Присъда по дело №4200/2012 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда от 12.11.2013г. по НОХД №4200/2012г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата З.Д. Л., ЕГН:**********, за това, че през м. септември 2009г. в гр. ***, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и до 25.10.2009г. в гр. Пловдив и гр. ***, обл. Пловдив е поддържала у П. А. Е., ЕГН:********** ***, заблуждение относно това, че ще й осигури банков кредит в размер на 1000 лв. и с това й е причинила имотна вреда в размер на 169.00 /сто шестдесет и девет/ лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт спрямо подсъдимата Л. е повдигнато обвинение и за това, че през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като се е представила за длъжностно лице – служител на А. към М., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 27.01.2011г. е поддържала заблуждение у М.Т.К., ЕГН:********** ***, както следва:

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 630.00 /шестстотин и тридесет/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 100.00 /сто/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за оборудване на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 7000.00 /седем хиляди/ лева,

като общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на 7730.00 /седем хиляди седемстотин и тридесет/ лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Спрямо подсъдимата Л. е повдигано обвинение и за това, че през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като се е представила за длъжностно лице – служител на А. към М., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 27.01.2011г. е поддържала заблуждение у Д.Т.Н., ЕГН:**********,***, както следва:

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 100.00 /сто/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 100.00 /сто/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, относно това, че ще й осигури закупуването на идеална част от недвижим имот – стая на приземен етаж на адрес – ул. „***” №*** гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 1000.00 /хиляда/ лева;

-                    на 15.12.2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че подписаните от Д.Т.Н., ЕГН:********** документи касаят предоставянето на социална парична помощ и с това й е причинила имотна вреда в размер на 56300 лева,

като общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на 57500.00 /петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай – престъпление по чл.211, алт.1, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С внесения в съда обвинителен акт РП – Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата Л. и за това, че на неустановена дата, през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението, след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнела чужди движими вещи – пари – сумата от 4000 лв., от владението на М.Т.К., ЕГН:********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Спрямо подсъдимата Л. е повдигано обвинение и за това, че на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е скрила чужд документ – лична карта №***, издадена на 04.09.2008г. от ОДМВР Пловдив на името на Д.Т.Н., ЕГН:********** ***, с цел да причини другиму – на Д.Т.Н., ЕГН:********** вреда и да набави за себе си облага – престъпление по чл.319 от НК, както и за това, че на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е скрила чужд документ – лична карта №*** издадена на 24.01.2007г. от ОД МВР Пловдив на името на М.Т.К., ЕГН:********** ***, с цел да причини другиму  - на М.Т.К., ЕГН:********** вреда и да набави за себе си облага – престъпление по чл.319 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от Д.Т.Н. против подсъдимата З.Д. Л. граждански иск за сумата от 57500 /петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.211, алт.1, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2010г. до окончателното изплащане. Д.Т.Н. е конституирана като граждански ищец.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от П. А. Е. против подсъдимата З.Д. Л. граждански иск за сумата от 169 /сто шестдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от м. септември 2009г. до окончателното изплащане. П. А. Е. е конституирана като граждански ищец.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същите правни квалификации на деянията. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимата е автор на възведените спрямо нея обвинения. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираните престъпления, като при условията на чл.54 от НК да й бъдат наложени следните наказания: за престъплението по чл.209, ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от една година; за престъплението по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от четири години; за престъплението по чл.211, алт.1, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест години; за престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от четири години и за двете престъпления по чл.319 от НК – лишаване от свобода за срок от по една година за всяко от тях. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като на подсъдимата Л. бъде определено едно общо най – тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване. Заема становище, че подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. Пледира за уважаване на предявените граждански искове.

Гражданският ищец Д.Т.Н. моли за уважаване на предявения от нея граждански иск.

Гражданският ищец П. А. Е., редовно призована на съдебното заседание, при което е даден ход на съдебните прения, не се явява и не взема становище относно предявения граждански иск.

Подсъдимата З. Л. не се признава за виновна, дава обяснения по обвиненията. В хода на съдебните прения поддържа служебния си защитник – адв. Л., а при дадената й последна дума моли за постановяване на правилна присъда.

Служебният й защитник – адв. Л., счита че повдигнатите спрямо подсъдимата обвинения не са доказани по категоричен и несъмнен начин. Моли съда да я признае за невинна и да я оправдае. Пледира за отхвърляне на предявените граждански искове.

Нито подсъдимата, нито служебния й защитник вземат отношение относно направените по делото разноски.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата З.Д. Л. е родена на ***г***, б., българска гражданка, разведена, със средно образование, работеща, осъждана, ЕГН:**********.

Свид. П. А. Е. познавала подс. Л. от дълги години. През месец септември 2009г. свид. П. Е. била финансово затруднена и искала да получи кредит. Тя знаела, че подс. Л. е наясно как се отпускат кредити, поради което я помолила за съдействие да получи кредит в размер на 1000 лв. Това се случило през м. септември 2009г. в гр. ***. Няколко дена по – късно подсъдимата намерила свидетелката Е. на работното й място /борсата в гр. ***/ и поискала от нея 130 лв., за да ги внесе в банката, като обяснила, че същите били необходими във връзка с искания кредит, като й казала, че ще го получи. Подсъдимата била наясно, че тези средства не са необходими във връзка с подаването на документи за кредит. Тъй като свид. Е. нямала тези пари, взела назаем такава сума от свид. С.Ж. и дала 130 лева на подс. Л.. До дома на свид. Ж. подсъдимата и пострадалата били превозени от свид. К.Л. с лек автомобил. Още същия ден тримата дошли в гр. Пловдив, където подсъдимата и свид. П. Е. трябвало да посетят кредитен консултант. Отишли до офис, находящ се на бул. „***” №***, където подсъдимата се срещнала със свид. К.К., работещ като к. п.,  казвайки му първоначално, че тя иска да тегли кредит, а впоследствие, че нейна позната иска да го направи. На този ден свид. Е. не присъствала на срещата. След като двете напуснали офиса и се качили в колата, подсъдимата в присъствието на свид. К.Л., започнала да убеждава пострадалата Е., че кредит ще й бъде отпуснат. Няколко дена по – късно пак в гр. *** подсъдимата поискала още пари от пострадалата, уверявайки я, че и те касаят кредита, макар това да не било така. Последната й предоставила и сумата от 39 лева. При един от многобройните разговори между свид. Е. и подсъдимата, последната заявила на свидетелката, че отново трябва да посетят в гр. Пловдив кредитен консултант. През месец октомври 2009г. двете дошли в гр. Пловдив, като отново отишли до офиса, находящ се на бул. „***” №***, където се срещнали със свид. К.К.. Последният изготвял формуляри за искане за отпускане на кредити, които изпращал по електронен път до съответните банки, срещу което получавал отговори дали кредита би могъл да бъде отпуснат или не. В деня на срещата между тримата, свид. К. попълнил съответен формуляр от името на свид. Е., като изпратил искането по електронен път, макар и да бил убеден, че тя няма да бъде одобрена, предвид на възрастта й. Последното споделил както със свидетелката, така и с подсъдимата. Поради посочената причина свид. К. не взел от свид. Е. консултантската си такса от 20 лева. Свид. Е. не била одобрена за кредит. След като посоченото обстоятелство й станало известно тя провела телефонен разговор със свид. К., при който му обяснила, че е дала определена парична сума на подсъдимата, именно във връзка с искания кредит, като го помолила да предаде на подсъдимата, че ще сигнализира полицейските органи. Няколко дни след това подс. Л. и свид. К. се чули по телефона, като последният я уведомил за проведения разговор със свид. Е.. Подсъдимата му казала, че тя ще се оправя с това. Междувременно свид. Е. провела няколко разговора и с майката на подсъдимата, при които си искала дадените на подс. З. Л. пари. При последния разговор, състоял се на 25.10.2009г., пострадалата  Е. се убедила, че подс. Л. я лъже и нито иска, нито има каквото и да е намерение да осъществи поетия ангажимент, *** който получила от свидетелката общата парична сума от 169 лв. След тази дата подсъдимата Л. се скрила и пострадалата не могла да осъществи контакт с нея. На 09.11.2009г. свид. Е. сигнализирала РУП – Труд.

Свидетелките Д.Т.Н. и М.Т.К. се познавали от много години и живеели в близост, като жилищата им се намирали на бул. „***” в гр. Пловдив. Свид. Н. живеела в собствения си апартамент, находящ се на бул. „***” №***, ет.***, ап.***. Тъй като свид. К. била незряща и имала нужда от помощ, свид. Н. дала съгласието си  свид. К. да се премести при нея. Предвид факта, че двете постоянно били заедно, всяка от тях знаела с какви средства разполага другата. Двете почти всеки ден ходели на пешеходния мост на р. Марица, където свид. К. просила, а свид. Н. й правила компания. Парите, които свид. К. събирала от просия, същата спестявала, за да си направи операция на очите.

 През първите дни на м. декември 2010г. на неустановена дата, по пешеходния мост минавала подс. З. Л.. Същата видяла просещата свидетелка К. и й дала няколко стотинки. У подсъдимата се зародила мисълта да измами незрящата жена, като се възползва от възрастта, от лошото здравословно състояние и самотността й, така, че да получи облага за себе си. Затова подсъдимата започнала разговор със  свид. К.. По същото време при двете се появила и свид. Н.. Подсъдимата се представила като К. Д.И. и заявила, че е социален работник към социалните служби в града. Започнала да обяснява, че имало отпуснати средства от Еврофондовете, които били предназначени за набавяне на храна на социално слаби хора. Тъй като това предложение не се понравило много на двете жени, подсъдимата Л. веднага измислила друг начин, за да ги въведе в заблуждение и да ги подлъже да подпишат документи, които им предостави тя. Казала им, че  могат да получат парична помощ безвъзмездно в размер на 2160 лв. на всяка от тях. Това предложение вече било одобрено от свид. К. и свид. Н. и разговорът продължил с обсъждане на имотното състояние на възрастните жени. Свид. Н. обяснила, че притежава апартамент в гр. Пловдив и къща и незастроено място в с. ***, като изразила съмнения дали това няма да попречи за получаването на тази социална помощ. Това бил моментът, в който подс. Л. осъществила докрай измамливото си намерение и продължила да въвежда в заблуждение жените, като обяснила, че тя ще изготви препоръка, в която ще пише, че имотите са малки, обитавани от много хора, но за целта те трябвало да й предоставят нотариалните актове на жилищата си. Подсъдимата целяла да се сдобие с личните им карти и с нотариалните актове, от една страна, за да успее по измамлив начин впоследствие да продаде имотите им, без двете възрастни жени да узнаят за това, като сумите от продажбата да задържи за себе си. От друга страна била наясно, че без да притежава личните данни на пострадалите, тя не можела да извърши справки в съответните служби дали лицата притежават конкретни имоти и какво е тяхното състояние. Още при този разговор свидетелките Н. и К. дали на подсъдимата личните си карти, тъй като били убедени от подсъдимата, че те са нужни за подготовка на документите за предоставянето на твърдяната от последната парична помощ в размер на 2160 лв. Въз основа на тези документи /в по-късен етап/ подс. Л. извършила справка в Агенция по вписванията – гр. Пловдив и така установила, че свид. Н. е едноличен собственик на жилище, а свид. К. не притежава такова, тъй като същото е прехвърлено на нейната внучка – свид. Б. - З., като в нотариалния акт свид. К. била посочена като ползвател. Личните карти на двете жени подсъдимата задържала в себе си, като в известен период от време не ги връщала, тъй като допускала, че могат да й потрябват във всеки един момент и би могла да злоупотреби с данните, с които разполага, така че да се облагодетелства. Подсъдимата върнала личните карти на възрастните жени едва в един последващ момент, когато пострадалите подали жалба в полицията. 

Манипулативното й поведение създало у двете възрастни свидетелки чувство на доверие към подс. Л. и възприемането й като близък и приятелски настроен човек. След като се уверила, че жените й вярват, подс. Л., с престорена тревога, споделила свой измислен от нея проблем, а именно, че се опитва да наеме ресторант „***” в ЖК „***”, но тъй като не й стигали парите не можела да стори това и поискала пари на заем от тях. И така, трите жени – подсъдимата Л., свид. Н. и свид. К., отишли в жилището на свид. Н.. Там свид. К. извадила буркан с монети, събирани от просията, възлизащи на сумата от 530 лева, които дала на подс. Л.. Тя обаче заявила, че това не й е достатъчно и попитала няма ли други пари. Тогава двете жени дали всяка по 100 лв. от пенсиите си и така подс. Л. си тръгнала от дома на свид. К. със сумата от 730 лева.

Подс. Л. обяснила на пострадалите, че й е необходима общо сума в размер на 1000 лв. и затова на следващия ден двете пострадали свидетелки - Н. и К., взели от своите съседи на заем още 200 лв. /всяка по 100 лева/, които също дали на подс. Л.. Последната обещала, че ще върне парите до няколко дни. Подведени от манипулативното поведение на подсъдимата и убедени, че ще й помогнат в начинанието, свързано с ресторанта, двете жени решили да подарят на подс. Л. дадените до този момент парични средства в общ размер от 930 лева. Това си намерение обаче към онзи момент не споделили на подсъдимата. Чак в един последващ момент свид. К. й казала: „Нека са твой, халал да са ти.”.

През следващите няколко дни подсъдимата посещавала редовно двете пострадали, като при една от срещите им поискала нотариалните актове на имотите на свид. Н.. Последната й ги дала. След това подс. Л. и свид. Н. посетили банкова институция, при което посещение свид. Н. подписала документи, чието съдържание не разбрала, тъй като подс. Л. не й давала такава възможност с обяснението, че това били документи нужни за отпускане на социалната помощ в размер на 2160 лева.  Там в банката свид. Н. получила преведена й от свид. Т.М. парична сума в размер на 182 лева. Със свид. М. подсъдимата се била срещнала известно време преди това, като именно той бил лицето, на което искала да продаде имота на свид. Н., без тя да знае за това. Подсъдимата обяснила на последната, че сумата от 182 лева е част от социалната помощ, която й се отпуска в общ размер на 2160 лева и че всеки месец ще получава пари в този размер. Подсъдимата изготвила и пълномощно, с което Д.Т.Н. упълномощава З.Д. Л. да прехвърли собствеността върху недвижимия си имот – апартамент, находящ се в гр. Пловдив, бул. „***” №***, вх.***, ет.*** ап.*** на Т.Г.М. срещу задължение за гледане и издръжка. Пълномощното било заверено нотариално на 15.12.2010г. от свид. Р.Ц. – помощник – нотариус по заместване, при нотариус И. И., с район на действие ПРС. Свид. Н. не била наясно със съдържанието на изготвеното пълномощно, като нямала и не била изразявала воля за това подсъдимата, в качеството на пълномощник, да прехвърля собствеността върху недвижимия й имот на свид. М. срещу задължение за гледане и издръжка. Тогава, без да й бъде разяснено и без да разбере какво подписва, свид. Н. подписала и Декларация по чл.246, ал.1 от ДОПК и Декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД. Подсъдимата Л. създала у свид. Н. усещане за спешност на подписването на тези документи и ведно с категоричните й твърдения, че свид. Н. нищо няма да разбере от тях и че същите касаят получаването на паричната помощ от 2160 лева, тези обстоятелства довели до това, че пострадалата Н. подписала без възражения всичко, което й било предоставено от подсъдимата за подпис.

Междувременно подс. Л. настанила свидетелките Н. и К. ***, като заявила, че тя е нейна и те могат спокойно да живеят там. Тези нейни действия били продиктувани от желанието на подс. Л. да задълбочи мнението за себе си, като добър и отзивчив човек, който помага на нуждаещи се хора, и било предприето защото в дома на свид. К. нямало ток и вода. В тази стая жените живели около 20 дни и по време на престоя им подс. Л. им казала, че съседната стая се продава от собственика й – мъж на име „К.” за сумата от 1000 лв. и ако искали можели да я закупят. Свид. Н. изразила желание да закупи стаята, но тя самата не разполагала с такава сума и тъй като знаела, че свид. К. има събрана солидна сума пари, я помолила за заем в горния размер. За обстоятелството, че свид. К. има събрани доста пари разбрала и подс. Л., тъй като разговорите между възрастните жени се провеждали в нейно присъствие. Тогава подсъдимата помолила свид. К. за заем в размер на 7000 лв., като я уверила, че тази сума й била нужна за оборудване на наетия от нея ресторант „***” в Ж.К. „***”, гр. Пловдив. На неустановена дата през м. декември 2010г. трите жени отново посетили жилището на свид. Н., като там свид. К. извадила от скрито място сумата от 8000 лв. и дала 7000 лв. от тях на подс. Л. да закупи оборудване за ресторанта, а 1000 лв. дала на свид. Н.. Последната от своя страна предоставила тази сума на подс. Л., с цел последната да организира закупуването на стаята за свид. Н.. След това свид. Н. отишла в друга стая на жилището и там започнала да търси нотариалните актове за собственост на свид. К., за да ги даде на подс. Л., с оглед подготвянето на съответните документи за получаване на така наречената „социална помощ” и на сляпата жена. Докато правила това попаднала на четири плика, съдържащи всеки от тях по 1000 лв., за които не знаела, че се намират в жилището. Попитала за тях свид. К. и последната й отговорила, че ги е събрала за операцията на очите и й казала да й ги даде. Свид. Н. понечила да ги подаде на свид. К.. Тъй като подс. Л. се намирала по-близо до нея, поела пликовете, с намиращите се в тях парични средства в общ размер на 4000 лева и ги скрила в себе си. После заявила, че е изпуснала пликовете на пода и че не може да ги намери. Двете със свид. Н. започнали да ги търсят, но не успели да ги намерят. При търсенето не участвала свид. К. поради недъга си. Въпреки това у свид. Н. и свид. К. не се породило съмнение в почтеността на новата им приятелка. После всички се върнали в стаята на ул. „***”№*** и там подсъдимата преброила парите. Установила, че са точно 8000 лева, като казала, че скоро ще сключат договора за продажба на стаята. Подсъдимата Л. обещала, че ще вземе заем от банката и ще върне парите, които получила за ресторанта до 2 месеца. След този случай подс. Л. повече не се върнала при свидетелките К. и Н..

Няколко дни след последната среща между пострадалите и подс. Л., в края на месец декември 2010г. двете възрастни жени се разговорили със собственика на сградата – свид. П.В.Р. и установили, че той не се казва „К.”, както им казала подсъдимата, а се казва П.. Разбрали от него и че не продава каквото и да е, както и че подсъдимата Л. е наемателка на стаята, в която двете били настанени. После с притеснение споделили на свид. Р. какви суми пари са дали на подс. Л., както и че явно са измамени и повече няма да получат парите си. Свид. П.Р. също знаел подсъдимата като К., тъй като тя така му се била представила. Това обстоятелство накарало свидетелките Н. и К. да стигнат до извода, че най-вероятно са измамени от подс. Л. и на 05.01.2011г. двете подали декларации до ІV РУП – гр. Пловдив за загубени лични карти по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, като същите били обявени за невалидни, а на 27.01.2011г. депозирали жалби в ІІІ РУ „Полиция” гр. Пловдив  и ІV РУ „Полиция” гр. Пловдив за измамливите действия на подс. Л..

След като  свидетелките Н. и К. напуснали стаята подс. Л. няколко пъти посетила жилището на свид. П.Р. и отново искала да наеме стая, като при един от разговорите той директно я попитал защо е измамила жените, а подс. Л. не отрекла това, даже напротив -  казала му да не се притеснява за тях, защото те просили и изкарвали дневно сумата от 150 лв.

На неустановена дата през м. декември 2010г. свид. Т.Г.М., заедно със свой приятел – свид. В.Т.П., посетил гр. Пловдив. В близост до Съдебната палата седнали в заведение да пият кафе и започнали разговор, свързан с намерението на свид. М. да закупи имот в гр. Пловдив и обсъждане на пазара на имотите към този момент. Докато си говорели, подс. Л. се намирала на съседна маса и слушала разговора им. В един момент се присъединила към тях и им казала, че е от „социалните грижи” и гледала стари хора, както и че можела да им намери апартамент за продажба. Същата имала предвид апартамента на свид. Н., нотариалният акт на който се намирал вече нея и за който знаела, че единствен собственик е възрастната жена. Заявила им, че апартаментът е неин, прехвърлен й от възрастна жена, за която се грижи. Запознала ги с измислените от нея условия на евентуалния договор, а именно, че е нужно да се заплати покупна цена в размер на 10 000 лв., както и че купувачът ще трябва да плаща месечна издръжка на продавача. Интерес към предложението й проявил свид. Т.М.. Разменили си телефоните със свид. М. и след няколко дни отново се срещнали. Междувременно подсъдимата се снабдила със Схема №***/08.12.2010г. от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив и с Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, с изх. №***/09.12.2010г. от Дирекция „Местни данъци и такси” – Община Пловдив, касаещи имота на свид. Н.. Нужните за издаването на схемата и удостоверението за данъчна оценка документи били подадени в съответните институции от свид. Х.Р.А., като към тях били приложени пълномощни от Д.Т.Н., но неподписани от нея. Във връзка с документите със свид. А. отношения поддържала подсъдимата Л.. При срещата със свид. М. подсъдимата Л. му показала необходимите за продажбата документи, вкл. и нотариалния акт на апартамент, като двамата посетили нотариална кантора, за да се уверят дали документът е редовен. След това подс. Л. завела свид. М. да види апартамента и отключила с ключ, с който се била снабдила, без знанието на свид. Н., въвела го вътре и той го огледал. След няколко дни отново се видели, като подс. Л. му съобщила, че за да се извърши сделката трябва свид. М. да поеме задължение да изплаща на месец на възрастната жена – продавачка съответна парична сума, която обаче трябвало лично подсъдимата да получава, защото в качеството си на служител към социалния патронаж тя щяла да я гледа и да я издържа. Това задължение щяло да отпадне едва при смъртта на бабата. Още същия ден  - 15.12.2010г. сделката била осъществена, като подс. Л. вече имала всичко необходимо за сключването й, включително и изготвеното без знанието на свид. Н. в същия ден пълномощно заверено нотариално на 15.12.2010г. от свид. Р.Ц. – помощник – нотариус по заместване, при нотариус И. И., с район на действие ПРС, съгласно което подсъдимата била упълномощена да прехвърля собствеността върху недвижимия имот на свид. М. срещу задължение за гледане и издръжка. Сделката по прехвърляне собствеността на недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка била изповядана при нотариус Д. С. – нотариус различен от този, заверил пълномощното. След изготвянето и заверката на нотариалния акт - нотариален акт №***, том ***, рег. №***, дело №*** от 2010г.  от 15.12.2010г., по силата на който свид. Т.М. станал собственик на жилището на свид. Н. и поел задължение да й изплаща месечна издръжка в размер на 360 лв., извън кантората на нотариуса, свид. М. дал на подсъдимата 10 000 лв. в брой, както и първата дължима вноска за издръжката, като не получил документ за това. Уточнили се, че всеки път подс. Л. ще му се обажда, за да уточни как да плаща вноските. Тя не дала ключа от жилището на свид. М. с мотив, че първо ще го изчисти. В продължение на няколко месеца свид. М. предоставял на подсъдимата сумата от 360 лв. месечно за издръжка на свид. Н., но тя продължавала да не му осигурява достъп до жилището. Това усъмнило свид. М., но преди да реши какво да предприеме бил уведомен за наличието на наказателно производство за осъществена измама от подс. Л.. Последвал разговор между двамата, в който подсъдимата обещала, че ще му върне парите, като заявила, че има имот на село, който ще продаде, с тази цел. Свид. М. разбрал от полицейските служители коя жена била собственик на апартамента и къде да я намери, и така осъществил среща със свид. Н., като от разговора с нея разбрал, че тя не знае, че жилището й е било продадено, както и че никакви пари не е получила от подс. Л..

На 01.02.2011г. подс. Л. отишла при свид. С.И.Б. - З., внучка на свид. М.К.. Тя се представила под името С.Д., служител на дом за възрастни хора в с. ***. Обяснила на свид. З., че се притеснява да не я измамят и да й вземат жилището и поискала от нея да й даде нотариалния акт за собственост, на което свид. З. категорично отказала. Свидетелката З. поискала да осъществи директен контакт с началника на представилата се за служител на социалните грижи подсъдима, при което Л. й дала телефонни номера, на които никой не отговарял. По - късно свид. З. сама направила собствено проучване и се срещнала с реално съществуващата жена на име С.Д., която действително стопанисвала дом за възрастни хора и установила, че е била посетена от лице, което само се е представило под името С.Д..

През 2010г. – 2011г. подсъдимата Л. не е работила в  „***” ЕООД. Същата е работила там в началото на 2007г. като социален асистент на граждански договор.

През 2010г. – 2011г. подсъдимата Л. не е работила и в други държавни или частни фирми, занимаващи се със социална дейност. До месец май 2008г. е работила без трудов или граждански договор на повикване в ЕТ „***” – Агенция за социални услуги „***”.

В хода на досъдебното производство е било извършено действие по разследване – разпознаване на лица, при което свидетелят П.Р. категорично е посочил подсъдимата З. Л., като жената, представила му се под името К.. За извършеното действие по разследване надлежно бил съставен протокол от 13.05.2011г.

В хода на досъдебното производство е било извършено действие по разследване – разпознаване на лица, при което свидетелката Д.Т.Н. категорично е посочила подсъдимата З. Л., като жената, представила й се под името К.. За извършеното действие по разследване надлежно бил съставен протокол от 13.05.2011г.

В хода на досъдебното производство е било извършено действие по разследване – разпознаване на лица /по глас/, при което свидетелката М.Т.К. категорично е посочила подсъдимата З. Л., като жената, представила й се под името К.. За извършеното действие по разследване надлежно бил съставен протокол от 13.05.2011г.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - почеркова експертиза  от вещото лице М.С., с обект на изследване Пълномощно №10267/15.12.2010г., Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с №10269/15.12.2010г. и Декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД с №10270/15.12.2010г. От заключението на експертизата се установява, че в представените за изследване документи ръкописните текстове „Д.Т.Н.” и подписите от името на същото лице, вписани/положени за „Упълномощител” и „Декларатор” са изпълнени от Д.Т.Н..  Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и оценъчна експертиза на недвижим имот – жилище, предмет на покупко-продажба, описан в нотариален акт №***., от вещото лице Р.С.. От заключението на експертизата става ясно, че справедливата пазарна стойност на целия имот възлиза на сумата от 56 300 лв.  или 28 800 евро или по четиристотин тридесет и едно евро на кв. метър. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - психиатрична експертиза на М.Т.К. – 83 г.,  от вещото лице В.С.. От заключението на експертизата се установява, че М.К. страда от мозъчно съдова болест. Мозъчна атеросклероза. Незряща. Без данни за психоза и деменция. Не се води на диспансерен учет към ЦПЗ – Пловдив. Към инкриминирания период е била в ясно съзнание, адекватна, без данни за психопатологична симптоматика, с подредено поведение. Правилно е възприемала обективната действителност и събития и е могла да взема правилни решения. Могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението й не е било психотично мотивирано. Взето е становище, че към момента на изготвяне на заключението може да разбира и да ръководи постъпките си. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, ако желае, може да участва в наказателния процес като свидетел. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

 В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - психиатрична експертиза на Д.Т.Н. – 73 год. от вещото лице В.С.. От заключението на експертизата се установява, че Д.Н. страда от специфично личностово разстройство. Хистрионна личност. Невроточни декомпенсации. Мозъчна атеросклероза. Без данни за психотично разстройство и деменция. Води се на диспансерен учет към ЦПЗ – Пловдив. Към инкриминирания период е била в ясно съзнание, адекватна, без данни за психопатологична симптоматика, с целесъобразни действия. Правилно е възприемала обективната действителност и събития и е могла да взема правилни решения. Могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението й не е било психотично мотивирано. Може да разбира и да ръководи постъпките си към момента на изготвяне на експертизата. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, ако желае, може да участва пълноценно в наказателния процес като свидетел. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

В хода на съдебното производство беше назначена и изготвена допълнителна съдебно – почеркова експертиза, с обект на изследване Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с №10269/15.12.2010г. и Декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД с №10270/15.12.2010г. Експертизата беше изготвена от вещото лице М.С.. От заключението на същата става ясно, че ръкописните текстове в изследваните документи не са изпълнени от подсъдимата З.Д. Л.. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. 

В хода на съдебното производство беше назначена и изготвена съдебно – почеркова експертиза, с обект на изследване представените от подсъдимата в съдебно заседание два броя заверени копия на документи, със следното съдържание:  І-ви лист: „Аз Д.Т.Н. дължа 1000 лв. на З.Д. Л. и се задължавам в срок от 3 мес. да и ги изплатя за което се подписвам Д.Т.Н. /подпис/ 18.12.2010г.” и ІІ-ри лист: „Получих сумата от 10000 лв от З.Д. Л. за продажбата на апартамента ми на *** Бележката написах сама и нямам притенции за нища Д.Т.Н. /подпис/ 18.12.2010 г.” Експертизата е изготвена от вещото лице Е. Т. Ч.. От заключението й става ясно, че подписите в копия на два броя бележки, започващи с думите: „Аз Д.Т.Н. дължа 1000 ...” и „Получих сумата от 10000 лева...”, положени на листове под №87 и №88 в делото, не са изпълнени от Д.Т.Н.. Ръкописните текстове в същите две копия на бележки също не са изпълнени от Д.Т.Н.. Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

В хода на съдебното производство беше назначена и изготвена съдебно – почеркова експертиза, с обект на изследване приложените по делото на л.391 и на л.394 /съдебно производство/ пълномощни. Експертизата е изготвена от вещото лице С.А.С.. От заключението на експертизата се установява, че подписът след „Упълномощител” в Пълномощно, с което Д.Т.Н., ЕГН:********** упълномощава Х.Р.А. на лист 391 от НОХД №4200/12г. е несравним с подписите на лицата Д.Т.Н. и З.Д. Л. и не може да се даде заключение дали този подпис е изпълнен или не е изпълнен от лицата Д.Т.Н. и З.Д. Л.. Според същото експертно заключение подписът след „Упълномощител” в Пълномощно, с което Д.Т.Н., ЕГН:********** упълномощава Х.Р.А. на лист 394 от НОХД №4200/12г. е несравним с подписите на лицата Д.Т.Н. и З.Д. Л. и не може да се даде заключение дали този подпис е изпълнен или не е изпълнен от лицата Д.Т.Н. и З.Д. Л..

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни доказателства - изцяло от показанията на свидетелите С.И.Б. - З., К.П.Л., С.Х.П., В.Т.П., К.Х.Д., К.Н.К., И.М.Д., Р.А.Ц., С.А.Д., Х.Р.А., изцяло от показанията на свидетелката П. А. Е., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и изцяло от частично прочетените й показания на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред органа на досъдебното производство, изцяло от показанията на свидетелката С.В.Ж., дадени пред настоящия съдебен състав и изцяло от частично прочетените й показания на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред органа на досъдебното производство, частично от показанията на свидетеля П.В.Р., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, изцяло от частично прочетените му показания на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред органа на досъдебното производство и изцяло от частично прочетените му показания на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, дадени пред органа на досъдебното производство, частично от показанията на свид. Т.Г.М., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, изцяло от частично прочетените му показания на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред органа на досъдебното производство, частично от отчасти прочетените му показания на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, дадени пред органа на досъдебното производство и изцяло от частично прочетените му показания на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство, частично от показанията на свид. Д.Т.Н., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и изцяло от прочетените й показания на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното  производство, отчасти от показанията на свид. М.Т.К., прочетените на осн. чл.281, ал.1, т.3 от НПК, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно - почеркова експертиза, изготвена от вещото лице М.С., оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Р.С., две съдебно - психиатрични експертизи, изготвени от вещото лице В.С., както и заключенията на назначените в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице М.С., съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Е.Т.Ч. и съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С.А.С.. Цитираните експертизи са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, като според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото  писмени доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК – заявление с вх. №*** /л.1, том І от дос.пр/, жалба до Началника на ІV РУП – гр. Пловдив /л.13, томІ от дос.пр./, заверени копия на документи за банкови преводи /л.35 – 36, том І от дос.пр./, заверено копие на Нотариален акт за прехвърляне собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №***, том ***, рег. № ***, дело №*** от 2010г. /л.42, том І от дос.пр./, заверено копие на Молба до Нотариус Д. С. /л.43, том І от дос.пр./, заверено копие на Удостоверение за наследници /л.44, том І от дос.пр./, заверено копие на Пълномощно с рег. №*** /л.45, том І от дос.пр./, заверено копие на Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №10269 от 15.12.2010г. /л.46, том І от дос.пр./, заверено копие на Декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД с рег. №10270 от 15.12.2010г. /л.47, том І от дос.пр./, заверено копие на лични карти /л.48, том І от дос.пр./, заверено копие на Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ с рег. №5383/1982г. /л.54, том І от дос.пр./, молба с вх. №7934 /л.65, том І от дос.пр./, характеристична справка за подсъдимата /л.88, том І от дос.пр./, копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №***, том ***, дело №*** /л.98, том І от дос.пр./, копие на експертно решение № *** от ***. /л.106, том І от дос.пр./, протокол за разпознаване на лица и предмети от 13.05.2011г. /л.111, том І от дос.пр./, протокол за разпознаване на лице и предмети от 13.05.2011г. /л.113, том І от дос.пр./, протокол за разпознаване на лице и предмети от 13.05.2011г. /л.115, том І от дос.пр./, заверено копие на епикриза от УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив /л.133, том І от дос.пр./, заверено копие на медицинска характеристика на кандидат – потребителя за ползване на социални услуги в общността/специализирана институция /л.134, том І от дос.пр./,  два броя заверени копия на Декларации по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност /л.203 – 204, том ІІ от дос.пр./, справка от Агенция по вписванията , Служба по вписванията гр. Пловдив с изх. №*** от 29.07.2011г., ведно с приложени към нея копия на Нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по давностно владение и наследство №***, том ***, рег. №***, дело №*** от 2009г. /л.210 – 212, том ІІ от дос.пр./, заверен препис на Присъда №*** от ***., постановена по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с., в сила от 26.10.2010г. /л.222 – 223, том ІІ от дос.пр./, справка от „***” ЕООД /л.233, том ІІ от дос.пр./, справка за съдимост за подсъдимата, ведно с приложено копие на бюлетин за съдимост /л.12 – 16 от съд. пр./, копие на Решение №*** от ***., постановено по гр.д. №***/2012г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в сила от 29.10.2012г. /л.211 – 212 от съд.пр./, справка от Директора на ДВД „***” с. *** с изх. №8/20.02.2013г., ведно с  приложени към нея заверено копие на Заповед № РД42/28.09.2012г.,  копие на Експертно решение №***от *** от ***, заверено копие на Протокол на медицинска комисия, заверено копие на Медицинско удостоверение за общо здравословно състояние, заверено копие на Медицинска характеристика, заверено копие на Психологично изследване и мнение на лекуващ лекар /л.213 – 220 от съд.пр./, справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, с изх. №11 – 15553/06.06.2013г., ведно с приложените към нея заверено копие на Заявление, с вх. №94 – 28152/08.12.2010г., копие на пълномощно за Х.Р.А., заверено копие на платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета, договор за делба на недвижим имот и заверено копие на схема №*** на самостоятелен обект в сграда /л.327 – 333 от съд.пр./, справка от Дирекция „Местни данъци и такси” в Община Пловдив, с изх. №13 СД 1426 от 07.06.2013г., ведно с приложени към нея заверено копие на данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, заверено копие на молба с вх. №11228/08.12.2010г., копие на договор за делба на наследствен имот, копие на пълномощно за Х.Р.А., копия на лични карти и издължения за предходни години за 2010 /л.335 – 341 от съд.пр./, оригинал на пълномощно за Х.Р.А. /л.391 от съд.пр./, оригинал на пълномощно за  Х.Р.А. /л.394 от съд.пр./ и факсово копие на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена/л.424 от съд.пр./.   

Съдът не кредитира показанията на свид. П.В.Р., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав в частта, в която заявява, че двете възрастни жени – свид. Н. и свид. К. не са му казали, че са дали на подсъдимата пари /сумата от 1000 лева/, във връзка със закупуването на стая, находяща се в гр. Пловдив на ул. „***” №***, както и в частта, в която твърди, че след напускане на двете жени не е провеждал разговор с подсъдимата З. Л. във връзка с тях, в насока, че са били заблудени от нея. За тези обстоятелства съдебният състав цени прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК отчасти показания на свид. П.Р., дадени пред органа на досъдебното производство. След констатиране на противоречия свид. Р. потвърди, че поддържа казаното от него пред органа на досъдебното производство, че свид. Н. и свид. К. са му казали, че подсъдимата е взела 1000 лева за стаята и че при проведения между подсъдимата и свид. Р. разговор, последният я попитал дали ги е излъгала, а тя му отговорила да не ги жали и да не ги мисли, тъй като имат много пари, просят на моста и вадят по 150 лева на ден.    

Съдът не дава вяра на показанията на свид. Т.М., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, в частта в която е заявил, че в деня на сделката е дал само 10000 лева на подс. З. Л. и не е дал една от вноските за издръжка, съгласно договора, че за да си уредят сметките подсъдимата не му е предлагала недвижим имот на село и че не се е срещал с пострадалата Д.Н. и не е провеждал с нея разговор във връзка с апартамента след образуването на наказателното производство, както и в частта, в която твърди, че подсъдимата му е заявила, че половината от дадената парична сума от 10000 лева е за нея, а другата половина е за свид. Н.. За първите три обстоятелства на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК бяха приобщени частично показанията на свид. Т.М. дадени пред органа на досъдебното производство и частично бяха приобщени показанията му, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство, като именно тези показания съдът цени при изграждане на изводите си от фактическа страна. След констатиране на тези противоречия свид. М. потвърди, че поддържа казаното от него пред органа на досъдебното производство и пред съдия в досъдебното производство за посочените обстоятелства. Пред настоящия съдебен състав свид. М. заяви, че подсъдимата му е казала, че половината от 10000 лева е за нея, а другата половина е за свид. Н.. В разпита му пред органа на досъдебното производство, проведен на 16.02.2012г., приобщен в тази част на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК е заявил, че подсъдимата не му е казала за кого са 10000 лева, а в разпита му по същото дело пред съдия, в досъдебното производство, проведен на 19.02.2012г., приобщен в тази част на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК е казал, че подсъдимата е искала 10000 лева за нея. За посоченото обстоятелство съдът цени именно заявеното от свидетеля М. по същото дело пред съдия в досъдебното производство, тъй като е най – логично на последващите му твърденията, че апартаментът е неин и че й е прехвърлен от възрастна жена, за която се грижи.

 Показанията на свид. М.К., дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.3 от НПК не се ценят единствено относно времето на развилите се събития и относно цялата сума, с която свидетелката е била ощетена. В така приобщените й показания се сочи, че развилите се събития по предоставянето на парични суми на подсъдимата са станали през 2009г., а от останалите писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда, става ясно, че инкриминираният момент е през месец декември 2010г. Не се установява от останалите събрани по делото доказателства сумата, която свид. К. е дала на подсъдимата, ведно с тази която й е била отнета от последната, да е в общ размер на 14930 лева, така както се твърди от пострадалата М.К.. Поради това и показанията й в тази част не се възприемат от съдебния състав при изграждане на изводите за фактическата установеност на стореното. В останалата част казаното от нея е в синхрон с останалите писмени и гласни доказателства.

За общия размер на парична сума, предоставена на подсъдимата от свид. М.К., не се дава вяра и на показанията на свид. Д.Н., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав. Тя заяви пред съда, че за оборудване на ресторант в Ж.К. „***” гр. Пловдив свид. К. е предоставила на подсъдимата сумата от 14000 лева. В показанията й, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство, приобщени в тази част на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК твърди, че сумата, която е била предоставена на подсъдимата от свид. К., във връзка с оборудването на посочения ресторант, е в размер на 7000 лева. Именно на тези показания съдът дава вяра. На посоченото законово основание бяха приобщени показанията на свид. Н., дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство и в частта относно размера на сумата от дребни монети, намиращи се в буркана /530 лева/ и последващото даване на подсъдимата на парична сума в общ размер от 200 лева от свид. Н. и в общ размер от 200 лева от свид. К., във връзка с наемането на ресторант в  Ж.К. „***” гр. Пловдив. За тези факти пред настоящия съдебен състав свид. Н. заяви, че в буркана е имало сумата от 930 лева, които са били дадени на подсъдимата само от свид. К. и че тя лично не е предоставяла на подсъдимата никаква сума, във връзка с наемането на ресторанта. След като бяха прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК показанията й дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство за тези обстоятелства, свид. Н. заяви, че поддържа това, което е казала тогава и че в буркана е имало монети на обща стойност 530 лева, собственост на свид. К., като последната и свид. Н. са предоставили на подсъдимата всяка от тях по 200 лева /сто от които са взели назаем от съседка/.

Не може да се възприеме и казаното от свид. Н. пред настоящия съдебен състав, че нейната лична карта и тази на свид. К. са били върнати от подсъдимата в деня, следващ вземането им. Показанията й относно това кога са били върнати личните карти са объркани и неясни, тъй като твърди, че за нея на следващия ден е все едно след някой ден. От събраните по делото доказателства, кредитирани от съда, обаче става ясно, че личните карти на двете възрастни жени са били предоставени на подсъдимата в деня на тяхното запознанство, което е било на неустановена дата през м. декември 2010г., но преди 15.12.2010г., а двете пострадали са подали декларации по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност на 05.01.2011г. Поради това и няма как личните карти да са им били върнати от подсъдимата в деня, следващ вземането им.

Неоснователно е и не се споделя от съда становището на защитата за това, че единствено и само показанията на пострадалите М.К. и Д.Н. сочат на виновност на подсъдимата. Показанията на тези две пострадали са сравнително пълни, подробни и богати на детайли относно случилите се събития. Именно в множеството им детайли показанията им намират пълно съответствие с доказателствените материали по делото, кредитирани от съда. Разказаното от двете пострадали се подкрепя от разказа на по – голяма част от свидетелите, относно релевантните за предмета на доказване факти. Именно това съответствие е основанието показанията им /с известни изключения, посочени по – горе в мотивите/ да бъдат кредитирани от съда. А становището на защитата в обратния смисъл да бъде прието за неоснователно.

В тази връзка трябва да се посочи, че съдът поглежда критично на обясненията на подсъдимата за развилите се събития. Действително обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обясненията, същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, което в случая не е така.  Израз на възприетата защитна позиция е казаното от подсъдимата, че е взела от свид. П. Е. сумата от 140 лева за транспортни разходи във връзка със заема, който последната е искала да й бъде отпуснат, че 20 лева от тази сума е дала на свид. К.К., а останалите 120 лева е върнала на пострадалата Е.. Така изнесените от нея твърдения са в директно противоречие не само с показанията на свид. Е., но и с казаното от незаинтересовано от изхода на делото лице, каквото е свид. К., който е категоричен, че не е взимал консултантска такса от 20 лева.

Не намира подкрепа в събраните по делото писмени и гасни доказателства казаното от подсъдимата, че свид. Н. е искала да продаде своя имот на свид. Т.М. срещу задължение за гледане и издръжка, поставяйки конкретни условия, че сделката е била изповядана със знанието на свид. Н., че тя е била наясно какви документи подписва в тази връзка, включително и пълномощно, с което упълномощава подсъдимата да прехвърли собствения й недвижим имот на Т.М. срещу задължение за гледане и издръжка, че в тази връзка подсъдимата е дала на свид. Н. сумата от 10 000 лева, получена от свид. М. непосредствено след изповядване на сделката, че свид. Н. не е подписвала документи във връзка с уверението на подсъдимата, че касаят отпускане на парична помощ от 2160 лева, че свид. Н. и К. не са й предоставяли никакви парични суми във връзка с наемането и оборудването на ресторант в Ж.К. „***” в гр. Пловдив, че не е отнемала противозаконно от свид. Н. сумата от 4000 лева, без съгласието на последната, че не се е представяла пред двете възрастни жени и пред свид. П.Р. с името К. и не е твърдяла, че е социален работник към социалните служби в града, че не е уверявала свид. Н., че се продава за сумата от 1000 лева стая, находяща се в гр. Пловдив, ул. „***” №***, и не е вземала от пострадалата Н. посочената сума, именно във връзка с такава продажба, че не се е представяла пред свид. С.Б. – З. с името С.Д., че не е искала нотариален акта от тази свидетелка, че не я е уверявала, че се притеснява свид. З. да не бъде измамена и някой да й вземе жилището и че не е давала несъществуващ телефонен номер за връзка на свид. Б. - З., както и че не е вземала личните карти на свид. Н. и свид. К.. Така изнесените от подсъдимата факти противоречат на останалите събрани гласни доказателства – свидетелски показания, в кредитираната от съда им част. На казаното от подсъдимата, че не се е представяла пред свид. К., свид. Н. и свид. П.Р. с името К. се противопоставят не само свидетелските показания на двете пострадали възрастни жени, но и показанията на свид. П.Р.. Относно срещата на подсъдимата със свид. Б. – З. съдът се доверява на казаното от последната, тъй като липсват каквито и да е основания за некредитиране на твърденията й. Същата е незаинтересовано от изхода на делото лице, с подредени, логични и непротиворечиви показания. Същите се допълват и от казаното от свид. С.Д. за проведената й среща със свид. Б. – З., при която последната й е споделила, че подсъдимата се е представяла с нейното име. Заявеното от подсъдимата, че не е уверявала свид. Н., че се продава за сумата от 1000 лева стая, находяща се в гр. Пловдив, ул. „***” №***, и не е вземала от пострадалата Н. посочената сума, именно във връзка с такава продажба противоречи не само на показанията на пострадалата Н., но и на заявеното от свид. К. и свид. Р.. Именно на последния двете възрастни жени са споделили, че подсъдимата ги е измамила, взимайки под различни предлози от тях определена сума пари, включително и със сумата от 1000 лева.  Свид. Р. дава и сведения, че при последващ напускането на двете баби на обитаваната от тях стая разговор между него и подсъдимата той я попитал дали ги е излъгала, а тя му отговорила да не ги жали и да не ги мисли, тъй като имат много пари, просят на моста и вадят по 150 лева на ден. Израз на възприетата защитна позиция са и обясненията на подсъдимата, в частта им, в която твърди, че свид. Н. и свид. К. не са й предоставяли никакви парични суми във връзка с наемането и оборудването на ресторант в Ж.К. „***” в гр. Пловдив, както и че не е отнемала противозаконно от свид. Н. сумата от 4000 лева, без съгласието на последната. Казаното от нея е в директно противоречие с изнесените от двете пострадали факти, че във връзка с наемането на ресторант свид. К. й е предоставила общо сумата от 730 лева, а свид. Н. й е предоставила общо сумата от 200 лева, както и че във връзка пък с оборудването на този ресторант свид. К. й е предоставила сумата от 7000 лева. Няма основания за некредитиране твърденията на двете пострадали, а освен това казаното от тях се подкрепя, макар и косвено, от показанията на свид. П.Р., който заявява, че възрастните жени, непосредствено след като са разбрали за измамливите действия на подс. Л., са му споделили, че са й дали много пари. Пак в тази връзка следва да се даде вяра на показанията на пострадалите за отнетата противозаконно от подсъдимата парична сума в размер на 4000 лева от владението на свид. К., намираща се в четири плика /по хиляда лева във всеки от тях/.

Както се каза вече, обясненията на подсъдимата не се ценят и в частта им относно всички изнесени от нея факти, свързани със сделката с недвижимия имот на свид. Н.. Заявеното от нея е в директно противоречие не само с показанията на свид. Н., но и с показанията на свид. М.. Не може да промени този извод приложеното по делото нотариално заверено на 15.12.2010г. пълномощно от свид. Р.Ц. – помощник – нотариус по заместване, при нотариус И. И., с район на действие ПРС, както и нотариално заверените две декларации  - декларация по чл.246, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД. От показанията на свид. Р.Ц. става ясно, че е налице нотариална заверка само на подписите на посочените декларации и нотариална заверка на съдържанието и на подписа на пълномощното. Свидетелката обаче изрично обясни в дадените от нея показания, че не е задължена да чете съдържанието на такъв вид пълномощно, но го прави когато прецени, че лицето е възрастно и плахо. Посочи също, че заверявайки такъв тип документи пита лицата дали знаят за тяхното съдържание. За трите заверки обаче не можа да даде конкретни показания, предвид естеството на ежедневно извършваната от нея такава дейност. Очевидно е, че обясненията на подсъдимата и относно тези обстоятелства са израз единствено на защитната й версия. Тезата на подсъдимата, че свид. Н. е искала да продаде своя имот на свид. Т.М. срещу задължение за гледане и издръжка, поставяйки конкретни условия, че сделката е била изповядана със знанието на свид. Н., че тя е била наясно какви документи подписва в тази връзка, включително и пълномощно, с което упълномощава подсъдимата да прехвърли собствения й недвижим имот на Т.М. срещу задължение за гледане и издръжка, че в тази връзка подсъдимата е дала на свид. Н. сумата от 10 000 лева, получена от свид. М. непосредствено след изповядване на сделката, не се подкрепя и от представените от нея две бележки, със следното съдържание: І-ви лист: „Аз Д.Т.Н. дължа 1000 лв. на З.Д. Л. и се задължавам в срок от 3 мес. да и ги изплатя за което се подписвам Д.Т.Н. /подпис/ 18.12.2010г.” и ІІ-ри лист: „Получих сумата от 10000 лв от З.Д. Л. за продажбата на апартамента ми на *** Бележката написах сама и нямам притенции за нища Д.Т.Н. /подпис/ 18.12.2010г.”. Според заключението на назначената и изготвена в съдебно заседание съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Е. Т. Ч., се установява, че  подписите в копия на два броя бележки, започващи с думите: „Аз Д.Т.Н. дължа 1000 ...” и „Получих сумата от 10000 лева...”, положени на листове под №87 и №88 в делото, не са изпълнени от Д.Т.Н.. Ръкописните текстове в същите две копия на бележки също не са изпълнени от Д.Т.Н.. За всички факти, касаещи сделката с недвижимия имот на свид. Н., съдът се доверява на показанията на последната свидетелка.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата З.Д.Л., ЕГН:********** е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, тъй като през м. септември 2009г. в гр. ***, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и до 25.10.2009г. в гр. Пловдив и гр. ***, обл. Пловдив е поддържала у П. А. Е., ЕГН:********** *** заблуждение относно това, че ще й осигури банков кредит в размер на 1000 лв. и с това й е причинила имотна вреда в размер на 169.00 /сто шестдесет и девет/ лева.

От обективна страна с действията си подсъдимата, с цел личното си имотно облагодетелстване, през м. септември 2009г. в гр. ***, обл. П., е възбудила у П. А. Е. заблуждение, че ще може да й осигури банков кредит в размер на 1000 лева. Така посочената формирана неправилна представа у измаменото лице подсъдимата е поддържала в гр. Пловдив и в гр. ***, обл. Пловдив, до 25.10.2009г. Мотивирана от неправилните си представи за действителността свид. Е. е извършила акт на юридическо разпореждане с парични средства /лични и взети на заем от свидетелката С.Ж./, предоставяйки ги на подсъдимата, в резултат на което за свид. Е. е настъпила имотна вреда в размер на 169 лева.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата Л. е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици, като е действала с предвидената в закона користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същата напълно е съзнавала, че формира неправилна представа у свидетелката П. А. Е. и че поддържа същата в определен период от време. Още при даването на обещанието си, че на свидетелката ще бъде отпуснат банков кредит в размер на 1000 лева, е била наясно, че такъв няма да й бъде отпуснат, с оглед възрастта на свидетелката, но въпреки това е взела от нея сумата от 169 лева, с ясното съзнание, че няма да я върне.  Ясно е, че е целяла престъпния резултат - настъпването на имотната вреда за свидетелката П. Е..

Причини за извършване на престъплението съдът намира в незачитане на установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимата за лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската й правна култура.

За престъплението по чл.209, ал.1 от НК към настоящия момент законодателят е предвидил наказание от една до шест години. Към инкриминирания момент обаче предвиденото наказание /преди изменението с ДВ бр.26 от 2010г./ е до шест години лишаване от свобода. Поради това и като съобрази чл.2, ал.2, вр. ал.1 от НК при индивидуализиране на наказанието на подсъдимата съдът отчете съобразно разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността обстоятелства невисокия размер на причинената имотна вреда, семейното й положение, предвид на полаганите от нея грижи за четири деца, сравнително младата й възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид лошата характеристика на подсъдимата, предвид последващия извършването на това престъпление досег със съдебните органи /осъждането й по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с./. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. При така изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че следва да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. 

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата З.Д. Л., ЕГН:********** е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като се е представила за длъжностно лице – служител на Агенция „Социално подпомагане” към Министерство на труда и социалната политика, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 27.01.2011г. е поддържала заблуждение у М.Т.К., ЕГН:********** ***, както следва:

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 630.00 /шестстотин и тридесет/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 100.00 /сто/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за оборудване на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 7000.00 /седем хиляди/ лева,

като общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на 7730.00 /седем хиляди седемстотин и тридесет/ лева.

От обективна страна с действията си подсъдимата, с цел личното си имотно облагодетелстване, представяйки се като длъжностно лице – служител на Агенция „Социално подпомагане” към Министерство на труда и социалната политика, през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, е възбудила и  до 27.01.2011г. е поддържала заблуждение у М.Т.К., ЕГН:********** ***, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и че има нужда от средства за оборудване на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив. Мотивирана от неправилните си представи за действителността свид. К. на два пъти на неустановени дати през м. декември 2010г. е извършила актове на юридическо разпореждане с парични средства /един път за сумата от 630 лева и един път за сумата от 100 лева – и двете във връзка с формираната у нея представа, че паричните средства трябват на подсъдимата за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив/, предоставяйки ги на подсъдимата, в резултат на което за нея е настъпила имотна вреда в общ размер на 730 лева. Пак мотивирана от неправилната си представа за действителността, че подсъдимата има нужда от средства този път за оборудването на ресторанта в ЖК „***” гр. Пловдив, на неустановена дата през м. декември 2010г. свид. К. отново извършила акт на юридическо разпореждане с парични средства /7000 лева/ , предоставяйки ги на подсъдимата, в резултат на което за нея е настъпила имотна вреда в размер на 7000 лева. От трите акта на имуществено разпореждане с парични средства за пострадалата К. настъпила имотна вреда в общ размер от 7730 лева.

Налице е по – тежко квалифициращ признак на престъплението  -  по чл.210, ал.1, т.1 от НК, тъй като при осъществяването му подсъдимата се е представила като длъжностно лице - служител на Агенция „Социално подпомагане” към Министерство на труда и социалната политика. По този начин тя е експлоатирала по – голямо доверие, което гражданите /и особено възрастните такива/ поначало имат към тази категория лица, което е улеснило мотивирането на измаменото лице да се разпореди с имуществения предмет /в случая паричните средства/.

Касае се за няколко извършени от подсъдимата деяния през инкриминирания период, които осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също престъпление и са извършени през не продължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Посоченото определя и  приложение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на подсъдимата като осъществена при условията на продължавано престъпление.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата Л. е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици, като е действала с предвидената в закона користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същата напълно е съзнавала, че формира неправилна представа у свидетелката М.Т.К. и че поддържа същата в определен период от време. Още изначално е била наясно, че няма да наема и че няма да оборудва ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив, но въпреки това е взела от свидетелката К. общата сума от 7730 лева, с ясното съзнание, че няма никакво намерение да ги връща, като е желаела и целяла престъпния резултат -  настъпването на имотната вреда за свидетелката М.К..

Причини за извършване на престъплението съдът намира в незачитане на установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимата за лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската й правна култура.

За престъплението по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание от една до осем години лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата съдът отчете, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства семейното й положение, предвид на полаганите от нея грижи за четири деца, сравнително младата й възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени немалкия размер на причинената имотна вреда и това, че престъплението е извършено в много кратък период от време след осъждането на подсъдимата с присъда, постановена по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с., в сила от 26.10.2010г. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. При така изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че следва да бъде наложено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. 

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата З.Д. Л., ЕГН:********** е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.211, алт.1, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като се е представила за длъжностно лице – служител на А. към М., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 27.01.2011г. е поддържала заблуждение у Д.Т.Н., ЕГН:**********,***, както следва:

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 100.00 /сто/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 100.00 /сто/ лева;

-                    на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, относно това, че ще й осигури закупуването на идеална част от недвижим имот – стая на приземен етаж на адрес – ул. „***” № *** гр. Пловдив и с това й е причинила имотна вреда в размер на 1000.00 /хиляда/ лева;

-                    на 15.12.2010 г. в гр. Пловдив е възбудила и поддържала заблуждение, че подписаните от Д.Т.Н., ЕГН:********** документи касаят предоставянето на социална парична помощ и с това й е причинила имотна вреда в размер на 56 300 лева,

като общата стойност на причинената имотна вреда е в размер на 57500.00 /петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

От обективна страна с действията си подсъдимата с цел личното си имотно облагодетелстване, представяйки се като длъжностно лице – служител на Агенция „Социално подпомагане” към Министерство на труда и социалната политика, през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, е възбудила и  до 27.01.2011г. е поддържала заблуждение у Д.Т.Н., ЕГН:********** ***, че има нужда от средства за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив. Мотивирана от неправилните си представи за действителността свид. Н. на два пъти на неустановени дати през м. декември 2010г. е извършила актове на юридическо разпореждане с парични средства /един път за сумата от 100 лева и един път за сумата от 100 лева – и двете във връзка с формираната у нея представа, че паричните средства трябват на подсъдимата за наемането на ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив/, предоставяйки ги на подсъдимата, в резултат на което за нея е настъпила имотна вреда в общ размер на 200 лева. Пак мотивирана от неправилната си представа за действителността, че подсъдимата ще й осигури закупуването на идеална част от недвижим имот – стая на приземен етаж, находяща се на адрес: гр. Пловдив, ул. „***” №***, на неустановена дата през м. декември 2010г. свид. Н. отново извършила акт на юридическо разпореждане с парични средства /1000 лева/, предоставяйки ги на подсъдимата, в резултат на което за свид. Н. е настъпила имотна вреда в размер на 1000 лева. Мотивирана от неправилните си представи за действителността, а именно че подписва документи, касаещи предоставянето на социална парична помощ, свид. Н. подписала нотариално заверено на 15.12.2010г. пълномощно, както и нотариално заверените две декларации  - декларация по чл.246, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, чрез които подсъдимата прехвърлила собствеността върху недвижимия имот на свид. Н. на свид. Т.М., за което бил изготвен нотариален акт №172, том VІ, рег. №6209, дело №1070 от 2010г.  от 15.12.2010г. В резултат на тези действия на подсъдимата за свид. Н. настъпила имотна вреда в размер на 56 300 лева /стойността на недвижимия имот/. Общата вреда за свидетелката Н. възлиза на 57500 лева.

Налице е по – тежко квалифициращ признак на престъплението  -  по чл.210, ал.1, т.1 от НК, тъй като при осъществяването му подсъдимата се е представила като длъжностно лице - служител на Агенция „Социално подпомагане” към Министерство на труда и социалната политика. По този начин тя е експлоатирала по – голямо доверие, което гражданите /и особено възрастните такива/ поначало имат към тази категория лица, което е улеснило мотивирането на измаменото лице да се разпореди с имуществения предмет /в случая паричните средства/.

Налице е и по – тежката квалификация на чл.211, алт.1 от НК – измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Причинената от престъплението вреда за свид. Н. надвишава сбора на 140 минимални работни заплати за страната по същото време /МРЗ към месец декември 2010г. е била 140 лева/, което е една от предпоставките за квалифициране на измамата по чл.211, алт.1 от НК, тъй като от същата резултира вреда в “особено големи размери”. Наред с това представлява „особено тежък случай” по смисъла на чл.93, т.8 от НК. Извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи отговорността обстоятелства, разкрива изключително висока степен на обществена опасност, и на деянието, и на дееца. Деянието, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч надхвърля обикновените случаи на измамливи действия. Касае се за продължавана престъпна дейност, с висока стойност на причинената имотна вреда, която значително надвишава стойността, която практиката влага в понятието “особено големи размери”, насочена към възрастно лице, на което в резултат на действията на подсъдимата не само е причинена вреда в съответния размер, но и същото е било лишено от собствеността на жилище, което по принцип обитава. Налице е и друго квалифициращо обстоятелство от престъпния състав, което е допълнително основание да се приеме, че случаят следва да се прецени като такъв по смисъла на чл.93, т.8 от НК. 

Касае се за няколко извършени от подсъдимата деяния през инкриминирания период, които осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също престъпление и са извършени през не продължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Посоченото определя и приложение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на подсъдимата като осъществена при условията на продължавано престъпление.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата Л. е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици, като е действала с предвидената в закона користна цел – набавяне на имотна облага за себе си. Същата напълно е съзнавала, че формира неправилна представа у свидетелката Д.Т.Н. и че поддържа същата в определен период от време. Още изначално е била наясно, че няма да наема ресторант в ЖК „***” гр. Пловдив, но въпреки това е взела от свидетелката Н. общата сума от 200 лева, с ясното съзнание, че няма никакво намерение да ги връща, като е желаела и целяла престъпния резултат -  настъпването на имотната вреда за свидетелката Д.Н.. Още при даването на обещанието си, че ще осигури на свид. Н. да закупи идеална част от недвижим имот – стая на приземен етаж, находяща се на адрес: гр. Пловдив, ул. „***” №***, е била наясно, че въобще не може да стори това, тъй като стаята не е нейна и същата не се продава, но въпреки това е взела от пострадалата сумата от 1000 лева, с ясното съзнание, че няма да я върне. Ясно е, че е целяла престъпния резултат - настъпването на имотната вреда за свидетелката Д.Н.. Уреждайки свид. Н. да подпише нотариално заверено на 15.12.2010г. пълномощно, както и нотариално заверените две декларации  - декларация по чл.246, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, и възползвайки се от възрастта и наивността на свид. Н., подсъдимата е била наясно, че тези документи не касаят предоставянето на социална парична помощ, а са такива чрез които подсъдимата е желаела прехвърляне собствеността върху недвижимия имот на свид. Н. на свид. Т.М., за което и бил изготвен нотариален акт №***, том ***, рег. №***, дело №*** от 2010г.  от 15.12.2010г. Чрез увещанията й, насочени към свид. Н., че документите касая именно предоставянето на социална парична помощ, подсъдимата е целяла престъпния резултат - настъпването на имотната вреда за свидетелката Д.Н..

Причини за извършване на престъплението съдът намира в незачитане на установения в страната правов ред, в стремежа на подсъдимата за лично облагодетелстване по непозволен начин и в ниската й правна култура.

За престъплението по чл.211, алт.1, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание от три до десет години лишаване от свобода. Предвидено е и че съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата съдът отчете, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства семейното й положение, предвид на полаганите от нея грижи за четири деца, сравнително младата й възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени изключително високата степен на обществена опасност на извършеното, доколкото се касае за продължавана престъпна дейност, с висока стойност на причинената имотна вреда, която значително надвишава стойността, която практиката влага в понятието “особено големи размери”, насочена към възрастно лице, както и обстоятелството, че престъплението е извършено в много кратък период след осъждането на подсъдимата с присъда, постановена по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с., в сила от 26.10.2010г. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. При така изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че следва да бъде наложено наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. С оглед наличието на посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че не е необходимо спрямо подсъдимата да бъде постановявана конфискация до една втора от имуществото й.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата З.Д.Л., ЕГН:********** е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата, през м. декември 2010г. в гр. Пловдив, повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението, след като е била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнела чужди движими вещи – пари – сумата от 4000 лв., от владението на М.Т.К., ЕГН:********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимата е реализирала обективните съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е отнел чужди й движими вещи – пари – сума в размер на 4000 лева от владението на М.Т.К.. Без съгласието на посоченото лице е прекъснала с действията си упражняваната от пострадалата до момента на посегателството фактическа власт върху вещите и е установила свое владение върху тях.

Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието с оглед субекта на престъплението. С влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с., в сила от 26.10.2010г., подсъдимата е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като й е било наложено наказание пробация. От изтърпяването на това наказание не са изминали пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК, което и определя извършеното от подс. Л. престъпление, предмет на настоящото производство, като такова извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Намерението й за противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от нея действия.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата,  слабите й волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет години. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата съдът отчете, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства семейното й положение, предвид на полаганите от нея грижи за четири деца, сравнително младата й възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства  съдът прецени по - високата степен на обществена опасност на извършеното, доколкото се касае за кражба с немалък на стойност предмет от незрящо възрастно лице, както и обстоятелството, че престъплението е извършено в много кратък период от време след осъждането на подсъдимата с присъда, постановена по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с., в сила от 26.10.2010г. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. При така изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че следва да бъде наложено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата З.Д.Л., ЕГН:********** е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.319 от НК, тъй като на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е скрила чужд документ – лична карта №***, издадена на 04.09.2008г. от ОДМВР Пловдив на името на Д.Т.Н., ЕГН:********** ***, с цел да причини другиму – на Д.Т.Н., ЕГН:********** вреда и да набави за себе си облага.

Подсъдимата е реализирала обективните съставомерни признаци на указаното престъпление, тъй като на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е взела чужда за нея документ - личната карта на свид. Н., убеждавайки я, че същата й трябва във връзка с предоставяне на социална парична помощ. Взетата лична карта подсъдимата е скрила, с цел да причини вреда на свид. Д.Н. и да набави за себе си облага. Без значение за съставомерността на престъплението е това дали целените последици са настъпили реално. В конкретния случай такива са налице. На свид. Н. е причинена вреда, а пък подсъдимата е набавила за себе си облага. Действително подсъдимата е върнала личната карта на свид. Н., но това е сторено след извършване на престъплението, в един последващ момент през месец януари 2011г., когато пострадалата подала жалба в полицията. 

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата,  слабите й волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.319 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или пробация. С оглед на обстоятелството, че се касае за пострадала възрастна жена и че целените от подсъдимата последици са настъпили съдът намира, че от алтернативно предвидените наказания /лишаване от свобода и пробация/ следва на подсъдимата да бъде наложено по – тежкото по вид, а именно лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата съдът отчете, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства семейното й положение, предвид на полаганите от нея грижи за четири деца, сравнително младата й възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени по - високата степен на обществена опасност на извършеното, доколкото се касае за пострадала възрастна жена и за това, че целените от подсъдимата последици са настъпили – причинена е вреда на свид. Н. и е настъпила облага за подсъдимата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и това, че престъплението е извършено в много кратък период след осъждането на подсъдимата с присъда, постановена по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с., в сила от 26.10.2010г. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. При така изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че следва да бъде наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата З.Д. Л., ЕГН:********** е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.319 от НК, тъй като на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е скрила чужд документ – лична карта № *** издадена на 24.01.2007 г. от ОД МВР Пловдив на името на М.Т.К. ЕГН ********** ***, с цел да причини другиму  - на М.Т.К., ЕГН:********** вреда и да набави за себе си облага.

Подсъдимата е реализирала обективните съставомерни признаци на указаното престъпление, тъй като на неустановена дата през м. декември 2010г. в гр. Пловдив е взела чужда за нея документ - личната карта на свид. К., убеждавайки я, че същата й трябва във връзка с предоставяне на социална парична помощ. Взетата лична карта подсъдимата е скрила, с цел да причини вреда на свид. М.К. и да набави за себе си облага. Без значение за съставомерността на престъплението е това дали целените последици са настъпили реално. В конкретния случай това не е налице. Действително подсъдимата е върнала личната карта на свид. К., но това е сторено след извършване на престъплението, в един последващ момент през месец януари 2011г., когато пострадалата подала жалба в полицията. 

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата,  слабите й волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.319 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или пробация. С оглед на обстоятелството, че се касае за пострадала възрастна и незряща жена, съдът намира, че от алтернативно предвидените наказания /лишаване от свобода и пробация/ следва на подсъдимата да бъде наложено по – тежкото по вид, а именно лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата съдът отчете, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства семейното й положение, предвид на полаганите от нея грижи за четири деца, сравнително младата й възраст и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени по - високата степен на обществена опасност на извършеното, доколкото се касае за пострадала възрастна и незряща жена, както и обстоятелството, че престъплението е извършено в много кратък период след осъждането на подсъдимата с присъда, постановена по НОХД №***/2010г. по описа на ПРС – ХVІ н.с., в сила от 26.10.2010г. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК. При така изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че следва да бъде наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

На основание чл.23, ал.1 от НК следва на подсъдимата З.Д. Л. да бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед немалкия размер на наложеното едно общо най – тежко наказание и предвид сравнително младата възраст на подсъдимата, съдът счита, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК. 

На основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимата З.Д. Л. едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

По гражданските искове:

С оглед признаването на подсъдимата З. Л. за виновна в извършване на вмененото й във вина престъпление по чл.209, ал.1 от НК, с пострадала П. А. Е. и с причинена имотна вреда в размер на 169 лева, съдът счита, че предявеният от П. А. Е. против подсъдимата граждански иск за сумата от 169 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди се явява основателен и доказан в пълен размер, поради което и осъди подсъдимата да заплати на гражданския ищец П. Е. сумата от 169,00 /сто шестдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от месец септември 2009г. до окончателното й изплащане

С оглед признаването на подсъдимата З. Л. за виновна в извършване на вмененото й във вина престъпление по чл.211, алт.1, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, с пострадала Д.Т.Н. и с причинена имотна вреда в размер на 57500 лева, съдът счита, че предявеният от Д.Т.Н. граждански иск за сумата от 57500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди се явява основателен и доказан в пълен размер, поради което и осъди подсъдимата да заплати на гражданския ищец Д.Т.Н. сумата от 57 500,00 /петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.211, алт.1, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2010г. до окончателното й изплащане.

С оглед уважените размери на гражданските искове подсъдимата З. Л. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПРС сумата от 2350 /две хиляди триста и петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата З.Д. Л. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски /за експертизи/ в размер на 600,00 /шестстотин/ лева по сметка на ВСС.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