Решение по дело №396/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 10
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20227200700396
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 13 февруари 2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 01 февруари 2023 г. в състав:

 

Председател:  ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

    ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

при секретаря ………. Мария Станчева ………и в присъствието на прокурора  ………   Радослав Градев като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д №396…… по   описа   на съда за  2022   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Н.С. *** против решение №658/10.11.2022 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1141/2022г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-1085-001380 от 22.06.2022 г. на началник група в сектор „ПП“ (Пътна полиция) към ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния акт е наложено на С. на основание чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение за пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от закона.

В жалбата се твърди, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Касаторът твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Според него, независимо че се касае за кръгово кръстовище, в което е налице от дясната страна, срещу Дом на културата паркинг, то тръгвайки от паркинга, всеки с паркирало там МПС има право не само да продължи както изисква задължителният в началото на кръговото кръстовище пътен знак "Г 12", указващ посока да движение в кръговото кръстовище от ул. "Доростол" към бул. "Съединение", а и в обратна посока. Това било така, защото от мястото, където бил паркирал – паркинг на Дом на културата, нямало знаци, които да забраняват движение в кръговото кръстовище в посока ул. "Доростол" /Механотехникум/, т.е. обратно на посоката, указана с пътен знак "Г 12". Това му твърдение се поддържа и в съдебна зала и в писмена защита. В нея се твърди още, че след поставения в началото на кръговото кръстовище пътен знак "Г 12", указващ посока да движение в кръговото кръстовище от ул. "Доростол" към бул. "Съединение", същото това кръгово кръстовище се прекъсва от други „Т“ – образни кръстовища, което пък позволявало на МПС, паркирали на новосъздадените паркоместа в дясно по ул. „Алея Възраждане“, не да продължат в посока ул. Братя Миладинови, както указва и в началото на улицата Пътен знак Д4 – „Еднопосочно движение след знака“, а да се върнат към кръговото кръстовище и да продължат не  в посоката, указана в началото на това кръстовище, а в обратна, както е сторил и той. Същото се отнасяло и до възможността за паркиралите МПС на паркинг на Дом на културата. Те също можели от паркирано състояние, при потегляне да изберат посоката си  на движение, на ляво или на дясно, както бил направил и касатора, по повод на което му деяние е наказан с НП № 22-1085-001380 от 22.06.2022 г. на началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Русе.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила решението на Русенски районен съд.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение №658/10.11.2022 год.  Русенският районен съд e потвърдил наказателно постановление № 22-1085-001380 от 22.06.2022 г. на началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Русе. С наказателното постановление на касатора на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева. Нарушението, за което била ангажирана административно-наказателната отговорност на Н. С. е свързано с неспазване задължението, което въвежда за водачите на МПС разпоредбата на чл.6, т.1 от .

Нарушената норми изисква и задължава участниците в движението по пътищата да „1. Съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

За да изведе правните си изводи за законосъобразност  на наказателното постановление и да потвърди наложеното наказание, Районният съд е установил от фактическа страна следната обстановка:

Н. С., в качеството си на водач на лек автомобил, "Рено Еспейс", с рег. № Р 99 92 КА, на 07.05.2022 г., около 16. 45 часа, в гр. Русе, управлявал процесния автомобил, като на кръговото кръстовище, обозначено с пътен знак "Г 12", указващ посока да движение от ул. "Доростол" към бул. "Съединение", в зоната му на действие извършил движение в обратна посока. За деянието бил съставен АУАН от същата дата, в който актосъставителят приел, че поведението на водача на лекия автомобил нарушава правилата, разписани в чл.6, т.1 от Закон за движение по пътищата, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от с.з.

Въз основа на така съставения АУАН, независимо от депозираните още в него възражение, било издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична фактическа обстановка, като за нарушението наложил на Н. С. административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.

Във въззивното производство, жалбата срещу НП не била уважена. При проведеното разследване съдебният състав е счел, че делото е изяснено от фактическа страна след събиране на всички относими за спора доказателства и отхвърлил жалбата като недоказана.

Решението на РРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от Н. С. касационни основания за незаконосъобразност на проверявания съдебен акт.

За да е налице съставомерност на едно деяние, представляващо административно нарушение по ЗДвП и да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на извършителя, то следва да бъде установено по безспорен начин, съобразно събраните и приети  доказателства, че водачът на МПС виновно е нарушил съответната разпоредба от закона и или ПП му, т.е. деянието да е доказано от обективна и субективна страна. В случая е прието, че е нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП.

Анализът на всички събрани по въззивното производства доказателства, гласни и писмени, доказват по безспорен начин, че Н. С. с поведението си е нарушил правилата на ЗДвП, свързани със задължението му като водач на пътно превозно средство, да спазва императивните изисквания, които му се вменяват с правилата на закона и правилника за неговото прилагане.

Районният съд е изследвал задълбочено фактическата обстановка, свързана с извършеното административно нарушение, извършил е обстоен анализ на всички доказателства по делото и съобразявайки приложимите за казуса правни норми е достигнал до единствения в случая и правилен извод за съставомерността на деянието на Н. С., за правилно проведена процедура по установяване на нарушението по реда на ЗАНН и за приключване на проведеното административно-наказателно производство от АНО с издаване на НП с наложено с него по реда на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание на нарушителя.

Касационната инстанция е напълно съгласна с изводите в проверявания съдебен акт, че е доказано по безспорен и категоричен начин в проведеното административно-наказателно производство, че от Н. С., в качеството му на водач на лек автомобил, "Рено Еспейс", с рег. № Р 99 92 КА е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП. Позовавайки се на чл.221, ал.2, пр. 2-ро от АПК, касационната инстанция препраща в тази част към мотивите на въззивната такава. Правилно районният съд е приел, че са спазени и императивните изисквания на ЗАНН, досежно  издаването на АУАН и НП, както и относно тяхното задължително по закон съдържание.

Правилни и в съответствие с приложимите за случая правни норми и установената по безспорен начин фактическа обстановка съдебният състав е приел, че единственото правомерно навлизане в зоната на посоченото кръгово кръстовище може да се осъществи само от ул. "Доростол", където е поставен пътен знак "Г 12", след който, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ПП ЗДвП движението се извършва само в указаната от стрелките посока, която посока в случая е от ул. "Доростол" към бул. "Съединение".

Всяко друго движение в обратна на тази посока, съобразно предложените от Н. С. хипотези – излизане от новосъздадените паркоместа в дясно по ул. „Алея Възраждане“ и продължаване не по посоката, указана в началото на кръговото кръстовище с пътен знак "Г 12" - от ул. "Доростол" към бул. "Съединение", или излизане от ул. "Независимост", където също има знак, указващ забрана за навлизане на пътни превозни средства след знака, или както е сторил Н. С., излизане от реда на паркиралите на паркинг на Дом на културата МПС, ще доведе до нарушението, за което е ангажирана и административно-наказателната отговорност на касатора.

Правилно Русенски районен съд е посочил, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, защото точно това би се случило в хипотезите, подробно очертани от Н. Стоянови в допълнителните обяснения по случая.

Водач на МПС, след като навлезе в процесното кръговото кръстовище, означено с пътен знак "Г 12", указващ посока да движение в кръговото кръстовище от ул. "Доростол" към бул. "Съединение", е длъжен по силата на закона и ПП дас е движи само и единствено в тази посока. Дори и да навлезе по ул. „Алея Възраждане“ и да паркира на някое от паркоместата в лявата страна /откъм парка/, с оглед на поставения в началото на улицата Пътен знак Д4 – „Еднопосочно движение след знака“, няма право да се върне в посока кръговото кръстовище, още по-малко пък връщайки се, да продължи по него в посока, обратна на указаната с пътен знак "Г 12", защото така ще извърши всъщност две нарушения на ЗДвП и ПП. Същото се отнася и за спрелите МПС на паркинг на Дом на културата, единственото им движение след паркинга е в посока, указана с пътен знак "Г 12", защото задължението което вменява този пътен знак за посоката на движение е до края на кръговото кръстовище. Аналогично няма как да излезе МПС от ул. "Независимост", където също има знак, указващ забрана за навлизане на пътни превозни средства след знака и да продължи в посока, различна от указаната с пътен знак "Г 12". Това задължително поведение относно посоката на движение в кръговото кръстовище произтича от нормата на закона и правилника за приложението му. Следователно, веднъж навлязъл в кръговото кръстовище, независимо дали ще спреш, паркираш, след това си длъжен да продължиш отново в посоката, указана с пътен знак "Г 12" .

Погрешно касаторът счита, че на процесното място, известно и на целия касационен състав, са налице няколко кръстовища, особено няколко „Т“ – образни кръстовища и това позволявало да се прием, че е позволено движение в кръговото кръстовище, в посока, обратна на указаната с пътен знак "Г 12".

Неговото поведение, с оглед на така установената и доказана фактическа обстановка с движението с МПС от паркинг на Дом на културата в посока, обратна на указаната с пътен знак "Г 12" е създало и опасност за възникване на ПТП, като така е било възможно да се осъществило от обективна и субективна страна и състава на поне още едно административно нарушение по  ЗДвП.

Служителите в  Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Русе са били и снизходителни, защото незнанието на закона е основание за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, но са спестили на Н. С. това.

Административният съд намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

Решението на РРС по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.

Всички направени с жалбата, в съдебна зала и в допълнителни писмени бележки възражения от касатора Н. С., предвид на така изложените в настоящия съдебен акт съждения остават неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе /в чиято структура е Сектор ПП/ в размер на 150 лева.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ  в сила решение №658/10.11.2022 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1141/2022г. по описа на съда.

Осъжда Н.С. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 150 (Сто и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението е окончателно.

                               

                                                                                    

                                     

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

  

             

 

2.