№ 3865
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20241100511167 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 12495/25.06.2024г. по гр.д. № 43007 по описа за 2023г.
на Софийски районен съд, 156-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 217411/01.08.2023г. по регистъра на
СРС на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. С. Х., ЕГН
********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 9 от
закона за потребителския кредит вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Г. С. Х., ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“ЕООД,
ЕИК ********* заплащане на сумата от 800лв. представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378439/21.03.2022г.;
сумата от 66лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 21.03.2022г. до 19.07.2022г.; сумата от 40,22лв., представляващи
мораторна лихва за периода 19.07.2022г. до 15.01.2023г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 7793/2023г. по описа на СРС.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
216669/02.07.2024г. по входящия регистър на СРС от ищеца„Изи
Финанс“ЕООД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са отхвърлени.
1
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило
е, че изискването на чл. 5 от ЗПК за минимален шрифт от „12“ цели да се
предостави на потребителя възможност да се запознае с текста на договора. В
случая договорът е изготвен на електронен носител и потребителят можел да
увеличава размер на текста, програма за което имал всеки софтуер и без
значение било на какъв шрифт е изготвен документа. Установено било от
съдебно-счетоводната експертиза, че сумата по кредита е предоставена Не
разполагал с разписката за получаване на сумата от ответника, защото
плащането било чрез ИзиПей“АД, на вещото лице била издадено съдебно
удостоверение от СРС за да се запознае при ИзиПей“АД с разписката за
получаване на сумата от ответника, въз основа на това удостоверение били и
изводите на вещото лице Дори да се приемело, че договорът е нищожен, то
приложима била разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и изводите на районния съд в
обратния смисъл били неправилни. Тази разпоредба се прилагала при
нищожност на договора поради неспазване на изискването за шрифт, а и
поради други причини, целта на разпоредбата била да се избегне второ
съдебно производство с основание неоснователно обогатяване. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете Г. С. Х., ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в
предоставения му срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в
обжалваната част било правилно. Отделно нито договора нито общите
условия носели подписи на потребителя, ЗПК ограничавал размер на
обезщетението за забава до размера на законната лихва. Клаузата за
възнаградителната лихва била нищожна поради противоречие със закона и с
добрите нрави, имало заобикаляне на закона , защото с нея се постигало
плащане на суми над законната лихва. Претендирал е разноски. Оспорил е
поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
217411/01.08.2023г. по регистъра на СРС на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК
********* срещу Г. С. Х., ЕГН ********** с която е поискало от съда на
2
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 9 от закона за
потребителския кредит вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено,
че Г. С. Х., ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК *********
заплащане на сумата от 800лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 14.02.2023г. до изплащането й, представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 378439/21.03.2022г.;
сумата от 66лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 21.03.2022г. до 19.07.2022г.; сумата от 40,22лв., представляващи
мораторна лихва за периода 19.07.2022г. до 15.01.2023г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 7793/2023г. по описа на СРС, като
му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът кандидатствал за
кредит чрез интернет - сайт на ищеца , на който били публикувани Общите
условия, предоставил личните си данни като попълнил заявка при условията
на финансова услуга от разстояние и приел Общите условия чрез маркиране
на полето за същото, по тази заявка по ел. поща на ответника била изпратена
преддоговорна информация, самият договор и Общите условия за писмено
потвърждение, което ставало чрез получаване на посочен от потребителя
телефонен номер код, този код потребителят следвало да въведе на изпратения
след това по електронна поща специален линк, като общото правило било
преди извършване на паричния превод служител на ищеца да се свърже с
ответника по телефона и отново да потвърди сключването на договора.
Процедурата била изпълнена и на ответника бил предоставен кредита от
800лв . по посочения от потребителя начин-касово на каса на ИзиПей“АД.
Сумата следвало да се върне на 4 месечни вноски от 20.04.2022г. до
19.07.2022г., както и да се плати възнаградителна лихва от 40,15% годишно,
за периода била 66лв. Плащания не били извършени, дължала се законната
лихва за забава, размер на която за периода била 40,22лв.
Ответникът Г. С. Х., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че не бил подписал договор и общи условия, не бил
получил сумата, имало плащания по договора. ЗПК не позволявал размер на
обезщетение за забава да е над законната лихва за забава. Клаузата за
възнаградителнаа лихва била нищожна като неравноправна и като
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, защото позволявала да
се плащат суми, различни от законната лихва за забава. Претендирал е
3
разноски.
По делото е приложено заповедно дело №7793/2023г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. №40081/14.02.2023г. . е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Г. С. Х., ЕГН ********** да заплати на
Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 800лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 14.02.2023г. до изплащането й,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 378439/21.03.2022г.; сумата от 66лв., представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 21.03.2022г. до 19.07.2022г.; сумата от
40,22лв., представляващи мораторна лихва за периода 19.07.2022г. до
15.01.2023г., съдебни разноски от 75лв., , за така издадена заповед длъжникът
е уведомен чрез залепване на уведомление, на 20.07.2023г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението
доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта
и такива е представил на 01.08.2023г.
Приет е документ, озаглавен договор за потребителски кредит №
378439/21.03.2022г. , сочещ че е сключен във вид на електронен документ
който се сключва с изпълнение на процедурата по сключването му и част от
него са Общите условия, съгласно който ищецът се е задължил да
предоставени на ответника кредит от 800лв., платими по банкова сметка на
ответника или чрез плащане касово на каса на „Изи Пей”АД, която сума
следва да се върне за срок от 120 дни на 4 месечни вноски с посочен падеж в
периода от 20.04.2022г. до 19.07.2022г., като и да плати възнаградителна
лихва от 40,15% годишно, която за срока на договора е 66лв., ГПР от 48,44%.
В чл. 4 от договора посочен падеж и размер на всяка погасителна вноска,
както и каква част от вноската е за лихва и каква част е за главница. Съгласно
чл. 4а от договора страните са се съгласили , че за сключването на договора не
е необходимо да се полага електронен подпис, съгласието на потребителя се
дава чрез изпълнение на процедурата по сключване на договора за кредит и
чрез устно потвърждение по време на аудиозапис, ако такъв е направен, а ако
договор е подписан с електронен подпис от потребителя, то тогава страните
му признават стойността на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
По делото са приети Общи условия, съгласно които кандидатстването за
4
кредит става чрез посещение на уебсайт , избиране на кредит, срок за
връщане, сума , попълва се въпросник и с изпращането му се подава заявка за
кредит, след одобрението на която се получава писмо по ел.поща, като ако е
одобрен за кредит получава преддоговорна информация и договор с общи
условия на линк, следва да попълни данните с кода, който му е изпратен със
съобщение по телефон, като с въвеждането на кода потвърждава съгласието
си за сключването на договора и така договорът се счита за сключен.
Приети са извлечения от ел. поща съгласно които на 22.03.2022г. ищецът
е изпратил на ответника електронно писмо сочещо че е одобрен за кредит от
800лв. в отговор на изпратени електронни писма от ответника до ищеца
съдържащи снимката му и снимки на документ за самоличност, дадени са му
указания да прочете договора и да въведе кода в празното поле от смс, който
му е изпратен, в електронните писма са посочени месечните вноски и
размерът им.
Приета е разписка за извършено плащане, съгласно която на 22.03.2022г.
ищецът е наредил сумата от 800лв. към „Изи Пей“АД за предаването й на Г.
С. Х. по договор № 378439.
Пред въззивния съд е приета неоспорена от страните разписка, носеща
подпис положен за ответника, съгласно която на 22.03.2022г. Г. С. Х. е
получил от „ИзиПей“АД сумата от 800лв.в брой, наредени за плащане от
ИзиФинанс“ЕООД по договор № 378439.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице по след запознаване с документи по
делото и справки при ищеца и при ИзиПей“АД е посочило, че по
записванията на ищеца на ответника е предоставената сума е 800лв. По
разписката № 2000000295516639 тази сума била наредена от ищеца чрез
системата на ИзиПей“АД в полза на ответника с основание договор № 378439,
а съгласно разписка 0700015251254273, издадена от ИзиПей“АД сумата от
800лв. била платена в брой на ответника в офис на ИзиПей“АД. При ищеца
нямало данни по договора да са постъпвали плащания, размер на главница
била 800лв., възнаградителната лихва била 66лв., за процесния период
лихвата за забава на плащането на главницата била 40,22лв.
Приети са документи на магнитен носител.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
5
вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки в
системата на ищеца е посочило, че размер на шрифт на разпечатани
екземпляри от договора и общите условия на лист 7-17 от делото е „10“ за
договора и „11“ за общите условия, , само заглавието на договора било на
шрифт с размер „14“.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит
(ЗПК) „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и
„кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно
чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена , като се счита за спазена ако документът е на
хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи
клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време,
6
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от
разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР)- арг по чл. 5, ал. 9, ал. 13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1,
т. 1 от ДР на ЗПФУР . Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от рзстояние доставчикът на услугата следва
да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съдът приема за установено по делото, че страните са сключили договор
№ 378439/2022г. от разстояние. Изискванията за сключване на такъв договор
са посочени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 от ЗПК, спазването на които съдът приема за
установени от приетите по делото писмени доказателства, включително и
извлеченията от електронна кореспонденция. Тези доказателства установяват,
че ищецът е предоставил на ответника необходимата преддоговорна
информация и че е получил неговото съгласие за сключване на договора със
съдържанието по документа, приет по делото, същият сочи погасителен план,
размер на вноски и падежите им, възнаградителна лихва, сума, която следва
да се върне. Твърденията на ищеца за разменени по електронна поща с
ответника изявления са установени по делото от приети извлечения от
електронна поща. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика
да доказва, че е изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на
потребителя за сключването на договора . За доказване на електронни
изявления , каквито са твърденията на ищеца по делото се прилага Законът
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /старо
наименование Закон за електронен документ и електронния подпис/
(ЗЕДЕУУ), като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
.
7
Електронното изявление съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕУУ е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а елекронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 , като писмената форма се счита за спазена ако е съставен
електронен документ съдържащ електронно изявление Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ , с
електронен подпис, което означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях,
и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис , но и допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен , ако това е уговорено от
страните- чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. При установяване на тези предпоставки,
следва да се обоснове извод, че е създаден и подписан електронен документ.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (В този смисъл Решение
№ 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК).
В конкретния случай по делото е установено страните с разпоредбата на
чл. 4а, ал. 2 от договора са се съгласили да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен, поради което и съдът приема, че
така клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на
договора и приема Общите условия.
Съдът прима за установено от приетите по делото две разписки и
заключение по съдено-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
вярно и задълбочено , резултат от проверки както при ищеца така и при
платеца ИзиПей“АД, че ищецът е предоставил на ответника сумата по
договора за кредит от 800лв. Приетата по въззивното дело разписка носи
8
подпис за ответника, тя не е оспорена от страните, същата е в подкрепа на
изводите на вещото лице, защото удостоверява че сумата е получена от
ответника на 22.03.2022г. Следва да се посочи, че вещото лице при изводите
си е съобразило същата разписка, която е приета и пред въззивния съд,
районният съд е издал на вещото лице нарочно удостоверение, което да му
позволи да се запознае с тази разписка, като изводите на вещото лице са били
въз основа на тези документи и това е посочено от вещото лице в
заключението.
Същеврменно, съдът приема, че по делото не е установено валидно
постигнато съглашение по договора за плащане на възнаградителна лихва.
Действително, съгласно договора дължимост на такава е уговорена в размер
на 40,15% годишно. Така уговорената клауза по договора съдът приема, че
противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основаниена чл.
26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД . Договорната свобода позволява страните да уговарят
възнаградителна лихва , включително и над размера на законната лихва за
забава. Ограничение на договорната свобода е посочено в чл. 9 от ЗЗД –
съглашението да не противоречи на закона и на добрите нрави. Волята на
страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер,
допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е
регламентиран в нашето законодателство. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, като е предписал за нарушаването
им правна последица, идентична с тази при нарушението на закона. Добрите
нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването
им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за валидност на договорна клауза за
възнаградителна лихва произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
за нищожност на възнаградителната лихва поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. По същността си възнаградителната лихвата
представлява цена на парите като капитал, но и цена на времето, през което
търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. Така възнаградителната
лихва е капитал, чиято стойност нараства с времето. Затова и преценка за
9
съотвествието на уговорената лихва с добрите нрави може включва
съобразяване на размера на законната лихва за забава, но и пазарната цена на
този капитал, както и другите фактори които влияят върху цената на
предоставянето на капитала – риска от невъзстановянаето му, включително и
с оглед на дадените обезпечения; дали има неравноправно третиране на
икономически слаби участници в оборота; дали е използван недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и др.
Уговорената възнаградителна лихва следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции. В
съдебната практика постановена по приложението на Закона за задълженията
и договорите трайно е прието , че противоречи на на добрите нрави да се
уговаря възнаградителна лихва по обезпечен кредит с ипотека, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва, а за необзепчене кредит – размер,
съпоставим с трикратния размер на законната лихва за забава. За валидността
на клаузите по договора съдът следи служебно. Добросъвестността и
справедливостта са основен принцип в гражданските и търговски
взаимоотношения. Спазването им предотвратяват несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Преценката дали е
нарушен някой от основните правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В конкретния случай уговаряне на възнаградителна лихва от 40,15% годишно
при съобразяване че предоставена сума е 800лв., а възнаградителна лихва за
срока на договора от 4 месеца е 66лв. съдът приема, че е в разрез с
присъщите на възнаградителната лихва функции. Икономическата цел на
отпуснатия кредит е придобиване на парични средства и за двете страни. За
заемополуателя целта е получаване на средства за покриване на текущи
стопански нужди, за заемодателя целта е да покрие разходите по заема и да
получи печалба чрез получаване на възнаградителна лихва. Извън тази цел,
всеки получен доход излиза извън присъщата функция. Възнаградителната
лихва е възнаграждението за предоставянето на финансовия ресурс. (В този
смисъл Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.).
В случая уговорената лихва не е установено да съответства на присъщата й
функция. Този извод се налага при съобразяване на размера на
предоставената сума, срок за който е предоставена и размера на
10
възнаградителната лихва. Договорът е за кратък срок – 4 месеца, размер на
лихви по банкови кредити към този момент е в пъти по-нисък от уговореното
с договора, размер на лихвата надвишава многократно размер на законната
лихва за забава, потребителят е икономически по-слабия субект , като не е
установено да е могъл да влияе върху съдържанието на клаузата.
При така възприето съдът приема, че клаузата в договора за кредит,
уговаряща размер на възнаградителна лихва е нищожна.
Нищожността на клаузата за възнаградителна лихва съдът приема, че
води до нищожност на целия договор за кредит. За да се приеме, че
нищожността на отделни клаузи от договора води до нищожност на целия
договор следва да се установи, че прилагането на договора без тези клаузи е
невъзвожно съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Под прилагане на договора без
нищожните клаузи следва да се разбира възможността за изпълнение на
останалите условия по договора. Преценката дали договорът може да се
приложи и без нищожните клаузи включва и обсъждане на евентуално
предположение дали договорът би бил сключен и без нищожните му клаузи от
гледна точка на възможността на средния потребител да съобрази
икономическите последици от сделката и нищожните клаузи да могат да
бъдат заместени по право от повелителни законови разпоредби или от
диспозитивни правни норми. Заместването с императивна разпоредба е
уредено изрично в чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Диспозитивните норми в облигационното
право намират приложение при липса на уговорка между страните, поради
което след като клауза от договора е нищожна, тя не се счита за част от
договорното съдържание, като за уреждане на отношенията между страните
се прилага законовата норма. Договор, който не може да се изпълнява без
нищожните клаузи е нищожен в своята цялост. ( В този смисъл Решение №
146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, І-во Т.О).
Договорът за заем с уговорена възнаградителна лихва е двустранен и
възмезден. Клаузата за възнаградителната лихва по договор за кредит е
съществен елемент от него, защото урежда възнаграждението за
кредитодателя. Премахването изцяло на клаузата за определяне на
възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит би променило
възмездния му характер, поради което и извод, че такъв договор би се сключил
и без да е уговорено такова възнаграждение не може да се обоснове. Този
11
извод се налага при съобразяване на събраните доказателства по делото, от
които се установява, че кредитодателят е търговец, който по занятие
предоставя кредити, тоест целта на договора за кредитодателя е печалба.
Съглашението за възнаградителна лихва по договор не може да бъде
заместено от норми на закона, защото такива не са въведени от законодателя,
включително и на основание на разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. При така
възприето съдът приема, че нищожността на клаузата от договора, уговарящ
размер на възнаградителната лихва, води до нищожност на договора в
неговата цялост.
При така възприето безпредметно остава изследването на повдигнатия от
въззивника като спорен въпрос по делото дали неспазването на изискването за
размер на шрифт на договора поне „12“ води до нищожност на договора.
Следва обаче да се посочи за пълнота на изложението, че целта на
законодателя с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК е на потребителя да се даде
възможност без особени затруднения да прочете текста на документа. При
сключени договори от разстояние следва да се съобрази спецификата на
същите и че всички документи във връзка с договора и самият договор са
електронни документи, че договарянето е осъществено в случая чрез размени
електронни изявления, като техническите средства за същото позволяват
увеличаване на размер на шрифта на документите и възприемането на
съдържанието им от потребителя.
При така възприето и като съобрази наложилата се като трайна и
последователна практика на ВКС в Решения по чл. 290 от ГПК / Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
50259/12.01.20203г. по гр.д. 3620/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV-то Г.О.; , Решение №
60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение №
50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І-во Т.О.;;/ то съдът приема,
че на основание на чл. 23 от ЗПК за кредитополучателя е възникнало
задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е получил от
кредитодателя, тоест сумата от 800лв. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК при недействителност на договора за кредит потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи . Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
12
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД .
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да
се отмени в частта, с която отхвърлен иска за главница от 800лв., този иск
следва да се уважи при правна квалификация по чл. 23 от ЗПК. Следва да се
потвърди решението на районния съд в частта, в която исковете както за
възнаградителна така и за мораторна лихва са отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
страните съобразно уважената част от исковете при съобразяване на
обстоятелството, че ответникът е бил представляван от особен представител.
За заповедно производство на ищеца следва да се присъдят разноски от
общо 66,21лв.
За исково производство пред СРС на ищеца следва да се присъдят
разноски за държавна такса от 66,21лв.; разноски за възнаграждение за вещи
лица в размер на 573,82лв; разноски за възнаграждение за особен
представител на ответника в размер на 176,56лв. и разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 88,28лв. Последното е
определено от база от 100лв., определена от съда по правилата на чл. 78, ал.8
от ГПК при съобразяване на сложността на делото .
За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за държавна
такса от 66,21лв.; разноски за възнаграждение за особен представител на
ответника в размер на 176,56лв. и разноски за възнаграждение на юрисконсулт
в размер на 88,28лв. Последното е определено от база от 100лв., определена от
съда по правилата на чл. 78, ал.8 от ГПК при съобразяване на сложността на
делото .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12495/25.06.2024г. по гр.д. № 43007 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен иск, предявен с искова молба вх. № 217411/01.08.2023г. по
регистъра на СРС на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК ********* срещу Г. С. Х.,
13
ЕГН ********** за признаване за установено, че Г. С. Х., ЕГН **********
дължи на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
800лв. , предоставена като главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 378439/21.03.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 7793/2023г. по описа на СРС и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 23 от Закона за потребителския кредит, че Г. С.
Х., ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК *********
заплащане на сумата от 800лв., /осемстотин лева/, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 14.02.2023г. до изплащането й, представляваща
предоставена сума по недействителен договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 378439/21.03.2022г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 7793/2023г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12495/25.06.2024г. по гр.д. № 43007 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в останалата
обжалвана част, с която са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх.
№ 217411/01.08.2023г. по регистъра на СРС на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК
********* срещу Г. С. Х., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с 9 от закона за потребителския кредит вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Г. С. Х., ЕГН **********
дължи на „Изи Финанс“ЕООД, ЕИК ********* заплащане на сумата от
66лв., представляващи договорна възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № 378439/21.03.2022г за периода от 21.03.2022г. до
19.07.2022г.; сумата от 40,22лв., представляващи мораторна лихва за забава на
плащането на главницата по договор за кредит № 378439/21.03.2022г. за
периода 19.07.2022г. до 15.01.2023г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 7793/2023г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН ********** да заплати на „Изи Финанс“ЕООД,
ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от общо
1302,13лв. /хиляда триста и два лева и 0,13лв/, представляващи съдебни
разноски по заповедно дело и исково дело пред СРС, въззивно дело пред
СГС.
Решението е окончателно.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15