РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Павликени, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Йорданка Георгиева
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело №
20224140100378 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. Т. У., ЕГН ********** срещу
ЧППК“***“ , ЕИК ***, със седалище и адрес ***, представлявана от Председателя К. П. К.
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 651,11 лв., представляваща разликата
между действително договорената и индексирана наемна цена и цената, която му е била
изплатена за стопанската 2020/2021 година за ползване 65,111 дка НИВИ в землището на с.Г.
Л. за 2020/2021 стопанска година, подробно описани в процесния Договор за наем, ведно със
законната лихва върху главницата, считана от предявяването на иска в съда до
окончателното погасяване на всички разноски, лихви и главница. Претендират се и разноски
по делото. Ищецът твърди, че съгласно сключения с ответната кооперация Договор за наем
на земеделска земя от ***.2019 г. предоставил на последната под наем 65,111 дка
земеделски земи - ниви в землището на с. Г. Л. за стопанската 2020/2021 година, при
договорен годишен наем в размер на 60лв за декар. Позовава се на раздел V, т. З от
договора, който предвиждал ежегодното актуализиране размера на наемното плащане в
зависимост от инфлацията, доходите на кооперацията, пазара на земеделска земя, наемането
и арендуването на същата, което било извършено и с публично съобщение на ответника
било съобщено, че ЧППК ще заплати 2021 г. 70 лв. за декар. Твърди, въпреки така обявеното
индексиране на наема на 15.10.2021 г. ответникът да му изплатил само по 60 лв. за декар -
общо 3906,66 лв., единствено поради отказът му да сключи нов наемен договор за следващ
едногодишен период.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът - ЧППК“***“ ***, ЕИК *** - депозира
отговор на исковата молба, с който заема становище за неоснователност на исковата
претенция и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на разноски. Признава, че
за процесната 2020/2021 г. е направено плащане по договора в размер от по 60 лв./дка по
сметката на ищеца и твърди че за процесната стопанска година кооперацията не е имала
задължения да заплаща по договора претендираната наемна цена от по 70 лв./дка без
наличието на писмен анекс към договора за изменение на наемната/арендната вноска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2
вр. чл. 228 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на наемна цена, ведно със законната
лихва от датата на исковата претенция до окончателното заплащане.
Исковете са допустими, тъй като изхождат от надлежна страна, имаща правен
интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник, който е пасивно
легитимиран да отговоря по претенцията.
Уважаването на всеки един от исковете е предпоставено от установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните предпоставки:
наличието на възникнало договорно правоотношение с ответника по процесния договор за
наем с твърдяното съдържание; изпълнението на задълженията по договора от наемодателя
за предоставяне на наемателя на земеделските земи, предмет на договора, за ползване за
целия срок на договора - стопанската 2020/2021 година; настъпването на падеж за плащане
на задължението за наем за стопанската 2020/2021 година.
Наличието на облигационна обвързаност не се спори, установява се от представения
по делото договор за наем от 18.10.2019 г. със страни – страните по делото, с предмет:
възмездно предоставяне за временно ползване на земеделски земи в землището на село Г. Л.
с обща площ от 65,111 дка, при размер на наема от по 60 лв. на декар /р. V, чл. 1, т. 1/,
платим за съответната стопанска година до края на м. януари следващата година /р. V, чл. 1,
т.4/ при възможност за плащане и в натура /т. 5/, със срок на договора една стопанска
година, считано от 01.10.2020 г., т.е. за процесната стопанска 2020/2021 г. година. Съгласно
р. V, чл. 1, т. 3 от договора уговореният размер на наема ежегодно се актуализира в
зависимост от инфлацията, доходите на кооперацията, пазара на земеделска земя и
наемането и арендуването на същата, а по силата на р. VI, чл. 1 договорът може да бъде
прекратен, ако е изтекъл уговореният срок или по взаимно съгласие.
По делото нито се твърди, нито се установява договорът да е прекратен предсрочно,
поради което страните по делото са били валидно обвързани от същия за процесната
2020/2021 г. стопанска година. Безспорното по делото обстоятелство, че е начислил и
изплатил на ищеца договорената рента доказва, че ищеца е изпълнил задължението си за
предоставяне за ползване на наемателя за процесната стопанска година на земеделските
земи, предмет на договора. Изпълнението на това задължение от страна на наемодателя е
основание и обуславя изпълнението на насрещното задължение на наемателя да заплати
уговорената наемната цена, като в случая не се твърди, нито се установява наемното
възнаграждение за стопанска 2020/2021 година да е дължимо в натура, което кореспондира и
с направеното от ответника начисляване на парично задължение по договора, в какъвто
смисъл са и ищцовите твърдения.
Не е спорно между страните по делото, че за стопанската 2020/2021 г. ответникът е
направил плащане, респ. ищецът е получил плащане по договора за наем в размер от по 60
лв./дка. Спорен между страните е въпросът относно размера на дължимата наемна цена по
договора за тази стопанска година. В тази насока съдът съобрази следното:
По делото нито се твърди, нито се ангажират доказателства за съществуването на
последващ анекс в писмена форма или друго писмено споразумение между страните по
договора, с което да се внася промяна в уговорената наемна цена от по 60 лв./дка. Страните
за „актуализиране“ на уговорения размер на наема конкретна форма на споразумението не
са предвидили. Няма никакво правно препятствие устно да бъде уговорена нова наемна цена
/аргумент от нормите на чл. 9 вр. с чл. 20а, ал. 2 вр. с чл. 8 от ЗЗД и чл. 293, ал. 6 вр. чл. 286
от Търговския закон и положението, че писмената форма не е предвидена от закона като
условие за действителност на договора за наем и изменението му/. Заетата от ищеца
процесуална позиция е, че промяната в наемната цена в случая е постигната чрез решение
на органите на ответната кооперация – представените протоколи и заявяване от страна на
ищеца желанието му да получи новата по-висока наемна цена – приложената Нотариална
покана от 05.11.2021 година, връчена на ответната кооперация на 08.11.2021 година.
От приетите като доказателства Протоколи № *** година и *** г. от проведено
заседание на УС и КС на ответната кооперация се установява, че е утвърден размер на
подлежаща на раздаване рента от по 70.00 лв./дка за 2021 г., с изключение на напускащите
кооперацията, всички напуснали кооперацията без пускане на молба за напускане и сключен
2
договор, за които размера е договорените 60 лв./дка.
Не се представиха доказателства, не се и твърди ищеца да е член-кооператор,
съответно да е напуснал кооперацията по предвидения в ЗК и Устава на кооперацията ред.
При тази фактическа обстановка съдът претенцията за заплащане на увеличения,
съобразно горните решения размер на наема за основателна и като такава подлежаща на
уважаване.
По силата на чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя определена вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена.
По делото липсва спор, че уговорения в договора размер на наема е 60.00 лв. на
декар, както и че общото събрание на УС и КС на ответната кооперация е утвърдило нов,
завишен размер на раздадена рента от по 70.00 лв./дка за 2021 г. Установено е и че такава е
изплащана на други наематели, без за това да са разписвани допълнителни споразумения –
обясненията на представляващия ответника в с.з.
Не се установи ищеца да попада в категорията лица – напуснали кооперацията, за
които органите на ответника са взели решение да не получат предвидената в договора
актуализация. Следва да се подкрепи възражението на пълномощника на ищеца относно
качеството „търговец“ на ответната кооперация, вписан в търговския регистър и че във
връзка с това и като такъв би следвало да прави разликата между член-кооператор и лица,
които са предоставили свои земи за ползване от кооперацията, т.е. договорни партньори. В
този смисъл корективно тълкуване изразите в представените решения на УС и КС на
кооперацията, така както се предлага от ответната страна се явява недопустимо, а на
съобразяване подлежи и обстоятелството, че обсъжданите решения са поправяни –
неустановено от кого и кога.
Възраженията на ответната кооперация, досежно предоставяне на процесните земи
на трето лица за ползване не подлежат на съобразяване, доколкото са относими към
следващата стопанска година – от установеното по делото може да се направи извода, че за
стопанската 2020/2021 година кооперацията е ползвала земите.
В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за наем е
неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на
съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи. С цитираните
решения и претенцията на ищеца, съответно отправената нотариална покана съдът приема,
че е постигнато съгласие между страните относно изменение на наемната цена.
В редица свои решения ВКС се е произнесъл, че на тълкуване подлежат неясните,
непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение
и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване
на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се
извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не
предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД
предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в
смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на
договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.
По горния начин, с вземането на едностранно решение за увеличение размера на
наема за конкретна стопанска година и приемането на това увеличение от ищеца, като го
търси, т.е. с конклудентни действия, страните са постигнали съгласие за изменение на
договора в частта на наемната цена за процесната стопанска 2020/2021 г.
Приетото съществуване на вземане по главния иск влече основателност и на
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от предявяване претенцията и се
явява законна последица от уважаването ѝ.
3
При този изход на спора, по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски, с каквото искане същият своевременно е сезирал съдът и които са установени по
делото в размер на 350 лв. – 300 лв. платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна
такса.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЧППК“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Председателя К. П. К. да заплати на Л. Т. У., ЕГН ********** от ***
сумата от 651.11 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2020/2021 г. по Договор за
наем на земеделска земя от ***.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2022 г.
до окончателното плащане, както и 350 лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4