№ 4529
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110210308 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 000302 от 30.06.2022г., издадено от
Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, на основание чл.83, ал.1, вр.
чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.233, ал.2 и чл.225в, вр. чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП.
Недоволно от така издаденото НП е останало Дружеството „ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
от името на което е подадена жалба. В нея се посочва, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Жалбоподателят критикува наказващия орган, че не е изследвал секциите от „най-
горната част на сайта“. В жалбата се посочва, че в секция „Въпроси“ – „Други въпроси“ –
„Към кого да се обърна при неясноти и спорове“ се съдържа информация към кого да се
обърне потребителя при неясноти или спорове. Твърди се, че е предоставена информация и
за алтернативно възможност за разрешаване на спорове, както и е посочен активен линк,
който препраща към страницата на Европейската комисия. Отбелязва се, че единствено е
коригиран адресът на КЗП. Според жалбоподателя не е извършена в цялост проверка на
сайта, нито е била поискана информация от Дружеството за наличието на информацията по
чл.181н от ЗЗП. С ненаказването на Дружеството за нарушение по чл.181н, ал.4 от ЗЗП
според жалбоподателя мълчаливо административно – наказващият орган се e съгласил, че
информацията по чл.181н от ЗЗП е налична на сайта. На следващо место в жалбата се
1
твърди, че правата на нарушителя били засегнати, тъй като той не знаел в какво се състои
нарушението – дали в липсата на информация относно органа за алтернативно решаване на
спорове (АРС), дали в непредставяне на същата по ясен, разбираем и леснодостъпен начин,
дали в липсата на интернет страница на органа за АРС или в липсата на електронна връзка
към тази интернет страница на органа по АРС. Относно АУАН и НП се твърди, че те не
отговаря на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и това водело до
фактическа необоснованост на повдигнатото административно обвинение. Претендира се и
за несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението,
поради което се иска отмяна на НП на формално основание. Относно наложеното наказание
в жалбата се посочва, че не са изложени отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което НП е немотивирано, тъй като санкцията не е в минимален размер. Твърди се, че в НП
липсват и мотиви относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че проверката на
сайта не е по жалба на потребител, а е регулярна проверка. Споменава се, че Дружеството е
направило нов сайт, където във „футъра“ на сайта имало отделна секция „Разрешаване на
спорове“. Според жалбоподателя при разпечатването на съдържанието на даден сайт на
хартиен носител разпечатките можело да се различават от действителното съдържание на
интернет страницата, тъй като това зависело от използвания браузър, версията на
операционната система, драйвера на принтера и т.н., както и от проверяващия, който
избирателно влизал в определени секции. При разпечатването на интернет страницата на
хартиен носител не винаги излизало на хартия цялото съдържание на сайта. Поради това
жалбоподателят счита, че приложените по делото хартиени разпечатки не са достатъчни да
удостоверят наличната информация в сайта. От тук се прави извод, че вменените на
Дружеството нарушения са недоказани. В жалбата се твърди, че всеки сайт има уникален
дизайн и ако законодателят не е посочил изрично мястото и заглавието на една секция, в
която да се съдържа необходимата информация и линкове към външни сайтове, то
собственикът сам избира как да организира информацията в своя сайт, на какво ниво да е
достъпна, дали да акцентира или не на отделни детайли и не носи отговорност за тези свои
решения. Допустимо било потребител на уеб сайт да очаква да намери съдържание на
определено място, а то да не е достъпно там или това да доведе до заключение, че търсеното
съдържание или информация липсват. Доколкото нормата на чл.181н от ЗЗП не дава точни
указания и не посочва къде точно на интернет страницата на търговеца следва да бъде
поместена изискуемата информация, а секция „въпроси“ е една от най-често отваряната и
ползвана от потребителите, в жалбата се твърди, че няма допуснато нарушение, но въпреки
това Дружеството се е съобразило с очакванията на КЗП и при изработката на новия сайт
във „футъра“ на интернет страницата си е публикувало информация за разрешаване на
спорове без да има законово задължение за това, а само за да засвидетелства отговорност
спрямо потребителите си. Упреква се наказващият орган, че е лишил Дружеството от
възможността негов представител да участва в проверката. Твърди се, че е нарушено
правото му да възрази срещу начина на интерпретиране на съдържанието на сайта. Поради
това се възразява, че не е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.181н от
ЗЗП, за което е наложена имуществена санкция на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД. С тези аргументи
2
се иска СРС да отмени изцяло атакуваното Наказателно постановление, както и да бъдат
присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар. Прави се и
възражение за маловажност, както и се твърди явна несправедливост на наложеното
наказание. В условията на алтернативност се иска от съда да намали имуществената санкция
до минималния размер от 500 лева.
Пред СРС „ВИВА КРЕДИТ“ ООД се представлява от адв. Н., която в съдебно
заседание на 25.10.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС адв. Н. преповтаря доводите от жалбата, че в секция „въпроси“ в сайта на Дружеството
е поместена информация за възможността на всеки потребител да се обърне към орган за
алтернативно решаване на спорове, както и е наличен активен линк, който препраща към
този орган. Защитата счита, че по закон няма изискване дали тази информация следва да е
поместена във „футър“, „хетър“, на първа страница, в горната или в долната част на
началната страница. Защитата се позовава и на показанията на св. И., че в хода на
проверката не е установявала дали изискуемата информация я има в други секциите в сайта,
а единствено И. е прегледала началната страница на сайта. Поради това се иска процесното
Наказателно постановление да бъде отменено като противоречиво с материалния закон,
необосновано и немотивирано. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Преповтарят се доводите от жалбата за прилагане на чл.28 от ЗАНН и алтернативно се иска
намаляване на имуществената санкция до минималния размер от 500 лева.
Въззиваемата страна (Комисия за защита на потребителите) се представлява от адв.
К., която заявява в съдебно заседание на 25.10.2022г., че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС – 10 състав тя моли да не се уважава жалбата и да се потвърди
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, тъй като не страда от
пороци. Твърди се, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.56 от ЗАНН, както и срокът по
34, ал.1 от ЗАНН. В случая се касаело за нарушение на чл.181н, ал.2 от ЗЗП - за липса на
преддоговорна информация, която търговците са длъжни да поставят на сайтовете си при
сключване на договори от разстояние. Адвокат К. се позовава на показанията на
актосъставителя относно вида на информацията по чл.181н, ал.4 от ЗЗП и в какво се
изразява липсата й. Посочва, че информацията трябва да е на лесно достъпно място и човек
като отвори страницата - информацията трябва да е на общодостъпно място. Твърди се, че в
случая тази информация е липсвала. Обяснява, че за едното нарушение на Дружеството
имуществената санкция е „отпаднала“ и юридическото лице е санкционирано само за едно
нарушение с минимална санкция. Според адв. К. чл.28 от ЗАНН е неприложим, тъй като се
касае за защита интересите на голям брой потребители в интернет пространството. Посочва
се, че Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и се пледира за неговото
потвърждаване. Относно разноските адв. К. прави възражение за прекомерност и иска те да
бъдат сведени до минималните размери, визирани в Наредба № 4.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
В Комисията за защита на потребителите във връзка с провеждаща се кампания по
3
Закона за финансови услуги от разстояние е извършена проверка на интернет страницата
vivacredit-online.bg. Проверката била извършена от свидетелката К. И. (главен експерт в
Комисия за защита на потребителите, Дирекция „Защита на потребителите при продажба от
разстояние“) чрез разглеждане на интернет страницата и сваляне на информация от нея на
хартиен носител. Установено е, че в горната част на сайта са налични секции : „ „Процев“,
„Предимства“, „Усвояване на кредит“, „Продукт“, „Промоции“, „Въпроси“, „Контакти“.
Имало схематична информация относно сумата, срока и какво ще се дължи, както и линк с
преддоговорна информация относно стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация на потребителските кредити. Имало и предоставена информация за кредитора –
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД : ЕИК, адрес и телефон. Свидетелката И. установила, че на сайта е
предоставена информация за годишен процент на разходите, за Надзорен орган на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, за разходи, дължими при просрочени плащания, за право на отказ от
договора. Констатирано е, че в най-долната част на сайта са налични секции : „За нас“,
„Вход за клиента“, „Общи условия“, „Тарифи“, „Тарифа СМАРТ“, „БРИДЖ“, а в секция за
лични данни има подсекции : „Правила за ползване“, „Политика за защита на личните
данни“, „Политика за бисквитки“, „Изявление за защита, поверителност и неприкосновеност
на личните данни на кандидата за работа“, „Информационни права“, „Работно време Онлайн
кредитиране“. Свидетелката И. установила, че в най-долната част на информационния
прозорец има информация за продуктите на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД. Констатирано е също
така, че в „Общите условия“ – т.26 е предоставена информация, че заемателят има право да
се обръща за съдействие към Комисията за защита на потребителите като контролен орган
по спазване на Закона за потребителския кредит с адрес : гр. София, пл. „Славейков“ № 4А,
ет.3, 4 и 6. Свидетелката И. заключила, че търговецът не е предоставил по ясен, разбираем и
леснодостъпен начин информация, изискуема по чл.181н, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, а именно
информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност попадат и за органите за АРС,
към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват. Прието е от
проверяващото лице, че в интернет страницата на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД не фигурира
информация за адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС. Освен това е
заключено, че търговецът не е предоставил на интернет страницата електронна връзка към
платформата за онлайн решаване на спорове. Прието е, че са нарушени чл.181н, ал.2, вр. ал.1
от ЗЗП и чл.181н, ал.4 от ЗЗП в гр. София на дата 25.03.2022г.
За посочените по-горе констатации бил съставен Констативен протокол № К –
0000806 от 25.03.2022г. от св. К. И. в присъствието на С.Т..
С писмо с изх. № Ц-03-3739 от 12.04.2022г. от КЗП уведомили „ВИВА КРЕДИТ“
ООД, че са установени нарушения на ЗЗП и поканили представител на Дружеството да се
яви на 21.04.2022г. в КЗП за съставяне и връчване на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). Тази покана била изпратена по пощата до „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД и била получена на 14.04.2022г.
В хода на посочената по-горе проверка от св. И. на сайта vivacredit-online.bg не било
проверено съдържанието на секция „Въпроси“, намираща се в най-горната част на сайта.
4
В секция „Начало“ – „Често задавани въпроси“ – „Други въпроси“ имало подсекция
„Към кого мога да се обърна при неясноти и спорове?“ и там се съдържала информация до
потребителите, че при нужда от повече въпроси по кредита могат да се свържат с „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД на ******@**********.** или 700 45 245 (без допълнително таксуване), както
и че имат право да се обърнат за съдействие и към КЗП (с посочен адрес в гр. София) като
контролен орган по спазване на ЗЗП. Отбелязано е също така, че България като част от ЕС,
предоставя възможност за извънсъдебно решаване на спорове за покупки онлайн чрез сайта
ec.europa.eu/odr. Тази информация, обаче, не била констатирана от св. И. и тъй като тя не
била в общите условия и в секцията за онлайн решаване на спорове, св. И. приела, че
проверяваният от нея сайт не съдържа ясна, разбираема и на леснодостъпно място
информация за органите за алтернативно решаване на спорове, както и информация за
адреса на интернет страницата на съответните органи за алтернативно решаване на спорове.
Поради това на 21.04.2022г. пред упълномощен представител на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и
пред Е.Г. (като свидетел при съставянето на Акта) св. К. И. съставила АУАН № 000302 от
21.04.2022г. срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД за нарушения на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП и
на чл.181н, ал.4 от ЗЗП. Актът е връчен на упълномощено от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД лице
срещу подпис на дата 21.04.2022г.
Въз основа на този АУАН срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е издадено атакуваното
Наказателно постановление № 000302 от 30.06.2022г., с което Председателят на КЗП на
основание чл.83, ал.1, вр. чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.233, ал.2 и чл.225в, вр. чл.181н, ал.2, вр.
