№ 231
гр. Варна, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. П.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110201531 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. П. З., ЕГН **********, чрез адв. И. И.,
ВАК срещу Наказателно постановление № 11-01-744/2020/ от 25.05.2021 г.,
издадено от Д.Н.Д., Заместник-директор на Агенция за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ гр.София, с което на жалбоподателя З. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3038.17 лева на основание
чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/ за извършено
нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
В жалбата е посочено, че възз. З. счита наказателното постановление
за незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Не приема констатациите от
наказателното постановление, счита, че в случая не са налице изискванията
1
на Закона за възлагане на обществените поръчки, тъй като различните
повреди които са възниквали по машините не биха могли безкритично да се
дефинират като идентични или сходни, като сходен е единствено вида на
услугата, посредством който се отстраняват – чрез ремонт., като а никой от
случаите на извършени ремонти за периода от 07.01.2019 г. до 11.12.2019 г. не
е налице една и съща услуга, поради което и услугите няма как да бъдат
счетени за регулярни такива, за възлагането на които да следва необходимост
от провеждане на обществена поръчка.
Моли съда да отмени наказателното постановление изцяло като
незаконосъобразно, в това число и поради възможност за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адвокат И.. от Адвокатска колегия гр. Варна,
редовно упълномощена. По същество поддържа жалбата с посочените в нея
основания. Акцентира върху факта, че става въпрос за различни видове
услуги, необходимостта от които възниква по различно време и е невъзможно
да се предвиди кога и какъв ремонт ще се наложи да се извършва. Моли съда
да отмени наказателното постановление изцяло.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител – ю.к. Т.,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че в случая предмет
на производството е непровеждането на обществена поръчка изобщо, а не
налице ли са били основанията за разделянето на такава. Административно-
наказващият орган е преценил, че не са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид наличните по делото доказателства, съдът
намери за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед № ФК-10-28 от 07.01.2020 год. /приложено
заверено копие към административно-наказателната преписка/ на Директора
2
на АДФИ на държавен финансов инспектор ИВ. Ж. ИВ. от ИРМ Варна, било
възложено извършването на финансова проверка на „Градски транспорт“-
Варна ЕООД за законосъобразност на отчетените през 2018 год. и 2019 год.
разходи за строителство, доставка и услуги във връзка със спазване на
законодателството в областта на обществените поръчки, в т. ч. сключените
договори и тяхното изпълнение. Проверката следвало да се извърши за 30
работни дни с начална дата 07.01.2020 г. и крайна дата 17.02.2020 г.
С последваща Заповед № ФК-10-227 от 10.02.2020 г. на директора на
АДФИ е удължен срока с 35 работни дни и е определена крайна дата за
приключване на финансовата инспекция до 23.04.2019 г. /съдът приема, че
това е техническа грешка и следва да се чете 2020 година/.
Със Заповед № ФК-10-431 от 23.03.2020 г. на директора на АДФИ
финансовата инспекция е спряна, считано от 30.03.2020 г.
Със Заповед № ФК-10-1419 от 06.10.2020 г. на директора на АДФИ
финансовата инспекция е възобновена, считано от 07.10.2020 г. с определена
крайна дата за приключване на финансовата инспекция до 23.10.2020 г.
Със Заповед № ФК-10-1472 от 20.10.2020 г. на директора на АДФИ е
удължен срока с 25 работни дни и е определена крайна дата за приключване
на финансовата инспекция до 27.11.2020 г.
В хода на извършване на проверката било установено следното:
„Градски транспорт“ ЕАД е търговско дружество. Предметът на
дейност на дружеството бил осъществяване на превоз на пътници срещу
заплащане; тролейбусен транспорт на пътници, ремонтна дейност и
диагностика на МПС; търговия с горивосмазочни материали, резервни части
и гуми, технически услуги и ремонт на автобусни спирки и други услуги.
Едноличен собственик на капитала била Община - Варна.
Дружеството се управлявало от Съвет на директорите в състав: Ж.А. -
председател, Т.Д. - заместник-председател и З. З. - изпълнителен член и
изпълняващ длъжността изпълнителен директор, възложена с договор №
Д13000981Вн/29.08.2013 г. /приложено заверено копие/ З. бил избран и като
представляващ дружеството.
3
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки обекти
на обществени поръчки са доставките на стоки, осъществявани чрез покупка,
лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на закупуване, както и
всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като
инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и
други, а по силата на т. 3 - и предоставянето на услуги.
Според чл. 5, ал. 1 от ЗОП възложителите отговарят за правилното
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за
резултатите от обществените поръчки. Възложителите са публични и
секторни. Ал. 4, т. 1 на същия член уточнява, че секторни възложители са
представляващите публичните предприятия и техни обединения, когато
извършват една или няколко секторни дейности.
Съгласно чл. 123, т. 4 от ЗОП един от видовете секторни дейности са
транспортните услуги.
По силата на чл. 238, ал. 4 от ЗОП органите на Агенцията за държавна
финансова инспекция извършват периодични последващи проверки относно
спазване режима на обществените поръчки на възложители, каквото и е
Градски транспорт ЕАД.
С писмо изх. № 2020-126-4 от 30.01.2020 г. З. З. като изпълнителен
директор на Градски транспорт представил на държавен финансов инспектор
от АДФИ - И. И. справка относно извършените разходи за средства и услуги
през 2018 г. и 2019 г., проведените процедури, сключените договори и
реализираните плащания по тях, като за детайлизирането им била изискана и
представена и допълнителна справка относно ремонтираните автобуси и
тролейбуси, проведените процедури и плащанията по тях.
Съгласно предоставената справка, извършените разходи за периода
на "Градски транспорт" ЕАД за ремонт на автобуси и тролейбуси възлизат на
236578, 97 лева или 224580, 08 лева без ДДС – 89 951. 12 лв. без ДДС от
които за 2018 г. и 13 4628. 96 лв. без ДДС за 2019 година.
Посочените разходи били документирани със 154 бр. фактури,
издадени от 21 фирми, в т. ч. от "Айпартс" ЕООД - 90232. 19 лв. без ДДС, от
"КАР ХАУС" ЕООД - 60068. 34 лв. без ДДС, от "Нита комерс Ауто" ЕООД и
ЕТ "Нити Комерс" - 23885. 85 лв. без ДДС и други.
4
Фактурите са били издадени за извършени дейности по техническо
обслужване и ремонт на автомобилите, по ремонт на електрическата им
инсталация, по ремонт и регулиране на спирачките им, по ремонт и
регулиране на скоростната им кутия и други. Тези дейности са възприети от
актосъставителя, а впоследствие и от АНО като услуги, с обект обществена
поръчка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП и кодове по CPV № 50116000-
1, 50116100-2, 50116200-3, 50116300-4 и 50118300-8.
При част от посочените ремонти, от изпълнителите на услугите са
вложени части и материали, които са включени в стойността на цитираните
фактури, които представлявали доставки по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, чиято
обща стойност е по-малка от общата стойност на фактурираните услуги по
ремонт на автобуси и тролейбуси.
Услугите и свързаните с тях доставки било възприето да
представляват обществена поръчка, възложена от секторен възложител по чл.
5, ал. 4 от същия закон, доколкото същите са регулярни - през 2017 г. са
възложени такива за 80 888. 11 лв. без ДДС, а през 2018 г. 89 951. 12 лв. без
ДДС, като прогнозната им стойност, определена по реда на чл. 21, ал. 8 от
ЗОП е над 70 000 лв. без ДДС.
Съгласно предвиденото в ЗОП "при обществени поръчки за доставки
или услуги, които са регулярни или подлежат на подновяване в рамките на
определен период, прогнозната стойност се определя на базата на: 1.
действителната обща стойност на поръчките от същия вид, които са
възложени през предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните промени в
количеството или стойността, които биха могли да настъпят за период от 12
месеца след възлагането на поръчката, или 2. общата прогнозна стойност на
поръчките, възложени през 12-те месеца след първата доставка или услуга".
Задължението на възложителите да приложат предвидения в закона
ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за
това е регламентирано с чл. 17, ал. 1 от същия закон, като с чл. 20, ал. 2, т. 2
от ЗОП е конкретизирано, че "възложителите прилагат процедурите по чл. 18,
ал. 1, т. 12 или 13, когато обществените поръчки за услуги имат прогнозна
стойност"... "от 70 000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на
възложителя и предмета на поръчката".
Поради посоченото е било прието, че "Градски транспорт" ЕАД – гр.
5
Варна е следвало, при възлагането през 2019 г. на услуги и доставки пряко
свързани с ремонти на автобуси и тролейбуси, да приложи процедурите на
публично състезание и пряко договаряне, да издаде решение, което да
публикува в Регистъра на обществените поръчки и в профила на купувача.
От наличните по преписката справки и от публичната информация в
Регистъра на обществените поръчки е видно, че за възлагането на посочените
услуги и свързани доставки по ремонт на автобуси и тролейбуси не е
публикувано решение за открИ.е на процедура за възлагане по реда на ЗОП,
съответно не е проведена такава.
Извършените през 2019 г. услуги и свързани доставки по ремонт на
ремонт на автобуси и тролейбуси на стойност 151 908. 44 лв. /134 628. 96 лв.
без ДДС/ са документирани с 79 бр. фактури, издадени през периода от
07.01.2019 г. до 11.12.2019 г., като прага от 70 000.00 лв. без ДДС е превишен
с фактура № 599/ 28.06.2019 година. Разходите и част от посочените фактури
са извършени /, подписани от З. З. - Управител на "Градски транспорт" ЕАД
без договор за възлагане на обществена поръчка с предмет ремонт на
автобуси и тролейбуси на дружеството.
От гореизложеното е видно, че на 28.06.2019 г., датата на фактура №
599, с която е превишен минималният стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от
ЗОП, в гр. Варна, З. З. в качеството си на Изпълнителен директор на "Градски
транспорт" ЕАД, гр. Варна и на Възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 на ЗОП не е приложил процедура по чл. 18, ал. 1,
т. 12 или т. 13 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка за услуга по
ремонт на автобуси и тролейбуси и свързаните с тях доставки на резервни
части на стойност в границите по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, въпреки че са
били налице всички законови основания за това. Вместо това, въз основа на
разходо - оправдателни документи (фактури) издадени от различни
доставчици, през периода от 07.01.2019 г. до 11.12.2019 г. са извършени
разходи за ремонт на автобуси и тролейбуси и свързани с тях доставки на
резервни части на обща стойност 151 908. 44 лв. /134 628. 96 лв. без ДДС/ в
резултат на което поръчката за услуга по ремонт на автобуси и тролейбуси е
възложена при по-облекчен ред от този предвиден в закона.
Общата стойност на извършените разходи за ремонт на автобуси и
тролейбуси в размер на 134 628. 96 лв. без ДДС попада в стойностните
6
прагове по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, задължаващи възлагането на обществена
поръчка чрез "публично състезание" или "пряко договаряне".
След установяване на тези обстоятелства св. И. И. - държавен
финансов инспектор в АДФИ съставил против въззивника акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 11-01-744/24.11.2020
г.
В него описал констатациите си от проверката на документацията и
приел, че въззивникът З. е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки.
Приел, че на 28.06.2019 г. - датата на издаване на фактура № 599, е превишен
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева.
Актът бил връчен на 24.11.2020 г. на З. З., който не записал
възражения и получил екземпляр от акта.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 11-01-744/2020/ от 25.05.2021 г., издадено от
Д.Н.Д. - Заместник-директор на АДФИ - София, в което административно-
наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка,
приел, че е извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т.
2 във връзка чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки и на
основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП е наложил на ЗЛ. П. ЗЛ. административно
наказание глоба в размер на 3 038. 17 лева.
Според наказващия орган нарушението е извършено за първи път,
наказуемо е с глоба в размер на 1 на сто от извършения разход или от поетото
задължение за извършване на разход, но не повече от 10 000 лева, като следва
глоба да е в размер на 3 038. 17 лева, предвид че стойността на извършените
разходи е 134 628. 96 лв. лева с ДДС.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. И. И. -
актосъставител, който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
7
Като обективно и компетентно дадено съдът кредитира експертното
заключение на вещото лице М. П. И. по допуснатата и изготвена по искане на
защитата: Съдебно-счетоводна експертиза.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно-наказателната преписка,
приложените към въззивната жалба, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства и писмени доказателства, от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, които са последователни, взаимно обвързани
и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на И. И. -
актосъставител, като обективни в частта на установените факти и направените
изводи, тъй като са подкрепени от останалите писмените доказателствени
средства по делото.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени,
изготвената съдебно-счетоводна експертиза средства като обективни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред
събитията ( в това число и тези представени в хода на съдебното следствие).
При така установената по делото фактическа обстановка и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на З. З. на 31.05.2021
г., видно от известието за доставяне от Български пощи, жалбата е подадена
чрез куриерска служба „Еконт“ на 07.06.2021 г., видно от товарителница и
електронно изявление и е заведена на 08.06.2021 г. Спазен е седемдневния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от
процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на
обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение № 11-01-
744/24.11.2020 г. е съставен от компетентен орган – И. И. - държавен
8
финансов инспектор в АДФИ длъжностно лице на АДФИ съгласно чл. 261,
ал. 1 от ЗОП в предвидения и приложим в случая срок.
Наказателното постановление също е било издадено от компетентен
орган -директора на АДФИ съгласно чл. 261, ал. 2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-
461 от 25.05.2021 г. на Министъра на финансите, в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира, че е спазена както процедурата по съставяне на АУАН
и наказателното постановление, така и процедурата по предявяване на акта и
наказателното постановление за подпис и връчване екземпляр от същите на
жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са връчени на З. З..
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-
наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното
постановление и съответно до неговата отмяна.
Наред с посоченото съдът счете, че в случая З. З. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 17, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за
обществените поръчки, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от
Закона за обществените поръчки възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това.
Възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, а
именно публично състезание или пряко договаряне, в случаите когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги от 70
000 лв., като чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП посочва как се определя стойността при
регулярните услуги.
Според чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки обекти на
обществени поръчки са предоставянето на услуги. В случая съдът несъмнено
приема, че З. З., в качеството му на изпълнителен директор на Градски
транспорт ЕАД гр. Варна и възложител на обществени поръчки, след като е
бил запознат, че за услуги по ремонт на автобуси и тролейбуси на
дружеството и свързаните с тях доставка на резервни части, които са е
явявали регулярни за дружеството, през 2017 година са възложени поръчки на
9
обща стойност над 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, е следвало в началото на
2018 година да приложи предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка чрез публично състезание или пряко договаряне, но не е
сторил това.
Съдът не приема възражението на въззивника, че отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на
събраните писмени доказателства и предоставените справки. Излагат се
аргументи, че са извършвани ремонти на отделни компоненти от автобусите и
тролейбусите за различни периоди през 2018 година, които не могат да се
кумулират, това са били услуги с различни кодове по CPV, отнасяли се за
различни по своя характер превозни средства, а именно автобуси и
тролейбуси, необходимостта от ремонтите са възниквали по различно време и
са били непредвидими за възложителя, поради което тези дейности не се
смятат за разделяне на обществена поръчка по смисъла на чл. 21, ал. 16 от
ЗОП, поради което въззивникът не е извършил твърдяното нарушение.
За да възникне основание за възлагане на обществена поръчка по реда
на ЗОП, в т. ч. и чрез процедурите публично състезание и пряко договаряне
по чл. 18, ал. 1, т. 12 и 13 от ЗОП, следва задължително да са налице
кумулативните изисквания по отношение на обект, субект и стойност на
обществената поръчка.
Обект в случая са услуги по ремонт на автобуси и тролейбуси и
свързаните с тях доставки на резервни части, които са обект на обществена
поръчка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
Субект е Градски транспорт ЕАД Варна като секторен възложител на
обществени поръчки с представляващ З. З.. Възложените през 2018 г.
доставки, по своето естество и начин на извършване /доставките са
осъществени през един продължителен период от време/ имат характера на
периодично повтарящи се, поради което при определяне стойността на
обществената поръчка е приложима нормата на чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 21,
ал. 8, т. 1 от ЗОП.
Доставките са извършени от различни доставчици, без сключени
10
договори, доказани с първични платежни документи. Предвид текста на чл.
20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП и с оглед стойността на
извършените разходи за доставка на резервни части за МПС за предходната
2017 г., за възложителя е било задължително да приложи предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез процедура публично
състезание или пряко договаряне. Ето защо съдът намира, че са били налице
трите предпоставки - обект, субект и стойност, предвидени в ЗОП,
задължаващи изпълнителния директор на Градски транспорт ЕАД Варна, в
качеството си на представляващ възложителя на обществени поръчки да
възложи обществена поръчка за услуги по ремонт на автобуси и тролейбуси и
свързаните с тях доставка на резервни части през 2018 и 2019 година, вместо
да възлага същите по реда на свободно договаряне въз основа на първични
платежни документи.
Като не е направил това З. З., в качеството си на Изпълнителен
Директор и представляващ „Градски транспорт“ ЕАД Варна - възложител по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, с виновното си поведение /бездействие/ е нарушил
разпоредбите на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3,
ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във
въззивната жалба, че действията на З. не са извършени умишлено.
Конкретното нарушение попада в категорията "формални нарушения" или
"нарушения на просто извършване" при които е без значение субективното
отношение на дееца към него, респективно - вината му във всичките й форми
на проявление.
В случая разглежданото нарушение засяга обществени отношения
свързани с разходване на публични средства в значителен по съдържанието
си размер. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини,
довели до извършване на нарушението, като съставът на нарушението е
осъществен с факта на разходване на обществени средства в нарушение от
възложителите на разписване процедури за определените прагове, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди последици - имуществени или
11
неимуществени.
Поради това липсата на настъпили имуществени вреди не може да
обоснове извод, че не е извършено нарушение, нито е основание да се
квалифицира случая като маловажен, без да се отчитат фактите и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които бяха посочени
по-горе и обосновават извода, че не се отличава като такова с явно
незначителна обществена опасност. Ето защо и с оглед значимостта на
охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения
- осигуряване на ефективност при разходването на средствата, свързани с
извършването на дейности в сектора на транспорта, както и с оглед
съблюдаване принципите, прокламирани в чл. 2 от ЗОП, конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН и от съда.
Законодателят е предвидил в чл. 256, ал. 1 от ЗОП, действащ по време
на извършване на деянието и явяващ се по-благоприятен за дееца закон,
възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в
закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор - глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение
за извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 /десет
хиляди/ лв.
Административно-наказващият орган правилно е определил вида на
административното наказание – „глоба“, тъй като той е определен в закона.
Коректно е определил и размера на наказанието в размер на 1 на сто от
извършения разход. Административно-наказващият орган е наложил
наказание глоба в размер от 3 038. 17 лева, като се е съобразил с разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН и е взел предвид тежестта на нарушението, смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства.
Касае се за дружество, образувано с имущество на Община Варна, в
дейността на което следва да е налице абсолютна прозрачност в
икономическата му дейност при спазване процедурите предвидени в ЗОП,
поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
По изложените по-горе съображения Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление, следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно
12
и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от
негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал.
4 от АПК да заплати на АДФИ - София юрисконсултско възнаграждение.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО и да осъди въззивника да заплати
разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е. от Наредбата, а именно сумата от
13
100.00 /сто/ лева.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника, с
жалбата, се претендират разноски, за направата на които, обаче, не са
представени доказателства. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно.
Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ и
предвид е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1
и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 11 – 01 - 744/2020/ от 25.05.2021 год.,
издадено от Д.Н.Д., Заместник-Директор на Агенция за държавна финансова
инспекция /АДФИ/ - гр.София, с което на З. П. З. ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 038.17 лева на основание
чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ за извършено
нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
ОСЪЖДА З. П. З. ЕГН ********** да заплати на Агенция за
държавна финансова инспекция /АДФИ/ - гр.София, сумата от 100. 00
/осемдесет / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
настоящото АНД. както и сумата в размер на 300.00 /триста/ лева
представляващи съдебно-деловодни разноски сторени за съдебно -
счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА З. П. З. ЕГН ********** да заплати сумата в размер на
14
300.00 /триста/ лева представляващи съдебно-деловодни разноски сторени за
съдебно - счетоводна експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15