№ 500
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря В. М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110128855 по описа за 2021 година
Ищцата ЕМ. К. Д. твърди сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“ между нея и
ответника ЗАД „А. Б.“ АД с обект автомобил Хонда Сивик 5 ДР с рег. № ....... и с период на
действие от 05.08.2017 г. до 04.08.2018 г. В периода на застрахователното покритие
настъпили три застрахователни събития, реализирани на 26.05.2018 г., 31.05.2018 г. и
03.06.2018 г. след престой на автопаркинг, когато ищцата установила, че застрахованият
автомобил е ударен и има нанесени значителни щети. За застрахователните събития
уведомила застрахователя в законоустановения срок и за предявените претенции за
изплащане на застрахователно обезщетение били образувани следните щети: №
10018030116202 за събитие от 03.06.2018 г. за увреждане на преден ляв калник, №
10018030116203 за събитие от 31.05.2018 г., при което били увредени капак ляво външно
огледало, задна лява врата, бленда задна лява стена, задна броня и лява входна настилка, и
№ 10018030116204 за събитие от 26.05.2018 г. за увредени бленда десен калник, предна
броня, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен панел. За настъпилите
увреждания по щета № 10018030116202 застрахователят изплатил в пълен размер
претендираната сума в размер на 159,36 лв. Ответникът отказал плащане по останалите
ликвидационни преписки с твърдения, че уврежданията са с различен характер и са
реализирани в продължителен период от време, при естествената експлоатация на
автомобила, което представлява изрично изключен риск. Ищцата моли да се осъди
ответникът да й плати сумата от 673.96 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за настъпили имуществени вреди в следствие на застрахователно събитие от
26.05.2018 г. и мораторна лихва върху сумата в размер на 198,09 лв. за периода от
02.07.2018 г. до 24.05.2021 г., както и сумата от 627.58 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди в следствие на
застрахователно събитие от 31.05.2018 г. и мораторна лихва върху сумата в размер на 184,45
лв. за периода от 02.07.2018 г. до 24.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците
от подаване на исковата молба до окончателното плащане и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД „А.“ АД е депозирал писмен отговор, в
който оспорва иска. Оспорва сочения в исковата молба механизъм за настъпване на вредите,
1
както и причинно-следствената връзка между тях и произшествията, тъй като според
становището на експертите, извършили оглед на автомобила, щетите не могат да настъпят
докато автомобилът е в паркирано състояние, а единствено по време на движение. Твърди,
че е налице изрично изключен застрахователен риск съгласно чл. 14.8 от ОУ, според който
не се покрива частична щета на застрахованото МПС, причинена при, от или в следствие на
заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или
за застрахователното събитие. Твърди наличие на основание за отказ за плащане и тъй като
уведомлението за щета № 10018030116204 е депозирано извън предвидения в ОУ 7-дневен
срок. Релевира възражение за погасяване на претенциите по давност /тригодишна според чл.
378 КЗ/. Оспорва иска и по размер. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на дължимо от
застрахователя обезщетение по сключена имуществена застраховка, и с правно основание
чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката, вид и
размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително и осъществяване на
предпоставките, активиращи правото му да откаже плащане на застрахователно
обезщетение.
По делото не е спорно възникването на валидно застрахователно правоотношение
между страните по силата на сключена застраховка „Каско“ и „Зпололука“ със
застрахователна полица № 0306Х0317487, при приложими Общи условия, с обект лек
автомобил Хонда Сивик 5 ДР с рег. № ......., със срок на застрахователно покритие от
5.8.2017 г. до 4.8.2018 г. и покрити рискове по клауза П – пълно како /съгласно общите
условия, която включва всички рискове по клаузите М, Ч и К/.
Съгласно Общите условия, клауза „Ч“, т.10, покрит риск са частичните щети на
застрахованото МПС от друго ППС, докато застрахованото е било паркирано.
От представените по делото уведомления, описи и гласни доказателства се установява,
че по застрахования автомобил са настъпили вреди в срока на застрахователното покритие.
На 6.6.2018 г. ищцата депозирала до ответника уведомления за щети на застрахованото
МПС, както следва – за щети от 31.5.2018 г.: ляво огледало, лява задна врата, лява задня
вежда над гумата, лайсна под задна лява врата, заден ляв калник; за щети от 26.5.2018 г.:
повредена вежда над дясна предна гума, висяща броня, дясна предна врата, дясна задна
врата, десен заден модул над гумата. При ответника са образувани щети № 10018030116203
и № 10018030116204, както и щета № 10018030116202 за увреждане от 3.6.2018 г.
Застрахователят изготвил опис на щетите и извършил оглед на МПС. По последната щета
застрахователят платил дължимото обезщетение. По първите две отказал плащане с писмо
от 2.7.2018 г., тъй като не е установен механизмът на причиняване на щетите, не са
получени при паркирано състояние и са резултат от нормалната експлоатация на
автомобила.
По делото е прието заключение на САТЕ, от което се установява, че уврежданията по
лекия автомобил могат да бъдат получени в паркирано състояние, а според уточненията в
съдебно заседание възможна причина за възникване може да е и маневра. Приложена е
калкулация на щетите, според която средствата за възстановяването им възлизат съответно
на 929.38 лв. и 624.96 лв.
2
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Цветков се
установява, че ищцата работела като управител в магазин Била на бул. Б. и сутрин си
оставяла колата на паркинга пред магазина, където престоявала до вечерта, когато ищцата се
прибирала. В един кратък период от време ищцата констатирала щети по автомобила, за
които депозирала уведомление до застрахователя.
При така събраните по делото доказателства по делото се установява, че в срока на
действие на процесния договор са настъпили застрахователни събития, които са покрит риск
по застраховката. Не се касае до износване или увреждане на детайлите в резултат на
тяхната нормална експлоатация, а до увреждания при съприкосновение с друг предмет.
Установи се и, че ищцата е изпълнила свои съществени задължения, произтичащи от
застрахователния договор и имащи отношение към носенето на риска, като е уведомила
застрахователя и предоставила МПС за оглед.
Не са налице условията за възникване правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение, визирани в чл.408 КЗ. Възможно е страните по застрахователния договор за
имуществена застраховка да са определили неизпълнението на дадено задължение на
застрахования или наличието на определени обстоятелства, които са изключен риск, т.е.
освобождават застрахователя от отговорност да плати обезщетение. Тези уговорки следва да
бъдат преценявани съобразно разпоредбата на чл. 408 КЗ. В чл. 408, ал.1, т.3 КЗ /под която
следва да се подведат твърденията на ответника/ е предвидено, че застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закона
или застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В
тази хипотеза правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението възниква
само когато конкретното поведение на застрахования е причинило или допринесло за
настъпване на вредите. Т.е. не всяко неизпълнение на договорно задължение води до
изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение,
което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на
застрахователя. За това е необходимо установяването на пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото,
като причинната връзка не може да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от
застрахователя. В случая не се установява такова неизпълнение на задължение от страна на
ищцата като застрахован, което да е относимо към настъпването на вредите. По-късното
уведомяване на застрахователя по първата щета няма отношение към настъпването й, нито
към констатирането на вредите, тъй като се касае до период от няколко дни. Не се
установява и хипотезата на невярно деклариране на данни, тъй като всички вреди могат да
настъпят по описания от ищцата начин, който се установи от събраните гласни
доказателства и заключението на САТЕ. Отделно от това, не се установи и твърдяната
хипотеза на т.14.17 от ОУ, тъй като не се касае до експлоатационни увреждания. Поради
това отказът на застрахователя да плати дължимото застрахователно обезщетение е
неоснователен.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал.1 КЗ, което следва да е равно на размера на
вредата към момента на настъпване на събитието.
Стойността на щетите е пазарната стойност на необходимите нови части, материали и
труд към датата на настъпване на събитието, в чиито предели застрахованият може да
замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с определената
от вещото лице цена на щетите следва да се съизмерява дължимото на застрахования
обезщетение, което по първата щета следва да се присъди в цялост, а по втората – до
3
размера определен от вещото лице, а именно 624.96 лв.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 405, ал. 1 от КЗ е срочно – падежът
настъпва 15 дни след деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие и да представи всички необходими документи, пряко
свързани с установяването на събитието и на размера на вредите, както и да допусне
застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество. В случая по делото няма
доказателства от ищцата да са били изискани допълнителни документи след уведомяването
на застрахователя на 6.6.2018 г., като е безспорно, че с писмо от 2.7.2018 г. ответникът е
отказал плащане. Доколкото към този момент, от който се претендира лихвата, е изтекъл
предвиденият срок за плащане, от тогава следва да се присъди обезщетението за забава
върху неплатената главница в размер на законната лихва, което за периода от 2.7.2018 г.- до
25.2.2021 г. възлиза съответно на 198.26 лв. /изчислено съгласно чл. 162 ГПК чрез
ел.калкулатор/, като искът следва да се уважи за претендираните 198.09 лв., и на 183.84 лв.,
за които искът следва да се уважи.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата от подаването на исковата
молба до окончателното плащане.
Възражението за погасителна давност е неоснователно, тъй като исковата молба е
подадена на 25.5.2021 г., преди да е изтекла по отношение на и главния и на акцесорния иск.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски
съразмерно с уважените искове, като от направени разноски в размер на 67.37 лв. за
държавна такса /изчислена съобразно цената на иска определен от защитавания интерес/,
250 лв. депозит за вещо лице и 650лв. адвокатско възнаграждение /съдът намира за
основателно възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение в размер на 900
лв. при минимален размер от 347.89 лв., предвид цената на иска, който има за предмет едно
вземане, претендирано по един договор за застраховка, формирано от главница и лихва/,
дължими са 965.52 лв. На основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от иска, от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ответника се дължат 0.29 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
......... да заплати на ЕМ. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Казбек бл. 59б, ет.8,
ап.39, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми, дължими по договор за
застраховка „Каско“ и „Зпололука“ сключен със застрахователна полица № 0306Х0317487,
с обект лек автомобил Хонда Сивик 5 ДР с рег. № .......: 673.96 лв. застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в следствие на застрахователно събитие от 26.05.2018 г.
и мораторна лихва върху сумата в размер на 198.09 лв. за периода от 02.07.2018 г. до
24.05.2021 г., и 624.96 лв., застрахователно обезщетение за имуществени вреди в следствие
на застрахователно събитие от 31.05.2018 г. и мораторна лихва върху сумата в размер на
183.84 лв. за периода от 02.07.2018 г. до 24.05.2021 г., ведно със законна лихва от 17.5.2019
г. до изплащане обезщетенията, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 965.52 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта относно обезщетение за
вреди от 31.05.2018 г. за разликата над 624.96 лв. до претендираните 627.58 лв. и за лихва за
забава върху него над 183.84 лв. до 184.45 лв.
ОСЪЖДА ЕМ. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Казбек бл. 59б, ет.8,
ап.39, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
4
......... на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 0.29 лв. разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5