ал.1 от ЗЗП е наложил на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП.
Това НП било изпратено по пощата на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и било получено на
28.07.2022г., след което е обжалвано с жалба, изпратена по пощата до КЗП на дата
05.08.2022г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - показанията на свидетелката И., както и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК : Акт
№ 000302/21.04.2022г.; пълномощно; известие за доставяне на жалба срещу НП до КЗП;
писмо с изх. № Ц-03-3739/25.07.2022г. и известие за доставяне на НП; извлечения на
хартиен носител от сайта vivacredit-online.bg (вкл. и стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити); писмо с изх. № Ц-03-
3739/12.04.2022г. и известие за доставянето му; Констативен протокол № К–0000806 от
25.03.2022г.; Заповеди на Председателя на КЗП с № 444/30.06.2022г. и с №
168ЧР/05.11.2018г., както и удостоверение за актуално състояние на „ВИВА КРЕДИТ“
ООД.
По делото има приложени писмени възражения срещу АУАН, но доколкото в тях се
съдържа становище на Дружеството – жалбоподател по съществото на спора, СРС приема,
че този документ по същността си не е доказателство и съответно го остави извън
доказателствения анализ.
5
При така направеното уточнение настоящият съдебен състав счита, че следва да
кредитира всички подробно посочени по-горе писмени доказателства, тъй като те са
еднопосочни, непротиворечиви, достоверни и обективни. Освен това писмените
доказателства по делото намират и своето логично потвърждение в гласните доказателства.
Като изхождащи от държавен орган, приложените по делото Заповеди на
Председателя на КЗП с № 444/30.06.2022г. и с № 168ЧР/05.11.2018г. разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, поради което СРС ги кредитира.
Въз основа на тях и по аргумент от чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП съдът приема, че конкретните
АУАН и НП са съставени и издадени от оправомощени за това лица.
Удостоверението за актуално състояние на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД на лист 56-59 от
делото също има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, поради което
СРС дава вяра и на този документ.
Приложените на лист 19, 20, 21, 35 и 36 от делото писмени доказателства (известие за
доставяне на жалба срещу НП до КЗП, писмо с изх. № Ц-03-3739/25.07.2022г. и известие за
доставяне на НП, както и писмо с изх. № Ц-03-3739/12.04.2022г. и известие за доставянето
му) са обективни и с достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и приема, че
Дружеството – жалбоподател е било поканено за съставяне и връчване на АУАН, както и че
по пощата са били изпратени НП и жалбата срещу НП. От съпоставката на датите на
получаване на Наказателното постановление (28.07.2022г.) и датата на подаване по пощата
на жалбата (05.08.2022г.) е видно, че същата е депозирана в законоустановения 14-дневен
срок.
Извлеченията на хартиен носител от сайта vivacredit-online.bg (на лист 10-16, лист 24-
28, лист 43-53 и лист 60-89 от делото) са обективни, достоверни и непредубедени. Поради
това съдът ги кредитира.
Констатациите от АУАН № 000302/21.04.2022г. и от Констативен протокол № К–
0000806 от 25.03.2022г. са еднопосочни и намират опора, както в показанията на св. И., така
и в извлеченията на хартиен носител от сайта vivacredit-online.bg, приложени на лист 43-53 и
лист 60-89 от делото. Поради това съдът се доверява и на тези писмени доказателства.
Пълномощното на лист 29-31 и лист 33-34 от делото също следва да се кредитира
като обективно и достоверно. Въз основа на него СРС приема, че АУАН е съставен пред и
връчен на упълномощено лица на Дружеството – жалбоподател.
Съдът кредитира показанията на свидетелката И., тъй като думите й намират опора в
наличния по делото писмен доказателствен материал (Акт № 000302/21.04.2022г.,
извлечения на хартиен носител от сайта vivacredit-online.bg и Констативен протокол № К–
0000806 от 25.03.2022г.).
От съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства съдът установява, че
св. И. е извършила проверка на сайта vivacredit-online.bg като секциите, които тя е отваряла
и проверявала ги е описала в Констативния протокол и в АУАН. Същевременно, обаче, от
извлеченията от сайта vivacredit-online.bg (приложени на лист 43, 45, 51, 53, 65, 68, 71, 84 и
6
87 от делото) е видно, че в най-горната част на сайта има секция „Въпроси“, която не е била
изследвана от св. И. – видно от съдържанието на Констативен протокол № К–0000806 от
25.03.2022г. и от показанията на актосъставителя, дадени пред СРС. Освен това от
предоставените от жалбоподателя извлечения от сайта vivacredit-online.bg на лист 10-16 и
лист 24-28 от делото е видно, че в секция „Начало“ – „Често задавани въпроси“ – „Други
въпроси“ има подсекция „Към кого мога да се обърна при неясноти и спорове?“ и там се
съдържа информация, че при нужда от повече въпроси по кредита на потребителя той може
да се свърже с „ВИВА КРЕДИТ“ ООД на ******@**********.** или 700 45 245 (без
допълнително таксуване), а освен това е посочено, че потребителите имат право да се
обърнат за съдействие и към КЗП (с посочен адрес в гр. София) като контролен орган по
спазване на ЗЗП. Отбелязано е също така, че България като част от ЕС, предоставя
възможност за извънсъдебно решаване на спорове за покупки онлайн чрез сайта
ec.europa.eu/odr.
При така установената фактическа обстановка и направения доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, че Актът и НП
изхождат от компетентни лица.
Актът е съставен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 и чл.43, ал.1 и
ал.5 от ЗАНН. Няма законово изискване представител на Дружеството-нарушител да
присъства, респ. да бъде поканен да се яви по време на проверката, поради което този довод
на жалбоподателя е неоснователен.
Нарушението е извършено и установено на 25.03.2022г., Актът е съставен на
21.04.2022г., а Наказателното постановление е издадено на 30.06.2022г. Поради това съдът
приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. След съпоставка между
съдържанието на Акта и Наказателното постановление съдът установи, че в двата акта е
посочена една и съща фактическа обстановка – с изключение на изречението от АУАН
„Търговецът не е предоставил на интернет страницата електронна връзка към платформата
за онлайн решаване на спорове, в нарушение на чл.181н, ал.4 от ЗЗП“. Освен това в АУАН
са посочени като нарушени и нормата на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП, и нормата на
чл.181н, ал.4 от ЗЗП, докато в Наказателното постановление е записан само текстът на
чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП. Това означава от една страна, че има припокриване между
АУАН и НП относно фактическите и правни рамки на процесното деяние, а от друга страна,
че с Наказателното постановление е стеснен обхватът на административната отговорност на
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Дружеството е наказано само за нарушение на чл.181н, ал.2, вр.
ал.1 от ЗЗП, но не и за нарушение по чл.181н, ал.4 от ЗЗП, което е процесуално допустимо.
Доколкото в АУАН и в Наказателното постановление изрично е записано, че
7
информацията за адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС не фигурира
в интернет страницата vivacredit-online.bg и че това е нарушение на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от
ЗЗП, този съдебен състав приема, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя за
неяснота на обвинението.
Ако се прочете страница 2 отдолу на Наказателното постановление, абзацът преди
датата на нарушението, ще се установи, че нарушението се състои в това, че на сайта на
Дружеството – жалбоподателя наказващият орган твърди, че няма „информацията за адреса
на интернет страницата на съответните органи за АРС“. Поради това съдът не може да се
съгласи с твърдението на жалбоподателя, че не знаел в какво се състои нарушението – дали
в липсата на информация относно органа за АРС, дали в непредставяне на същата по ясен,
разбираем и леснодостъпен начин, дали в липсата на интернет страница на органа за АРС
или в липсата на електронна връзка към тази интернет страница на органа по АРС.
Този съдебен състав счита, че е налице съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението по чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП, тъй като на Дружеството –
жалбоподател е вменено това, че не е предоставил „по ясен и разбираем начин“ информация
относно адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС, а според чл.181н,
ал.1, изр.2 от ЗЗП информацията по чл.181н, ал.1, изр.1 от ЗЗП включва и адреса на
интернет страницата на съответните органи за АРС. Поради това се явява неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че има несъответствие между фактическата и юридическата
формулировка на обвинението.
Съдебният състав не споделя мнението на жалбоподателя, че са нарушени чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и разбираемо. Посочени
са проверяваните части от сайта на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и изводите, до които е достигнал
актосъставителят. Дали тези изводи са верни или не е въпрос по същество. Налице са и
останалите реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Посочена е дата и място на
извършване на нарушението; подробно е описано нарушението с думи; ясно е
административно – наказателното обвинение. Съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до реално ограничаване на правото на защита на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД. Поради това съдът следва да обсъди спора по същество.
Член 181н, ал.2 от ЗЗП гласи: „Информацията по ал.1 се предоставя по ясен,
разбираем и леснодостъпен начин на интернет страницата на търговеца, когато има такава, и
когато е приложимо, в общите условия на договора за продажба или в договора за
предоставяне на услуги, предлагани от търговеца.“. Информацията по чл.181н, ал.1 от ЗЗП е
информация за органите за АРС, в чийто обхват на дейност попадат, както и информация за
органите за АРС, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват.
Информацията включва и адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС.
Според чл.181н, ал.1 от ЗЗН задължение на търговеца е да предостави тази информация на
потребителите.
Гореизложеното означава, че е ангажирана административната отговорност на
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД (предвид конкретните рамки на Наказателното постановление) за
8
това, че като търговец не е предоставил на потребителите по ясен и разбираем начин
информация за адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС.
Според § 13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП жалбоподателят „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД се явява „търговец“ по смисъла на този закон и съответно е адресат на
нормата на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което предоставя
услуги и сключва договори с потребители като част от своята търговска и професионална
дейност в публичния или в частния сектор. Всеки, който сключва договор за кредит с
Дружеството – жалбоподател и действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност се явява „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП, вр. чл.181н, ал.1 от ЗЗП.
От съдържанието на АУАН и НП става ясно, че в случая се визира предложение 1 на
чл.181н, ал.2 от ЗЗП, тъй като се обсъжда съдържанието на интернет страницата на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД. По делото не се спори, че интернет страницата на търговеца (по смисъла на
чл.181н, ал.2 от ЗЗП) е vivacredit-online.bg.
Във връзка с доводите на жалбоподателя следва да се посочи, че наистина
законодателят не е поставил изискване за точното място и заглавие на секцията, в която да
бъде поместена информация за органите за АРС, вкл. и информация за техни интернет
адреси. Съдът се съгласява и с това, че собственикът на сайта сам решава как да организира
и представи информацията на сайта си. В тази връзка съдебният състав се солидаризира с
мнението на жалбоподателя, че липсата на изрична и детайлно регламентирана уредба на
този въпрос в законодателството дава възможност информацията по чл.181н, ал.1 от ЗЗП да
бъде разположена на различни места в различни сайтове и едно от тях няма пречка да бъде
секция „въпроси“. В този ред на мисли информацията към потребителите, че имат право да
се обърнат за съдействие към КЗП като контролен орган по спазване на ЗЗП, както и за
извънсъдебно решаване на спорове за покупки онлайн чрез сайта ec.europa.eu/odr няма
законодателна пречка да бъде поставена в сайта в секция „Начало“ – „Често задавани
въпроси“ – „Други въпроси“ - „Към кого мога да се обърна при неясноти и спорове?“, както
е било сторено в конкретния случай. Логично е въпросите на потребителите относно органа
за АРС да намерят отговор в секция „Въпроси“ и следователно според СРС
местоположението на тази информация на това място в сайта на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД не
обосновава извод за липса на ясен и разбираем начин по смисъла на чл.181н, ал.2 от ЗЗП.
За решаването на този казус е важно да се изследва и другият релевантен за спора
въпрос, а именно дали изобщо на сайта на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е имало предоставена
/публикувана/ информация за адреса на интернет страницата на съответните органи за АРС.
Видно от извлеченията от сайта vivacredit-online.bg КЗП е посочен като контролен орган по
спазване на ЗЗП, но е отбелязано и че България /като част от ЕС/ предоставя възможност за
извънсъдебно решаване на спорове за покупки онлайн чрез сайта ec.europa.eu/odr. По
аргумент от чл.181а, ал.2, вр. чл.181п от ЗЗП и Заповед № РД-16-1572 от 15.11.2021г. на
Министъра на икономиката (която е общодостъпна чрез интернет) СРС приема, че към
датата на деянието (25.03.2022г.) общата помирителна комисия и секторните помирителни
9
комисии на КЗП са част от списъка на признатите органи за алтернативно решаване на
спорове и съответно като не са били посочени, вкл. и като не е бил отбелязан интернет
адресът на КЗП, от обективна страна е изпълнен съставът на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП.
Административната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Поради това административно – наказателното обвинение срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД се
явява доказано и от субективна страна.
Правилно адв. К. застъпва пред СРС становището, че чл.28 от ЗАНН е неприложим,
тъй като нарушението пряко рефлектира върху защита интересите на голям брой
потребители в интернет пространството. Освен това самото нарушение е такова, че се смята
за извършено на 25.03.2022г., но де факто то е било факт и на всяка друга предишна и
следваща дата до промяната на сайта и публикуването на информацията на интернет адреса
на КЗП (за което доказателства са представени на лист 16 от делото). Освен това не без
значение е и фактът, че към процесния момент на сайта на Дружеството – жалбоподател не е
била публикувана информация не само за интернет адреса на КЗП, но не са били посочени
общата, респ. секторните помирителни комисии на КЗП, както и други органи за АРС и
доколкото това обстоятелство не е част от вмененото на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД
административно обвинение, следва да се тълкува като обстоятелство, доказващо по-
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Поради всичко това СРС не
счита, че в случая следва да се приложи чл.28 от ЗАНН. Същевременно съдът е на мнение,
че тези обстоятелства, които формират извод за обществената опасност на деянието и/или
дееца не следва втори път да се тълкуват и като отегчаващи отговорността обстоятелства.
При така направеното уточнение СРС приема, че няма обстоятелства, които да отегчават
отговорността на жалбоподателя. Същевременно предприетите от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД
мерки за промяна на сайта и съдържащата се в него информация в съответствие с чл.181н,
ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП, макар и реализирани след като е било образувано административно –
наказателно производство, следва да се приемат като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Съгласно чл.225в от ЗЗП за неизпълнение на задължението на търговеца по чл.181н,
ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП юридическите лица следва да бъдат санкционирани с „имуществена
санкция“ в размер от 500 до 1500 лева. С оглед съотношението на смекчаващите към
отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест съдът счита, че на
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД следва да бъде определена „имуществена санкция“ в минималния
размер, предвиден в закона, т.е. 500 лева. Това означава, че атакуваното Наказателно
постановление следва да се измени в частта относно размера на административното
наказание като същият се намали от 1000 лева на 500 лева.
Въпреки изхода на делото, разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се
присъждат, тъй като не са били поискани такива. Разноски в полза на жалбоподателя не се
дължат, тъй като НП не е отменено. В този смисъл е и нормата на основание чл.63д, ал.1, вр.
чл.143 от ЗАНН, както и съдебната практика – Решение № 3424/20.05.2022г. по описа на
Административен съд София – град, XX касационен състав по КНАХД № 10149/2021г.
10
Водим от изложеното следва, че с настоящия съдебен акт съдът не следва да присъжда
разноски на която и да е страна по делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 000302 от 30.06.2022г., издадено от
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.83, ал.1,
вр. чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.233, ал.2 и чл.225в, вр. чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от Закона за
защита на потребителите, на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.181н, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗП – в частта
относно размера на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ като я НАМАЛЯВА от
1000 (хиляда) лева на 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11