№ 33
гр. Монтана, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630100853 по описа за 2024 година
Разглежда се отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск от Б. А. А., по който е
конституирана като ответник Община Монтана.
Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор №
51665.201.60, с площ от 1049 кв.м. по КК и КР на с. Н, общ. Монтана,
обл. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-583 от 28.02.2018 г. на ИД на
АГКК, находящ се в с. Н, общ. Монтана, обл. Монтана, ул. „*********",
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 60, квартал
11, парцел III, при съседи: ПИ № 51665.201.601, ПИ № 51665.201.58, ПИ
№ 51665.201.59, ПИ № 51665.201.538, ПИ № 51665.201.542 и ПИ №
51665.201.62, на основание правна сделка и давностно владение.
Владението върху имота било установено от Б. МБ /баба на ищцата/,
която придобила имота по наследство от родителите си и давностно
владение. Последната през 1983 г., тъй като не разполагала с документ за
собственост, се снабдила с нотариален акт /НА/ за собственост по
обстоятелствена проверка за дворно място, представляващо парцел III –ти в
кв. 11, по плана на с. Н, състоящо се от 603 кв.м. без придаваемите по
регулация места, при съседи: улица, И Д П, останалата част от имот № 60
предвидена за зЕ. площ и ТМК,
с масивна жилищна сграда в него. Посоченото е основание за
1
признатото право на собственост наследство и давностно владение. Твърди
се, с НА № 47, том IV, дело № 563 от 29.11.1983 г. бабата на ищцата е
придобила още 30 кв.м. по регулация от съседния имот № 62в, на
основание утвърдения със Заповед № 206/16.02.1972 г. дворищно
регулационен план на с. Н.
На 15.12.2006 г. бабата на ищцата извършила фиктивна продажба на
имота на Д Г Д, като с НА № 1, том XVIII, дело 3892 от 02.10.2008 г. Д Г Д
дарява обратно имота на Б. М М, отново 683 кв.м. идеални части от поземлен
имот № 60, включен в поземлен имот III в кв. 11 по регулационния план на с.
Н, одобрен със Заповед № 206 от 16.02.1972 г. целия с площ от 1000
кв.м., с неприложена дворищна и улична регулация.
На 25.03.2019 г. бабата на ищцата, починала и единствен наследник на
имота останал бащата на ищцата А П. А. Последният на 16.04.2019 г., чрез
правна сделка, обективирана в НА за продажба на недвижим имот № 53,
том II, рег. № 2716, дело №172/ 2019 г. вписан в СВ с вх. рег. №
1483/06.04.2019 г., акт № 137, том 4, дело № 638/2019 г., се разпоредил
в полза на дъщеря си и ищца в настоящото производство, с 683/1049
ид. ч. от ПИ с идентификатор № 51665.201.60 по КК и КР на с. Н, общ.
Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" при съседи: ПИ 51665.201.61,
51665.201.58, 51665.201.59, 51665.201.538, 51665.201.542 и 51665.201.62,
ведно с построената в същия СГРАДА с идентификатор №
51665.201.60.1.
Твърди се, че както ищцата, така и праводателите й не разполагат
с документ за собственост за разликата от 366/1049 ид.ч. от процесния имот, за
която част през 1983 г. нотариусът не е издал нотариален акт, защото
тази част от имота по плана от 1972 г. била отредена за зелени площи. Твърди
се, че имотът в граници и размер от 1049 кв.м. се владее, ограден е,
стопанисва се и се обработва от 1965 г. от бабата на ищцата, преди
това от нейните родители, а от 2002 г. и от самата ищца.
Мероприятието по отнемане на собствеността и изграждане на
предвидените по плана от 1972 г. зелени площи, не било извършено и
до днес. От 1965 г. фактическата власт върху
целия поземлен имот с площ от 1049 кв.м., с идентификатор № 51665.201.60,
по кадастралния план на с. Н, общ. Монтана, се осъществявало явно,
непрекъснато и необезпокоявано от бабата на ищцата Б. М М, до нейната
смърт на 25.03.2019 г., а от 2002 г. до днес и от ищцата Б. А..
През месец ноември 2023 г. ищцата решила за започне процедура
по
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, за разликата
от 366/1049 ид. ч. от процесния имот с идентификатор № 51665.201.60 т КК и
КР на с. Н, общ. Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" при съседи:
ПИ 51665.201.61, 51665.201.58, 51665.201.59, 51665.201.538, 51665.201.542
и 51665.201.62. Ищцата се снабдила с данъчна оценка и скица на имота, но
2
при заверката на молба-декларация от Община Монтана установила, че
процесните 366/1049 ид. ч. от имота, след подаване на молбата-
декларация са актувани от Община Монтана и е съставен АЧОС №
7063/13.12.2023 г. Твърди, че представила документите на нотариус Росен
П. с рег. № 601 в НК, за изготвяне на НА по обстоятелствена проверка за
процесните 366/1049 ид. ч. и й бил издаден НА за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 140, том 18, дело № 3177
от 22.12.2023 г., който имот придобила от баща си чрез разпоредителна
сделка /покупко-продажба/.
Възможността на ищцата да се снабди с документ за собственост
се препятствало от съставения АЧОС № 7063/13.12.2023 г. за 366/1049 ид. ч.
от ПИ с идентификатор № 51665.201.60 по КК и КР на с. Н, общ.
Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" при съседи: ПИ 51665.201.61,
51665.201.58, 51665.201.59, 51665.201.538, 51665.201.542 и 51665.201.62.
В забележка т. 11 от АОС било посочено, че основанието за
придобиване на собствеността от Община Монтана е Заповед №
206/16.02.1972 г., което се предполагало, че е за частта отредена по
плана за улична и дворищна регулация за зЕ. площ, а в АОС е посочено
противно на предназначението за което е актуван имотът, че
предназначението на имота е за „ниско жилищно строителство''. Това
водело до извода, че след като територията е за ниско жилищно
строителство, мероприятието по отчуждаване на имота и
изграждане на отредените по заповедта зелени площи не е реализирано
от 1972 г. до днес, което водело до извод, че е отпаднало. Твърди, че имотът
или части от него никога и по никакъв начин не са били реално
отнемани, както от ищцата, така и от праводателите й. Същият съставлява
дворно място с трайно установени граници, жилищна сграда и
второстепенни постройки, които се владеят от ищцата и от нейните
праводатели и не са променяни, повече от 100 години. Ищцата с
горното обосновава правния си интерес от предявяване на иск, чрез
който да бъде отречено твърдяното от Община Монтана право на
собственост върху 366/1049 ид. ч. от процесния имот.
Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответната община, че не е собственик на процесната
366/1049
ид. ч. от имот ПИ с идентификатор № 51665.201.60 целия с площ от 1049
кв.м. по КК и КР на с. Н, общ. Монтана, обл. Монтана, одобрена със Заповед
№ РД-18-583 от 28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Н, общ.
Монтана, обл. Монтана, ул. „*********" с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10 м., номер по предходен план 60, квартал 11, парцел III, при съседи: ПИ
№ 51665.201.601, ПИ № 51665.201.58, ПИ № 51665.201.59, ПИ №
51665.201.538, ПИ № 51665.201.542 и ПИ № 51665.201.62. Представя с
3
исковата молба писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Монтана заявява, че
предявеният иск е неоснователен. За с. Н имало два кадастрални и
регулационни плана, един недействащ кадастрален и регулационен от 1935 г.,
одобрен със Заповед №2378/22.06.1935 г. и действащ регулационен план от
1972 г., одобрен със Заповед №206/16.02.1972 г. Ответната община твърди, че
по действащия регулационен план от 1972 г. имотът е УПИ III, кв. 11, който
по недействащия кадастрален и регулационен план на с. Н, общ.
Монтана от 1935 г. е образуван от УПИ IVобщ, УПИ Vобщ и части от УПИ II
общ и УПИ III общ в кв. 34. За с. Н имало одобрена и влязла в сила
кадастрална карта. Твърди, че според КК имотът е с идентификатор
51665.201.60, с площ от 1049,00 кв.м. и се намирал в урбанизирана
територия. Твърди, че процесният имот е съсобствен между страните по
спора, като процесните 366/1049 ид. ч. от УПИ III, кв. 11 по действащия
регулационен план на с. Н, Община Монтана /поземлен имот с
идентификатор 51665.201.60 по кадастралната карта на с. Н, община Монтана/
са били държавна собственост, а към 31.05.1996 г., когато е влязъл в сила
Законът за общинската собственост, стават общинска собственост.
Твърди, че молбата-декларация за обстоятелствена проверка не е
основание за съставяне на констативен НА от 2023 г., а е за заверка на
366/1049 ид. ч. от ПИ с идентификатор 51665.201.60 по кадастралната
карта на с. Н, общ. Монтана, които са общинска собственост. Твърди, че
посочените в констативния НА 683/1049 ид. ч. от ПИ с идентификатор
51665.201.60 по кадастралната карта на с. Н, общ. Монтана не могат да
бъдат придобити от ищцата на основание давностно владение, тъй като
тя е закупила същите идеални части през 2019 г. от А П. А.
Поради тези доводи ответната община счита съставеният констативен
НА за 683/1049 ид. ч. за нищожен и оспорва същия. Развива съображения
относно липсата на давностно владение от страна на ищцата на процесните
366/1049 ид. ч. Представя с отговора писмени доказателства и моли за
отхвърляне на иска.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който
искът се оспорва на първо място като процесуално недопустим, а на следващо
място- като неоснователен.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим за съдебно
разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството с
допустимо искане.
4
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен.
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, прието е заключение на
вещото лице Н. по назначената съдебно-техническа експертиза, допуснати са
до разпит и са разпитани пред съда свидетелите: Жанета Цекова Цекова/ без
дела и родство/, Светлинка Колова Лазарова/ без дела и родство/, Анелия
Илиева Н./ без дела и родство/,
По делото не се спори и е видно от приобщената по делото
доказателствена съвкупност следното:
Видно е от приетото по делото заключение на вещото лице Н. по
назначената от съда съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло
кредитира, като обосновано, компетентно и обективно дадено: УПИ ІІІ, кв. 11/
с неприложена регулация/ е идентичен с ПИ с идентификатор 51665.201.60;
Имотът към датата на огледа е ограден от четири страни, видно от снимките,
приложени към експертизата и не е много поддържан- откъм улица ,,Втора‘‘ е
обрасъл, а откъм улица,,*********‘‘ се вижда, че е започнало някакво
почистване; претендираните 366кв.м. на Община Монтана са идеална част от
УПИ ІІІ, като цялото УПИ е отредено за ниско застрояване до 10м. и няма
данни за извършено отчуждаване. Към деня на огледа целия имот е във
фактическа власт на ищцата.
За с. Н, общ. Монтана има недействащ кадастрален и регулационен план
от 1935 г., одобрен със заповед
№ 2378/22.06.1935 г. и действащ регулационен план от 1972 г.. одобрен със
заповед №206/ 16.02.1972 г.
По действащия регулационен план от 1972 г. имота е УПИ ІІІ, кв. 11 с
площ от 940.00 кв.м., който по недействащия кадастрален и регулационен
план на с. Н, общ. Монтана от 1935 г. е образуван от УПИ І\/ общ, УПИ V и
части от УПИ ІI и УПИ ІІІ общ в кв. 34.
В одобрената и влязла в сила кадастрална карта на с. Н, общ.
Монтана УПИ ІІІ, кв. 11 по действащия регулационен план от 1972 г.
представлява поземлен имот с идентификатор 51665.201.60.
Поземлен имот с идентификатор 51665.201.60 по кадастралната карта на
с. Н, общ. Монтана е с площ от 1 049.00 кв.м и се намира в границите на
урбанизираната територия.
Този имот е съсобствен между ищцата Б. А. А. и община Монтана.
Съгласно представения по делото като доказателство нотариален акт за
покупко - продажба ищцата е собственик от 2019 г. на 683/ 1049 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 51665.201.60 по кадастралната карта на с.
Н. общ. Монтана. Тези идеални части от имота е закупила от А П. А. който на
25.03.2019 г. след смъртта на майка си Б. МБ е получил в наследство. Б. МБ е
била собственик само на 603.00 кв.м. от парцел ІІІ, кв. 11 по плана на с. Н,
общ. Монтана, целия с площ от 940.00 кв.м. видно от нотариален акт за
5
собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 161, том ІІІ,
дело №471/03.10.1983 г., а с придаваемите места съгласно нотариален акг за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация №47, том V, дело
№ 563/29.11. 1983 г. е собственик на още 80 кв.м. или общо на 683 кв.
м./ид.ч./ от имота.
През 2006 г. Б. МБ се е разпоредила с всичките 683/940 идеални части
които е притежавала от УПИ ІІІ. кв. 11 по плана на с. Н. общ. Монтана като ги
е продала на Д Г Д с нотариален акт №20, том ХХІ. рег. №30548, дело №3292/
15.12.2006 г., вписан в Служба по вписванията- гр. Монтана.
През 2008 г. Д Г Д дарява на Б. МБ същите 683/940 идеални части от
имота с нотариален акт №71, том \/ІІ, рег. №18920, дело №867/30.09.2008 г.,
вписан в Служба по вписванията гр.Монтана, т. е за периода от 15.12.2006 г. до
30.08.2008 г. Б. МБ, баба на ищцата не е била собственик на 683/940 идеални
части от УПИ ІІІ, кв. 11 по плана на с. Н, общ. Монтана.
Собственик на 366/ 1049 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 51665.201.60 по кадастралната карта на с. Н. общ. Монтана е
община Монтана. За тези идеални части е съставен акт за частна общинска
собственост № 7063/13.12.2023 г.. По силата на чл. 5, ал.2 от Закона за
общинска собственост актът за общинска собственост има качеството на
официален свидетелстваш документ, който, констатира собствеността на
общината. Респективно, този документ е титул за собственост върху
посочената ид.ч. от посочения имот и доказателствената тежест да обори
декларативното действие на АЧОС е на ищцата, която да установи своето
право на собственост върху имота и да отрече това на Община Монтана.
Правото на собственост върху 366/1049 ид.ч. от процесния имот в АЧОС е
изрично посочено, че се придобива от Община Монтана на осн. чл. 2, ал.1, т.2
и чл. 56, ал.1 от ЗОбС, вр. §42 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение
на ЗОбС. Съдът намира възражението на ищцовата страна, че
неосъщественото основание, на което е актуван имота за основание и за
отпадане на собствеността на Общината върху имота- за необосновано и
неоснователно.
Ищцата не установи по безспорен начин в процеса, че е собственик на
целия поземлен имот с идентификатор 51665.201.60 по кадастралната карта на
с. Н, общ. Монтана с площ от 1049 кв.м. Същата се легитимира като
собственик само на 683/1049 идеални части от имота. придобити през 2019 г.
чрез покупко - продажба от наследника на Б. МБ- А П. А с Нотариален акт №
53/ 16.03.2019 г., том II, рег. № 2716, дело № 172 от 2019 г..
Ищцата Б. А. А. не е правоприемник на Б. МБ, за да се позовава на
изтекла в полза на Б. МБ придобивна давност по отношение на 366/1049
идеални части от имота по реда на чл 82 от ЗС. Ищцата е частен
правоприемник единствено на А П. А, за който не бе установено в процеса да
е осъществявал давностно владение върху процесните 366/1049 ид.ч. от
имота.
6
Няма доказателства, установяващи владение от 2002 г. от ищцата Б. А.
А. върху 366/1049 идеални части от поземлен имот с идентификатор
51665.201.60 по кадастралната карта на с. Н, общ. Монтана. Както бе
посочено ищцата е собственик от 2019 г. и то само на 683/1049 идеални части
от поземления имот, придобити чрез покупко - продажба с нотариален акт
№53. том 11, рег. №2716. дело 172/ 16.04.2019 г. и няма как да придобие
366/1049 идеални части от същия имот по давност.
Посещаването понякога от ищцата на нейната баба Б. МБ не означава,
че същата е владяла процесните идеални части от поземления имот т. е няма
доказателства ищцата да си е служила с 366/1049 идеални части от имота по
начин, показващ намерението й да ги „свои“ както и да е упражнявала
непрекъсната фактическа власт в продължение на законоустановен период от
време, при това отричайки правата на собственика Община Монтана.
В производството по делото ищцата не доказа съществуването на
заявеното от нея основание за собственост - придобивна давност върху
366/1049 идеални части от поземлен имот с идентификатор 51665.201.60 по
кадастралната карта на с. Н, общ. Монтана. Същата доказа единствено, че е
собственик от 2019 г. и то на 683/1049 идеални части от имота.
Владението, съгласно разпоредбата на чл. 68 от Закона за собствеността,
представлява ,,упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично, или чрез другиго, като своя‘‘. Владението, което води до
придобивна давност, има един обективен критерий- фактическа власт върху
вещ/corpus/ и субективен-да държи вещта като своя, като собственик/animus/.
Владението, на следващо място, следва да притежава следните компоненти в
тяхната свъкупност/кумулативност/: то да е непрекъснато и постоянно; да е
несъмнено; да е спокойно и да е явно. Само при кумулативното наличие на
всички тези предпоставки в тяхната заедност, би могло да се приеме, че е
налице владение върху вещта, а не само упражняване на фактическа власт
върху нея. Липсата на която и да е от всички тези предпоставки, води до
просто държане, а не до владение на имота.
Законодателят е предвидил една оборима презумпция/до доказване на
противното/ в полза на лицето, осъществяващо фактическа власт върху вещта
в чл. 69 от Закона за собствеността ,,предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго‘‘.
Действително, разпитаните по делото свидетели бяха единодушни, че
бабата на ищцата Б. МБ, нейният съпруг и техните предци в продължение на
десетилетия са живели постоянно в имота, грижили са се за него и са
осъществявали владение върху целия имот/ вкл. и върху процесните 366/1049
ид.ч., тъй като целият парцел от 1049 кв.м. е ограден и обособен/. Както обаче
се посочи и по-горе в решението, Б. МБ не е праводател по смисъла на чл. 82
от Закона за собствеността на ищцата Б. А. А., за да може последната да
прибави и нейното владение към своето на основание цитираната законова
разпоредба. Единствен пряк правоприемник на Б. МБ/Митова е нейният син-
7
А П. А.
Дори да се приеме, че ищцата е владяла процесните 366/1049 ид.ч., то
това владение се е осъществило считано от датата на отпадане на
мораториума- 08.03.2022 г. По този начин, от посочената дата до датата на
приключване на устните състезания по делото-16.01.2024 г. десетгодишният
давностен срок за придобиване на имота по давност не е изтекъл и ищцата не
го е придобила чрез изтичане на придобивна давност по реда на чл. 79, ал.1 от
ЗС.
Що се касае до твърдението в исковата молба, че ищцата е собственик на
процесните 366/1049 ид.ч. от имота и на основание правна сделка-по делото
не се представиха доказателства в тази насока.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът намира, че
отр.установителният иск за собственост, като изцяло неоснователен и
недоказан, подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответната община разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, съобразно с фактическата и правна сложност на
делото определя в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Б. А. А.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.В, ул.,,М‘‘ № 35Б, ет.3, ап.7 срещу
ОБЩИНА МОНТАНА, ЕИК: ********* с адрес: гр.Монтана, ул.,,И‘‘ № 1,
представлявана от Златко Софрониев Живков-Кмет отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с
петитум за признаване за установено по отношение на Б. А. А., че ОБЩИНА
МОНТАНА НЕ Е СОБСТВЕНИК на 366/1049 ид. ч. от имот ПИ с
идентификатор № 51665.201.60 целия с площ от 1049 кв.м. по КК и КР на с.
Н, общ. Монтана, обл. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-583 от
28.02.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Н, общ. Монтана, обл.
Монтана, ул. „*********" с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.,
номер по предходен план 60, квартал 11, парцел III, при съседи: ПИ №
51665.201.601, ПИ № 51665.201.58, ПИ № 51665.201.59, ПИ №
51665.201.538, ПИ № 51665.201.542 и ПИ № 51665.201.62.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Б. А. А., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.В, ул.,,М‘‘ № 35Б, ет.3, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
МОНТАНА, ЕИК: ********* с адрес: гр.Монтана, ул.,,И‘‘ № 1,
8
представлявана от Златко Софрониев Живков-Кмет сумата от 300 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9