П Р О Т О К О Л
Гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-25 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в
следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ |
|
Секретар: |
КИРИЛКА ИЛИЕВА |
сложи за
разглеждане докладваното от съдия
АНГЕЛОВ гр. д. № 1777 по
описа за 2018 г.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
СТРАНИТЕ са
редовно призовани:
ЗА ИЩЕЦА З. „Л.И.“ АД - се явява адв. К., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ МВР- се представлява от юрк.
П., с пълномощно по делото.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА СГП – се явява прокурор ЦВЕТОСЛАВ ВЕРГОВ.
СЪДЪТ, като взе предвид, че предявеният
иск не е с правно основание по ЗОДОВ, намира, че прокуратурата не следва да
участва в производството, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от страните по делото СГП.
АДВ К. - Няма нови обстоятелства, които да променят досегашните
твърдения, изложени по делото. Поддържам
исковата молба и искането за спиране на производството. Моля да имате предвид, че решението по гр. д.
542/2019 г. на Пернишки ОС не е влязло в сила, защото се обжалва от Прокуратурата,
от МВР, а в отхвърлителната част и от
ищеца З. „Л.И.“ АД, с изключение на
частта, с която е отхвърлен искът по отношение на СГС.
ЮРК. П. - Действително не е влязло в сила решението
по делото на ОС Перник.
СЪДЪТ намира, че изложените
фактически твърдения от ищеца в исковата молба по настоящото производство и
в исковата молба по гр. д. № 542/2019 г.
на Пернишки ОС (с предишен № 16996/2015 г. на СГС) са идентични. И в двете
искови молби ищецът е описал действия на
служители на МВР, като е посочил, че
става въпрос за процесуални
действия на разследващ орган (например на стр. 19 от исковата молба). Освен това
в самото начало на исковата молба е посочено,
че процесуалните действия
са извършени от служители на Главна
дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, които според ЗМВР от 2006 г., действащ към посочения момент, са единствено
разследващите полицаи, чиито правомощия са
да извършват действия единствено свързани
с разследване по ДП. Отделно от това от събраните по делото пред АССГ, преди
прекратяването му, доказателства, включително и
от писмо от 03.01.2017 г. на
НСС, с което са изпратени
до съда поисканите данни от НСС и
в което е описана хронологията на двете ДП № 2/2010 г. и № 144/2010 г. на НСС,
както и от приложените по делото постановления
на прокурори по посочените две ДП във връзка с разпечатването
на запечатаните офиси на ищеца и за връщане на иззетите веществени
доказателства, съответно първоначално за отказа за връщането им, става ясно, че конкретните действия на служителите на МВР са във връзка с
конкретни ДП, каквото твърдение се съдържа и в исковата молба по посоченото дело
№ 542/2019 г. на Пернишки ОС.
До същия извод,
че въведените в исковата молба твърдения са за увреждащи действия по разследване
на престъпления, т.е. от процесуално-следствени действия на разследващи органи
в рамките на досъдебно наказателно производство, е достигнал и смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС по дело № 9/2019 г. по
повдигнатия в рамките на настоящото производство спор за подсъдност на делото. Поради
това петчленният състав е приел, че
в настоящето производство е предявен граждански иск за вреди, които
не са от административна дейност на
органите на МВР и следва да бъде
разгледан от гражданския съд.
Така твърденията на ищеца в настоящето производство
съгласно исковата молба по делото, първоначално подадена пред АССГ, включително
и с оглед на последващите й уточнения, които не променят по същество заявените
обстоятелства, съвпадат изцяло с твърденията
по исковата молба, по която е
образувано гр. д. № 542/2019 г. на
Пернишки ОС (първоначално гр. д. № 16996/2015 г. на СГС). В двете искови молби
се твърдят едни и същи вреди, от едни и
същи увреждащи действия на служители на МВР, действащи
като органи по разследването, като се претендира идентично обезщетение.
В допълнение следва да се посочи, че заявените от ищеца твърдения за нарушаване правото на ЕС
при извършването на действия от страна на органите по разследването следва да се разглеждат като твърдения във връзка с
противоправността на извършените деяния,
а не като самостоятелно основание на
иск. Дори обаче и да се приемат за самостоятелно основание на иск, той не би
могъл да бъде такъв по чл. 2в на ЗОДОВ, тъй като съгласно §6 на ЗИД на ЗОДОВ тази
норма, която всъщност не е материалноправна,
а процесуална, е приложима само за съдебните производства, образувани след
влизането на изменението в сила, а
настоящето дело е от 2015 г., докато въпросното изменение е от 2019 г.
Следователно предявените в настоящето производство искове, които са от
трето за наказателното производство лице, понесло вреди от противоправни
действия на органите по разследването, следва да се квалифицират като искове по
чл. 49 от ЗЗД, макар и правната квалификация всъщност да не е определяща за предмета на предявените
искове и съответно на делото. По същите
искове при същите твърдения и дори при
същата правна квалификация се е произнесъл Пернишкият ОС, видно и от изисканото
по делото решение от 07.12.2022 г. по посоченото гр. д. № 542/2019 г. на Пернишки
ОС.
С оглед уточнението, направено от ищеца в съдебно
заседание от 26.04.2018 г. по настоящото
дело, за това, че исковата молба, по която е образувано гр. д. № 542/2019 г. на
Пернишки ОС (предишно дело № 16992/2015
г. на СГС), е подадена преди исковата молба, по която е образувано настоящото
дело, подадена първоначално пред АСГГ, и с оглед идентичността в предмета на двете дела,
съответно и на предявените искове на
основание чл. 126, ал. 1 от ГПК настоящото производство следва да бъде прекратено. Поради това
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1777/2018 г. на СГС, ГО I-25 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 10.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: