294,91 лв., от които 2 471,36 лв. - присъдени разноски, 481,80 лв. –
разноски по изпълнителното дело и 341,75 лв. – такси по Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. С наличието на
изпълнителното дело обоснована правния си интерес от предявяване на иска
1
и сочи, че за обезпечаване на същия е образувано ч.гр.дело № 759/2021 г. на
РС-Севлиево. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист № 260116
от 22.04.2021 г. на Районен съд – Севлиево в общ размер на 2 471,36 лв.
поради извършено плащане. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство, за обезпечителното производство и за
изпълнителното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който се заема становище за недопустимост на иска. Ответникът счита, че за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, поради съществуването
на изрично регламентиран друг ред на защита правата на длъжника в
изпълнителното производство. Сочи, че в случая се касае за погасяване на
изискуемо задължение чрез плащане преди образуване на изпълнителното
производство и е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за
прекратяване на последното. Заявява, че не оспорва извършеното плащане и
твърди, че до образуване на изпълнителното дело се е стигнало поради
техническа грешка като последица от множество парични преводи по
сметката на дружеството и неотчитане на факта, че по представените
изпълнителни основания (изпълнителни листове) вече е било извършено
плащане. Счита, че с оглед на интереса си, длъжникът е трябвало да
удостовери пред съдебния изпълнител извършеното плащане, респективно да
обжалва действията му, ако счита че са незаконосъобразни. Ответникът счита
също, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство и
възразява, че породените от бездействието на длъжника разноски по
изпълнителното и исковото производства не следва да се възлагат в негова
тежест. С тези доводи и съображения моли за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адвокат Иво Урумов, поддържа подадената искова молба и моли за уважаване
на предявения иск. Изтъква, че извършеното плащане е сторено след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителният лист, както и че плащането се признава от ответника.
Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл.80
от ГПК.
Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание. С
подадена преди заседанието писмена молба поддържа становището си за
недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес по
съображенията от подадения отговор на исковата молба. Твърди, че в хода на
настоящото производство изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК с влязло в сила постановление на съдебния
изпълнител. Поддържа възражението си да не се присъждат разноски на
насрещната страна.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е налице спор между страните по делото, че в полза на ответното
2
дружество е издаден изпълнителен лист срещу ищеца след приключен между
тях съдебен спор. Това обстоятелство се установява и от представения по
делото заверен по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата препис от
изпълнителен лист № 2600116/22.04.2021 г., издаден въз основа на влязло в
законна сила на 26.11.2020 г. решение по гр.дело № 1248/2019 г. на РС-
Севлиево, решение по в.гр.дело № 124/2020 г. на ОС-Габрово и определение
по т.дело № 2149/2020 г. на ВКС, видно от който „Б.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „К.-ЕР“ ООД сумата от 1 147,36 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, сумата от 604 лв. – разноски в
производство по обезпечаване на бъдещ иск и сумата от 720 лв. – разноски
пред въззивната инстанция. Или общата сума по издадения в полза на
кредитора изпълнителен лист възлиза в размер на 2 471,36 лв.
Страните не спорят и че въз основа на посочения изпълнителен лист
„К.-ЕР“ ООД е инициирало образуване на изпълнително производство за
принудително удоволетворяване на вземанията от „Б.“ ЕООД. Това
обстоятелство е установимо и от представения по делото заверен препис от
съобщение изх.№ 6971/16.06.2021 г. по изп.дело № 20217340400787 на ЧСИ
З.В. с рег.№ 737. Съобщението съдържа информация, че въз основа на
изпълнителен лист от 22.04.2021 г. на Районен съд – Севлиево по гр.дело №
1248/2019 г., в полза на „К.-ЕР“ ООД се дължи сумата от 2 471,36 лв., както и
такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 341,75 лв., съответно –
481,80 лв., като е посочена и банкова сметка за погасяване на задълженията.
Безспорно между страните е и това, че съдебните разноски по водения
между страните съдебен спор пред Районен съд – Севлиево са платени
доброволно от „Б.“ ЕООД в полза на „К.-ЕР“ ООД по банков път още преди
издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително производство.
По отношение на този факт е налице признание от ответника – кредитор, като
същото се подкрепя и от представения от страна на ищеца препис от
преводно нареждане и представеното от ответното дружество копие на
извлечение от банкова сметка. Видно от същите по банкова сметка на „К.-ЕР“
ООД в Банка ДСК АД на 09.12.2020 г. от „Б.“ ЕООД е постъпила сумата от 2
471,36 лв., като основание за направения паричен превод е посочено
„разноски по гр.д. 728/19, 1248/19, 124/20“.
При така установените в настоящото производство факти, се налага
изводът, че вземането по издадения в полза на ответника срещу ищеца
изпълнителен лист, въз основа на което е образувано изпълнително
производство за принудително събиране на сумата, е погасено чрез
доброволно плащане, извършено след влизане в сила на решението, с което по
съдебен ред е разрешен спор между страните, и преди снабдяване въз основа
на това изпълнително основание с изпълнителен лист и иницииране на
производство за принудително събиране на сумата от 2 471,36 лв.
