Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………../………….07.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание проведено на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
При участието на секретаря Елена П.
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 652/2020
г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 13015/29.05.2020
г. от С.В.К., ЕГН **********, с местожителство *** срещу “ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул.
„14-та“, № 3, бл. 16, за установяване несъществуването на вписаните с вписване
№ 20190424114508, по партидата на ответника „Евродизайн“ ЕООД, обстоятелства, а именно: заличаването на ищеца като съдружник в
ответното дружество, в резултат на прехвърляне на дяловете му; заличаването на Р.П.
като съдружник; вписване на М.Д. като едноличен собственик на капитала и
приемането на нов учредителен акт на дружеството, на осн. чл. 29, ал. 1, предл.
Трето ЗТРРЮЛНЦ.
В исковата молба се твърди, че атакуваното вписване на обстоятелствата
е несъществуващо, тъй като е резултат на нищожни (невзети) решения на Общото
събрание на ответното дружество за продажба на притежаваните от ищеца 5
дружествени дяла и за поемане на дружествените дялове на починалия съдружник Р.П..
За нищожно счита и последващото решение, обусловено от първите две – за промяна
на правно-организационната форма на дружеството и приемането на учредителен
акт, който заменя дружествения договор. Решението било отразено като
съществуващо в Протоколно решение на съдружника Д. от 25.03.2019 г. Още сочи,
че към заявлението за атакуваното вписване бил представен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2019 г., по силата на който
съдружника Д., действайки като пълномощник на ищеца по силата на пълномощно
рег. № 5045/06.10.2015 г., е продал на себе си, притежаваните от ищеца 5
дружествени дяла. Излага, че не е давал съгласие за продажбата на дружествените
му дялове, нито за поемане на дяловете на починалия съдружник П. от съдружника Д..
Липсвала и отчетна сделка по договора за покупко-продажба на дялове. Сочи, че
решението от 25.03.2019 г. не е взето на общо събрание на съдружниците, а
еднолично такова като за насрочването и обявяване на дневния ред не са налице
доказателства. Счита, че не е спазена предвидената в закона форма на протокола
– нотариална заверка на подписи и съдържание, на основание чл. 137, ал. 4 от ТЗ
вр. чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ, което на основание чл. 137, ал. 5 от ТЗ води до
нищожност на решението. Още твърди, че починалия съдружник П. имала двама
наследника като не бил налице отказ от наследство от единия наследник по
отношение на дружествените дялове, в полза на наследника Д., който ги е поел.
В границите
на срока по чл. 367 ГПК, ответникът
счита предявения иск за неоснователен. Излага, че при договор за прехвърляне на
дружествен дял транслативния ефект настъпва в момента на сключване на договора,
а не от момента на вписване на прехвърлянето като последното има само
оповестително действие. Счита, че процедурата по прехвърляне на дяловете е
спазена, тъй като със сключения договор от 22.03.2019 г. прехвърлянето е
извършено на лице, което вече е съдружник и не е било необходимо съгласие на
ОСС, а единствено е необходимо спазването на изискването на чл. 129, ал. 2 ТЗ.
Още излага, че в представеното пред АВ пълномощно е била надлежно учредена
представителна власт в полза на пълномощника на ищеца. Твърди, че активната
легитимация на ищеца е обусловена от възможността при уважаване на иска да се
стигне до промяна в правното положение на ищеца като бъде възстановен статутът
преди порочното вписване. При прехвърлянето на дялове между съдружници дори и
да бъде постановено заличаване на обстоятелството, това няма да постигне
крейната цел на ищеца. Към 25.03.2019 г. ищецът не е бил нито съдружник, нито
наследник на починалия съдружник, поради което и няма причина да бъде канен или
да участва в събрание на съдружници, поради което и липсвал интерес от иск по
чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ в тази част. Излага, че доколкото съгласно действащия
дружествен договор дялове не се наследяват, то следва или да бъде намален
капитала със стойността им или те да бъдат поети от съдружник, или трето лице.
Именно решение за поемане на дяловете е взето от единствения останал съдружник
– Д. като поемането е извършено в качеството на съдружник, а не на наследник,
поради което и наличието на други наследници и участието им в проведеното
събрание е ирелевантно,
В границите
на срока по чл. 372 ГПК, ищецът
депозира допълнителна искова молба, в която оспорва доводите на ответника.
Счита, че сключения договор за покупко-продажба е нищожен, тъй като не е
упълномощавал Д. да продаде на себе си притежаваните от него дялове и в този
смисъл договорът заобикаля забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38,
ал. 1 ЗЗД и е сключен при липса на съгласие. От посоченото прави извод, че към
датата 25.03.2019 г., когато са взети решения от едноличен собственик на
капитала, той е бил съдружник в дружеството и е следвало да присъства и вземе
участие в ОСС. Счита, че липсата на декларации към заявлението за вписване на
прехвърлянето на дяловете също опорочава процедурата. Сочи, че му е била
връчена покана за участие на събрание на 25.03.2019 г. и предвид изложения в
нея дневен ред, ответникът влиза в противоречие със собствените си твърдения,
както по отношение на наследяването на дяловете, така и по отношение на
качеството съдружник на ищеца. Излага разсъждения по отношение наследяването на
дялове и доводи по обосноваване на правния си интерес от предявения иск.
В границите
на срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който репликира допълнителната искова молба.
Счита, че след като на ищеца макар и със закъснение е била връчена покана за
събранието, то той е можел да реализира правата си по реда на чл. 74 ТЗ. Излага
коментар и на останалите твърдения в допълнителната искова молба.
В с.з. чрез
процесуален представител, ищецът, поддържа доводите изложени в исковата молба и
допълнителната такава.
В с.з. чрез
процесуален представител, ответникът, поддържа възраженията си, изложени в
отговора и допълнителния такъв.
След
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна, следното:
Със заявление образец
А4, вх. № 20190326135906, по партидата на ответното дружество са заявени за
вписване промени на обстоятелствата, подлежащи на вписване, а именно: поле 19 -
заличаване като съдружници на лицата С.К., М.Д. и Р.П., поле 23 - вписване на М.Д. като едноличен собственик на
капитала, поле 24 – прехвърляне на дружествен дял от С.К. на М.Д., размер на
дялово участие 500.00 лв. По заявлението е постановен отказ, отменен с Решение
№ 342/22.04.2019 г., по т.д. № 549/2019 г., на ВОС, ТО като на 24.04.2019 г.
заявените обстоятелства са били вписани.
Към заявлението,
както и по настоящото дело е представен Протокол от заседание на ОСС от
25.03.2019 г., от който се установява, че на същата дата е проведено общо
събрание, на което е присъствал съдружника М.Д., притежаващ 10 дружествени дяла
и са взети следните решения: т. 1. Съставяне на баланс към края на месеца
следващ смъртта на съдружника Р.П. (14.08.2018 г.),
с оглед изплащане дяловете на наследниците на починалата – М.Д. и Георги
Петров; т. 2. Поемане на освободените 40 дяла, по номинална стойност от
съдружника М.Д. и т. 3. Отстраняване на фактическа грешка в стойността на
дяловото участие на поч. Съдружник Р.П., допусната в ТР при АВ, вместо 4000.00
лв., отразено 500.00 лв.
Представено е
удостоверение за наследници на Руска Иванова П., поч. На 14.08.2018 г., от
което се установява, че нейни наследници са Георги И. Петров и М.И.Д..
Представен по делото
и в ТР е и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2019 г.,
рег. №№ 1181 и 1182/22.03.2019 г., на Нотариус № 537 при НК., по силата на
който С.К., в качеството на Продавач, представляван от пълномощника М.Д., с
пълномощно рег. № 5045/06.10.2015 г. е продал на М.Д., в качеството на Купувач,
собствените си 5 дяла от капитала на „Евродизайн“ ООД, на стойност 500.00 лв.,
която сума е изплатена изцяло и в брой към момента на подписване на договора.
Представено е и
Пълномощно, рег. № 5045/06.10.2015 г., на Нотариус № 237 при НК, от което се
установява, че е налице упълномощаване от страна на С.К., в качеството на
Управител и съдружник в „Евродизайн“ ООД на М.Д., да го представлява при
извършване на всички правни и фактически действия във връзка с интересите на
ответното дружество, пред различни
институции в Република България, банки, търговски дружества и трети лица. С
пълномощното е учредена и представителна власт за участие и гласуване на ОСС на
дружеството, както пълномощника намери за добре, вкл. и за продажба на
собствените на упълномощителя дружествени дялове – 45, на цена и при условия по
преценка на пълномощника, както и да подпише пред Нотариус договора за това.
Представен е и
Учредителен акт на „Евродизайн“ ЕООД от 25.03.2019 г.
По делото е
представена и Покана за ОСС на ответното дружество, адресирана до ищеца, от
която се установява, че ищецът е поканен да участва в ОСС на 25.03.2019 г., от
10.00 ч., при посочен в поканата дневен ред. Видно от представената
товарителница е, че поканата е получена от ищеца на 30.03.3019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът
с правно основание чл. 29 ЗТР е предоставен на страната, която твърди порок на
самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна
последица е прилагането на чл. 30, ал. 1 ЗТР, който предвижда при уважаване на
иска по чл. 29 ЗТР оспореното вписване да бъде заличено от АВ на основание
влезлия в сила съдебен акт.
Съобразно
разясненията дадени в ТР № 1/2002 г., постановено по тълк. дело № 1/2002 г.,
ОСГК на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно. Несъществуващо обстоятелство е
липсващо (невзето) решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър (неистинско
удостоверяване) или обстоятелство, което е съществувало към момента на
вписването, но по исков ред е установена нищожността му.
Установяване
несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър,
се провежда чрез оспорване на материализиращите обстоятелството документи,
изявления и пр., по реда на процесуалния закон и чрез доказателствата и
доказателствените средства предвидени в него, съобразно конкретиката на
оспорването. (така Р по т.д. № 8/ 2011 г., І т.о. ВКС). Подобно разрешение на
въпроса е дадено и в Р №.74/18.07.2016 г., по т.д. № 1113/2015 г., на ВКС, II ТО, според което произнасянето по валидността на договор за прехвърляне на
дружествен дял, интересът от който иск, ищецът свързва с установяването на
вписването на несъществуващи обстоятелства, се включва имплицитно в произнасянето
по иска по чл.29 ЗТР, доколкото договорът за
прехвърляне на дружествен дял не подлежи на самостоятелно вписване в ТР, а се представя към заявлението с оглед вписване на обстоятелствата по прехвърляне на
дяловете, както и с оглед обстоятелството по чл.119, ал. 1, т. 1 ТЗ - отразяване в
дружествения договор на собствеността и разпределението на капитала. Посочената съдебна практика, която се споделя от настоящият състав води до
извод, че не съществува пречка действителността на договорът за покупко-продажба
на дружествени дялове от 22.03.2019 г. да бъде разгледана без да е налице
предявен отделен иск с такъв предмет.
Както бе посочено във фактическата
установеност, при сключването на представения Договор за покупко-продажба на
дялове от 22.03.2019
г., ищецът като продавач, е бил представляван от пълномощник – М. Д., по силата
на пълномощно
рег. № 5045/06.10.2015 г., а като купувач на дяловете е участвал пълномощника, в
личното му качество. От съдържанието на коментираното по-горе пълномощно пък се
установи безспорно, че същото не съдържа оправомощаване на пълномощника, при
разпореждане с притежаваните от ищеца дружествени дялове, да договаря сам със
себе си.
При това положение договорът е сключен при нарушаване на
забраната разписана в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, представителят да
договаря от името на представлявания лично със себе си. Изключение от тази
забрана е налице при съгласие си за такова договаряне. Константна е съдебната
практика по въпроса, че липсата на съгласие, респ. одобрение от представлявания
на тези действия, води до недействителност на разпоредителната сделка, която
представителят е сключил със себе си при самодоговаряне.
Тази недействителност обаче следва да бъда разбирана в
светлината на разясненията дадени по въпрос II от ТР № 5/12.12.2016 г., по тълк.д. № 5/2014
г., на ОСГТК на ВКС, че при липса на представителна власт, включително в
хипотеза на липса на изрично упълномощаване, сключения от мнимия представител договор не поражда права и
задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди, то такъв
договор не поражда действие и за насрещната страна по него, т.е. такъв договор
изобщо не поражда обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват
права и задължения, както и не настъпва транслативния ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен ако договорът бъде потвърден от мнимо представлявания. Следователно,
установената само в интерес на последния висяща недействителност (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), не означава че
тя е относителна спрямо него. Още е посочено, че при отказ на последния да
потвърди такъв договор, тя, недействителността, се трансформира в окончателна.
В случая, безспорно се установява и, че от страна на
ищеца не е налице потвърждаване на сключения договор, предвид инициирането на
настоящият процес.
Договорът за покупко-продажба е
консенсуален – сключва се с постигане съгласие за преминаване на собствеността
на вещта (в случая - на дружествените дялове) от продавача в полза на купувача,
срещу договорена - определена или определяема - цена. Безспорно е, че цената е съществен елемент на договора за покупко-продажба, но
плащането й не е елемент от фактическия състав по сключването му. Поради което и наведеното от ищеца твърдение за липса на отчетна сделка по
сключения договор за покупко-продажба не може да доведе до опорочаване
валидността на договорното правоотношение. Липсата на плащане на цената, респ.
липсата на отчетна сделка може да доведе до други последици, но не и да опорочи
изявлението по договора.
Съдът счита за необходимо да отбележи,
че принципно споделя доводите на ответника и позоваването му на разпоредбата на
чл. 129 ТЗ, според която прехвърлянето на дялове между съдружници се извършва
свободно и при спазване на изискванията на ал. 2 от същият текст. Тази
разпоредба обаче не следва да бъде разбирана като преодоляваща общите
изисквания за надлежно учредяване на представителна власт в случаите, когато
участието на съдружника, прехвърлящ дяловете, се извършва чрез пълномощник, бил
той и съдружника приобретяващ дяловете и е налице договаряне сам със себе си.
Правилно обаче е схващането на ответника, че в случаите на прехвърляне на
дялове между съдружници, не е необходимо решение на общото събрание на
съдружниците за това, доколкото в тези случаи приемане на нов съдружник не е
налице.
По изложените съображения вписването на
прехвърлянето на дяловете, извършено по силата на сключения Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2019 г., рег. №№ 1181 и
1182/22.03.2019 г., на Нотариус № 537 при НК., по силата на който С.К., в
качеството на Продавач, представляван от пълномощника М.Д., с пълномощно рег. №
5045/06.10.2015 г. е продал на М.Д., в качеството на Купувач, собствените си 5
дяла от капитала на „Евродизайн“ ООД, на стойност 500.00 лв., в резултат от
което е заличен ищецът К. като съдружник, се явява вписване на несъществуващо,
доколкото същото не е валидно възникнало.
Вписването на
несъществуващото обстоятелство по прехвърлянето на дружествените дялове,
опорочава и произтичащите от този факт промени по отношение на съдружниците,
собствеността на капитала, обявяването на нов учредителен акт и промяната в правно организационата форма на дружеството.
В частта досежно вписването на поемането на дяловете на
починалия съдружник Р.П. от съдружника М. Д. обаче, не се касае за вписване на
несъществуващо обстоятелство, доколкото не е налице липсващо (невзето) решение на ОСС,
нито се касае за опорочаване на възникването на вписаното обстоятелство. За да
направи този извод, съдът съобрази, че вземането на решение за поемане на
дяловете на починалия съдружник П. е взето на общо събрание на съдружниците,
проведено само с участието на съдружника Д. и е обективирано в представения по
делото протокол от 25.03.2019 г. Това решение обаче е взето напълно в границите
на учредената представителна власт в негова полза от страна на съдружника К.,
по силата на коментираното по-горе пълномощно рег. № 5045/06.10.2015 г. и
твърдението на ищеца, че не е давал съгласие за поемане на дяловете от страна
на Д. се явява неоснователно.
Междувпрочем решението за поемане на дяловете е
предшествано от решение за изплащане на дяловото участие на починалия съдружник
на неговите наследници и тези решения са взети на общо събрание на съдружниците
още на 14.09.2018 г., на което съдружника К. отново е бил представляван от
съдружника Д., по силата на процесното пълномощно. Доколкото не са налице данни
тези решения да са атакувани по реда на чл. 74 ТЗ, то същите се ползват със
стабилитет между съдружниците.
Неоснователно се явява твърдението за нищожност на
взетото решение за поемане на дружествените дялове поради неспазване на
изискванията за форма на протокола, съобразно разпоредбата на чл. 137, ал. 4,
вр. чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като се касаело за едновременно намаляване и
увеличаване на капитала на дружеството. Възражението е неоснователно, доколкото
последиците предвидени в ал. 5 от разпоредбата на чл. 137 ТЗ намират
приложение, освен когато в учредителния
акт на дружеството за посоченото решение е предвидена писмена форма. Видно от
чл. 25, ал. 3 от Дружествения договор на „Евродизайн“ ООД е, че за всички
решения на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1 ТЗ е предвидена
задължителна писмена форма.
По изложените съображения искът е основателен и
следва да бъде уважен в частите досежно заличаването на ищеца като съдружник в ответното дружество, в резултат
на прехвърляне на дяловете му и произтичащите от това от този факт промени по
отношение на съдружниците, собствеността на капитала, обявяването на нов
учредителен акт и промяната в правно организационата форма на дружеството. Искът
се явява неоснователен в частта досежно вписването на поемането на дяловете на
починалия съдружник Р.П. от съдружника М. Д..
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца, се дължат деловодни
разноски, доколкото искът е неоценяем, на присъждане подлежи държавната такса в
пълен размер – 80.00 лв.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответното дружество, се полагат разноски според отхвърлената
част от иска, съобразно доказателствата заплатен адв. хонорар от 2000.00 лв. и
при отчитане на направеното от ищеца възражение за неговата прекомерност. В
случая минималният размер на възнаграждението, според приложимият чл. 7, ал. 1,
т. 4 от НМРАВ, е 600.00 лв., като предвид фактическата и правна сложност на
делото, която съдът преценява като средна, съдът намира, че е налице основание
за редуциране на хонорара на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, до сумата от 1000.00
лв. След приложение на правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК и
предвид резултата от спора – отхвърляне на иска досежно едно от четири
обстоятелства, дължимите разноски в полза на ответникът, възлизат на 250.00 лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД,
ЕИК *********, че вписаните с вписване № 20190424114508, по партидата на
дружеството в Търговския регистър при АВ, обстоятелства: заличаване на С.К.
като съдружник, в резултат на прехвърляне на дружествени дялове и произтичащите
от това вписване на едноличен собственик на капитала, промяна на
правно-огранизационната форма на дружеството и нов учредителен акт, са
несъществуващи, по иска предявен от С.В.К., ЕГН **********, с местожителство *** срещу “ЕВРОДИЗАЙН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м.
„Евксиноград“, ул. „14-та“, № 3, бл. 16, на осн. Чл. 29, ал. 1, предл. Трето ЗТРРЮЛНЦ.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.К., ЕГН **********, с местожителство *** срещу “ЕВРОДИЗАЙН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м.
„Евксиноград“, ул. „14-та“, № 3, бл. 16, за приемане на установено, че
вписаното с вписване № 20190424114508, по партидата на
дружеството в Търговския регистър при АВ, обстоятелство: заличаване на
съдружника Р.П., в резултат на поемане на дружествените й дялове, е
несъществуващо, на осн. чл. 29, ал. 1, предл. Трето ЗТРРЮЛНЦ.
ОСЪЖДА “ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „14-та“, № 3,
бл. 16 да заплати на С.В.К., ЕГН **********,
с местожителство ***, сумата 80.00 лв. (осемдесет
лева), направени по делото разноски,
на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, с местожителство ***
да заплати на “ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул.
„14-та“, № 3, бл. 16, сумата 250.00 лв.
(двеста и петдесет лева), направени
по делото разноски, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да
се изпрати служебно на Агенция по вписванията за вписване в ТР.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: