№ 4178
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110125760 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Етажна собственост на сграда с адрес ул.”Княз Борис І” № 97,
представлявана от Дора Николаева Йорданова, с адрес гр.София, ул.”Княз Борис І” № 97,
черз адв.Н. със съдебен адрес гр.София, бул.”Витоша” № 146, вх.Б, ет.6, за признаване за
установено, че ответника Д. Ж. ГЛ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Сухата река,
ул.”Тодорини кукли” № 4, вх.А, ап.52, дължи на ищеца сумата от 4716.00 лв.,
представляваща неплатени вноски за поддръжка /за охрана, ел.енергия, топлоенергия и
вода, асансьор, почистване на сградата/ на етажната собственост на адрес гр.София,
ул."Княз Борис І"№ 97, в която длъжникът е собственик на магазин № 1, за периода от
м.януари 2017 г. до м.декември 2020 г. вкл., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 1013.36 лв. за
периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.
Претендират се направените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на магазин № 1, находящ са
в процесната сграда – етажна собственост с адрес гр.София, ул."Княз Борис І"№ 97. Според
ищеца с решения на ОС на ЕС от 31.01.2002 г. и от 15.06.2009 г. са взети решения съответно
за необходимите разноски и принципа на разпределението им, както и за падежа на това
задължение, а именно от 1-во до 10-то число на месеца,за който се дължат. Ищецът се
позовава на решение на ОС на ЕС от 26.01.2017 г., с което месечната вноска е повишена на
127.00 лв.
Ищецът сочи, че ответницата е заплатила за периода от м.януари 2017 г. до м.януари
2018 г. вкл. само част от дължимите вноски към ЕС, а именно сума в размер на 396 лв., като
за това време остават дължими още 1128 лв. Същото е заявено и за периода от м.февруари
2018 г. до м.януари 2019 вкл., за който са платени 396 лв. и остават дължими 1094 лв. За
остатъка от исковия период от м.март 2019 г. до м.декември 2020 г. ответницата е погасила
396 лв. и остават дължими 1000 лв.
Ищецът е посочил, че с решение на ОС на ЕС от 15.02.2018 г., е прието при четири
неплатени вноски или задължения над 500 лв., следва да се предприемат незабавно действия
1
от ръководството на ЕС по принудителното им събиране. Аргументира становище, че това
решение е достатъчно за предприемане на действия по събиране на задълженията от
ответницата по съдебен ред, доколкото поради възникналата впоследствие пандемична
обстановка и установените забрани за събиране на повече от 15 човека на едно място, не е
било възможно провеждането на последващо ОС. Претендират се мораторна лихва 1 013, 36
лева за периода от 11.01.2017 г. до 26.02.2021 г., законна лихва от датата на заявлението по
чл 410 ГПК до окончателното заплащане на дължимите суми и разноските по делото,
С оглед на това се иска съдът да уважи предявените искове, като установи
дължимостта от страна на ответницата на заявените с исковата молба суми.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва представителната власт на Дора Николаева Йорданова по
отношение процесната етажна собственост и в тази връзка поддържа становище, че искът е
недопустим като предявен от лице, което не е лигитимирано. Изразява се становище, че
следва искът да е предявен от всички етажни собственици, както и да има решение за
завеждане на делото, каквото не е представено. Отбелязва, че от една страна липсва списък
на присъстващите лице на ОС от 26.01.2017 г., от който да се провери дали е налице
изискуемия се кворум, а от друга страна, че на това ОС е взето решение единствено за
завеждане на заповедно производство, не и на исково такова. Излага аргументи досежно
незаконосъобразността на взетите решения от ОС на 26.01.2017 г., вкл. и за завеждане на
дело срещу ответницата. В същото време ответницата оспорва да е собственик и ползвател
на обект в сграда етажна собственост, тъй като магазина, за който се претендират
процесните суми е със самостоятелен вход от улицата, не попада в режима на етажната
собственост, доколкото не ползва чистачка, асансьор, охрана и др.
Според ответницата, тя е погасила свои задължения към етажната собственост в
размер на 1584.00 лв. преди завеждане на делото.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По тези съображения се иска съдът да отхвърли предявенте искове, като присъди на
ответницата направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото писмени доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 11648/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение за сумата от 4716.00 лв., представляваща неплатени вноски за
поддръжка /за охрана, ел.енергия, топлоенергия и вода, асансьор, почистване на сградата/ на
етажната собственост на адрес гр.София, ул."Княз Борис І" № 97, в която длъжникът е
собственик на магазин № 1, за периода от м.януари 2017 г. до м.декември 2020 г. вкл., ведно
със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1013.36
лв., представляваща начислена лихва за периода от 11.01.2017 г. до 26.02.2021 г. С
възражение от 29.03.2021 г. ответницата е оспорила вземането без мотив.
2
Видно от Протокол № 1 от общото събрание на собствениците в етажната
собственост на сграда с адрес гр.София, ул.„Княз Борис І” № 97, проведено на 31.01.2002 г.,
с приложен списък на присъстващите към него, е взето решение за необходимите разноски и
начина на разпределение на същите. По точка.1 от Протокол № 8 от годишно общо събрание
на собствениците и ползвателите в процесната етажна собственост на ул.„Княз Борис І” №
97, проведено на 15.06.2009 г., е взето решение всички собственици да заплащат месечните
си вноски между 1 и 10 число на месеца, като месечните вноски включват : почистване на
сградата, ел-енергия, поддръжка на абонатна такса на асансьор, СОТ по договор с
охранително дружество, пожарно-известителна ситема, денонощна охрана, леки и
неотложни ремонти. С решение на годишно ОС на ЕС по Протокол № 15, проведено на
26.01.2017 г., месечната вноска е повишена на сумата на 127 лева. В Протокол № 16 от
годишно общо събрание на собствениците и ползвателите в етажната собственост на ул.
„Княз Борис I” № 97, гр. София, проведено на 15.02.2018 г., е материализирано решение по
т.4.2 при наличие на 4 неплатени вноски или задължение над 500 лева, ръководството на ЕС
следва да предприеме незабавно действия по принудително събиране на дължимите разходи.
Към делото е представена регистрационна карта № 789 за сграда в режим на етажна
собственост, от която е видно, че председател на ЕС е Дора Н. Йорданова. От представения
Протокол № 12 на ОС на ЕС от 18.03.2014 г. се установява, че именно Дора Николва
Йорданова е избрана за председател на ЕС.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том І, рег.№ 4217,
нот.дело № 38/2005 г., на нотариус Антоанета Итева, рег.№ 424 от РНК, вписан акт № 88
том LLXIV дело 28835 вх№ 39367/2005г на Службата по вписванията, Цветанка Иванова
Суванджиева и Живко Йорданов Суванджиев са дарили на дъщеря си Д. Ж. ГЛ. -
ответницата по настоящето производство, следния недвижим имот: магазин, находящ се в
гр.София, ул."Княз Борис І"№ 97 на партера в масивна офисна сграда на 4 етажа, мансарден
етаж и сутерен с описани в нотариален акт площи и съседи, заедно с съответните идеални
части от общите части на сградата, заедно с 3,278% идеални части от мястото, в което е
построена сградата.
Приети са 45 бр. квитанции за заплатени вноски към етажната собственост от Д. Ж.
ГЛ. за периода от 04.02.2017 г. до 8 януари 2021 г. общо в размер на 1584.00 лв.
От заключението по назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице С. Н. СВ., е видно какви разходи са извършени от етажната
собственост през исковия период, както и какви вноски са начислени и изплатени, респ.
останали непогасени от страна на ответницата.
Експертът е определил и законната лихва за забавав размер на 1 013.36 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.50, ал., т.1 и чл.51,
ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главния иск следва да се установи ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, основанието за начисляване на суми
3
спрямо последния и техния размер.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства / нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 46, том І, рег.№ 4217, нот.дело № 38/2005 г., на нотариус
Антоанета Итева, рег.№ 424 от РНК/, е видно, че ответницата е собственик на магазин,
находящ се в сграда с адрес гр.София, ул.”Княз Борис І“ № 97. Възражението й, че той не е
част от етажната собственост не се възприема от настоящия състав, доколкото се намира в
сграда, в която има обособени самостоятелни обекти, собственост на различни лица.
Обстоятелството дали е осигурен самостоятелен вход към магазина е ирелевантно за
попадането му в режим на етажна собственост, ако са изпълнени посочените предпоставки.
От представените по делото протоколи от ОС на ЕС от 2002 г., 2009 г. и 2017 г., се
установява, че ОС е определило вноските към етажната собственост по размер и за видове
разходи за управление и поддръжка, които се покриват с тях. С решението по по т.2 от ОС
на 26.01.2017 г. размера на месечните вноски е увеличен с 10%, като дължимите такива от
магазините е 127.00 лв.
Съобразявайки тези решения, както и представените от ответницата документи за
извършени плащания, вещото лице в приетата по делото ССчЕ е установило, че
задълженията на ответницата възлизат на 4716.00 лв.
Във връзка с направените оспорвания в отговора на исковата молба и за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че решенията на ОС подлежат на съдебен контрол по
законосъобразност по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Инцидентният съдебен контрол на
решение на ОС е недопустим, тъй като това би представлявало заобикаляне на закона и би
внесло нестабилност в отношенията между етажните собственици /в този смисъл решение №
6880/13.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 911/2014 г. по описа на СГС, решение №
1511/07.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2818/2016 г. по описа на СГС, решение №
3067/05.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13273/2016 г. по описа на СГС и др./.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи, че решенията, с които са
установени задълженията му, вкл. и по определяне на дължимите вноски, са отменени, не
представи доказателства в тази насока. В случая дори и да се приеме, че за проведените
общи събрания Д.Г. не е уведомена по предвидения в ЗУЕС ред, то следва да се приеме, че
тя е разбрала за взетите решения с връчване на препис от исковата молба и приложените към
нея като писмени доказателства протоколи от ОС. Няма данни, а и не се твърди в
предвидения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС преклузивен срок ответницата да е обжалвала решенията
на ОС, поради което съдът приема, че те са породили своето правно действие.
В същото време следва да се посочи, че съдебната практика /в тази насока решение №
3067/05.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13273/2016 г. по описа на СГС/, приема, че
разпоредбите на чл.51, ал.1 и 2 от ЗУЕС са диспозитивни и по общо съгласие на етажните
собственици може да се предвиди различен начин на разпределение на разходите за
поддържане и управление на общите части на сградата, извън установения в ЗУЕС.
Ето защо при така изложените съображения, както и зачитайки стабилитета на
взетите решения на ОС, с които е утвърден размера на месечните вноски за исковия период
и разходите, които се покриват с тях, съдът намира, че следва да кредитира изцяло
основното заключение на вещото лице, като приеме, че през исковия период ищцата има
начислени и непогасени задължения към процесната ЕС в общ размер на 4716.00 лв.
От страна на ответницата е направено възражение за погасяване по давност на част
от претенцията, което съдът намира за частично основателно.
В чл.48, ал.8 от ЗУЕС е предвидено, че за поддържане на общите части на етажната
собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на
ОС. Именно като месечни са определени и задълженията на всеки един от собствениците на
4
индивидуален обект в ЕС с приетите от ОС бюджети през исковия период.
В ТР 3/18.05.2012 г. г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТКВКС, е дадено тълкуване на
понятието „периодично плащане”, използвано в чл.111, б.”в” от ЗЗД. ВКС приема, че за да е
налице периодично плащане, то от една страна следва да е по парично задължение и да има
периодичен характер. Последният пък е дефиниран като нееднократно плащане, което не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. То трябва да има
повтарящ се характер, да е за трайно изпълнение, като множеството престации се
обединяват от един и същ правопораждащ факт и периодичност на падежа. ВКС отбелязва,
че отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено.
Съобразявайки от една страна обстоятелството, че изброяването в чл.111, б.”в” от
ЗЗД не е изчерпателно, а от друга страна посочените по-горе характеристики на
периодичните плащания, вкл. и законово определената в чл.48, ал.8 от ЗУЕС периодичност,
съдът приема, че процесните вземания са именно такива и възможността на кредитора за
принудителното им събиране се погасява при негово бездействие в предвидения в чл.111,
б.”в” от ЗЗД 3-годишен период.
Вслучая с решението по т.1 на ОС от 2009 г. е определен момента, в който месечните
вноски към ЕС стават изискуеми, а именно до 10-то число на месеца, в който са дължими.
Т.е. с предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 11648/2021 г. по описа на СРС, а именно
26.02.2021 г., ищецът е прекъснал погасителната давност за период от 3 години назад - от
м.03.2018 г. до края на исковия период м.12.2020 г.
Ищецът не ангажира доказателства, че е предприел действия, с които е прекъснал
погасителната давност за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г., нито пък, че ответницата
е признала тези свои задължения. Точно обратното – от представените от последната
писмени доказателства е видно, че тя е признавала задълженията само до доброволно
заплатения размер.
По така изложените съображения съдът приема, че за периода от 01.01.2017 г. до
28.02.2018 г., начислената на ответницата сума в общ размер на 1316.00 лв., са погасени по
давност.
Ето защо съдът намира иска за основателен и доказан до размера от 3400.00 лв. и за
периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2020 г. За разликата до пълния предявен размер от 4716.00
лв. и за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен.
Върху приетия за основателен размер на главния иск, като законна последица следва
да бъде присъдена лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 26.02.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Освен посочената главница, ищецът претендира и обезщетение за забава. Такова се
дължи, съобразно предвиденото в чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата, в която ответникът е
изпаднал в забава, а такава е налице след настъпване на падежа на задължението, определен
по реда на чл.84 от ЗЗД. В случая, както вече се посочи с решението по т.1 на ОС от 2009 г.
е определен момента, в който месечните вноски стават изискуеми, а именно до 10-то число
на месеца, в който са дължими. С оглед на това, за забавеното плащане на установените
вече дължими вноски за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2020 г., ответникът дължи лихва в
размера по чл.86, ал.2 от ЗЗД, който според отразеното в таблицата, приложена на стр.6 и 7
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на 538.18 лв.
По така изложените съображения съдът намира, че искът за лихва следва да се уважи
до размера от 538.18 лв. и за периода от 11.03.2018 г. до 15.02.2021 г., а за разликата до
5
пълния предявен размер от 1013.36 лв. и за периода от 11.01.2017 г. до 10.03.2018 г. да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски, за което
пълномощникът й е направил изрично искане и е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Ищецът е направил разноски в за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1140.00 лв., за
държавна такса от 242.94 лв., и за депозит за експертиза - 253.52 лв. /с включена такса за
банков превод/. Съобразно уважената част от исковете, от тези разноски 1124.85 лв. следва
да бъдат поставени в тежест на ответницата. Ищецът пък следва да бъде осъден да заплати
на ответницата сумата от 93.79 лв. от направените от нея разноски в общ размер на 300.00
лв. за адвокатски хонорар.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ж. ГЛ., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.Сухата река, ул.”Тодорини кукли” № 4, вх.А, ап.52, че дължи на Етажна
собственост на сграда с адрес ул.”Княз Борис І” № 97, сума в размер на 3 400.00 лева,
неплатени вноски за поддръжка /за охрана, ел.енергия, топлоенергия и вода, асансьор,
почистване на сградата/ на етажната собственост на адрес гр.София, ул."Княз Борис І"№ 97,
в която длъжникът е собственик на магазин № 1, за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2020 г.
вкл., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 538.18 лв. за периода от 11.03.2018 г. до
15.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 4716.00 лв. по иска за главница и за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2018 г. и
над уважения размер до пълния предявен от 1013.36 лв. по иска за мораторна лихва и за
периода от 11.01.2017 г. до 10.03.2018 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д. Ж. ГЛ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Сухата река,
ул.”Тодорини кукли” № 4, вх.А, ап.52, да заплати на Етажна собственост на сграда с адрес
ул.”Княз Борис І” № 97, сумата от 1124.85 лв., представляваща направени от последната
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 11648/2021 г. по описа на СРС, 128 състав,
съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с адрес ул.”Княз Борис І” № 97, да заплати
на Д. Ж. ГЛ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Сухата река, ул.”Тодорини кукли” № 4,
вх.А, ап.52, сумата от 93.79 лв., представляваща
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 11648/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6