Спорният по делото въпрос е за допустимостта на предявения иск за
установяване недължимостта на вземането по издадения в полза на ответника
срещу ищеца изпълнителен лист. Наведените в тази насока доводи и
възражение от ответника съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
С предявения отрицателен установителен иск ищецът цели да разкрие
липсата на изпълняемо право. В изпълнителното производство съдебният
изпълнител е обвързан чрез изпълнителния лист от силата на изпълнителното
основание. По правило длъжникът не може да оспорва пред съдебния
3
изпълнител изпълняемото право. Законово предвидено изключение е
хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК /която се сочи и от ответника/, при
която съдебният изпълнител сам прекратява изпълнението при доказано по
съответния ред плащане, с което взискателят (кредиторът) е удоволетворен
преди образуване на изпълнителното производство, като отказът за
прекратяване подлежи на обжалване. Но нито постановлението на съдебния
изпълнител, нито решението на окръжният съд по жалба срещу действията на
съдебния изпълнител, имат сила на присъдено нещо по въпроса дали
изпълняемото право съществува или е погасено чрез плащане. Следва да се
има предвид също, че въз основа на изпълнителния лист кредиторът
разполага с възможност да инициира образуване на ново изпълнително
производство. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, тъй като с доказване на факта, че задължението по
изпълнителния лист е погасено, ще предотврати повторното събиране на
доброволно платените вече суми и евентуално плащане на такси и разноски в
изпълнително производство.
Предвид изложеното и доколкото предявеният иск се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, отрицателният установителен
иск съдът намира за допустим, а с оглед процесуалната позиция на страните и
приобщените по делото писмени доказателства същият се явява и
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че без каквото и да
било правно значение се явяват доводите на ответника за образуване на
изпълнителното производство поради „техническа грешка“, тъй като колко на
брой парични преводи постъпват по сметката на дружеството и дали и как
тази информация намира отражение в счетоводството му, е въпрос на
вътрешна организация, за което отговорността следва да понесе самият
ответник.
При този изход на спора и с оглед правилото на чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски
в настоящото производство – платено адвокатско възнаграждение в размер на
960 лв. и платена държавна такса в размер на 98,85 лв. /колкото е дължимата
за първоинстанционното производство държавна такса, пресметната по
правилото на чл.1 от ТДТГПК/, а съгласно постановките на т.5 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС и разноските по инициираното производството за обезпечаване на
настоящия иск /ч.гр.дело № 759/2021 г. на РС-Севлиево/ – платена държавна
такса в размер на 40 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв., за което по делото са представени писмени доказателства /разписка,
пълномощно и договор за правна защита/.
Ищецът претендира и разноски за платено адвокатско възнаграждение
за изпълнителното производство, образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист, но такива не могат да му бъдат присъждани в настоящия
процес. Отговорността за разноски по делото е облигационно
правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но
не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от
насрещната страна по делото. За останалите вреди отговорността може да
бъде реализирана по общия исков ред.
4
Наведените от ответника възражения срещу присъждането на разноски
в полза на ищеца съдът намира за неоснователни. За да отпадне
отговорността на ответника за разноски по производството следва с
поведението си той да не е дал повод за завеждане на делото и да признае
иска /чл.78, ал.2 от ГПК/. Макар в случая ответникът да признава плащането
на сумата по издадения в негова полза изпълнителен лист срещу ищеца,
предмет на разглеждане в настоящото производство, същият оспорва
допустимостта на иска, т.е. не е налице признание на иска. Освен това със
снабдяването с изпълнителен лист и иницииране на изпълнително
производство за принудително събиране на вземането, което вече е било
доброволно платено, ответникът несъмнено е дал повод за завеждане на
делото.
Несъстоятелно се явява и наведеното от ответника възражение, че
сторените разноски са породени от бездействието на ищеца. Очевидно е, че в
случая от страна на ищцовото дружество са предприети действия за защита на
интересите му съобразно предоставените от закона възможности и предвид
успешно проведената защита на тези интереси ответникът следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 вр. чл.439,
ал.1 от ГПК, че „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С.,
обл.Г., ул.„З.“ № ***, не дължи на „К.-ЕР“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление: гр.Б., обл.Р., ул.„А.“ № ***, бл.„М.-1“, ет.***, сумите по
изпълнителен лист № 260116 от 22.04.2021 г., издаден по гр.дело №
1248/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево, в общ размер на 2 471,36 лв.
/две хиляди четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и шест
стотинки/, от които: 1 147,36 лв. /хиляда сто четиридесет и седем лева и
тридесет и шест стотинки/ – разноски в първоинстанционното производство,
604 лв. /шестстотин и четири лева/ – разноски в производството по
обезпечаване на бъдещ иск и 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ – разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.-ЕР“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.Б., обл.Р., ул.„А.“ № ***, бл.„М.-1“,
ет.***, да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.С., обл.Г., ул.„З.“ № ***, сумата от 1058,85 лв. /хиляда петдесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в производството
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лева/, представляваща сторени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството
по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.дело № 759/2021 г. по описа на Районен
съд-Севлиево.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________
5