Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
28.07.2021 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети март през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 1436 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите на ГПК.
С решение № 276795 от 24.11.2017 г., постановено по
гражданско дело № 17313 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданко
отделение, 92 състав, съдът предоставил упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Г.
Г.Г., родено на *** г., на майката К.Р.И., при която определил
местоживеенето му; определил режим на лични отношения на бащата Г.В.Г. с детето
Г., както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа
в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, Бъдни вечер и Коледа (24 и 25
декември) всяка нечетна година за времето от 10 часа на 24.12. до 18.00 часа на
25.12.; Нова година (31.12. и 01.01.) всяка четна
година за времето от 10 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01; първата половина
на Великденските празници (официално обявени за почивни дни), личните празници
на детето ( имен ден, рожден ден) то ще прекарва с двамата родители, както и
двадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката; осъдил Г.В.Г. да заплаща на малолетното си дете Г. Г.Г., чрез неговата майка и законен представител К.Р.И.,
месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от влизане в сила на решението в
частта относно местоживеенето на детето, платима от 1-во до 15-то число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, като отхвърлил предявения иск за разликата над 115
лева до пълния предявен размер от 300 лева като неоснователен; осъдил Г.В.Г. да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената в полза на детето
издръжка в размер на 82,80 лева; като оставил без уважение претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение останал Г.В.Г.,
ответник по първоначалния и ищец по насрещния иск в първоинстанционното
производство (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото изцяло
с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. излага
подробни съображения за сочените пороци на решението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като му предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Г., като определи
местоживеенето му при него, а на майката се определи подходящ режим на контакти
с детето и същата се осъди за издръжката му. В случай, съдът счете жалбата за
неоснователна по отношение на предоставянето на родителските права на бащата,
моли съда да постанови решение, с което да измени определения му режим за
контакти, като му бъде определен по-разширен режим на лични отношения,
включително по време на официалните празници и ваканциите на детето. Претендира
присъждането на сторените деловодни разноски по делото.
В хода на съдебното дирене, поддържа въззивната си
жалба, като заявява становище за по-голяма пригодност като родител, но не
съдейства за изясняване на делото от фактическа страна. В последното съдебно
заседание по делото същият, редовно призован, не се явява и представлява и не
сочи причини за това.
В срока по чл. 263 от ГПК ищцата по първоначалния и ответница
по насрещния иск в първоинстанционното производство –
К.Р.И., въззиваема страна в настоящето производство,
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен, законосъобразен и обоснован,
като й присъди сторените по делото разноски. Излага подробни съображения, като
изчерпателно обсъжда наведените в жалбата оплаквания и доводи.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното
:
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран
искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, предявени
от всеки от родителите.
Ищцата по първоначалния иск К.Р.И. твърдяла, че с
ответника Г.В.Г. нямали сключен граждански брак, като били родители детето Г. и
живеели разделени. Излагала съображения относно интереса на детето да живее при
нея и тя да упражнява родителските права. Молела съда да постанови решение, с
което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето,
като на бащата се определи режим на лични отношения и същият се осъди да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, платима от 1 до 15 число на
месеца, за който се отнася. Претендирала разноски.
Ответникът по първоначалния иск Г.В.Г. не оспорвал
разделеното си живеене с ищцата, като също предявил иск за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Г. на него, с всички
произтичащи от това последици, като поддържал, че той е по-пригодният за това
родител. Алтернативно, в случай, че не му се предоставят родителските права за
упражняване, да му се определи разширен режим на лични отношения с детето, като
предлагал примерен такъв. Претендирал разноски.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :
Страните били родители на малолетното дете Г. Г.Г., роден на *** г.
на 16.03.2017 г. в полза на ищцата и малолетното дете Г.
била издадена заповед за незабавна защита, с която ответникът бил задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тях.
Ответникът работел по сключен с „Т.“ ООД трудов
договор на длъжност „дърводелец, мебелист“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 480 лева. За периода от месец март 2017 г. до месец
май 2017 г. той получил нетно възнаграждение в размер на 209,10 лева за месец
март, 383,35 лева за месец април и 383,35 лева за месец май.
Ищцата работела в ПИБ по трудово правоотношение по
безсрочен трудов договор на длъжност „банков служител, обслужване на клиенти“.
От 03.04.2017 г. детето Г. редовно посещавало детска
градина „Май“, гр. Кюстендил, в група „Слънце“.
на 11.04.2017 г. била депозирана молба от ищцата до
Отдел „Закрила на детето“ при ДСП „Възраждане“, за съдействие за среща между
бащата и детето. Била изпратена информация до ДСП „Връбница“ за осъществяване
на контакт с ответника, за да бъде уговорена дата и час за провеждане на среща
с неговото дете в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Кюстендил, като по делото
нямало постъпила информация от ДСП „Връбница“ за изразено желание от страна на
бащата за среща с детето Г..
На 14.09.2017 г. между Сдружение „Институт по социални
дейности и практики“-Център за обществена подкрепа-София, от една страна и
ответника Г.В.Г. от друга, бил сключен договор с предмет „Родителско консултиране“
за срок от три месеца.
Ответникът бил задържан за 24 часа в 02 РУ-СДВР на
20.11.2010 г., 222.11.2010 г., 19.12.2011 г., 29.08.2012 г., 29.12.2016 г. и на
06.02.2017 г.
На 25.12.2016 г., 06.02.2017 г. и на 05.03.2017 г.,
били подадени сигнали към телефон за спешни повиквания 112 от лице, представило
се като К.И..
По делото били приети социални доклади от ДСП
„Връбница“ и ДСП Кюстендил, като според първата социална служба детето живеело
при своята майка и имало контакти с бащата. Последният имал подкрепяща
среда-неговата майка, баба и дядо. Бащата разполагал със собствен дом и имал
възможност да обособи самостоятелна стая за сина си. При контакта на бащата с
детето той разговарял със сина си и откликвал своевременно на нуждите му, бил
внимателен и мил с детето. Бащата имал родителски капацитет и можел да полага
грижи за детето. Според доклада на втората социална служба, майката също имала
нужния родителски капацитет да се грижи за детето, като тя и към този момент
задоволявала базисните нужди на детето, с активното участие на собствените си
родители, с които живеели в едно домакинство в с. Граница, община Кюстендил.
По делото била допусната съдебно психологическа
експертиза, според чието заключение, родителите нямали дефицити по отношение на
възможностите за отглеждане на детето. Всеки от тях знаел кое е правилно и в
интерес на детето и всеки от тях имал нормален родителски капацитет. Детето
искало да общува и с двамата си родители, то било твърде малко и не си давало
сметка, че те са във фактическа раздяла. Искрено се радвало на срещите си с
бащата, които по данни на последния били рядко. Детето показвало неподправената
си обич и привързаност към всеки един от родителите си, като то не покривало
нито един от критериите за родителско отчуждение, то било видимо привързано и
към двамата си родители, което показвало с цялото си същество. То се гушкало и
при двамата, казвало им, че ги обича и двамата и видимо се радвало на срещата с
баща си, когото отдавна не било виждало, като му задавало въпроса „Тате, ти
къде беше?“ Радостта му била силна и неподправена. Нямало данни за
психологически травми у детето. От една страна бащата никога не бил агресивен с
него, а от друга – детето било твърде малко за да разбере същината на
отношенията между родителите си, в които имало напрежение. При детето нямало
никакви признаци на стрес. То било ведро, щастливо, усмихнато и спокойно и
нямало вид на травмирано от стрес дете.
От показанията на свидетелката П.М.И. се установило,
че страните съжителствали от 2011 г. в гр. Нови Искър, като от края на месец
март 2017 г. ищцата и детето живеели при нейните родители в с. Граница, община
Кюстендил. В средата на същия месец родителите на ищцата отишли до дома на
страните в гр. Нови Искър. Тогава ищцата била на улицата, а ответникът се бил
заключил на втория етаж на къщата, заедно с детето, и не пускал К.И.. Той
налагал мнението си. След този случай, ищцата отишла да живее при родителите
си. Детето също заживяло там, но 2-3 седмици по-късно. Ищцата го взела от
детска градина и го завела в дома на родителите си. Детето имало рани по
слепоочието, било изплашено, удряло, крещяло и викало. От 01.04.2017 г. то
посещавало детска градина, като водела и взимала неговата баба. Бащата се
обадил, че иска да види детето и семейството на майката му го предали. Когато
ответникът се обаждал по телефона, че иска да види детето и детето приемело
разговора, той му казвал „Кажи на баба си дядо си, че ще дойда да ги избия и ще
ходя да ги отлежа“. В началото на месец юни 2017 г., когато детето било при
баща си, последният се обадил на свидетелката и й казал „Знам къде работиш, ще
дойда, ще те направя синя, като се погледнеш в огледалото да не можеш да се
познаеш“. Откакто детето живеело при баба си и дядо си по майчина линия, бащата
го виждал два пъти.
С показанията си свидетелят Е.Е.Д.,
установил, че страните живели в къщата на родителите на ответника до месец март
2017 г., като на първия етаж в къщата живеели родителите на ответника. Детето
живеело при майка си, като бащата не контактувал с него често, тъй като били
скарани с ищцата. Ответникът звънял по телефона на ищцата и на нейните
родители, но същите не вдигали телефона и разговор нямало. На 25.12.2016 г.
страните били скарани, като ищцата била на първия етаж, а ответникът си бил
легнал.
Първоинстанционният съд кредитирал показанията на
разпитаните свидетели в обсъдените части, приемайки, че същите са обективни и
непротиворечиви и не се оборвали от другите събрани по делото доказателства. Не
кредитирал показанията на свидетелката И. в частите им, пресъздаващи
споделените й обстоятелства, за които тя нямала лични впечатления, както и
показанията на свидетелят Д., в частите им пресъздаващи разказаните му
обстоятелства, за които той също нямал лични впечатления.
При тази фактическа установеност, първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по
свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита
за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните
писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд, като прецени
показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели П.М.И., майка на въззиваемата,
и Е.Е.Д., зет на въззивника, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд и в настоящето
решение части, като обективни, логично последователни, дадени в резултат на
лично възприети от свидетеля факти, като същите не се опровергават от други,
събрани в производството доказателства. Въззивният съд също не обсъжда
показанията на свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и оценки,
а не възприетите от тях факти, подлежащи на установяване по делото, както и
показанията им, дадени в резултат на споделеното им от страните, в които части те
имат вторичен характер и се явяват негодно доказателствено средство.
Въззивният съд, след
кредитира в цялост заключението на допуснатата в първоинстанционното производство
психологична експертиза, като приема
същото като дадено обективно, компетентно и безпристрастно. Същото не се
оспорва и от страните.
Във въззивното производство
също са събрани писмени доказателства, а именно : Решение № 526/19.06.2018 г., постановено по
гражданско дело № 743/2018 г. по описа на Районен съд, гр. Кюстендил, влязло в
сила на 21.08.2018 г. , както и протокол от 23.07.2020 г. по НОХД № 19074 по
описа за 2019 г. на СРС, НО, 102 състав. Анализът на тези доказателства сочи,
че с влязло в сила решение по гражданско дело № 743/2018 г. по описа на Районен
съд, гр. Кюстендил, в полза на въззиваемата и детето Г.
били постановени мерки за защита по ЗЗДН, като въззивникът бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.Р.И. и спрямо
детето Г. Г.Г., като му било забранено да се
приближава до тях непосредствено и на разстояние, в което може да осъществи
контакт с тях, както и до жилището, което обитават в момента в с. Граница, обл. Кюстендил, ул. „Кирил Самоволски“,
№ 38, и всяко друго жилище, в което се установят в бъдеще, както и до местата
за социални контакти и отдих на същите за срок от шест месеца, считано от
влизане на решението в сила, като постановил издаването на заповед за защита с
посочените мерки, в която да се впише предупреждението по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН
за последиците от неизпълнението й, като осъдил Г.В.Г. да заплати глоба в
размер на 500 лева в полза на бюджета на съдебната власт, а по сметка на КРС
държавна такса по делото в размер на 25 лева. С посоченото решение било прието,
че въззивникът е осъществил актове на домашно насилие спрямо въззиваемата и
малолетния им син, като от месец февруари 2018 г., при упражняване на режима на
лични отношения с детето, многократно звънял по телефона на И. и заявявал, че
тя трябва да слуша как плаче синът им, като я обиждал и заплашвал. На
16.03.2018 г. то отново взел детето и го завел в дома си в гр. Нови Искър, като
същата вечер също многократно звънял по телефона на И. и я карал да слуша как
синът им плаче. На следващия ден продължил да й звъни настоятелно, отново
заплашвал и обиждал грубо И. пред детето им, като впоследствие й отправил обиди
и заплахи чрез мобилното приложение Вайбър и това
продължило до връщане на детето при майката с помощта на ЧСИ. В производството
по НОХД № 19074 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 102 състав, в съдебно заседание
на 23.07.2020 г. било постигнато споразумение между страните, съгласно което
въззивникът се признал за виновен в престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от НК – за това, че на 29.07.2017 г. в гр. София, бул. „Рожен“, в района
на бензиностанция Ромпетрол, се заканил на К.И. с убийство и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у И., както и за това,
че за времето от средата на месец юли 2017 г. до 29.01.2018 г. в гр. София, не
изпълнил заповед за защита от домашно насилие – заповед за незабавна защита от
16.03.2017 г. по гражданско дело № 13479/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, като
в посочения период звънял на служебния и мобилния телефон на К.Р.И., обиждал я
и я заплашвал, причаквал я около работното й място, причинявайки й емоционално и психическо насилие-престъпление
по чл. 296, ал. 1, предложение ІІ от НК, като му били наложени наказания „пробация“ за всяко от тези престъпления от общ характер,
като съдът одобрил споразумението и прекратил наказателното производството
делото.
Между страните не е спорно,
че в хода на въззивното производство, въззиваемата и
детето Г. трайно са се установили да живеят в гр. София, кв. „Илиянци“, ул. „******,
като малолетният за известен период от време е посещавал детска градина в Требич, а през учебната 2020/2021 г. посещава предучилищна
група в 60 ОУ „Кирил и Методий“, кв. Требич.
По делото е допусната съдебно психологична експертиза,
по която заключение не е изготвено предвид бездействието на въззивника, който
не изпълнил задълженията си по представяне на определения депозит по същата.
Същият е бил предупреден за последиците от това, включително и че процесуалното
му поведение във връзка с експертизата ще бъде ценено по реда на чл. 161 от ГПК, като съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, в предмета на
експертизата, включително като приеме, че той не разполага с необходимата
родителска годност да упражнява самостоятелно родителските права по отношение
на детето Г..
За установяване на интересите на малолетния по делото е призована ДСП „Сердика“, която в
приложения по делото социален доклад изразява становище, че към момента майката
задоволява базовите потребности на малолетния и реагира адекватно по отношение
на ситуации, свързани с отглеждането на детето Г., като демонстрирала
чувствителност по отношение връзката баща – син. на 20.07.2020 г. имало
издадена ограничителна заповед на Г.В.Г. по отношение на майката и детето и към
момента то не поддържало връзка с баща си. Според споделеното от малолетния Г.
той имал желание да се вижда с баща си и да му гостува. В интерес на детето е
то да поддържа пълноценни контакти и с двамата си родители, за получава тяхната
емоционална подкрепа и адекватни родителски грижи, което ще спомогне за
правилното му психическо и физическо развитие. Сочи се, че влошените отношения
между родителите влияят негативно върху развитието на детето и могат да
повлияят неблагоприятно формирането на личностните му качества и
характеристики. В интерес на детето било родителите да му осигурят сигурна и
спокойна среда, която да способства за правилното развитие и успешната
социализация на детето. В доклада се сочи, че детето посещава предучилищна
група в 60 ОУ, има приятели в училище и е с добра адаптация в училищната среда.
Споделило за добро разбирателство с майка си и за задълженията си в къщи,
изразяващи се в това да подрежда на играчките си и да си оправя леглото.
Наблюдавана е здрава емоционална привързаност с майката, като актуално
наблюдение на връзката между детето и бащата не е извършено, но малолетният е
споделил, че очаква срещите с баща си и иска да се виждат. В рамките на това
социално проучване на 16.02.2021 г. е проведен разговор по телефона с бащата,
който споделил, че за рождения ден на сина си му занесъл подарък в училище и
получавал информация за развитието му от учителката. Според заявеното от него,
детето се зарадвало на срещата им и реагирало положително. Неговото желание да
се вижда със сина си и той да му гостува в дома му. Констатирана е нарушена
комуникация между двамата родители, помежду им липсвал диалог.
Видно от постъпилото на 17.03.2021 г. по делото писмо
на ДСП „Връбница“, тази социална служба не е в състояние да представи актуален
социален доклад за въззивника, като били направени много кратно опити за връзка
по телефона с него, но без успех. Адресът му в гр. Нови Искър бил посетен от
социален работник и била оставена покана за явяване. Осъществен бил контакт и с
майката К.И., която заявила, че имало издадена ограничителна заповед по ЗЗДН
спрямо бащата от месец юли 2020 г., като той бил насочен към програма по ЗЗДН,
която не посещавал. Според нея той не търсел и детето.
При своето изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК,
проведено на 08.11.2018 г., въззивникът заявява, че понастоящем детето Г. е на
четири години, като от месец септември тази година живее с майка си в кв. „Илиянци“. Преди това детето било
отглеждано от своите баба и дядо по майчина линия в с. Граница, Кюстендилско.
Твърди, че майката казвала, че пътувала до с. Граница ежедневно, но от миналата
година живеела на този адрес, но без документи. Тя живеела сама и вероятно
имала трудности да се справя с детето, с воденето му на градина, неговото
отглеждане и всичките му нужди. Той живеел в къща, в която живеели и родителите
му и имало кой да му помага за детето. Работното му време било от 08.00 до 17
часа и можел да се грижи за детето. Ако не му се предоставят родителските права
моли да му се определи подходящ режим на контакти с детето.
На свой ред, по при условията на чл. 59, ал. 6 от СК,
изслушана в същото съдебно заседание, майката заявява, че детето им Г., на 4
години, отскоро посещавало детска градина в кв. Требич
и отскоро живеели заедно с детето в кв. „Илиянци“. Преди това действително
живеели в с. Граница, Кюстендилско, и нейните родители й помагали в грижите за
детето, но се решила да се преместят в София, тъй като местоработата й била
тук. Самоопределя се като по-пригодния родител да се грижи за малолетния, тъй
като финансово се справяла по-добре от бащата. Освен това, бащата бил
изключително агресивен и дори в присъствие на детето, когато се обаждал за да
го чуе, й казвал „Боклук, дай да чуя детето“, обиждал я и я псувал пред детето.
Счита, че това отношение не е нормално за психиката на детето. Разказва, че при
последната им среща, за която социалният работник закъснявал, започнал да я
обижда и псува пред детето. По отношение на определения режим на контакти на
детето с бащата заявява, че я притеснява единствено това, че бащата го вземал,
но не го връщал съобразно определените привременни мерки, по които се
осъществявали контактите им. Сочи, че през миналата година (2017 г.) четири или
пет пъти се налагало да пътува от Кюстендил до Нови Искър и с полиция да си
взема детето, защото той не го връщал след приключване на контакта. Счита, че
контактите на детето с бащата следва да са в защитена среда и в присъствието на
социален работник.
Други доказателства за
твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата и изложените в нея доводи и оплаквания са
изцяло неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи
на първоинстанционният съд, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Доводите в жалбата, касаещи преценката на
първоинстанционния съд на интереса на детето Г. във връзка с предявените
искове, както и тези, касаещи по-високия родителски капацитет и произтичащата
от това по-голяма пригодност на бащата да упражнява родителските права, са
неоснователни. В процесната хипотеза, първоинстанционният съд е преценил всички
относими обстоятелства, касаещи интереса на детето в настоящето производство, като
е достигнал до правилни изводи по съществото на спора, давайки приоритет на
майката. Оплакванията на въззивника в тази си част се мотивират основно със
собствените му твърдения, че е по-добър родител от майката, както и с
показанията на свидетелката Д. в частите, които не обсъждани и кредитирани,
както от първоинстанционния съд, така и от настоящата въззивна инстанция.
Следва да се отбележи, че този свидетел изнася пред съда основно своите
умозаключения, мнения и оценки, както и непосочени от страните обстоятелства,
като в тези си части показанията му нямат никаква доказателствена стойност. Извън
това, този свидетел установява обстоятелства настъпили преди раздялата на
страните, които не могат да бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по
спора. Оценките на този свидетел че родителите на въззиваемата не позволявали
на Г. да си вижда детето или че въззиваемата и родителите й не приемали
обажданията на въззивника (при липса на конкретно посочване на кой телефонен
номер са търсени посочените лица от въззивника и на конкретни обстоятелства,
при които родителите на въззиваемата не позволявали контакт на бащата с детето),
са без правно значение, тъй като не представляват по съществото си свидетелски
показания. Несъмнено е, че свидетелите установяват възприетите от тях факти в
предмета на доказване по делото, като всички техни изявления които не
пресъздават факти или не попадат в предмета на доказване по делото не следва да
бъдат изобщо обсъждани като ирелевантни на спора.
Едновременно с това, въззивникът не е установил своята
по-голяма пригодност да упражнява родителските
права по отношение на малолетното дете. Неговите усилия са били изцяло
насочени да установи, че майката е с по-нисък родителски капацитет, като не
полага непосредствените грижи за детето, които е възложила на родителите си, а
не към установяване на действителния интерес на малолетния във връзка с
предмета на спора. Оценявайки събраните доказателства, първоинстанционния съд
дал приоритет на майката най-вече с оглед това й качество и ниската възраст на детето
и полаганите непосредствени грижи за отглеждането му. Настоящият въззивен
състав счита, че родителския капацитет на страните и към настоящия момент не е съизмерим,
като отчита лошите родителски практики на бащата, изразени в това да задържа
детето при себе си извън определения му режим на лични отношения с детето,
както и да ползва присъствието му за да манипулира майката и да осъществява над
нея домашно насилие.
Зачетените при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК не
обосновават различни правни изводи. Същите се изразяват в това, че майката и
детето са трайно устроени вече в гр. София, срещу въззивника има издадена
заповед за защитата им по ЗЗДН, като същият е признат за виновен в престъпления
от общ характер. Също така, преценявайки по реда на чл. 161 от ГПК
процесуалното поведение на въззивника във връзка с допуснатата съдебно
психологическа експертиза, въззивният съд приема, че бащата не разполага с
необходимия родителски капацитет да полага самостоятелно непосредствените грижи
за малолетния си син, като определения с обжалвания съдебен акт режим на лични
отношения, предвид констатираните прояви на бащата, е достатъчен и подходящ да
осигури пълноценни контакти на детето с бащата. Горните обстоятелства и при
липсата на установени вредности за детето в семейната среда на въззиваемата, е
достатъчно за да се даде приоритет на майката, като и въззивният съд приема, че
с предоставянето на родителските права на нея интересите на детето ще бъдат
защитени по-добре.
Въззивният съд отчита и заявеното от страните при
изслушването им. За разлика от въззивника, при своето изслушване, въззиваемата
акцентира върху необходимостта от запазване на психиката на малолетния и
необходимостта от регулярни контакти между бащата и детето, провеждани в защитена
среда или в присъствие на социален работник. Самото дете не е изслушвано от
съда, поради ниската си възраст, но според изложеното в социалния доклад,
неговото желание е да се вижда (а не да живее) с бащата и да му гостува.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема,
че понастоящем липсват доказателства за твърдения интерес на малолетния Г. от
уважаване на насрещната искова претенция, респективно на въззивната жалба на техния
баща. Напротив, малолетния се нуждае от стабилност и сигурност в живота си, както
и от пълноценни контакти с двамата си родители, каквито биха им били осигурени
при отглеждането им от майката. Едновременно с това, съобразно анализа на
доказателствената съвкупност, малолетния е привързан и към двамата си родители,
като е изградил доверителни и емоционални връзки с всеки от тях, като липсват
доказателства за значително по-голямата му привързаност към бащата, респективно
установен интерес за него от промяна на създалото се фактическо положение по
отглеждането им.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Съдът не констатира противоречие на същото с материалния
закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в производството
пред Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи
кореспондират на установените фактически обстоятелства. Събраните доказателства
са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло,
както в частите му относно упражняването на родителските права и местоживеенето
на детето, така и относно режима на контакти на детето с бащата. Независимо от
предмета на въззивна проверка, липсва правна възможност да бъде изменен
определения режим на контакти на детето с бащата, в посока неговото разширяване,
макар, че по убеждение на настоящия въззивен състав, същият не е оптимален.
Разширяването на така определения режим е допустимо при установяване на
необходимия родителски капацитет у бащата за самостоятелни грижи за детето в
рамките на така определения режим и отпадане на обстоятелствата в поведението
му, явяващи пречки за осъществяване на регулярен режим на лични отношения. В
този смисъл и при действието на заповед за защита по ЗЗДН, издадена в полза на
детето и на въззиваемата срещу въззивника, така определения режим е достатъчно
широк и достатъчен за запазване и поддържане на емоционалната привързаност
между детето и бащата. Що се касае до възраженията относно изпълнението му,
същите подлежат на отстраняване по реда на тълкуване на съдебния акт, а не
посредством обжалването му пред въззивния съд.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в
жалбата на първоначалния ответник и при липсата на жалба от другата страна,
въззивния съд намира, че липсва самостоятелно обжалване на съдебния акт досежно
издръжката за малолетното дете, а същата се обжалва единствено с оглед жалбата
и претенцията на бащата да упражнява родителските права.
Също така, при липсата на жалба от страна на
въззиваемата и забраната на 271, ал. 1, изречение ІІ от ГПК, липсва възможност
за определяне на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 от СК, още повече, при липсата
на установен интерес за детето от определяне на такива мерки. В случая,
емоционалното състояние на детето е стабилно, като същото е привързано и към
двамата си родители, а отделно от това е налице и признанието на въззиваемата,
че липсват прояви на въззивника, включително по ЗЗДН, насочени пряко към
личността на малолетния им син. Последният присъствал на такива прояви на
бащата насочени към майка му, което присъствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от ЗЗДН е приравнено на емоционално насилие над него.
По
разноските :
Претенции за присъждане на сторените деловодни
разноски са направени и от двете страни по спора, като с оглед изхода на
делото, въззивникът няма право на разноски. Претенцията на въззиваемата страна
също е неоснователна, независимо от изхода на делото. Предвид характера на
спора – спорна съдебна администрация, разноските, сторени от въззиваемият,
както и от въззивницата, следва да останат в тяхна тежест. Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по чл. 127, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото
за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното дете, поради което
то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 276795 от 24.11.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 17313 по описа за 2017 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданко отделение, 92 състав.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, претенциите на страните Г.В. Г. и К.Р.И. за присъждане на сторените по водене
на делото разноски.
НЕЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна
жалба, пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок
от връчването на преписите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………