№ 129 05.05.2017г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание на пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа адм.д. № 275 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/ във вр. с чл.144
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба вх.№ 1362/ 05.04.2017г.,
подадена от С.П.Т.-С., юрисконсулт при ОС”ИН” гр.Стара Загора и съгласно
Заповед № Л-1785/ 05.05.2016г. процесуален представител на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, с която е направено искане за допълване на
постановеното решение № 56/ 22.03.2017г. по адм. дело № 275/ 2016г. по описа на
Административен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като бъде
присъдено в полза на ответника по делото
юрисконсултско възнаграждение и командировъчни разходи за явяване на
трима служители в проведеното съдебно заседание на 25.01.2017г..
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ищецът
по делото – М.Г.Х. е представил писмено становище за неоснователност на
направеното искане. Твърди се, че ответникът по делото не е направил разноски
за адвокатско възнаграждение, каквито се претендират, тъй като е бил
представляван от юрисконсулт и липсват документи, удостоверяващи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Относно искането да бъдат присъдени в полза на
ответника командировъчни разходи за явяването на 25.01.2017г. на трима
служители, в качеството им на свидетели по делото, ищецът излага доводи, че не
ГДИН, а самите свидетели са имали възможност да поискат да им бъдат
възстановени направените разходи за явяване в съдебно заседание, каквото искане
те не са направили, поради което е недопустимо ответникът да иска репариране на
разходи за командироването на тези служители, ако такива въобще са били
направени.
Искането за допълване на решението е
направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице и като такова е процесуално допустимо. Разгледано по същество е частично
основателно.
С Решение № 56/ 22.03.2017г. по адм.
дело № 275/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора, са
отхвърлени предявените от М.Г.Х. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата от 1600лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца Х. неимуществени вреди -
негативни емоционални и психични изживявания в периода 19.10.2015г.
-01.06.2016г. следствие незаконосъобразни действия на служители от
администрацията на Затвора в гр.Плевен, извършени на 19.10.2015г. и изразяващи
се в разглеждане личните снимки на ищеца, четене на кореспонденцията му,
дневника и записките, в нарушение
правото на лицата на неприкосновеност и тайна на кореспонденцията и личния
живот, както и за присъждане на сумата
от 1100лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - негативни
емоционални и психични изживявания, претърпени от ищеца следствие от
незаконосъобразни действия на администрацията от Затвора в гр.Плевен, извършени
на 19.10.2015г., изразяващи се в изземване на част от личната му кореспонденция
- напечатан текст „право на отговор” на л.св. Х. Аден Х., като неоснователни и недоказани.
Съгласно приложимата в случая
разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,
ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Освен изхода на делото, предпоставка за ангажиране
отговорността за разноски е и искането за тяхното присъждане да е заявено
своевременно. В случая претенцията за присъждане на разноски е предявена
своевременно – в съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене,
процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане в полза
на ГДИН на направените от страната разноски по делото. Представен е и списък по
чл.80 от ГПК на претендираните разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК във вр. с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и направени по делото разноски за
командировъчни разходи за явяване на трима служители в проведеното на
25.01.2017г. съдебно заседание, за което са приложени командировъчни
заповеди.
Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./, субсидиарно приложима по силата на
препращащата норма на 144 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Понеже се касае за
процесуална норма, тя има действие от датата на влизане в сила на законовия
текст и е приложима и към висящите правоотношения. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
заплащане на възнаграждение, съобразено с вида и количеството на извършената
дейност и определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая ответника ГДИН е бил представляван от юрисконсулт С.П.Т.-С.,
осъществил правната защита чрез процесуално представителство и представения по
делото писмен отговор на исковата молба.
Ето защо искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за
допълване на съдебното решение в частта му за разноските, с присъждане на
такива за юрисконсултско възнаграждение, е основателно. Определянето на размера на
възнаграждението следва да се извърши при прилагането на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка като се съобрази
обстоятелството, че материалният интерес по настоящото дело възлиза на 2700лв.
и защитата по делото не е продължила повече от три съдебни заседания, което
изключва приложението на ал.2 от чл.25 на същата наредба. Поради това ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ГДИН сумата от 200лв., представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на ответника в
производството по настоящото дело.
В останалата част, касаеща репариране
на направени командировъчни разходи за явяване на трима служители в проведеното
на 25.01.2017г. съдебно заседание, искането се явява неоснователно.
Действително по делото са призовани и
разпитани в качеството на свидетели, в проведеното на 25.01.2017г. открито
съдебно заседание, трима служители от Затвора гр.Плевен. Същите обаче не са
заявили искане за заплащане на възнаграждение и разноски за явяването си в
съда, съобразно изискването на чл.168 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Не могат да бъдат присъдени в полза на ответника твърдяните разходи за
командироване на тези служители, при положение, че такива не е следвало да
бъдат правени, доколкото съществува специален ред заплащане на направените от
свидетеля разходи. Освен това в случая дори не се сочи какъв е размера на
заплатените командировъчни разходи, ако въобще такива са били заплащани,
предвид липсата на отразени разходи в приложените към списъка по чл.80 от ГПК
командировъчни заповеди.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че искането на пълномощника на ответника за допълване на съдебното
решение в частта му относно разноските, е частично основателно. В тежест на
ищеца следва да бъде възложено заплащането на сумата от 200лв., представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на ответника в
производството по адм. дело № 275/ 2016г. по описа на Административен съд –
Стара Загора. В останалата част искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСЪЖДА М.Г.Х. ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” сумата от 200.00лв. /двеста лева/,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита по
адм. дело № 275/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ искането на юрисконсулт С.П.Т.-С.,
като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за допълване на Решение № 56/ 22.03.2017г.,
постановено по адм. дело № 275/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, в частта му за присъждане на направени командировъчни разходи за
явяване на трима служители в проведеното съдебно заседание на 25.01.2017г., като
неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: