РЕШЕНИЕ
№ 1140
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330106978 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от П. И. П. срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца
сумата от 2661,73 лв., представляваща цената на заплатена без правно
основание недължимо начислена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД сума
по фактура №****** от ****** г. за период 02.03.2021г. – 31.05.2021г.
Ищецът сочи, че е клиент на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в качеството
му на оператор на разпределителната мрежа за обекта му, представляващ
жилище, находящо се в село М., местност И. Посочва, че винаги редовно е
изпълнявал задълженията си, като при посещение на каса през май 2022 год. е
установил, че се претендира сума по издадена корекционна фактура в размер
на 2661,73 лв. С оглед прекъсване на електрозахранването в обекта ищецът
сочи, че е заплатил така претендираната сума на ***** год.
Счита, че не дължи тази сума, като излага подробни доводи в исковата
молба. На първо място твърди, че ответникът не разполага с валидно правно
основание да извърши преизчисление на сметката за минал период. Твърди
противоречие на ПИКЕЕ от 02.05.2019 год. със законови разпоредби поради
което счита, че електроразпределителното дружество не е титуляр на правото
да извършва едностранни корекции и да претендира дължимите суми. В тази
връзка посочва, че ответникът не е собственик на електрическата енергия,
нито има лицензия за нейната доставка и продажба, както и че даденото му в
ПИКЕЕ правомощие по едностранна корекция и събиране на начислените
суми не отговаря на закона, тъй като с ПИКЕЕ е недопустимо да се променя
характера на отговорността с потребителя.
С оглед на депозирания отговор, ищецът оспорва да е имал качеството
1
на клиент към датата на проверката за процесния обект.
Твърди, че не е спазена процедурата, предписана в ПИКЕЕ за
начисляване на тази сума, сочат се конкретни нарушения на процедурата, вкл.
че неправилно е приложен чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, както и чл.42, ал.5 от
ПИКЕЕ, оспорва сметката да е изчислена по действащи цени за покупка на
електрическа енергия, както и замерванията на СТИ да са извършвани с годна
за това апаратура. Твърди се нарушаване на чл. 49 от ПИКЕЕ. Посочва, че не
е бил надлежно уведомен за проверката и преизчислението.
Оспорва да са извършвани въздействия върху СТИ от негова страна,
излагат се подробни правни доводи. Оспорва енергията да е реално доставена
и потребена. Моли искът да се уважи, претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен и моли да се отхвърли изцяло. Посочва, че
на ****год. служители на ответното дружество са извършили проверка на
електромер №****, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта. В
хода на проверката е констатирано несъответствие в характеристиките на
СТИ с нормираните и поради тази причина електромерът е демонтиран и
изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория при спазване
изискванията на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. Посочва, че на място на демонтирания
електромер е монтиран нов, който към датата на монтажа отговаря на
нормативните изисквания. Тези действия се сочи, че са документирани към
приложения към отговора констативен протокол. Посочва, че заключението
от извършената метрологична експертиза е, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера, като са разменени местата на куплунзи Х ***,
Х *** на втора и трета фаза водеща до промяна на метрологичните
характеристики на електромера. Констатирано е, че метрологичните
характеристики и външния вид на електромера не съответстват на
нормативните изисквания. Въз основа на така изготвения протокол
ответникът е приел, че са налице предпоставките описани в чл. 50, ал. 1,
буква Б от ПИКЕЕ и е извършил преизчисление на количеството
електрическа енергия при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 50,
ал.1 от ПИКЕЕ, като е начислена допълнителна електрическа енергия в
случая от 13247 kWh. Стойността на това допълнително количество твърди,
че е изчислено по определената от КЕВР пазарна цена. За тази сума посочва,
че е издал фактура, която е изпратена и получена от ищеца съгласно известие
за доставяне. Твърди, че е налице законово основание за начисляване на
процесната сума, като се позовава на конкретни разпоредби и цитира съдебна
практика в тази насока. Посочва, че ответното дружество няма задължение да
доказва виновно поведение. По отношение на ПИКЕЕ сочи, че считано от
04.05.2019 год. са в сила новите правила регламентиращи случаите и
начините за извършване на преизчисляване на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи. Излага подробни правни
съображения във връзка с изложените възражения в исковата молба. Моли
искът като неоснователен да се отхвърли, претендира разноски, включително
за юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.
Предявен е иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. За основателността на
претенцията следва да е реализиран фактически състав, в който са включени
следните юридически факти: плащане на процесната сума от ищеца на
ответника и липса на валидно правно основание за получаването й – в случая
липса на основание за начисляване на сумата от ответника при условията на
едностранна корекция на сметка по правилата на ПИКЕЕ за процесния
2
период.
Установява се от приложеното към исковата молба копие от системен
бон, прието като писмено доказателство и неоспорено от ответника, че
ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 2661,73 лв. в качеството му
на клиент за имот в с. М., мест. „И.“. Следователно, осъществена е първата
предпоставка за уважаване на иска – плащането на процесаната сума на
ответника.
По отношение наличието на основание за начисляване на процесната
сума и размера й, тези обстоятелства са в доказателствена тежест на
ответника.
В тази връзка следва да се обсъди първо материалната легитимиция на
страните в твърдяното правоотношение. На първо място, чл.83, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) предвижда, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), които
съгласно ал.2 на същата норма се приемат от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). Към твърдения от ответника период, за който е начислена
процесната сума – 90 дни, предхожащи датата на констативния протокол за
проверка – ***г. - ***г., приложими са ПИКЕЕ, обнародвани на 30.04.2019г.
Съгласно чл.56 от ПИКЕЕ правоимащите субекти, които издават фактура за
преизчислените количества енергия и на които се заплащат съответните суми,
са операторът на електроразпределителната мрежа в хипотезите на чл.56,
ал.1-3 ПИКЕЕ, и доставчикът в хипотезата на чл.56, ал.4 вр. с чл.53, ал.1 от
ПИКЕЕ. При систематично тълкуване на разпоредбите от чл.50-56 от ПИКЕЕ
се прави извод, че във всички случаи, в които право да издаде фактурата и да
получи съответното плащане е електроразпределителното дружество,
дължимите суми се определят въз основа на прогнозната пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на мрежовия
оператор. Обратно, в случаите (чл.53 ПИКЕЕ), в които право да получи
съответните суми има доставчикът, те се определят по цени на
електрическата енергия по тарифи. Следователно, електроразпределителното
дружество е оправомощено да получава суми, имащи характер на
обезщетение за сторените технологични разходи.
Следва да се посочи още, че чл.104а, ал.2, т.5, б.“а“ от ЗЕ не предвижда,
че корекция на сметка може да се прави само в полза на крайния снабдител, а
предвижда, че само в тези случаи, когато се прави корекция на сметка в полза
на крайния снабдител за потребената електрическа енергия в случаи на
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства, следва
да се предвиди в Общите условия на енергийните предприятия ред за
уведомяване на клиента. Смисълът да се предвижда ред за уведомяване е в
това, че в тези случи съгласно ЗЕ корекцията е във връзка с реално
потребената енергия и по повод неправомерно въздействие върху СТИ.
Буквалното тълкуване на този текст в смисъл, че корекция може да се прави
само в полза на крайния снабдител, би довело и до друг извод, че корекция е
възможна само в случаите на неправомерно въздействие върху СТИ,
доколкото чл.104а, ал.2, т.5, б. „а“ ЗЕ не предвижда корекция при обективни
обстоятелства, а именно – повреда в СТИ, която не е свързана с неправомерно
въздействие върху него. Би се достигнало и до друг извод, че клиентът има
право на корекция в негова полза само при обективна повреда в СТИ, както
постановява чл.104а, ал.2, т.5, б. „б“ ЗЕ, но не и е в случай на неправомерно
въздействие върху СТИ, при което се стига до отчитане на по-голямо
количество енергия от потребеното (които хипотези не са изключени).
3
Приемането на тези правни разрешения е в противоречие с целите на закона и
категорията „едностранна корекция на сметка“, чието предназначение е да се
избегне неоснователното обогатяване на коя да е страна в правоотношението
между клиент и енергийно предприятие, когато СТИ не измерва реално
потребените количества енергия обективно или поради неправомерно
въздействие. В случая, в ПИКЕЕ се определя, че за избягване на
неоснователно обогатяване във вреда на електроразпределителното
дружество, като една от страните в отношенията по предоставяне на
ел.енергия на крайния потребител с арг. от чл.92 ЗЕ, се предвижда заплащане
на ел.енергия за покриване на технологичните разходи на мрежовия оператор,
а не на реално доставената енергия, за продажбата на която, действително,
мрежовият оператор няма лицензия. Получаваните суми обаче не се отнасят
до доставка и продажна на електрическа енергия, а до обезщетяване на тези
вреди за оператора при неточното измерване на ел.енергията. Предвиденото в
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ дава основание за извод, че законовата делегация за
издаване на ПИКЕЕ не касае само случаи на корекция в полза на крайния
снабдител при неправилно измерване поради неправомерно въздействие,
доколкото в този законов текст е посочено, че се касае до всички случаи на
„установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия“ без оглед причината за това. Сочи се още в чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, че ПИКЕЕ регламентират „ принципите за измерване“, „включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия“,
като предвидените в ПИКЕЕ норми са свързани с осъществяването на
„устройството и експлоатацията на електроенергийната система “
съгласно чл.83, ал.1 ЗЕ. Съдът счита, че тъй като разпределителното
дружество е част от оправомощените субекти, които участват в устройството
и експлоатацията на електроенергийната система и доколкото в ЗЕ липса
норма в обратен смисъл, която изрично да ограничава субектите, имащо
право да получат суми при коригирането на сметка вследствие на неточно
измерване, не може да се приеме, че ПИКЕЕ противоречи на ЗЕ в частта, с
която предвижда такива права за електроразпределителното дружество.
Принципите за измерване, реда и начина на преизчисляване на количеството
енергия не изключват предвиждането на субекта, който следва да извърши
тази корекция, а тъкмо напротив – реда за извършване означава процедурата,
която касае както съвкупността от правилата, така и прилагащия ги субект. С
това не се променя отговорността на потребителя, както сочи ищецът. За
потребителя е безразлично към кой субект ще дължи сумата по корекцията,
доколкото правилата за нейното определяне ще останат същите.
Въз основа на всичко изложено, съдът приема, че ответникът е
материално легитимиран да извърши едностранна корекция на сметка по
ПИКЕЕ и да претендира начислените суми. Не се приема довода, че в тази
част ПИКЕЕ противоречат на ЗЕ. В тази връзка е практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.д № 3817/2021 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 60269 от 27.05.2022 г. по гр.д. № 1054/2021 г. по
описана ПКС, III ГО, Решение № 100 от 29.06.2021 г. по гр.д. № 2996/2020 г.,
III ГО на ВКС, Решение № 60188/18.10.2021 г. по гр.д. № 872/2021 г., III ГО
на ВКС, Определение № 60463 от 08.06.2021 г. по гр.д. № 466/2021 г., III ГО
на ВКС, Определение № 60555 от 12.07.2021 г. по гр.д № 311/2021 г., IV ГО
на ВКС, постановена във връзка с новите ПИКЕЕ от 2019 г. В тези решения
ВКС е приел, че материалноправно легитимирано да отговаря по идентични
искове, е именно Електроразпределителното дружество.
По отношение на възражението на ищеца, че в процесния период не е
бил клиент на ответното дружество, съдът намира следното.
4
Установява се от приетото по делото заявление за услуга, че на ****г.
дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД, чийто ***** тогава и понастоящем е
ищецът, който факт е общоизвестен с оглед публикуваната информация в
Търговския регистър, подало заявление до ответника за сключване на договор
за присъединяване към електроразпределителната мрежа на процесния обект
с приложено разрешение за строеж. Въз основа на това заявление се сключва
договор за присъединяване от ****г. между дружеството и ответника. Това
се установява от приетия по делото договор от ******г. Съгласно същия
договор, предмет е присъединяването на процесния имот към
електроразпределителната мрежа и изграждане на съответните за това
съоръжения. Наред с това в договора се предвижда временно
електроснабдяване на строителния обект до приключване на строителството и
въвеждането в експлоатация на имота. Предвидено е и какво СТИ ще се
използва за измерване на консумираната електроенергия по време на
временното захранване – 1 бр. трифазен електромер. В договора е
предвидено, че клиентът заплаща за временното електроснабдяване
действително направените разходи за съоръженията и цена съгласно
ценоразписа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за услугите. Отделно от
това се заплаща и цена за присъединяване. Установява се от протокол за
монтаж, че в изпълнение на договора на ******г.в присъствието на ищеца
като представител на дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД, на строителния
обект в с. М., мест. И., е монтиран електромер с № *****, като е записан и
клиентски № *****, ИТН *******. Установява се от представения от
ответника констативен протокол, че при извършена проверка на *******г. в
същия имот, по същата партида и клиентски номер е демонтиран същият
електромер, доколкото съвпадат посочените номера. Установява се,
следователно, че от монтирането му на *******г., електромерът е бил
демонтиран чак на ********г. От изложеното може да се направи извод, че
вследствие на сключения договор за присъединяване и с оглед монтирания
електромер страните по договора са се задължили един към друг за следното:
ответникът се е задължил да осигури временно захранване в имота, тогава
още строителен обект, а дружеството – клиент се е задължило да заплаща
цена за временното електроснабдяване. Установява се още от приетите по
делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация и споразумение от
******г., че на *******г. строежът в процесния имот е въведен в
експлоатация като еднофамилна жилищна сграда, къща. На *******г. се
сключва споразумение към цитирания по-горе договор за присъединяване,
съгласно което страните – ищецът, ответникът и дружеството „МАУНТИН
ХАУС“ ООД се уговарят, че последното дружество ще бъде заместено от
ищеца в договора за присъединяване, като поеме всички права и задължения
по него. Споразумението е подписано от ищеца в качеството му на ****** на
дружеството и в лично качество. Установява се от приетите по делото
фактури, че на ******г., на *****г. и на *****г. били издадени три фактури
на името на дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД от „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД за отчетен период от 01.03.2021г. – 31.05.2021г. за
заплащане на потребени количества енергия в процесния имот със същия
клиентски номер, като във фактурите е посочено, че се касае за временно
захранване. Установява се от същите фактури, че в имота са отчитани реално
количества енергия, както следва 203 kWh по нощна тарифа, 470kWh по
дневна тарифа по фактурата от *****г.; 181 kWh по нощна тарифа и 457 kWh
по дневна тарифа по фактурата от 30.04.2021г. и 301 kWh по нощна тарифа и
657 kWh по дневна тарифа по фактурата от 31.05.2021г. Установява се от
приетите по делото като доказателства – Заявление за услуга на л.** от
делото и Заявление – Декларация на л. ** от делото, че на ****г. ищецът е
5
заявил пред „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД желанието си в процесния имот
да бъде монтиран електромер за постоянно захранване и да започне продажба
на електрическа енергия в имота. Към тези заявления е приложена декларация
за достъп до ответното дружество, по силата на която ищецът заявява, че иска
да получи достъп до мрежата при условията на постоянно захранване. Към
заявленията са приложени удостоверението за експлоатация на имота,
описано по-горе и Нотариален акт за собственост от ***г., по силата на който
имотът е прехвърлен от дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД на ищеца.
Съдът приема всички посочени писмени доказателства за достоверни,
като взаимно съответстващи си и непротиворечиви. При съвкупната им
преценка се правят следните изводи. Със споразумението за заместване на
дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД от ищеца в правата и задълженията
по договора за присъединяване към мрежата за временно електроснабдяване,
ищецът е заместил дружеството в задължението му за плащане на дължимата
цена за консумираната енергия по временното захранване, каквото
задължение изрично е предвидено в договора за присъединяване в т.5.1.8. от
Договора. За тази цел е монтиран и процесният електромер. Неоснователни са
доводите на ищеца, че заместването в този договор не го правело клиент и не
го задължавало за плащане на дължимите суми за ел. енергия. Неправилно е
посочено, че този договор и споразумението за заместване в него са само
предпоставка за сключване на последващи договори за пренос и доставка на
енергия. В чл.1.3. от Договора за присъединяване е посочено, че
присъединяването е предпоставка не за сключване на други договори, а
директно за извършване на услуги по пренос и разпределение на енергия.
Това става ясно и от предмета на самия договор, който включва временно
електроснабдяване, съответно на което се дължи и заплащане, по силата на
същия договор и без да е нужно да се сключват други такива, доколкото се
касае до временно захранване до въвеждане имота в експлоатация. С
подписването на споразумението за заместване, на основание чл.102 ЗЗД,
старият длъжник се е освободил от задълженията си по договора и за тях
отговорност носи ищецът от датата на споразумението, а именно – ****г. От
тази дата, същият е станал клиент на ответника и на електроснабдителното
дружество по повод консумираната в имота енергия при временно
захранване, както и титуляр на насрещните задължения, вкл. в случай на
преизчисляване на сметка. С оглед казаното, без значение е, че в периода на
издаване на трите фактури, в който период се претендира и сумата за
преизчислението, а именно от 2.03.2021г. – 31.05.2021г., фактурите са
издавани на името на дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД. На чие име е
издадена фактурата и се води партидата не е определящо за това кой е
задълженият субект за плащане на цената на енергията или на
преизчислените суми. Този субект безспорно е лицето, поело това
задължение по силата на договор с ответника, а именно – ищеца П. П. като
заместваща страна по обсъденото споразумение. Описаните фактури не са
подписани от дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД и не могат по силата на
едностранното изявление на електроснабдителното дружество (трето лице за
спора) да удостоверят, че първото дружество е останало задължено за цената
на предоставените услуги по временно захранване, както е отразено и в
самите фактури. От уговорките в Договора за присъединяване личи, че
временното захранване е уговорено до въвеждане на обекта в експлоатация.
Това е станало още на 22.01.2022г., като с оглед въвеждане в експлоатация,
ясно е, че строежът е бил завършен. Именно след тази дата се сключва и
споразумението за заместване в правата и задълженията на дружеството
„МАУНТИН ХАУС“ ООД от физическото лице - ищец, което ще ползва
временното захранване занапред. Временното захранване е продължило до
6
заявяването от страна на ищеца за полученото от него удостоверение за
въвеждане в експлоатация и заявяването на постоянно захранване. В същите
заявления се легитимира като собственик на имота, какъвто е от самото
начало и по време на самия строеж. Решението му в един по-късен момент
****г. да поиска постоянно захранване, не може да се отрази на задълженията
за плащане на дължимите суми при условията на временното захранване, в
които е заместил дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД на ******г., още
преди извършената корекция и преди периода, за който е извършена. След
като е задължен да плаща дължимите суми за временното захранване, ищецът
е задължен да понесе и отговорността по корекционната сметка, вследствие
неизправността на електромера по същото това временно захранване.
От всичко изложено се установява, че както ищецът, така и ответникът
са материално легитимирани по правоотношението, свързано с процесната
корекция на сметка.
Следващите предпоставки, подлежаща на изследване, са дали е било
налице основание за начисляване на допълнителна сума по извършената
корекция, спазена ли е процедурата за това и правилно ли е изчислен
размерът й.
Съдът счита, че е възникнало основание за извършване на корекция в
сметката на ищеца като клиент. Това се установява от съвкупната преценка на
констативния протокол за техническа проверка, събраните по делото
свидетелски показания на св. А. М., констативния протокол от метрологична
експертиза и заключението на вещото лице по изготвената съдебно –
техническа експертиза. Тези доказателства си кореспондират и съдът им дава
вяра по отношение на обстоятелството, че електромерът в процесния имот не
отчитал правилно консумираната електрическа енергия. При проверката,
извършена от свидетеля М., било установено и удостоверено в констативния
протокол от *****г., че СТИ отчита с грешка, над допустимата. При
метрологичната проверка от ******г. е установено, че е осъществен достъп
до вътрешността на електромера, като са разменени местата на куплунги
х***и х***, на втора и трета фаза. В заключението на извършената
техническа експертиза по делото, също се сочи, че посоченото в констативния
протокол от метрологична проверка означава, че е извършено външно
неправомерно въздействие върху електромера и неговата схема на свързване.
Вещото лице е направило извод, че вследствие на това въздействие, се е
стигнало до неизмерване на реално употребяваната ел.енергия, тъй като
електромерът не я е отчитал и грешката при измерване достига до – 99,97 %.
В съдебното заседание вещото лице обясни, че при трифазни консуматори,
отчетът е нулев, тъй като по първа фаза има нормален отчет, но когато се
разменят напреженията на токовете на втора и трета фаза, стават с обратен
знак на първа фаза и сборът е нулев. Това става при симетрични товари по
трите фази, какъвто е случаят с трифазните консуматори. Обяснява още, че
има и монофазни консуматори и че е възможно да има някакъв отчет, но той
ще е много малък. Въз основа на така установеното, съдът счита, че е налице
хипотеза по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ – за корекция на сметка при промяна в
схемата на свързване на електромера. Въпреки това, видно от заключението
на вещото лице, методиката е приложена по чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ при
условията неизмерващо СТИ и е приложена правилно за изчислените
количества енергия в периода 02.03.2021г. – 31.05.2021г. (т.4 от заключението
на СТЕ). Съдът счита, че въпреки че вещото лице сочи, че е възможен
някакъв отчет, при това състояние на електромера грешката е толкова голяма,
че може да се приравни на липса на отчет, затова и правилно не е приложен
чл.50, ал.1, б. „а“ от ПИКЕЕ, отнасящ се до измерване с грешка над
7
допустимата. Отделно от това, както се посочи по-горе, настоящият случай
попада в хипотезата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ и с прилагане на методиката на
чл.50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ е приложен по-благоприятен режим за клиента, тъй
като се изчислява като по-малка част от пропусквателната способност на
измервателната система. В тази връзка, неоснователни са доводите на ищеца,
че е приложена методиката по чл.51 от ПИКЕЕ.
По отношение на процедурата по извършване на едностранна корекция
на сметката на ищеца, съдът намира следното. Неоснователни са доводите за
нарушение на чл.42, ал.5 ПИКЕЕ и неизвършване обслужване на СТИ на
всеки три месеца, тъй като същата норма е отменена с РЕШЕНИЕ № 10003 от
21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2019 г., VI о., докладчик съдията Т. Т.
Първоначалната годност на СТИ и преминаването през всички дължими
проверки се установяват от заключението на техническата експертиза в т. 7-9.
Съгласно изводите на вещото лице последната проверка е на ****г. и се
дължи следваща през 2023г. От свидетелските показания също се установи, че
уредът, с който е извършено замерването на електромера при проверката на
31.05.2021г., е отговарял на изискванията за годност, в която свидетелят се
убедил преди замерването въз основа на наличния документ към
устройството. Ето защо възраженията на ищеца в тази насока също са
неоснователни. Същото се отнася и за доводите, че не извършил
неправомерно въздействие върху СТИ и че начислената енергия не е реално
потребена. В случая тези факти не подолежат на изследване, тъй като
отговорността е обективна и е основана именно на невъзможността да се
отчете дали и колко е реално потребената енергия.
По възраженията за нарушение на процедурата по чл.49 ПИКЕЕ, съдът
приема, че действително е налице нарушение, което обаче не води до
отпадане отговорността на ищеца за начислената сума. Съгласно чл.49
ПИКЕЕ съставеният констативен протокол се подписва от ползвателя или
негов представител, а при отсъствието му, се подписва от свидетел и се
изпраща на ползвателя с писмо с обратна разписка. Съгласно показанията на
св. М. и приложената обратна разписка на л.21 от делото, тази процедура е
осъществена, но по отношение на дружеството „МАУНТИН ХАУС“ ООД,
като писмото, с което е изпратен протоколът, не е потърсено. По силата на
сключеното споразумение с ищеца обаче, ответникът е бил наясно кое е
задълженото лице за процесния имот и е следвало да осъществи процедурата
по чл.49 ПИКЕЕ по отношение на П. И. П.. Следва да се посочи, че
подписването на протокола от ползвателя или последващото му уведомяване
за него, имат отношение към поставянето му в забава за задължението да
плати начислените суми. Липсата на тези елементи от процедурата не
препятства защитата му, доколкото дали същият отсъства от адреса или е
търсено погрешно друго лице, резултатът е един и същ – протоколът е
съставен в присъствието на независим свидетел, за да се избегне
удостоверяване на евентуално неверни факти от служителите на енергийните
предприятия. Последващото неуведомяване за протокола също не препятства
защитата на лицето, което може да защити правата си по съдебен ред.
Връчването на протокола и на фактурата и справката за начислени суми, имат
значение на покана до лицето, което ги дължи, в случая – до клиента, който
ползва услугите по временно захранване. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 77 от 08.04.2021г. по гр.д. № 2862/2020г., в
което се приема, че дори в общите условия да липсва предвиден ред за
уведомяване на клиента за извършваната корекция, уведомяването има
значение за поставянето в забава, но не променя принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, нито характера на договорните отношения,
съгласно които клиентът има задължение да заплати цените на
8
електрическата енергия. В допълнение на това следва да се посочи, че при
липсата на данни за измереното количество енергия, отново в приложение на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, клиентът остава
задължен да плати определена сума, която се конкретизира според
методиката в ПИКЕЕ и за която разполага със защита да я оспори пред съда
със всички допустими по ГПК средства. Не без значение е и фактът, че
търсеното юридическо лице е представлявано във всички отношения с
ответника от ищеца П. П. като негов ******и същият така или иначе би бил
уведомен за проверката като представлявал на дружеството. Следва да се
посочи, че фактура и справка за корекционната сума са изпратени на ищеца
лично, което се установява от писмо, справка, фактура и обратна разписка на
л.28-31 от делото, като пратката отново е непотърсена. Въз основа на
изложеното съдът не намира такива нарушения в процедурата по ПИКЕЕ,
които да водят до недължимост на процесната сума. Същата е правилно
изчислена като стойност за претендирания период от 02.03.2021г. –
31.05.2021г., което се установява от изчисленията на вещото лице в приетото
по делото заключение на СТЕ по т.5.
Съдът обаче приема, че макар методиката да е правилно приложена и
установеното количество да е правилно остойностено, неправилно е
прилагането на методиката за целия период от 90 дни преди датата на
проверката, като съображенията на съда са следните. Съгласно констативния
протокол от метрологичната проверка, се установява, че е осъществен достъп
до вътрешността на електромера, като са разменени куплунгите на фаза 2 и 3.
Установява се обаче от заключението на вещото лице, че от датата на
монтиране на електромера на ******г. до датата на неговото демонтиране на
*****г., електромерът е отварян само веднъж на *******г. В същото време
вещото лице посочи, че вследствие на неправомерно въздействие отчетът е
бил нулев или ако е имало отчет, той би бил много малък. Това обстоятелство
е в противоречие с установения отчет за целия период на извършената
корекция, съгласно приложените по делото фактури, коментирани по-горе.
Наличието на реално начислени количества енергия на немалка стойност за
период от 1.03.2021г. до 31.05.2021г., който съвпада с периода на корекцията,
подкрепя извода, че неправомерното въздействие е извършено на
единствената дата, на която електромерът е отварян след монтажа му, а
именно – на ******г. (14 дни преди проверката), а за целия период от
1.03.2021г. до тази дата електромерът е отчитал количествата електрическа
енергия. Доколкото въздействието се установява да е извършено чрез
осъществяване на достъп до вътрешността на електромера и това е
единствената дата, на която такъв достъп е извършен, съдът прима, че
неправомерното въздействие върху електромера е осъществено на ******г.
Презумпцията, предвидена в ПИКЕЕ за периода, за който следва да се
изчисли неотчетеното количество енергия, а имено – 3 месеца, в настоящия
случай е оборена. Поради изложеното, правото на ответника да коригира
сметката на ищеца възниква само за периода 18.05.2021г., вкл. – 31.05.2021г.,
вкл., или за 14 дни.
При това положение съдът следва да определи размера на дължимата
сума по реда на чл.162 ГПК. Въз основа заключението на вещото лице може
да се направи извод, че ако за 90 дни е начислено количество енергия 13248
kWh, където броя дни е част от произведението за получаване на тази
стойност, то за един ден следва да бъде начислено количество енергия,
равняващо се на частното на 13248 kWh/90 дни, което се равнява 147,2 kWh
на ден, или 2060,80 kWh за 14 дни. Това количество електрическа енергия,
умножено по 0,200916 лв. на kWh с включено ДДС съгласно заключението на
вещото лице, дава резултат от 414,05 лв., дължими за 14 дни. Съдът счита, че
9
за ответното дружество е възникнало право да начисли по корекционната
сметка само сума в размер на 414,05 лв., а за разликата над тази сума до
начислените 2661,73 лв. липсва правно основание за начисляване. Тъй като се
доказа, че ищецът е платил цялата сума по корекционната фактура – 2661,73
лв., а е дължал само сумата в размер на 414,05 лв., разликата между тези две
стойности – 2247,68 лв., като получена от ответника без основание, подлежи
на връщане. До този размер искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е основателен
и следва да се уважи, а за разликата над тази сума до първоначалната
претенция от 2661,73 лв. – да се отхвърли.
При това развитие на спора право на разноски имат и двете страни по
съразмерност на основание чл.78 от ГПК. Ищецът е представил списък с
разноски, съгласно който претендира присъждане на 106, 47 лв. за държавна
такса и 500 лв. за адвокатски хонорар. Ответникът с представения списък
прави искане за присъждане на 200 лв. за държавна такса, 20 лв. – депозит за
свидетел и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Страните не са
възразили по разноските на другата страна. Ищецът е доказал претендираните
разходи, а ответникът е доказал разходи за такси за депозит за вещо лице в
размер на 150 лв. и 20 лв. за депозит за свидетел, общо 170 лв. за депозити,
както и че е бил представляван от юрисконсулт. С оглед сложността на
делото и проведените 2 открити заседания, размера на материалния интерес,
както и границите в размерите на юрисконсулсткото възнаграждение
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 100 до
360 лв., съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 250
лв.
Така съразмерно на уважената част от иска, ответникът ще бъде осъден
да плати на ищеца 89,91 лв. за държавна такса и 422,22 лв. за адвокатски
хонорар. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът ще бъде осъден да
плати на ответника сумата в размер на 26,44 лв. за депозити и 38,89 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Хр. Г. Данов“ № 37, да плати на П. И. П. , ЕГН:**********, с адрес:
гр.П., ж.к. „Т.“ ***, вх.*, ет.**, ап.**, по иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД,
сумата в размер на 2247,68 лв., платена от П. И. П. по фактура
№ ******** като сума, дължима вследствие на извършено коригиране на
сметка за електроенергия за електромер № *******, за имот, находящ се в
с. М., местн. „И.“, за период 02.03.2021г. – 17.05.2021г., вкл. и получена
от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД без основание, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2247,68
лв. до първоначално претендираната сума от 2661,73 лв., която разлика
е платена от П. И. П. по фактура № ***** като сума, дължима
10
вследствие на извършено коригиране на сметка за електроенергия за
електромер № *****, за имот, находящ се в с. М., местн. „И.“, за период
18.05.2021г. – 31.05.2021г., вкл.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД да плати на
П. И. П. разноски по съразмерност, както следва: 89,91 лв. за държавна
такса и 422,22 лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П. И. П. да плати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ “ЕАД разноски по съразмерност, както следва: 26,44 лв. за депозити
за вещо лице и свидетел и 38,89 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11