МОТИВИ
към присъда по НОХД № 200 по описа за 2019 г. на ШОС
Подсъдимата Р.В.И. с ЕГН **********
е предадена на съд по следното обвинение:
За
това, че на 12.08.2018г., на главен път I – 2, км. 120 + 250, при управление на моторно превозно средство л.а. марка
„БМВ Х 6“, с рег. № Р 3577 КА нарушила правилата за движение: Чл. 5. (ал. 1) от ЗДвП – Всеки участник в движението по пътищата:1. С поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; Чл. 5. (ал. 2) от ЗДвП – Водачът на
пътно превозно средство е длъжен:1.
Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства; Чл. 20. (ал. 2) от ЗДвП – При избиране скоростта на движението не се е съобразил с
атмосферните условия – слаб снеговалеж, със състоянието на пътя – мокър асфалт,
и с конкретните условия на видимост – при настъпил мрак, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, не изпълнил задължението си да
намали скоростта и да спре, когато възникнала опасност за движението; Чл. 123. (ал. 1) от ЗДвП – Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:1.
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието;2. Когато при произшествието са пострадали
хора: а) да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи; в)
(изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 53 от
2014 г.) до пристигането на органите по буква "б", съобразно
необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ
на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в
сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.)
да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да
не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на
вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното
заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на
произшествието, а именно управлявала автомобила със скорост от 92.4 км/ч,
при която скорост, движейки се на къси светлини по прав и неосветен участък на
пътя е имала възможност да възприеме препятствието /навлизащият в нейната лента
за движение пешеходец/ на 109.63 метра пред автомобила, а е следвало да
управлява автомобила със скорост не по-висока от 68.24 км/ч, при която е имала
възможност да спре в осветената от фаровете зона пред автомобила, а именно на
разстояние 68.00 метра и да предотврати удара, както и че, след удара е
напуснала местопроизшествието, в резултат на които нарушения на правилата за
движение, допуснала ПТП с П.Д.П.,*** и
по непредпазливост причинила смъртта му, като деянието е извършено при
условията на съпричиняване от страна на пострадалия П.,
който по същото време по път I – 2, км. 120 + 250, под въздействието на алкохол с концентрация 2.12 %
(г/л) /етилов алкохол в кръвта/ и алкохол
с концентрация 2.50 % (г/л) /етилов
алкохол в урината/ установена по надлежният със съдебно – химическа експертиза е – 087/23.08.2018г. на „ВМА – МБАЛ” гр.
Варна, също нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 108. (ал. 1) от ЗДвП – Пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно; Чл.
113. (ал. 2) от ЗДвП – Извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма
пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и
4: – 1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2017
г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2.
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; 4.
да не преминават през ограждения от парапети или
вериги; Чл. 114. от ЗДвП – На пешеходците е забранено: 1. да
навлизат внезапно на платното за движение; 2.
да пресичат платното за движение при ограничена видимост – престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б” във вр.
с чл. 343, ал. 1, буква „в” във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, във вр.
с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК и наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи на подсъдимата наказание
“лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ години, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от 5 /пет/ години, както и да се наложи наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срока на наложеното наказание.
Процесуалният представител на частните
обвинители – адв.М.М. от
ШАК изразява становище и се солидаризира със становището на прокурора по
отношение на размера на наказанията, които да се наложат на подсъдимата.
Частните обвинители Д.П., В.Д., Д.Д., Й.Д. са
съгласни със становището на повереника си.
Разпитана на досъдебното производство,
подсъдимата Р.И. се признава за частично
виновна по посоченото в обвинителния акт деяние и дава обяснения, че не е
напускала произшествието, но тъй като била много изплашена, спряла автомобила
на известно разстояние. В съдебно заседание изразява съжаление за случилото
се.
Процесуалният представител на
подсъдимата в съдебно заседание моли съда да отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и да определи наказание на подсъдимата при
условията на чл.55 от НК, а именно “лишаване от свобода” около минималния
размер на предвидената санкция, изпълнението на което да бъде отложено за срок
от 3 /три/ години, както и да се наложи наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срока на наложеното наказание.
Подсъдимата преди даване ход на
съдебното следствие изрази съгласие за
разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие – по чл.371,
т.2 от НПК, като призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът след като съобрази, че направеното
самопризнание се подкрепя от доказателства по делото, с определение обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът
приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
На 12.08.2018 г. подсъдимата Р.И. и приятелят ѝ свидетеля Т. Д. Й., връщайки се от гр.Варна се
отбили в гр.Плиска, където майката на Й. имала къща. Около 21.00 часа същия ден двамата тръгнали за дома
си в гр.Шумен, с лек автомобил марка «БМВ Х6», с рег. № Р 3577 КА, собственост
на св.Г. Б. И. – брат на св.Й.. Подс.Р.И. се качила зад волана на автомобила, а св.Й.
седнал на предна дясна седалка и потеглили по пътя към гр.Каспичан, в посока гр.Шумен.
След като подминали кв. „Мътница“ на гр.Шумен, в
района на завод „Хан Омуртаг“ настигнали един пикап,
като автомобилът им се движил, с включени къси светлини. Управлявания от
подсъдимата автомобил бил така пригоден, че когато пред него има друго превозно
средство авТ.тично да
превключва на къси светлини. Движейки се с автомобила в посока гр.Шумен от лява
страна на пътя забелязали светлини на автомобил.
Посочените светлини били от бус с марка «Мерцедес Вито», с
рег. № *****, управляван от св. М. К. М., който в този момент
бил спрял на намиращата се там отбивка за кратък
отдих, тъй като се прибирал от чужбина. Той, спътникът му постр.П.Д.П. и лицата Д. И. М. и M. Д.Д., се прибирали от ФРГермания. Посочените лица били колеги и работили по договор с фирма „Те – Линк” гр. Варна. Заедно се прибирали след приключване на работата им в
Германия.
На 11.08.2018г. посочените лица потеглили с пътническия микробус от
Германия за Република България, като преди да пристигнат в гр.Шумен, св.М. се
отбил до дома си в гр. Плевен, където оставил багажа си. След това продължили,
в посока с.Косово, общ.Каспичан, където М.
трябвало да остави останалите трима пътници и да пренощува, преди да отиде на
следващият ден до гр. Варна, за да предаде буса на
фирмата.
Св.М. шофирал дълго време, около 19.00 часа, и на 12.08.2018 г. в района на гр. Търговище
почувствал силна умора, при което всички решили да се отбият в града, където от
магазин „Лидъл” напазарували храна и алкохол. Докато
пътували с буса св.М., св.Д. и пострадалия П.
започнали да се черпят. В последствие, в
гр. Шумен и четиримата пътници посетили казино, където трима от тях без шофьора
продължили да се черпят. След 21.00 часа четиримата се качили отново в буса и продължили пътя си, към с. Косово. Св. М.,
управлявайки превозното средство го насочил по път I – 2 /Шумен – Мътница/. В един момент св.М. почувствал силна умора и за
да не предприема излишни рискове спрял, за да се ободри на първата отбивка, която се намирала близо до завод „Хан Омуртаг“. Излязъл
от буса, като се отдалечил на десетина метра от него
и клекнал. Останалите трима пътници
също излезли от буса, като пострадалия П. се
приближил до св.М. и го попитал как се чувства. М. му обяснил, че всичко е
наред, че се чувства добре и просто има нужда от една минута свеж въздух, след
което щели да продължат. Пострадалия се усъмнил от казаното от св.М. и го
попитал дали е сигурен. Св.М. потвърдил, че с него всичко е наред, като за да
увери в това П. добавил, че дори е чул нещо да шумоли на отсрещния банкет,
заявявайки, че вероятно е някакво животно, тоест вижда и чува отлично. Пострадалия
П. решил да се убеди в казаното от св.М.
и внезапно тръгнал към пътното платно, насочвайки се към отсрещния банкет. В
този момента св.М. се изправил и се насочил към буса.
Свид.М.
извикал пострадалия П., но той не
се върнал и продължил да навлиза на пътното платно. Когато П. се намирал, по средата на пътното
платно, св. М. отново му извикал да спре. В този момент М. видял, че от посока кв. „Мътница” по посока гр. Шумен, в дясната лента на пътя се задават светлините на два автомобила.
Разтревожен за здравето и живота на постр.П., св.М.
му извикал няколко пъти, да спре и да се върне при тях. Пострадалият обаче
отговорил с жест - махвайки с дясната си ръка, и категорично отказвал да
промени решението си.
Първият автомобил подминал пострадалия П., който продължил по посока десния
банкет. В този момент по платното се движел лек автомобил марка „БМВ Х 6” с
рег. № Р 3577 КА, управляван от обвиняемата Р.В.И.. Подсъдимата и пътника до нея свид.Т. Й., видели пострадалия П. на пътното платно, в
лентата за насрещно движение, като сянка – тъмно петно, преминаващ в посока от
ляво надясно пред техния автомобил. Последвал удар между пострадалият П. и
предната част на автомобила, управляван от подс.И..
В следствие на удара тялото на П. било изхвърлено напред на пътното платно,
по посока гр. Шумен, а предния регистрационен номер на автомобила паднал. След
удара подс.И. не спряла и напуснала
местопроизшествието. Св.Т. Й. посъветвал обв.И. да
продължи по пътя към гр.Шумен, тъй като обръщайки се назад видял силуети на
хора и се изплашил, че може да се стигне до саморазправа.
Виждайки случилото се св.М. извикал на останалите пътници от буса, че пострадалия П. е ударен и тримата започнали да го
търсят и намерили тялото му безжизнено и деформирано. Св.М. се обадил на
телефон „112”, след което на местопроизшествието от гр.Шумен пристигнала
линейка, чийто лекарския екип констатирал, че пострадалия П. е починал. На
местопроизшествието пристигнал и екип на сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Шумен и
роднини на починалия.
По това време, навлизайки в гр.Шумен през кв. „Тракия“ обв.И.
спряла на осветен участък от пътя, тъй като светнала лампичка
в автомобила посочваща технически проблем. След като двамата със св.Й. огледали
автомобила отвън, подс.И. и спътника ѝ решили
да се върнат да видят какво е станало на местопроизшествието. Там заварили
пристигналите на мястото полицейски автомобили.
От заключението на съдебната - автотехническа
експертиза е видно, че мястото на удара е
на път І-2, километър 121+250 в дясната лента по посока за гр.Шумен, на
разстояние 16,5 метра след ориентира и на 2,05 метра от дясно на осевата линия.
Скоростта на движение на лек автомобил „БМВ Х6“ с рег.№ Р 3577 КА в момента на
удара и непосредствено преди настъпване на ПТП
е била 92,4 км/ч. Разстоянието на
видимост към пешеходеца в осветената зона от фаровете на лек автомобил „ БМВ
Х6“ с рег.№ Р 3577 КА при движение на къси светлини е около 68 метра. Опасната
зона за спиране на л.а. „БМВ Х6“ с рег.№ Р3577КА при движение с определена
скорост 92,4 км/ч е 109,63 м. Опасната зона за спиране на автомобила при
движение с максимално разрешената скорост в района – 90 км/ч е 105,5 метра. Водача
на л.а. „БМВ Х6“ с рег.№ Р 3577 КА би могъл да забележи пресичащият платното за
движение в посока от ляво на дясно пешеходец и да спре в границите на
осветената от фаровете зона на късите светлини – на 68 метра, в случай, че
скоростта на движение е била не по-висока от 66,24 км/ч.
При конкретно създалата се
ситуация водача не е имал възможност да предотврати удара с аварийно спиране,
както при движение с определената скорост 92,4 км/ч, така също и при максимално
разрешената 90 км/ч. Водачът е имал възможност да предотврати удара чрез
аварийно спиране само в случай, че се е движил с технически съобразената
скорост от 66,24 км/ч с разстоянието на видимост пред автомобила – 68 метра.
Пешеходеца е имал възможност да
възприеме светлините на приближаващият се автомобил и да изчака преминаването
му без да навлиза в лентата му за движение, като по този начин би избегнал
удара с него.
Пострадалият П. бил употребил алкохол и бил без светлоотразителна жилетка, като непосредствено преди удара
се е намирал на платното за движение, в лентата за насрещно движение и е
предприел внезапно пресичане на лентата за движение на автомобила. Подс.И. е забелязала пешеходеца и е предприела мерки да
намали скоростта и да отклони автомобила в дясно, но въпреки това е последвал
удар между дясната страна на пешеходеца и предната част на автомобила.
От удара тялото на пострадалия П.
е отхвърлено към предния капак, след което напред на платното, плъзгайки се
върху настилката до мястото където е било фиксирано като обект 14 в огледния протокол. Пострадалия от удара получил травматични
увреждания, в следствие на което е настъпила смъртта му.
В резултат на удара автомобила
получил деформация в предната си част – предна броня, декоративна решетка,
преден регистрационен номер и преден капак. Стойността на нанесената щета на
лек автомобил „БМВ Х6“ с рег.№ Р 3577 КА към датата на ПТП възлизала на 3979,38
лв.
Видно от заключението на съдебно –
химическата експертиза, изготвена от ВМА МБАЛ- Варна е установено, че в предоставената проба от кръв от трупа на
пострадалия П. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 2.12% г/л, а
в тази от пробата от урината концентрацията на алкохол е 2.50% г/л.
Видно от приложената докладна записка /л.129-130 от ДП/ подс.Р.И.
е изпробвана от пристигналите на место полицейски служители с алкотест и дрегер за наркотици,
които са отчели отрицателни резултати.
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп №49/2018 г. Видно от експертното
заключение при огледа и аутопсията на трупа на П.Д.П. е била установена съчетана травма на глава, шия, гръден кош,
гръбнак, корем и крайници.
Непосредствената причина за смъртта на П.Д.П. *** се дължи на множествени груби
анатомични увреждания, несъвместими с живота, водещо от които било
травматичното разкъсване на аортата с последващ
смъртоносен вътрешен кръвоизлив. Травматичните увреждания били причинени от
действието на твърди тъпи предмети, със значителна кинетична сила, по механизма
на удар, притискане и триене. Между
установените травматични увреждания на пострадалия и настъпилата смърт е налице
пряка причинно – следствена връзка. Към момента на смъртта пострадалият П.
е бил в средна степен на алкохолно опиване /1.5-2.5%/ в стадий на елиминация.
Същата се проявявала със значителни нарушения на мисловната дейност, речта,
силно отслабване концентрацията и вниманието и съобразителността, забавени
реакции, понякога сънливост, признаци на потискане на централната нервна
система. Наблюдавали се и значителни координационни нарушения, както били
възможни и вегетативни смущения и др.
/л.101-110 от ДП/.
По време на разследването по ДП са били изискани и приложени от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Шумен справка за нарушител/водач за лицето Р.В.И., констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №2018-1038-456,АУАН №Д469460/12.08.2018г., обяснение от Р.В.И.
и Т. Д. Й., докладна записка с рег.№869р-5306/27.08.2018г., протокол за
технически оглед на „БМВ Х6 Х Драйв 40Д“ с рег.№Р
3577 КА. (л. 123-132 от ДП).
Видно от издадената справка за нарушител подс.И.
е имала издадено валидно до 02.10.2024 г. СУМПС, за водач на МПС от категория В. До датата на
ПТП -12.08.2018 г. същата няма съставени актове, наказателни постановления,
фишове и ЗППАМ за извършени нарушения на ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява, че метереологичните условия и
пътнотранспортната обстановка на 12.08.2018 г. в пътния участък не са повлияли
и не са в причинно следствена връзка с настъпването на ПТП, като МПС участвало
в ПТП е било технически изправно.
Видно от изготвена справка за съдимост Р.В.И. не е осъждана.(л. 149 от ДП)
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното
производство гласни доказателствени средства –
обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите Т. Д. Й., Г.
Б. И., М. К. М., Д. И. М., М. Д.Д., от заключенията на: съдебно- медицинска експертиза за
оглед и аутопсия на труп, автотехническа експертиза,
химическа експертиза, от писмени материали и протоколи, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, както и от приложените по делото веществени доказателства.
