№ 644
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110200767 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество
против НП на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на
основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление.
Изразява се позиция, че не е изяснено въз основа на какви факти АНО е приел, че се
касае за трудово правоотношение, след като е бил представен граждански договор.
Сочи се на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, т.к. не било
извнършено разследване на спорните обстоятелства.
Позовава се на представен при проверката Граждански договор № 1/16.11.2021г. в
който погрешно били използвани понятия „трудов“, „тродово“ и др. но същият превилно
бил наименуван „граждански“.
В съдебно заседание по същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на
НП, изложени с жалбата.
Сочи се, че на работниците при проверката е бил оказан натиск от проверяващите и
същите са попълнили декларациите под тяхната диктовка.
Счита че не са били установени елементите на трудовото правоотношение – работно
време, трудово възнаграждение, отпуски.
Позовава се на представените ведомости за заплати в които работника не фигурира за
месеца на извършената проверка т.к. му било плащано з РКО.
Оспорва компетентността на АНО. Претендира разноски.
1
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.11.2021г. служители при ДИТ-Варна – св. Н. и св.М., извършили проверка на
строителен обект – „еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в с.Звездица, УПИ Х|||-760,
кв.6, ПИ 30497.501.760, общ.Варна. Обекта бил изпълняван от „Калитера“ООД въз основа
на Договор за строителство.
В хода на проверката на обекта били установени две лица, които полагали труд по
укрепване на изкоп с поставяне на укрепителни съоражения.
Едно от установените да работят лица било О. М. Х., който посочил, че работи за
„Калитера“ООД.
В попълнена декларация на место О. М. Х. посочил, че работи за „“Калитера“ООД ,
считано от 17.11.2021г. на длъжност „кофражист“, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, с
месечно възнаграждение от 650 лева.
Посочил също, че има сключен трудов договор, а няма сключен граждански такъв.
Посочил че има два почивни дни в седмицата – събота и неделя и почивки в работния
ден 2 по 15 минути плюс 1 часова.
В т.10 от декларацията Х. изрично посочил „договорих заплата 650лв. на месец.
Извършвам дейност направа на кофраж в обекта“.
При извършената документална проверка от страна на дружеството били представени
Граждански договор от 16.11.2021г., Заключение на служба по трудова медицина,
медицински свидетелство за постъпване на работа, Заповед за назначаване на лицето на
длъжност Кофражист, копие от интруктажни книги.
На 15.12.2021г. св.Н. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето О. М. Х. да
престира труд в полза на дружеството „Калитера“ ООД, с определено работно време от
08:00 до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение от 650 лева, с определено
работно място- „еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в с.Звездица, УПИ Х|||-760,
кв.6, ПИ 30497.501.760, общ.Варна, изпълнявайки трудови функции на „кофражист“, без да
е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
По преписката не постъпили писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
2
наказващият орган е издал НП, възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; протокол за извършена
проверка; идентификационна карта, Граждански договор от 16.11.2021г. Заключение на
служба по трудова медицина, медицински свидетелство за постъпване на работа, Заповед за
назначаване на лицето на длъжност Кофражист, копие от интруктажни книги и др. , както и
гласните такива-показанията на св. Н. и св.М..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са
безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. Н. и св.М. сочат на личните си възприятия относно
извършваната работа от лицето в обекта.
Само лицето в попълнената декларация сочи на установените параметри на трудово
правоотношение и на полагания труд към момента на проверката.
Разпитан в съдебно заседание св. Х. сочи, че в деня на проверката е полагал труд
именно в обекта заедно с другото лице – Х. А. Х..
Св. Х. сочи, че към момента на проверката е договарял заплащане за всеки етап от
свършваната работа. Сочи, че не му били ясни някои работи при попълване на декларацията
и писал каквото му казвали проверяващите. Сочи, че по това време работил и на други
обекти, нямали уговорено работно време.
Уточнява, че те само полагали труд, материалите ги доставяли други. Те само
работили и не се занимавали с друго.
Твърди че си извадили медицински свидетелства за работа тъй като винаги когато
започвали нова работа си вадели такива.
Сочи, че не подписали към деня на проверката трудов договор за да ги видели първо
как работят. За това трудов договор бил сключен едва през м.01.2022г.
Идентични показания е дал пред съда и другото лице полагащо труд в обекта Х. А.
Х..
В тази част заявеното от свидетелите противоречи на посоченото в попълнените
декларации.
Така, предвид горното, както и предвид установената материална зависимост на св.
Х. и Х. от въззивното дружество /към момента св. Х. и Х. са в трудови правоотношения с
въззивното дружество/, съдът намери, че в тази си част показанията на свидетелите целят да
обслужат защитната теза на дружеството и не отразяват обективната истина. В този смисъл
и в тази си част показанията на св. Х. и Х. не следва да бъдат кредитирани.
3
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; обяснения от работещите
на обекта лица и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена
правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият
орган неправилно е завишил размера на същото. По делото не се установяват данни
дружеството да е извършител на други административни нарушения, което занижава
степента на обществена опасност на нарушението. С оглед на изложеното съдът намери, че
наказанието неправилно е било определено по своя размер. Адекватно на тежестта на
извършеното административно нарушение се явява наказанието в минималния размер,
предвиден в чл.414 ал.3 от КТ и в този смисъл са налице основания за изменяне на
наказателното постановление.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът
не споделя същите, предвид на следното:
Изразява се позиция, че не е изяснено въз основа на какви факти АНО е приел, че се
касае за трудово правоотношение, след като е бил представен граждански договор.
Позовава се на представен при проверката Граждански договор № 1/16.11.2021г. в
който погрешно били използвани понятия „трудов“, „тродово“ и др. но същият правилно
бил наименуван „граждански“.
По така посоченото на първо място следва да се отбележи, че в настоящия казус е
безспорно установено, че лицето е полагало труд за дружеството на 22.11.2021г., като е
изпълнявало определена длъжност - „кофражист“,с определено работно време от 08:00ч. до
17:00ч., с уговорено месечно трудово възнаграждение от 650 лева и почивни 2 дни
седмично.
Така установеното не може да бъде съотнесено към съдържанието на граждански
договор, а показва характеристиките на трудово правоотношение с продължителност във
времето, при определено работно място, определено работно време и уговорено трудово
възнаграждение.
На следващо място, само лицето в попълнената от него декларация на 22.11.2021г. е
посочило, че има сключен трудов, а не граждански договор.
4
По отношение на така представеният граждански договор съдът намира, че същият е
съставен единствено за да обслужи защитната теза на въззивното дружество, предвид
липсата на регистриран трудов договор с лицето по надлежният ред.
На първо място видно от попълнената от Х. декларация е, че същият сам е посочил,
че към момента на проверката няма сключен граждански договор, а има сключен трудов
такъв.
Отделно от горното представеният граждански договор е само именуван като такъв,
но видно от съдържанието на същия и клаузите му, то по естеството си същият следва да се
счита за Трудов договор. Страните по него не са равнопоставени гражданско-правни
субекти, а са „Работодател“ и „Работник“,те не се договарят, а първият „Назначава“ а
работника „приема да работи“. Договорът е за извършване на определена работа, като
„работникът се задължава да постъпи на работа на…“ и му се изплаща „трудово
възнаграждение“. Същият има работно време и годишен отпуск и др.
Не на последно място „страните“ по така представеният Граждански договор са
визирали, че неуредените въпроси се решават съобразно разпоредбите на Кодекса на труда,
и със Заповед №11/16.11.2021г. Х. е бил „Назначен“ на „длъжност кофражист“
Горевизираното безспорно сочи, че така представеният договор на практика по
своите склаузи се явява трудов договор, който обаче не е сключен и регистриран по
съответният ред.
Договорът не може да се приеме, че е граждански доколкото с него се урежда
единствено представянето на работна сила от страна на лицето, а съобразно разпоредбата на
чл.1 ал.2 от КТ „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения“.
Съдът не споделя и позициата на защитата относно позоваването на представените
ведомости за заплати в които работника не фигурира за месеца на извършената проверка т.к.
му било плащано з РКО.В тази насока следва да се отбележи, че след като въззивното
дружество не е изпълнило задължението си да сключи трудов договор по съответният ред с
лицето, то безспорно и няма как да включи същото във ведомостите за заплати на
работниците си, а му е зарплащано по друг начин.
На последно място сочи се на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от
ЗАНН, т.к. не било извършено разследване на спорните обстоятелства.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, доколкото спорни
обстоятелства не са били налице предвид липсата на възражения в АУАН или писмени
такива и за АНО не е възникнало задължение да разследва нещо неоспорено.
Оспорва компетентността на АНО.Съдът като взе предвид приложената по АНП
Заповед № 3-0157 от 16.02.2022г. и предхождата я такава, намира и това възражение за
неоснователно.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено.
5
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2100294/22.12.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Калитера” ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като
НАМАЛЯВА наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6