О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2526
20.09.2018 г., гр. Ямбол
Ямболският
районен съд
ХІV граждански
състав
На двадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско
дело № 1408/2018 г. по описа на Ямболския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
248, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 13260/01.08.2018 г. на адв.
Господинова, в качеството й на пълномощник на ищеца П.Д.С., с която се иска
изменение на постановеното по делото Решение № 499/20.07.2018 г. в частта за
разноските, като на ответника се присъди пълният размер съдебно-деловодни
разноски, а именно – 400 лв. адвокатски хонорар, съгласно представения списък
на разноските. Изложено е, че прсъдените разноски за адвокат в размер на 32 лв.
представляват абсурдна сума, която противоречи на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и че такъв размер не е
предвиден за нито една услуга на адвокат. Излагат се съображения и за това, че
отговорността за разноски е вид гражданска отговорност за вреди, и че независимо
от изхода на делото, на ищеца се дължи пълният размер на разноските.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил
писмен отговор по молбата от ответната страна по нея, в койт се сочи
неоснователност на молбата, предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, според
която разноските се присъждат съразмерно на уважената част от иска.
ЯРС, по повод на молбата, намира
следното:
Молбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 248, ал.1 от ГПК от легитимирана страна. Същата се явява допустима,
но изцяло неоснователна, по следните съображения:
С постановеното по горното дело Решение
№ 499/20.07.2018 г. съдът е уважил частично иска на ищеца за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно поддържано
обвинение, до размера от 400 лв., като в мотивите е приел, че съобразно изхода
на делото и разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват съразмерно
разноски в размер на 32 лв. – адвокатски хонорар, от общо заплатения от него на
адвоката му такъв в размер на 400 лв. Тази сума е присъдена като разноски,
ведно със сумата от 10 лв. – заплатена държавна такса, която изцяло е присъдена
на ищеца в съответствие с разпоредбите на ЗОДОВ. Сумата от 32 лв. е изчислена
съразмерно на уважената част от иска, защото само на тези разноски има право
ищецът. Пълният размер на разноските му се присъжда, само ако претенцията му е
била изцяло уважена, и в този смисъл неприложими са разсъждения за това, че
присъдените разноски са под минималния хонорар, определен в Наредба № 1/2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения, която наредба регламентира
минималните размери на хонорарите на адвокатите при уговарянето им с клиентите, а не минималните размери на
разноските, които накрая се присъждат по делата. В случая съдът не е присъдил
сумата от 32 лв., защото е намалил хонорара на адвоката поради прекомерност на
осн.чл.78, ал.5 от ГПК, а защото е приложил разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, която е императивна. Събраженията на процесуалния представител в молбата
за изменение на решението в частта за разноските, че присъдената сума от 32 лв.
е абсурдна, са неотносими, тъй като чл.78, ал.1 от ГПК държи сметка единствено
за това доколко претенцията на ищеца е била обоснована. В противен случай
присъждането на пълния размер разноски при частично уважаване на иска ще
противоречи както на правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК, така и на основни
принципи в правото, като справедливост и забрана да се вреди другиму. Вярно е,
че отговорността за разноски е вид деликтна отговорност, както е посочено в
молбата, но именно защото е отговорност за вреди, следва да бъде разпределена
съразмерно на тези вреди, които са приети като доказани. Следва да се има
предвид, че ответникът също прави разноски за своята защита, и независимо че в
случая същият е държавен орган, това не означава, че осъществената от него
защита по делото е безплатна, тъй като същата е свързана с ангажирането на
съответния ресурс. Ищецът би имал право на пълния размер разноски, ако искът му
е бил предявен за сумата от 400 лв., а не за сумата от 5 000 лв., която
съдът е счел за прекомерна вреда. Видно от материалите по делото, ищецът дори
не е обжалвал решението в отхвърлителната му част като неправилно, т.е.
съгласил се е на този резултат. При това положение, съдът намира възраженията
на ищеца за изцяло неоснователни, и доколкото присъждането на сумата от 32 лв.
като разноски не се дължи на грешка в пресмятането им, молбата за изменение на
решението в частта за разноските следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248,
ал.3 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Д.С. за изменение
на Решение № 499/20.07.2018 г. по гр.д.
№ 1408/2018 г. на ЯРС в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Галя Русева/