Предвид така приетата фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимата е извършила деянието, за което е
обвинена. При така установеното съдът приема, че подсъдимата Р.В.И. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, буква „б” във вр. с чл.
343, ал. 1, буква „в” във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, защото:
- обект на престъплението са
обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и
гарантират правото на живот;
- от обективна страна
подсъдимата е извършила фактически действия по "управление на
автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му";
- безспорно се установи, че при управлението на лекия автомобил подс. И. е нарушила правилата за движение по пътищата, а
именно: разпоредбата на чл. 5. (ал. 1) от ЗДвП, съгласно който – „Всеки участник в движението по
пътищата: 1. С поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; на чл. 5. (ал. 2) от ЗДвП – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: 1.
Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“; на чл. 20. (ал. 2)
от ЗДвП, съгласно който – „При избиране скоростта на движението не се е
съобразила с конкретните условия на видимост – при настъпил мрак, да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не изпълнила задължението
си да намали скоростта и да спре, когато възникнала опасност за движението“; и на чл.
123. (ал. 1) от ЗДвП, съгласно
който – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1.
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието; 2. Когато при произшествието са пострадали
хора: а) да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането
на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; в)
до пристигането на органите на МВР, съобразно необходимостта, да вземе
мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това
не представлява опасност за него; г)
да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да
не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на
вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното
заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на
произшествието“
В настоящия случай подсъдимата е управлявала
моторното превозно средство със скорост 92,4 км/ч, скорост която не е била
съобразена с обстоятелството, че видимостта е ограничена от тъмната част на
денонощието и от късите светлини на автомобила. Скоростта, с която автомобила е
бил управляван не е позволила на подсъдимата да спре, когато е възникнала
опасността за движението. Подсъдимата е следвало да управлява автомобила със скорост не
по-висока от 68.24 км/ч, при която е имала възможност да спре в осветената от
фаровете зона пред автомобила, а именно на разстояние 68.00 метра и да
предотврати удара.
С действията си подсъдимата е поставила в опасност живота на намиращия
се на пътното платно пешеходец, както и е причинила имуществени вреди на
управляваното превозно средство. Същата не е бил внимателна и предпазлива към
пешеходеца, който съгласно закона представлява уязвим участник в движението.
Непосредствено след произшествието подсъдимата не е спряла управляваното от нея
превозно средство и не е останала на мястото на произшествието, за да изчака
органите на МВР. Подсъдимата не е уведомила органите на МВР за случилото се. С
автомобила се е придвижила до кв.“Тракия“ в гр.Шумен, където заедно със
спътника й свид.Й., огледали щетите по автомобила и
решили да се върнат обратно, за да видят какво се е случило.
Основната причина за станалото ПТП са допуснати
нарушения на правилата за движение от пострадалия П.Д.П.. Същият като пешеходец
се е намирал на пътното планто, а не се е движел по
тротоара или банкета. Под влияние на употребеното количество алкохол,
пострадалият е навлязъл внезапно на
пътното платно за движение при ограничена видимост, в тъмната част на
денонощието. Започнал е пресичане на пътното платно извън населено място и не
се е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства, като е удължил времето на пресичане, с което е допуснал нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, чл. 113, ал. 2, т.1 и 2 от ЗДвП и чл. 114. от ЗДвП. По изложените съображения съдът намира, че
деянието на подсъдимата И. е извършено при независимо съпричиняване
от страна на пострадалия П..
Съдът намира, че с деянието си подс.И. не е нарушила правилата за движение по пътищата
като не е съобразила скоростта си с атмосферните условия- слаб снеговалеж и със състоянието на пътя –
мокър асфалт, поради което я оправдава по тази част от първоначалното
обвинение.
- в резултат на пътнотранспортното произшествие от удара между л.а. марка
„БМВ Х 6“, с рег. № Р 3577 КА и
пешеходеца П.Д.П., последния е получил множествени травматични увреждания, несъвместими
с живота, водещо от които е травматичното разкъсване на аортата с последващ смъртоносен вътрешен кръвоизлив. Пострадалият е
починал на место;
- между претърпяното ПТП и настъпилата смърт е налице пряка
причинно- следствена връзка;
- субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимата е била пълнолетно вменяемо лице - по
време на извършване на деянието тя е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
- от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимата по непредпазливост във формата на
небрежност - подс.И.
не е целяла и не е предвиждала настъпването на обществено -опасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимата.
По отношение доводите на защитата: от адв.Ж.Ж., защитник на подсъдимата се сочат доводи, свързани с непълнота
на заключението по автотехническата експертиза, в
частта на изчисляване на скоростта на лекия автомобил преди произшествието
предвид обстоятелството, че автомобила се е движел зад друг автомобил, както и
неотчитане на поведението на пострадалия при описания механизъм на
произшествието. Сочи се, че подс. И. не е напуснала
произшествието по своя инициатива, а на спътника й – свид.Т.
Й., за да не се стигне до саморазправа на пътя, като се изтъква, че към този
момент тя е била бременна в първите месеци от бременността й. Съдът намира така
изложените доводи за неоснователни. В изготвеното заключение на назначената
съдебно- автотехническа експертиза в заключението на
стр.5 в т.4.3. при определяне разстоянието на видимост към пешеходеца с
осветената зона от фаровете на автомобила е отчетено обстоятелството, че
управлявания от подсъдимата автомобил се е движил зад друг автомобил. В т.4.8.
е описан механизмът на произшествието и причините за настъпването му от
техническа гледна точка. В описания механизъм са посочени действията на
пострадалия непосредствено преди произшествието. Без уважение следва да се остави довода и че,
подсъдимата не е избягала от местопроизшествието. Съдът намира, че в случая е ирелевантно по чия инициатива подсъдимата не е останала на
мястото на инцидента. Същата не е изпълнила задълженията си да спре и да изчака
органите на МВР. Дори и да е напуснала местопроизшествието по инициатива на свид.Й., същата е следвало да уведоми органите на МВР, нещо
което не е сторила. След произшествието подсъдимата и спътника й са се
придвижили до чертите на град Шумен, влезли са в кв.Тракия и след като са
огледали щетите по автомобила са решили да се върнат на местопроизшествието,
очевидно осъзнали сериозността на ситуацията, в която се намират.
Съдът при определяне вида на наказанието отчете обстоятелството, че за
престъплението по чл. 343, ал. 3, буква „б” във вр. с
чл. 343, ал. 1, буква „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание “лишаване от
свобода” от три до петнадесет години.
Съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК
следва при постановена осъдителна присъда да определи наказанието на
подсъдимата Р.В.И. при условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанието
на подсъдимата, направено още на досъдебното производство, както и указаното съдействие на органите на
разследването. Налице са и други смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимата, липсата на налагани наказания за
нарушения на ЗДП. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и съжалението
за извършеното деяние, изразено от подсъдимата, както и психическата травма,
която същата е претърпяла от обстоятелството, че е причинила смъртта на човек
при пътнотранспортно произшествие. Като друго смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и
обстоятелството, че подсъдимата има малко дете на два месеца, за което
следва да полага грижи в оглеждането и възпитанието му. Поведението на пострадалия непосредствено
преди произшествието, допуснатите от него нарушения на правилата на ЗДП, които
са в пряка причинна връзка с произшествието също следва да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подс.И..
Не се констатират отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимата.
Поради изложените по-горе съображения съдът счете, че наказанието следва да
се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, като според съда са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обуславят приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК е по-благоприятна за подсъдимата, поради
което и на основание чл.58а, ал.4 от НК съдът при определяне на наказанието
приложи само разпоредбата на чл.55 от НК.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено под минималния
размер, предвиден в закона, а именно “лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години.
Определеният размер на наложеното наказание съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите от страна на осъдената. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея, както и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
На
основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години.
На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимата Р.В.И. наказание „ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС” за срок
от 2 /две/ години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата да заплати направените по делото разноски в
размер на 1053,92 лв. по сметка на ОД на МВР гр.Шумен за присъдените в полза на държавата такси и разноски.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: